Решение № 480 от 02.10.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 480 гр. Благоевград, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

София Икономова

Полина Дянкова при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Полина Дянкова Въззивно гражданско дело № 20261200500932 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 382 от 21.05.2026 г., постановено по гр. дело № 411/2025 г., Районен съд - Благоевград е осъдил Агенция „Пътна инфраструктура", ЕИК/БУЛСТАТ: 000695089, със седалище и адрес на управление: *********, управление - инж. Й.В. - председател на Управителния съвет, да заплати на „ИЛИТИА" ЕООД, с ЕИК: 200682503, със седалище и адрес на управление: *********, представлявано от управителя П.М.И., сумата в общ размер на 946,40 евро /деветстотин четиридесет и шест евро и четиридесет евроцента/, представляваща претърпените имуществени вреди за направени разходи за ремонт на щетите върху лек автомобил марка „Алфа Ромео 159", с рег. № *********, настъпили в резултат на ПТП от 23.09.2024 г., на главен път Е79 при км. 382+300, след *********, възникнало поради пропадане и удар в препятствие на пътя, представляващо необозначена пътна неравност - дупка на пътното платно, дължаща се на противоправно поведение на служители на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, ведно със законната лихва върху главницата от 946,40 евро, считано от датата на подаване на искова молба в съда – 19.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 53,03 евро /петдесет и три евро и три евроцентапредставляваща лихва за забава, начислена за периода от 23.09.2024 г. - датата на процесното ПТП до 19.02.2025 г. С процесното решение РС Благоевград е осъдил Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „ИЛИТИА" ЕООД, с ЕИК: 200682503, сумата в размер общо на 912,14 евро /деветстотин и дванадесет евро и четиринадесет евроцента/, левовата равностойност на 1784,00 лева - представляваща сторени 1 по делото разноски.

Решението е обжалвано частично от Агенция ,,Пътна инфраструктура“ като неправилно и необосновано. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел за доказани всички претендирани увреждания по автомобила, както и че неправилно е посочил, че заключението на назначената съдебно-автотехническа експертиза не е било оспорено от страните. Жалбоподателят счита, че по делото не е установена причинноследствената връзка между процесното събитие и претендираните вреди. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ,,Илитиа“ ЕООД, чрез адв. Т. Н., с който същата се оспорва като неоснователна. Излагат се доводи, че между страните не е налице спор относно настъпването на процесното пътнотранспортно произшествие, наличието на необезопА.а дупка на републиканския път, както и относно настъпилите увреждания по автомобила на ищеца. Прави се искане за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на направените разноски за въззивното производство.

Пред Окръжен съд – Благоевград, в открито съдебно заседание, проведено на 29.09.2026 г., е постъпило писмено становище от жалбоподателя, с което се посочва, че въззивникът поддържа въззивната жалба, като се претендира държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ако се иска такова от ответната страна. Процесуалният представител на въззиваемата страна моли въззивната жалба да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна, както и да бъдат отхвърлени всички искания, направени от въззивника, включително искането за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение, като бъде потвърдено изцяло първоинстанционното решение, поправено с Решение № 440/15.06.2026 г., като правилно и обосновано с доказателствата по делото и приетата и неоспорена от страните САТЕ. С оглед на изхода на спора въззиваемата страна претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна :

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Жалбата е редовна и допустима, тъй като отговаря на изискванията на чл. 260 и чл.

261 от ГПК и е подадена в срок от легитимирана страна с правен интерес срещу подлежащ на обжалване акт.

По същество, жалбата е неоснователна, а процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

По правилността:

2

Въззивният съд следва да посочи, че с оглед на пределите на въззивното обжалване, очертани от въззивника във въззивната жалба, предметът на въззивната проверка е ограничен до въпроса, дали всички претендирани увреждания по автомобила се намират в пряка причинно-следствена връзка с процесното пътнотранспортно произшествие.

Между страните не съществува спор относно настъпването на процесното ПТП, наличието на необезопА.а дупка на пътното платно, както и относно причинените вследствие на инцидента увреждания на автомобила, изразяващи се в спукване на две гуми.

Спорен е единствено въпросът кои от установените увреждания по автомобила от РС – Благоевград (увредена предна дясна гума и джанта, задна дясна гума и джанта, горен десен носач, амортисьор с тампон и биалетка) са в причинно-следствена връзка с процесното произшествие и съответно подлежат на обезщетяване.

