Решение № 222 от 21.08.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Ихтиман, 21.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б. Кр. Иванова Гащарова при участието на секретаря Николета Г. Кузева като разгледа докладваното от Б. Кр. Иванова Гащарова Гражданско дело № 20251840100725 по описа за 2025 година

Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Производството по делото е инициирано въз основа на искова молба, депозирана от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, Офис сграда Лабиринт, ет.2, оф.4, чрез изп. директор З. С. Б., чрез юрк. Б. Б., срещу ответника Н. Г. Т., ЕГН **********, с адрес **********, при условията на обективно кумулативно съединяване, положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. с вр. чл. 79 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за следните суми:

3000.00 лева /три хиляди лева/ - главница по Договор за потребителски кредит № IENP441***/10.02.2020г.; 3698.05 лева /три хиляди шестстотин деветдесет и осем лева и 05 стотинки/ - договорна лихва начислена за периода от 10.02.2020г. до 10.02.2022г.; 753.44 лева /седемстотин петдесет и три лева и 44 стотинки/ - обезщетение за забава, направените разноски по делото, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК02.05.2025 г. до изплащане на вземането, както и 149.03 лева /сто четиридесет и девет лева и 03 стотинки/- платена държавна такса, в заповедното 1 производство, които са прехвърлени на ищеца по силата на договор за цесия от 01.07.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение от 05.05.2025 г. по гр.д. № 560/2025 г. по описа на РС- Ихтиман.

В исковата молба се твърди, че на 10.02.2020 г. между „Българоамериканска кредитна банка“ АД, в качеството на заемодател, и Н. Г. Т., заемател, е подписан Договор за паричен заем № IENP-441***, с чиста стойност в размер на 3000.00 лева (три хиляди лева). Изложено е, че заемателят се е съгласил да върне заема на 24 вноски, 23 от които в размер на 183.57 лева (сто осемдесет и три лева и 57 стотинки), а последната в размер на 183.30 лева (сто осемдесет и три лева и 30 стотинки). Общата дължима сума, според ищеца е в размер на 4405.41 лева (четири хиляди четиристотин и пет лева и 41 стотинки)

Ищецът посочва, че на 10.06.2022 г. между „Българо-американска кредитна банка“ АД, в качеството на цедент, и „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД се сключи Договор за цесия, по силата на който „Българоамериканска кредитна банка“ АД /като цедент/ цедира вземането си по Договор за паричен заем № IENP-441***/10.02.2020г. на „Българоамериканска кредитна банка“ АД /като цесионер/. Посочва, че длъжникът е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземания, алтернативно моли, ако съдът приеме, че длъжникът не е бил уведомен за цесията, с депозирането на настоящата искова молба и приложеното към нея Уведомление за извършено прехвърляне на вземания да се счита за надлежно уведомяване на длъжника.

В исковата молба се излага, че към датата на депозиране на исковата молба всички непогасени вноски по Договор за паричен заем № IENP441***/10.02.2020г. са с настъпил падеж и кредитополучателят е изпаднал в забава Прави искане съдът да осъди ответника да му заплати описаната сума.

Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е не е постъпил от ответника.

В проведените по делото открити съдебни заседание ищецът редовно призован не се явява и не изпраща представител. В депозирани писмени становища излага, че поддържа исковата молба.

В проведени по делото отрити съдебни заседания ответникът редовно 2 призован не се явява. Представлява се от адв. Ц. Г.- САК, с представено пълномощно, която оспорва исковата молба и моли същата да бъде отхвърлена. Излага подробни доводи обосноваващи тезата, че ответникът към момента на подписване на процесния договор е бил недееспособен.

Претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл.

235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

По делото е приет договор за потребителски кредит №

IENP441***/10.02.2020г., в който е отразено, че на 10.02.2020 г. между „Българо-американска кредитна банка“ АД, в качеството на заемодател, и Н. Г.

Т., заемател, е подписан Договор за паричен заем, с размер 3000.00 лева, като ответникът се е задължил да върне посочената сума ведно с уговорената лихва, в общ размер на 4404,41 лева.

В договора е инкорпориран и погасителен план на кредита, в който е посочено, че падежът на последната вноска по кредита е на 10.02.2022 г. Към договора са представени Общи условия, представляващи неразделна част от договора за кредит.

В чл. 3.1. от договора е посочено, че кредитът се усвоява еднократно, безкасово чрез предоставянето му по разплащателна сметка на кредитополучателя, открита в Банката.

Договорът е сключен под формата на електронен документ по смисъла на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), като страните се съгласяват, че подписването му от кредитополучателя и банката с квалифициран електронен подпис (КЕП), изискването за полагане на саморъчен подпис от всяка една от страните по договора върху всяка една страница от договора за кредит и общите условия се счита за спазено..

Като писмено доказателство по делото е приет и Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 10.06.2022 г., сключен между „Българоамериканска кредитна банка“ АД, в качеството му на цедент и „Иновативни финанси“ООД, в качеството му на цесионер.

По делото е приет и договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.04.2024 г., сключен между Иновативни финанси“ООД, в 3 качеството му на цедент и „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД в качеството му на цесионер. Видно от приложението към договора вземанията по процесния договор за кредит са прехвърлени на цесионера. Представено е и потвърждение по чл. 99 от ЗЗД, изходящо от цедента. Представени са Уведомление за извършената цесия, адресирано до ответника и изходящо от ищеца в качеството му на пълномощник на цедента, както и Пълномощно, с което „Иновативни финанси“ООД упълномощава "ЕОС МАТРИКС" ЕООД да уведомява длъжници по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Уведомлението е достигнало до адресата си –, видно от представеното Известие за доставка от "Български пощи", същото е получено от роднина на ответника (л. 35 от делото).

