Решение № 533 от 15.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 533 гр. Варна, 15.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Д**** Й**** при участието на секретаря Б**** Д. М***** като разгледа докладваното от Д***** Й***** Гражданско дело №

20243110113282 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявени от Г. Р. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. В****, ул. „Д***** Б*****” № ****, вх. ****, ет.***, ап.**** срещу Ж. Р. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. В*****, ул. „Ц*** Б*** ***” № ***, ет.***, ап. ***, обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 57, ал.2 от СК вр. чл. 31, ал.2 от ЗС и чл. 57, ал.2 от СК за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 1789,52 евро представляваща наем за ползването в периода от 08.03.2024 г. до 08.10.2024 г. на собствената му 1/2 ид.ч. от СОС с идентификатор ******* по КККР на гр. В*****, с адрес: гр. В****, кв.

„В*****“, ул. „Ц**** Б****” № ****, ет.****, ап. **** от ответницата, след приспадане частта от имота, която се ползва от роденото от брака дете, както и да се осъди ответницата да му заплаща месечно сумата от 255,65 евро представляваща наем за ползването от ответницата на собствената на ищеца ½ ид.ч. от жилището, след приспадане частта от имота, която се ползва от роденото от брака дете, за периода от подаване на исковата молба 17.10.2024г. до навършване на пълнолетие от детето Р***** Г.*** Д., родено на******г.

Съдът посочва размера на претенцията в евро на осн. чл.4 вр. чл.12 вр. чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

В исковата молба ищецът чрез адв. К. Д. сочи, че страните са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с развод с Решение № ******/12.06.2023 г. по гр.д. № *****/2022 г. на ВРС. Излага се, че на 29.12.2021 г. по време на брака страните закупили в режим на СИО СОС с идентификатор ******* по КККР на гр. В*****, с адрес: гр. В*****, кв. „В*****“, ул. „Ц**** Б*****” № *****, ет.****, ап. ****, като с бракоразводното решение семейното жилище е предоставено на майката на основание чл. 56 от СК до навършване на пълнолетие на дъщеря им Р**** Г.***** Д., ЕГН **********. Излага се, че на основание чл. 57, ал.1 от СК между страните е възникнало наемно правоотношение по силата на бракоразводното решение. Поддържа се, че на 04.07.2024 г. ищецът с писмена покана поканил ответницата да му заплаща наем за имота, след приспадане частта от имота ползвана от детето в 14 дневен срок, като поканата е връчена на ищцата чрез ***** на 05.07.2024 г., но и понастоящем ответницата не е извършвала плащания нито е отговорила на поканата. Сочи се, че в случая страните не са уговаряли безвъзмездно ползване на семейното жилище, като поддържа, че за 1 периода 08.03.2024 г. до 08.10.2024 г. ответницата му дължи сумата от общо 3500,00 лв. за ползването на жилището, след приспадане частта от имота, която се ползвана от роденото от брака дете, като моли ответницата да се осъди да му заплаща сумата от 500,00 лв. месечно от подаване на исковата молба до навършване на пълнолетие на детето. По изложените съображения моли за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника чрез адв. А. А.. Изцяло се оспорва иска за наемна цена за минал период от 08.03.2024 г. до 08.10.2024 г. Поддържа се, че наемната цена от 500,00 лв. месечно е твърде висока. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете изцяло или частично.

Моли за присъждане на разноски.

Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл.31, ал.2 ЗС и чл.57, ал.2 СК.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че страните са бивши съпрузи, които притежават в обикновена съсобственост при равни квоти СОС с идентификатор ****** по КККР на гр. В****, с адрес: гр. В*****, кв. „В*****“, ул.

„Ц**** Б****” № ****, ет.****, ап. ****, че по силата на бракоразводното решение на ответницата са предоствени за упражняване родителските права по отношение на роденото от брака дете Р***** Г**** Д., ЕГН **********, че семейното жилище е предоставено за ползване на ответницата на основание чл. 56 от СК до навършване на пълнолетие от роденото от брака дете, както и размерът на поискания наем.

