Решение № 1595 от 31.01.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 13093/2024
- Вид
- Решение № 1595
- Подписан
- 31.01.2025
- Състав
- ПЛАМЕН ИВАНОВ ШУМКОВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 37196 от 11.03.2024 · ПЛАМЕН ИВАНОВ ШУМКОВ
- Разпореждане № 42634 от 20.03.2024 · ПЛАМЕН ИВАНОВ ШУМКОВ
- Разпореждане № 57106 от 17.04.2024 · ПЛАМЕН ИВАНОВ ШУМКОВ
- Разпореждане № 77823 от 31.05.2024 · ПЛАМЕН ИВАНОВ ШУМКОВ
- Разпореждане № 85300 от 14.06.2024 · ПЛАМЕН ИВАНОВ ШУМКОВ
- Разпореждане № 96190 от 06.07.2024 · ПЛАМЕН ИВАНОВ ШУМКОВ
- Определение № 36670 от 12.09.2024 · ПЛАМЕН ИВАНОВ ШУМКОВ
- Разпореждане № 36527 от 28.02.2025 · ПЛАМЕН ИВАНОВ ШУМКОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 192, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 18 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 6 · Закон за собствеността
- чл. 79 · Закон за собствеността
- чл. 82 · Закон за собствеността
- § 4 · Правилник за прилагане на Закона за държавната собственост
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1595 гр. София, 31.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20241110113093 по описа за 2024 година
Предявен е за разглеждане иск с правно основание по чл. 124 ГПК вр. чл.79 ЗС.
Ищецът Д. Г. А. е предявил против Република България, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗС за признаването за установено по отношение на ответника, че ищецът е придобил по давност недвижими имот, представляващ поземлен имот, находящ се в град София, СО-район „Връбница“, ул. „, целият с площ от 526 кв.м., съставляващ поземлен имот с идентификатор с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), стар идентификатор: няма, с номер по предходен план:, заедно с построените върху него еднофамилна жилищна сграда, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор , със застроена площ: 69 кв.м., брой етажи: 2; с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, както и еднофамилна жилищна сграда, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор със застроена площ: 69 кв.м., брой етажи: 1; с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, както и постройка на допълващото застрояване, съставляваща самостоятелен обект с идентификатор , със застроена площ:
12 кв.м., брой етажи: 1; с предназначение: постройка на допълващото застрояване и постройка на допълващото застрояване, съставляваща самостоятелен обект с идентификатор , със застроена площ: 6 кв.м., брой етажи: 1; с предназначение: постройка на допълващото застрояване. Претендира и присъждане на разноските по делото.
Ищецът Д. Г. А. твърди, че на 15.11.1990 г. е придобил чрез покупко-продажба недвижим имот, представляващ дворно място с площ 500 кв.м., находящо се в гр.
София, кв. , заедно с построените в имота постройки - постройка-жилищна сграда със застроена площ от 30 кв.м., постройка-жилищна сграда със застроена площ от 30 кв.м.
1 и гараж със застроена площ от 30 кв.м. Посочва, че закупеният поземлен имот съгласно влязлата в сила кадастрална карта представлява поземлен имот с идентификатор , находящ се в град София, СО-район Връбница, ул. „, целият с площ от 526 кв.м., заедно с построените в него еднофамилна жилищна сграда с идентификатор (със застроена площ 6 кв.м.).