От решение № 26031/04.02.2021 г. по гр. дело № 245/2020 г. по описа на Софийския окръжен съд, влязло в законна сила на 20.04.2021 г. се установява, че Н. Г. Т. е поставен под ограничено запрещение. Съгласно приетото като доказателство по делото експертно решение на ТЕЛК към „Център за психично здраве – София“ ЕООД № 0455/067 от 08.04.2016 г. Н. Т. е с пожизнено призната 54 % трайно намалена работоспособност поради наличието на лека умствена изостаналост. Съгласно Решение № 003/30.03.2021 г. на органа по настойничество и попечителство при община Ихтиман спрямо Н. Т. е учреден настойнически съвет, като за негов попечител е определен Ц. Е. М..

От приети по делото материали по пр.пр. № 2116/2020 г. по описа на Специализираната прокуратура се установява, че има образувано досъдебно производство № 513ЗМ227/2020 г. по описа на СДВР, за това, че на 09.03.2020 г. с цел да набави за себе си имотна облага е принудил Н. Г. Т. да извърши нещо против волята му – да му предаде парична сума и с това му е причинил имотна вреда – престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 1 НК.

По делото са разпитани в качеството на свидетели Ц. М., брат на ответника и Р. В., намираща се във фактическо съжителство с Ц. М., които лично и непосредствено полагат грижи за ответника. От показанията на свидетелите се установява, че ответникът страда от епилепсия от 1996 г., като има поставена диагноза „лека умствена изостаналост“. Излагат, че той има ниски социални и комуникативни познания и възможности, не познава часовника, не може да борави с банкова карта, както и да тегли средства от 4 специализирани устройства (банкомат).

Свидетелските показания на Ц. М. и Р. В. съдът ценени по реда на чл.

172 от ГПК предвид евентуалната им заинтересованост от изхода от спора.

Съдът намира, че същите са логични, последователни и се подкрепят от решение № 26031/04.02.2021 г. по гр. дело № 245/2020 г. по описа на Софийския окръжен съд, материалите по пр.пр. 2116/2020 г., както и заключението на приетата съдебно-психиатрична експертиза, поради което им дава вяра.

От заключението на допуснатата съдебно-психиатрична експертиза, която съдът също кредитира като обективна и безпристрастна, се установява, че ответникът страда от органично разстройство на личността и поведението, дължащо се на болест, увреждане и дисфункция на главния мозък /епилепсия/, довели до интелектуално - мнестичната му недоразвитост, с лека към умерена умствена недостатъчност, което състояние представлява истинско психично заболяване по смисъла на чл. 33, ал. 1 от НК. Заболяването е резултат от епилепсия от ранна детска възраст с гранд-мал припадъци и интензивно лечение с настъпили трайни промени в личността и поведението. Според вещото лице документите за договаряне на кредит и съпътстващата документация са подписани по електронен път като съдържанието, като брой страници и естество на съдържащата се информация, е от естество надминаващо многократно достигнатото образователно ниво на ответника.

Видо от експертното изследване към момента на подписване на договор за кредит, както и към настоящият момент ответникът Н. Г. Т. не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи разумно постъпките си. Диагностицирано състояние представлява „продължително разстройство на съзнанието“ в смисъла на закона. Въпреки възрастта си ответникът има ограничен и непълноценен житейски опит и ниското ниво на лична и социална компетентност.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

На основание чл. 154 от ГПК в тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че между първоначалния цедент „Българо-американска кредитна банка“ АД и ответника е възникнало валидно правоотношение по 5 договор за заем, по което заемодателят е предоставил на ответника посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер; че длъжникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава; както и че вземанията са прехвърлени на ищеца въз основа на валидно сключени договори за цесия, за което длъжникът е бил надлежно уведомен.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

Исковата молба е връчена на ответника, като е получена от настойника му Ц. М. на 05.08.2025 г. (л. 48). В срока за отговор по чл. 131 от ГПК такъв не е постъпил.

Съгласно нормата на чл. 133 от ГПК от к огато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

В случая по делото са въведени възражения за нищожност на процесния договор по см. на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД с молба-становище с вх. № 7396/23.10.2025 г. (л.69), след изтичане на преклудивния срок по чл. 133 от ГПК- 05.09.2025 г., като не се твърди пропускът да се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

В практиката на ВКС е обсъждан въпросът относно възможността без надлежно сезиране съдът да се произнесе по валидността на сделка, от която за страната – ищец произтича защитимото по делото материално право и преклузията на такова възражение. Приема се, че съдът е оправомощен да се произнесе, в мотивите към решението, по действителността на договор, от който ищецът черпи права и от съществуването на който зависи изцяло или отчасти изходът на делото, но само при надлежно въведено от ответника, в предвидения в закона срок, възражение за нищожност. Служебна проверка на действителността й може да се извърши само в случай, че нищожността следва от неспазване на предвидена в закона форма за действителност или от друг факт, осъществяването на който личи и се установява от съдържанието на самия договор и обективираните в него волеизявления.