В тежест на ответницата при установяване на горните факти е да докаже изпълнение на направените правоизключващи, правнамаляващи или правопогасяващи възражения.

С доклада по делото за безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните факти: че страните са бивши съпрузи, които притежават в обикновена съсобственост при равни квоти СОС с идентификатор ****** по КККР на гр. В****, с адрес: гр. В*****, кв. „В*****“, ул. „Ц**** Б****” № ****, ет.****, ап. ****, че по силата на бракоразводното решение на ответницата са предоствени за упражняване родителските права по отношение на роденото от брака дете Р**** Г.**** Д., ЕГН **********, че семейното жилище е предоставено за ползване на ответницата на основание чл. 56 от СК до навършване на пълнолетие от роденото от брака дете, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК.

Съдът намира, че единствения спорен между страните въпрос е за размера на вземането, както за обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС за минал период, така и на осн. чл.57, ал.2 СК за бъдещ период.

Изслушани и приети са съдебно-оценителна и повторна съдебно оценителна експертиза, изготвени от вещото лице инж. Х.. Според повторното заключение на това вещи лице, дадено след извършване на оглед на процесния апартамент, експертът е посочил пазарна наемна цена за имота, към момента на депозиране на експертизата / м.09.2025г./ в размер на 652,55 лв., а наемна цена за имота за периода 08.03.2024 г. до 08.10.2024 г. в размер на 3821 лева.

Изготвена е и повторна съдебно-техническа и оценителна експертиза от вещото лице П. С., според което наемна цена за имота за периода 08.03.2024 г. до 08.10.2024 г. в размер на 4700 лв., а наемната цена към момента на изготвяне на експертизата /януари 2026г./ е в размер на 821,44лв. Експертът е заключил, че наличието на паркомясто не оказва влияние върху наемната цена на жилището, като за района няма влязла в сила „синя зона“ или „зелена зона“ и към момента паркирането е свободно и безплатно за живеещите и гостуващите граждани на квартала.

На първо място, съдът следва да изясни, че ще се произнася в рамките на първоначално заявените размери на претенциите на ищеца. В откритото съдебно заседание, проведено на 13.10.2025 г. /л.81/ ищецът е направил искане за изменение на размера на 2 исковете в условията на евентуалност, ако искането му за допускане на повторна експертиза бъде оставено без уважение. Съдът е уважил искането, с оглед на което не се е произнесъл по искането за изменение размера на исковете, поради което и съдът не намира исковете за изменени в това о.с.з.

В откритото съдебно заседание, проведено на 02.02.2026г. ищецът е направил изявление за изменение размера на исковете чрез намаляването им, както и оттегляне за разликата над поддържания и първоначално предявения размер. С оглед факта, че това изявление е направено в четвъртото о.с.з., съдът е запитал ответникът за съгласие за оттегляне на исковете, каквото изрично не е дадено. С оглед разпоредбата на чл.232, ал.1 ГПК и липсата на съгласие от ответника, съдът не е допускал изменението.

На следващо място, съдът намира, че следва да посочи, че размера на обезщетението, дължимо на ищеца ще се изчисли върху средния пазарен наем за определен период / по иска по чл.31, ал.2 ЗС/ или занапред / по иска по чл.57, ал.2 СК/ въз основа на стойността му за ¼ ид.ч. от имота. След прекратяване на брака между страните, всеки от тях е собственик на ½ ид.ч. от правото на собственост. Доколкото страните нямат спор, че детето им ползва имота заедно с майката, а за ползваната от него част не се дължи обезщетение, съдът ще изчисли обезщетението върху ½ част от притежаваната от ответницата, а именно ¼ ид.ч. от целия апартамент.