Твърди, че ползва имота като семейно жилище от 1990 г. и понастоящем, поради което е поискал да се снабди с нотариален акт за собственост въз основа на давностно владение. Поради това през 2014 г. е подал молба-декларация за обстоятелствена проверка в Столична община, район „Връбница“, въз основа на което Столична община е издала удостоверение, че за имота няма данни същият да е общинска или държавна собственост, а областният управител му е издал удостоверение, съгласно което за процесния имот няма данни да е издаван акт за държавна собственост. През 2015 г. ищецът отново е подал молба-декларация в Столична община, район „Връбница“, въз основа на което Столична община е издала удостоверение, съгласно което за имота няма съставен акт за общинска собственост, но от областната управа е издадено ново удостоверение, съгласно което за процесните имоти е издаден Акт за държавна собственост № г., съгласно който недвижимият имот е държавна собственост. Ищецът поддържа, че процесният имот никога не е бил държавна собственост и считано от 1974 г. до днес винаги е бил частна собственост на физически лица, както и че от 1990 г. до днес процесният имот се владее от ищеца и представлява единствено семейно жилище за него. Въз основа на посоченото навежда, че е придобил собствеността върху недвижимия имот чрез осъществено давностно владение, продължило в периода от 1990 г. до днес.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявения иск като неоснователен, като твърди, че процесният поземлен имот с идентификатор е държавна собственост и за него е съставен Акт за държавна собственост № г. на Димитровски районен народен съвет. Поддържа, че процесните недвижими имоти винаги са били държавна собственост. В нито един момент процесните имоти не са станали собственост на физически или юридически лица. Твърди, че процесният недвижим имот е придобит на основание чл. 6 ЗС (редакция от 1951 г.), съгласно който държавни стават имотите, които нямат друг собственик. Посочва, че доколкото по предходните планове няма означено отреждане на имота за частни лица, към датата на съставяне на стария архивен кадастрален план, имотът е бил безстопанствен и е придобит по право от държавата, поради което без правно значение е дали за имота е съставен акт за държавна собственост към този момент, или не. На следващо място, поддържа, че процесният поземлен имот, заедно с разположените върху него постройки, е идентичен с част от ПИ с пл. № 10, пол. 102 от кв. „Модерно предградие“, за който е съставен горепосоченият АДС № на Димитровски районен народен съвет, който Акт е запазил значението си на годен титул за собственост на основание § 10 ПЗР ППЗДС (отм.) и § 4 от ПЗР на ППЗДС (приет с ПМС № 254/15.09.2006 г.), а друга част от имота попада в улична регулация, която обслужва съседните имоти. Посочва, че имотът е нанесен в кадастралната карта въз основа на стар кадастрален план, без да е извършено трасиране.
Въз основа на това поддържа, че имотът не е могъл да бъде придобит чрез давностно владение, поради мораториума за придобиване по давност на имоти-частна държавна и общинска собственост, въведен още с първата редакция на Закона за собствеността от 1951 г. и във всички следващи редакции до 1989 г., а впоследствие и с § 1 от Закона за допълнение на ЗС, който е действал в периода от 31.05.2006 г. до 31.12.2022 г. Също така оспорва намерението за своене на ищеца, тъй като с Удостоверение рег. № към г., издадено от Областния управител на област София, 2 ищецът е бил уведомен, че имотът е държавна собственост.
Излага съображения, че ищецът Д. Г. А. не е придобил собствеността въз основа на твърдения договор за покупко-продажба от 15.11.1990 г., тъй като посочения договор не е в изискуемата от чл. 18 ЗЗД нотариална форма, поради което сделката се явява нищожна поради липса на форма и не може да прехвърля вещни права. Посочва, че представеният като доказателство договор представлява частен документ, удостоверяващ изгодни обстоятелства за страната, която го представя и е без достоверна дата, поради което оспорва, че въз основа на процесния договор може валидно да се прехвърля владението върху процесния недвижим имот. Посочва, че доколкото процесният недвижим имот е държавна собственост и след като праводателят на ищеца не е собственик на прехвърления имот, процесната сделка е непротивопоставима на държавата, тъй като никой не може да прехвърля чужди права.
Заедно с това възразява, че не е доказано, че описаните в договора имоти са идентични с процесните. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
По делото е приет договор за покупко-продажба на недвижим имот от 15.11.1990 г., видно от който се установява, че Г продава на Д. Г. А. дворно място от 500 кв.м., находящо се на ул. „ с три постройки и един гараж срещу сумата от 5 000 лв.
/л. 6/.
Представени като доказателство от ищцовата страна са 2 бр. удостоверения от Областна администрация на Област София към преписка вх. № към . (л. 9 по делото) и към преписка вх. № към . (л. 10), в които се удостоверява от името на Областна администрация на Област София, че за ПИ с идентификатор с площ 526 кв.м., заедно с изградените в него сгради, няма съставен акт за държавна собственост по реда на ЗДС /ДВ, бр. 44 от 1996 г./. Посочва се, че Областната администрация на област София не удостоверява, че за имота има или липсва акт за държавна собственост по реда на чл. 70, ал.2 ЗДС. В посоченото удостоверение към преписка вх. № към г. се посочва, че гореописаният недвижим имот е част от имотите, за които е съставен Акт за държавна собственост № на СГНС „Димитровски“ РНС и няма данни имотът да е отписан от актовите книги за държавна собственост по надлежния ред.
