Решение № 915 от 03.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 915 гр. Пловдив, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Бранимир В. В. Въззивно гражданско дело № 20245300501087 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Г. И. Д. , чрез полномощника й адв.Н. С. от ПАК срещу решение № 260169/05.12.2023г. по гр.д. № 3316/2018г. по описа на РС Пловдив ХІІІ граждански състав, с което е осъдена на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД, Г. И. Д. ЕГН **********, от ***, да заплати на Г. В. Д. ЕГН **********, от ***, сумата от 25 000 лева, представляваща половината от сумата 50 000 лева, представляваща сбор от с у м и т е 6000 лева, или половината от 12 000 лева и 19 000 лева, представляващи половината от 38 000 лева по договор за покупко – продажба на недвижим имот обективиран в Нотариален акт № 33, том І, рег. № 295, дело № 33 от 05.03.2013 г., ведно със законна мораторна лихва за забава в общ размер на 11 550 лева за периода от 05.09.2013 г. до 01.03.2018г., както и ведно със законна лихва считано от 01.03.2018 г. до окончателното плащане.

Решението се обжалва като неправилно, незаконосъобразно, при допуснати процесуални нарушения. Сочи се, че съдът не е осъдил всички 1 събрани по делото доказателства, не е констатирал противоречията между доказателствата, като не се е произнесъл кои от тях следва да счита за достоверни и кои не, и поради какви причини. Сочи се, че съдът не е изложил никакви мотиви дали частта от твърденията в подадена молба за защита се считат за извънпроцесуално признание от страна на Д. и как същите се привнасят в настоящия процес, доколкото става дума за твърдения, изложени в друго съдебно дело и с друг предмет. Сочи се, че по гр.д. № 17811/2016г. и в.гр.д. № 923/2017г. на Окръжен съд - Пловдив не е установена фактическа раздяла, както е приел първостепенният съд. Сочи се, че изводите на съда не кореспондират с фактическата раздяла, така, както е дадена в ТР 35-71-ОСГК.

Сочи се, че съдът не се е произнесъл относно показанията на свидетеля В..

Сочи се, че видно от показанията на свидетеля В. той е нареждал на Д. кога да бъдат теглени пари от сметката, след което са ги харчили заедно двамата.

Постъпил е в срок отговор по въззивната жалба от Г. Д., с който жалбата се намира за неоснователна. Иска се потвърждаване на решението.

Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни, жалбоподателката Г. И. Д. е освободена от държавна такса за въззивно обжалване /лист 42 от въззивното дело/ и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.

Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.

РС Пловдив е приел, че е предявен осъдителен иск с правно основание чл.59 от ЗЗД. Като искът е допустим, поради липса на друг ред за защита на засегнатите в случая права на ищеца. РС Пловдив приема, че на база тълкуване дадено в решение № 1291 от 17.06.1981 г. по гр. д. № 793/81 г., II гр. о. на ВС, искът по чл. 59 ЗЗД , е допустим, когато през време на брака е увеличено имуществото на единия от двамата съпрузи с труд или средства и когато този съпруг не е имал друг правен способ за реализиране на онова, с което ответникът се е обогатил. Сочи се и решение № 59/22.04.2010г. по гр. д. № 387/2009г., IV гр. о. на ВКС, с което се приема, че искове с правно 2 основание чл.55 и чл.59 ЗЗД между съпрузи или бивши съпрузи са допустими за икономическо изравняване на придобитото през време на брака имущество.

С цитираното решение се приема, че е допустимо единият от бившите съпрузи да предяви срещу другия съпруг иск за стойностно изравняване на икономически създаденото по време на брака неравенство, стига твърденията в исковата молба за неоснователно обогатяване да не са свързани с иск за получаване на по-голям дял от общото имущество, или за получаване на дял от личното имущество на другия съпруг.

ПРС е приел за безспорно установено по делото, че по време на сключения между страните брак, ответницата е получила в резултат на прехвърлителна сделка на съсобствения между страните недвижим имот сумата от 50 000,00 лева по банков път, от които 12 000 лева преди подписване на договора и 38 000 лева след подписване на договора. Ищецът основава претенцията си на твърдението, че от заплатената по банков път сума в размер на 50 000 лв., 25 000 лв. следва да му бъдат изплатени, тъй като след сделката не е получил никакви пари от съпругата си.

Въззивният съд констатира, че страните по делото в нотариалния акт от 05.03.2013г., с който продават на дъщеря си А. поземлен имот с идентификатор *** /л.7 от делото на ПРС/ ясно сочат, че същият е в законов режим на общност. Същевременно в сделката също ясно се сочи, че цялата продажна цена за имота ще се преведе по банкова сметка с титуляр само майката - Г. Д.. Пред ПРС е доказано, че продажната цена от 50 000 лева е постъпила по сметка на ответника Г. Д. за периода 28.02.2013 г. до 05.09.2013 г.