По отношение размера на обезщетението по чл.31, ал.2 ЗС за минал период, съдът намира, че следва да го присъди, съобразно размера на средния пазарен наем за периода 08.03.2024 г. до 08.10.2024 г., изчислен в повторната експертиза на вещото лице инж. Х. 3821 лева целия имот. Съдът дава вяра на това заключение, доколкото вещото лице лично е огледало имота за разлика от вещото лице С.. Също така, вещото лице С. е формирала изводите си въз основа на оферти за апартаменти с включено паркомясто в наемната цена, а съдът следва да присъди обезщетение за ползването само на апартамента. Още повече, че е ноторно, че паркоместата могат да се отдават отделно от имота респ. се остойностяват отделно от имота, като в посочените от вещото лице С. цени се вкл. цена за паркомясто като част от наемната цена за апартамента без да може да се посочи колкото точно е наема за паркомястото. Вещото лице С. е заключила, че наличието на паркомясто не следва да се отразява в месечната наема цена, което е мотивирал с възможността за свободно паркиране в района. На този извод съдът дава вяра, вкл. съобразявайки посоченото по-горе, че паркоместата имат собствена наемна цена.

Съобразно заключението на вещото лице Х. 3821 лева е наемната цена за периода 08.03.2024 г. до 08.10.2024 г. целия имот, т.е. за ¼ част е 955,25лв., а на осн. *****– 488,41 евро, до който размера иска по чл.31, ал.2 ЗС следва да се уважи. За разликата над 488,41 евро до пълния претендиран размер от 1789,52 евро иска подлежи на отхвърляне като неоснователен.

По отношение на размера на иск апо чл.57, ал.2 ЗС, съдът намира, че следва да определи размера на дължимия наем във възможно най-актуален размер, поради което и следва да съобразява стойностите по втората повторна експертиза, изготвена от вещото лице С. с цени към м.01.2026г. Доколкото съдът изложи, че не счита, че в размера на наема следва да съобразява наличие на собственост на паркомясто, съдът определя наема, съобразно наемната цена жилището по втората офертна цена, проучена от вещото лице /л.таблица на л.93 и 94 от делото/, която е за жилище с сходните на процесното характеристика без в нея да се включва цена за паркомясто / в другите две офертни цени се включва цена за паркомясто/ - 384,00 евро /751,04 лв./. В полза на ищеца следва да се присъди ¼ част от 384,00 евро или 96,00 евро месечно, считано от подаване на исковата молба до навършване на пълнолетие на общото на страните дете. За разликата над 96,00 евро месечно до пълния претендиран размер от 255,56 евро месечно иска по чл.57, ал.2 СК подлежи на отхвърляне като неоснователен.

По разноските:

3

С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни, съразмерно с уважената респ. отхвърлената част от исковете и на осн. чл.78, ал.1 и чл.78, ал.3 ГПК.

Ищецът е доказал заплащане на следните разноски: 860,00 лв.- държавна такс, 420 лв.- депозит за първоначалната експертиза, изготвена от вещото лице инж. Х., 420 лв.депозит за повторната експертиза, изготвена от в.л. инж. Х., 400 лв.- депозит за повторната експертиза, изготвена от в.л. С. и 1150 лв.- адвокатско възнаграждение.

Ответникът е навел възражение по чл.78, ал.5 ГПК, което съдът намира за неоснователно.

След постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С–438/22 съдът не е обвързан императивно с фиксираните в ***** минимални размери на адвокатските възнаграждения. При приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК размерът на дължимото адвокатско възнаграждение подлежи на преценка с оглед цената на предоставените услуги, вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извърШ.та работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото /Определение № 50021 от 5.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 1944/2022 г., II т. о., ТК, Определение № 959 от 5.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5106/2023 г., III г. о., ГК /.

Съдът счита, че делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, но съобразявайки активността на процесуалния представил на ищеца и проведените от делото 4 о.с.з., намира, че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в справедлив за адвокатски труд размер. В такъв размер ще бъде определено и справедливото възнаграждение на процесния представител на ответника по реда на чл.38, ал.1 ЗАдв вр. чл.38, ал.2ЗАдв, като за уговаряне на безплатното процесуално представителство е представен договор на л.34 от делото.