РС - Благоевград е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел за установено, че на процесната дата автомобилът на ищеца е попаднал в необезопА.а и несигнализирана дупка на пътното платно на ПП 1, Е-79, км. 382+300, вследствие на което са настъпили повреди по автомобила, включително спукване на двете десни гуми и увреждане на елементи от предното дясно окачване. Съдът е кредитирал събраните писмени и гласни доказателства, както и заключението на автотехническата експертиза, като е приел за доказана причинноследствената връзка между състоянието на пътя и настъпилите вреди. Приел е също, че пътят представлява републикански път, поддържан от Агенция „Пътна инфраструктура“, която не е изпълнила задълженията си да поддържа пътя в безопасно състояние и да сигнализира за наличното препятствие. Възражението за съпричиняване от страна на водача е прието за недоказано, тъй като не е установено нарушение на правилата за движение или друго виновно поведение, допринесло за настъпването на ПТП. Поради това съдът е ангажирал отговорността на ответника по чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД и е уважил изцяло предявения иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 851 лв., както и претенцията за обезщетение за забава в размер на 103,72 лв., заедно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.

Предявеният осъдителен иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди е с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност. 3а да възникне обезпечителногаранционната отговорност на възложителя за неимуществени вреди, причинени при или по повод на уговорената работа, в обективната действителност трябва да са се осъществили следните предпоставки: 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност 3

(несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди (неблагоприятно засягане на неимуществената сфера на увредения; 4) причинноследствена връзка между противоправното поведение и настъпилите неимуществени вреди (вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между явленията и обстоятелствата в природата следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на делинквента); 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД оборима презумпция се предполага; и 6) виновното лице да е причинило вредите при или по повод на изпълнение на възложената работа.

Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в ППВС № 7/1959 г., юридическите лица отговарят по чл. 49 от ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

Съдът следва да установи, че вредите по автомобила са пряка и непосредствена последица от конкретното ПТП. Това се доказва чрез съвкупност от доказателства – протокол за ПТП, свидетелски показания, експертизи, фактури за ремонт и други документи.

В Решение № 583/25.06.2009 г. по гр.д. № 722/2008 г. на ВКС, IV г.о.се подчертава, че причинната връзка между противоправното поведение и вредата трябва да бъде установена във всеки конкретен случай, като подлежат на обезщетяване само вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Първоинстанционният съд е приел, че по делото са налице следните настъпили щети по автомобила: увредена предна дясна гума и джанта, задна дясна гума и джанта, горен десен носач, амортисьор с тампон и биалетка.

Ищецът е представил фактура № 1455/24.09.2024 година, издадена от ,,Екстрийм Сервиз“ ООД на ,,Илита“ ЕООД за сумата в размер общо на 1491,00 лева, включваща демонтаж/монтаж преден десен горен, долен носач и амортесьор за Алфа Ромео с рег. № *********, десен горен и долен носач, амортесьор с тампон и биалетка.

Във въззивната жалба се поддържа, че представената фактура представлява частен документ и поради това не се ползва с доказателствена сила относно удостоверените в нея обстоятелства.

Действително, представената по делото фактура от 24.09.2024 г. представлява частен документ и не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, каквато законът придава на официалните свидетелстващи документи. Това обаче не означава, че същата е лишена от доказателствена стойност. Частният документ подлежи на преценка наред с всички останали събрани по делото доказателства, като неговата доказателствена стойност следва да бъде определена с оглед на конкретните данни по делото. В случая размерът и вида на претендираните вреди не се извежда единствено от представената фактура, а се установява и от заключението на назначената съдебно-автотехническа експертиза, както и от свидетелските показания.

4

Съгласно заключението на вещото лице установените увреждания отговарят на приетите от първостепенния съд като стойността на необходимите ремонтни дейности за отстраняване на установените увреждания възлиза на 2 000,00 лева. По тази причина, независимо от характера на фактурата като частен документ и липсата на обвързваща съда материална доказателствена сила, същата, преценена във връзка с останалите събрани по делото доказателства, в частност със заключението на автотехническата експертиза, подкрепя извода относно действително настъпилите щети и техния размер.

Свидетелските показания имат важно значение, особено когато свидетелите са очевидци на ПТП или са възприели състоянието на автомобила непосредствено след инцидента. В Решение № 31/09.04.2020 г. по т.д. № 355/2019 г. на ВКС, I т.о. се приема, че съдът следва да преценява показанията на свидетелите поотделно и в съвкупност с останалите доказателства, като отчита тяхната достоверност, възможността за възприемане на фактите и евентуалната заинтересованост. Свидетелските показания могат да бъдат особено ценни за установяване на факти като видимите повреди по автомобила веднага след ПТП, които не винаги могат да бъдат документирани по друг начин.