При това положение правилно РС Пловдив прави своите правни изводи, че към момента на извършване на процесната сделка по покупко-продажба на недвижимия имот е в сила Семейния кодекс от 2009г. Като правилно се приема, че с разпоредбата на чл.22 ал.1 от същия , придобиванията, които съставляват парични влогове, са изключени от общото имущество, а такива са само вещните права. С § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на СК /2009 г./ е предвидено, че правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове.

Неоснователно е възражението на жалбоподателката Г. Д., че съдът не е 3 осъдил всички събрани по делото доказателства, не е констатирал противоречията между доказателствата, като не се е произнесъл кои от тях следва да счита за достоверни и кои не, и поради какви причини. Сочи се, че съдът не е изложил никакви мотиви дали частта от твърденията в подадена молба за защита се считат за извънпроцесуално признание от страна на Д. и как същите се привнасят в настоящия процес, доколкото става дума за твърдения, изложени в друго съдебно дело и с друг предмет. Сочи се, че по гр.д. № 17811/2016г. и в.гр.д. № 923/2017г. на Окръжен съд - Пловдив не е установена фактическа раздяла, както е приел първостепенният съд. Сочи се, че изводите на съда не кореспондират с фактическата раздяла, така, както е дадена в ТР 35-71-ОСГК.

Въззивният съд намира, че ПРС е взел предвид като извънсъдебно признание на факта, че страните са във фактическа раздяла от 15 години, видно от молбата за защита от домашно насилие /л.109/, в която съпругата Г.

Д. твърди, че са във фактическа раздяла от 15 години, считано към момента на подаване на тази молба - 21.12.2016 година. Това е прието като факт видно и от решението на ПРС по ЗЗДН /л.110/. Този факт за фактическата раздяла е потвърден и от разпитаните пред въззивния съд свидетели. Св.Л. Г. потвърждава фактическа раздяла от години, но не може да посочи точна дата за началото /л.66/. Св.В. Д., който е син на ищеца от предходен брак /л.67/ сочи фактическа раздяла от най-късно 2008 - 2010 година. Тези показания съответстват на молбата на Г. Д. която сочи в горната молба по ЗДДН, че са във фактическа раздяла от 15 години през 2016 година. Ето защо към 2013 година страните доказано са се намирали вече във фактическа раздяла.

От друга страна за уважаване на иска по чл.59 от ЗЗД няма задължително условие съпрузите към момента на имущественото разместване да са били вече в състояние на фактическа раздяла, за да се приеме възникване на неоснователно обогатяване. Според въззивният съд, след приемането на новия СК през 2009 година при продажба на вещни права, които са били в режим на СИО, а след това са в законов режим на общност, то получената сума пари, по силата на чл.21 от СК, вече не е в режим на общност, а се явява индивидуална собственост на двамата съпрузи. Тоест половината от получената сума пари от продажбата се явява лична собственост на ищеца Г. Д. и неговата съпруга дължи при поискване от него да му върне тази сума пари, защото цялата сума е внесена по нейна лична 4 банкова сметка. Като при това същата не може да откаже да върне половината от тази сума пари с мотив, че не са във фактическа раздяла или пък че тя е харчила или ще харчи парите за нужди на семейството, защото става дума вещи който са лична собственост. Този принцип за запазване на личната собственост на единия съпруг и по време на брака, независимо от режима на общност е ясно подчертан в чл.21 от СК с изискването за съвместен принос на двамата съпрузи при придобиването на вещни права и в чл.23 от СК с придобиването на лични вещни права от единия съпруг по време на брака, когато са платени само с негови лични парични средства. Ето защо решението на РС Пловдив е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди изцяло.

На ищеца Г. Д. на основание чл.78 ал.1 от ГПК се дължат разноски за тази инстанция в размер на 600 лева за реално платен адвокатски хонорар /л.65/.

Мотивиран така съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260169/05.12.2023г. по гр.д. № 3316/2018г. по описа на РС Пловдив ХІІІ граждански състав.

ОСЪЖДА Г. И. Д. ЕГН **********, от ***, да заплати на Г. В. Д. ЕГН **********, от *** сумата от 600 лева за разноски направени пред ОС Пловдив.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач А. Г. Д.

ЕГН **********, от ***.

Решението може да се обжалва, при условията на чл.280 ал.1 от ГПК, в едномесечен срок, считано от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5