Представено като доказателство от ищцовата страна е писмо с изх.№ ИО-082013/1/23.09.2015 г. от Столична община-район „Връбница“ (л. 8 по делото), в което се удостоверява, че след направена справка в Дирекция „Инвестиционно отчуждаване“ за поземлен имот с идентификатор както и построените в него сгради с идентификатори на Изпълнителния директор на АГКК, не са установени данни за отчуждаване за жилищно строителство. Посочва се, че част от процесният поземлен имот попада съгласно регулационния план в улица, която подлежи на отчуждаване за обект „Инженерна инфраструктура на кв. Модерно предградие и вътрешно-квартална ВиК мрежа, район Връбница“ – гр. София.
Представени като доказателство от ищеца са и 2 бр. молба-декларация от Д. Г.
А., в които процесните имоти са декларирани като собствени на заявителя и е поискано издаване на нотариален акт за собственост след признаване на правото на собственост чрез извършване на обстоятелствена проверка (л. 11 - 12 по делото).
Ответникът, както и трето неучастващо по делото лице Столична община-район „Връбница“, са представили като доказателство по делото заверени преписи от Акт за държавна собственост на недвижим имот № 824 от 06.10.1970 г. на недвижим имот, находящ се в гр. София, кв. „М, издаден от Димитровски районен народен съвет. (л.7880 и л. 93). Като основание за придобиване на имота се посочва стар общински имот и 3 част от имот пл. пол. 102 при съседи ул. . и СГНС. В Акта е посочено, че имотът представлява празно дворно място от 1000 кв.м., завзето от С и Анаходящ се в кв.
„Модерно предградие“ и е отстъпен за ползване на „Софжилфонд“.
Преписката по съставяне на посочения акт за държавна собственост е изискана от Столична община, район „Връбница“ по реда на чл. 192, ал. 3 ГПК, като в отговор с писмо с вх. № . третото неучастващо лице посочва, че след направена проверка в досието на акта за държавна собственост № г. не се установяват документи по съставянето му и приложено е представено единствено заверено копие на посочения акт за държавна собственост, който е приет като доказателство по делото (л. 92-97 по делото).
По делото е прието и заключение по изготвена съдебно-техническа експертиза, изготвено след извършена от вещото лице справка в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, район „Връбница“, в архивния и стария кадастрален план на гр. София, както и в действащия регулационен план на м.
„Модерно предградие“, одобрен със заповед № г. на главния архитект на гр. София и в стария регулационен план на м. „Ж.К. и НПЗ „Модерно предградие“, както и на главната комуникационна мрежа на м. „Модерно предградие“. В заключението по съдебно-техническата експертиза, след сравнение на действащите за имота кадастрална карта и регистри, на действащия и на стария регулационен план, както и на стария кадастрален план за гр. София и на данните в представените документи за собственост, вещото лице достига до извода, че поземлен имот с идентификатор от кадастралната карта на гр. София е частично идентичен с ПИ с пл. от стар кадастрален план на София, емисия – преди 1956 г. /частта от ПИ с идентификатор , попада в ПИ с пл. От издирена и представена в препис по делото Ръчна скица № 82 на Модерно предградие-кв. година на заснемане - 1970 г., се установява, че ПИ с пл. и вписан собственик А К и ПИ с е с адрес - ул. „Йо и вписан собственик С Въз основа на това вещото лице достига до извода, че посочените поземлени имоти с пл. № 222 по първоначален архивен кадастрален план са идентични с имота, описан в Акт за държавна собственост № 824/06.10.1970 г., както и че посочените поземлени имоти са части от ПИ с пл. № от стар кадастрален план. Вещото лице посочва, че в представения по делото като доказателство договор за покупко-продажба на недвижим имот от 15.11.1990 г. липсват конкретни данни за индивидуализация на продадения имот, като номер на имот. В разписен лист към архивен кадастрален план, както и в ръчна скица № 82 на „Модерно предградие - кв. полигон № , актуализирана през 1992 г., за ПИ с пл. е вписан собственик: Г. Въз основа на посоченото вещото лице достига до извода, че описаното в договора за покупко-продажба от 15.11.1990 г. дворно място съответства на ПИ с пл. от архивния кадастрален план на София и е частично идентичен с ПИ с идентификатор от актуалната кадастрална карта на гр. София.
Разпечатката съдържа 28 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/92c43bad-a9c5-44bd-84e3-7dda9958ad2f