Акт от 24.11.2009, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер

145

14.05.2008 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

05.14

Година

2008

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Веселина Атанасова Кашикова

Мария Дановска Йорданка Янкова

Съд. заседатели: като разгледа докладвано от

Йорданка Георгиева Янкова

Въззивно частно наказателно дело номер

20085100600124 по описа за

2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.

С Определение № 36/31.03.2008 год. по ч.н.дело № 275/2008 год., в производство по чл. 243, ал.3 и сл. от НПК,Кърджалийският районен съд е потвърдил Постановление от 14.02.2008 год. на прокурор от Районна прокуратура – Кърджали за частично прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 121/2008 год. на ОДП-Кърджали, водено срещу Д. С. Б. и Христо Вълчев Христов, и двамата от гр.Кърджали, за извършено от тях престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предл.І-во, т.5 и т.6, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.18, ал.1 от НК, като законосъобразно и обосновано. С определението съдът е потвърдил постановлението в останалата му част.

Срещу определението на съда е подадена жалба от представляващите „ЕС енд би индастриъл минералс” АД, в която се твърди, че същото е незаконосъобразно и необосновано по следните съображения: Мотивите на Кърджалийския районен съд били неубедителни, житейски нелогични и неправдоподобни, съдържали вътрешни противоречия и не съответствали на фактите по делото и на практика възпроизвеждали възприетото от прокуратурата. Последната от своя страна последователно и упорито полагала усилия да бъдат оставени без съответните последствия деянията на обвиняемите Д. С. Б. и Христо Вълчев Христов като за четвърти пореден път се прекратявало наказателното производство. Обстоятелствата, изложени в потвърденото постановление на прокуратурата и възпроизведени в определението на съда, закономерно водели до извода за осъществен състав на престъпление. Основният аргумент за прекратяването на производството се състоял в това, че не можело да се установи от къде конкретно е отнето инкриминираното гориво - дали от мотокарите, двете цистерни или парната централа. Същевременно прокуратурата нямала съмнение, че отнемането е извършено именно от владението на дружеството. Фактите също сочат без съмнение на това. Прокуратурата нямала съмнение и по отношение на това, че е извършено престъпление, тъй като прекратила частично наказателното производство и го спряла срещу неизвестен извършител. Липсата на установеност за точното място, откъдето е извършено отнемането дало повод за частично прекратяване на производството. Същевременно изцяло без обсъждане били оставени разпитите на свидетелите - очевидци, които видели обвиняемите да носят тубите, да ги товарят, да се крият, когато били забелязани от охраната, както и да прикрият извършеното. Без обсъждане били оставени обясненията, дадени от самия обвиняем Д. Б., който директно заявявал: „...на 09. 10. 2006 г. бях хванат с 70 л. нафта от охраната" и по-нататък: „...нафтата съм източвал в продължение на 20- 25 дни, когато съм бил следобед и нощно време на работа от мотокарите пред дежурната стая..." Макар тези обяснения да били дадени не пред разследващия орган, а по повод на дисциплинарно производство, те били индиция в посока на механизма на извършване на деянието и неговия предмет, в която насока разследващия орган не бил положил усилия. Цялостната фактическа обстановка сочела за наличие на неправомерно поведение. На 09. 10. 2006 г., около 18 часа /в тъмната част от деня/ обвиняемите Христов и Б. били забелязани да носят с черни найлонови торби туби от минерална вода с вместимост 10 л., които натоварили в лек автомобил марка „Ауди", рег. № К, 2537. След като видели, че са наблюдавани побягнали. По-късно, когато били помолени да отворят багажника на колата се опитали да избегнал това и да се „разберат" с охраната да пренебрегне изпълнението на служебните си задължения, да си „затвори очите" и да прикрие случилото се от ръководството.

Цялостното поведение на обвиняемите, факта, че товареното гориво не било тяхна собственост, стремежа им да останат незабелязани, опита им да се „договорят" с охраната на завода, за да се потули случая, несъмнено водело до заключение за неправомерно деяние.

Обстоятелството, че от събраните гласни доказателства не можело да бъде установено от къде конкретно е отнето горивото - от цистерната за зареждане на парната централа, от цистерните за зареждане на мотокарите или от самите мотокари, не можело да промени факта, че горивото е отнето от територията на завода - т.е. от фактическата власт на дружеството. Безспорно е, че обвиняемите са изнасяли тубите с горивото от помещения на дружеството; нямало данни горивото да е тяхна собственост, а подобно предположение при цялата фактическа обстановка било и житейски абсурдно. Тази поредица от обстоятелства недвусмислено налагала извода за наличие на неправомерно отÝемане.

Неправилен бил и възприетият извод за пълнота на разследването. Извършената физико-химична експертиза не била отговорила на въпроса за химическата идентичност между иззетите проби гориво и горивото, намиращо се на обектите във фабриката. Химико-физичните качества на иззетото гориво не били сравнени със спецификациите на закупуваното от дружеството.

Твърди се, предвид изложеното, че разследването не е проведено обективно, пълно и всестранно, че направените правни изводи противоречат на приетата за установена фактическа обстановка и на правилата на житейската логика, поради което с жалбата се моли да бъде отменено атакуваното определение и делото да се върне на прокурора с указание за продължаване на процесуално -следствените действия.

Моли се да бъдат дадени указания за извършване на допълнителна физико­химична експертиза, която да отговори на въпроса за химическата идентичност между иззетите проби гориво и горивото, намиращо се на обектите във фабриката, както да сравни химико-физичните качества на иззетото гориво с тези от спецификациите на закупеното в дружеството през съответния период.

Моли се също така да се има предвид и това, че атакуваното определение било постановено и при наличие на процесуална пречка - от съдия, пред когото били извършвани разпити по реда на чл. 222 и 223 от НПК, което било допълнително основание за отмяната му.

Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на правилността на обжалваното определение, в изпълнение на правомощията си по чл.243, ал.7 от НПК, съобрази следното:

Досъдебно производство № 121/2006 г. по описа на ОДП – Кърджали е образувано срещу Д. С. Б. и Христо Вълчев Христов, и двамата от гр.Кърджали за това, че на 09.10.2006 г., в съучастие като извършители, чрез използване на МПС – лек автомобил „АУДИ 80” с рег. № К 25 37 АВ, собственост на Нешо Иванов Нешев, направили опит да отнемат чужда движима вещ – 80 литра дизелово гориво на стойност 130.40 лева, собственост на „Ес енд би индастриъл минералс”АД, гр.Кърджали, от владението на Калинка Христова Пеева, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да я присвоят, като деянието е останало недовършено по независещи от волята на дейците причини – престъпление по чл.195, ал.1, т.4, т.5 и т.6, във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.18, ал.1 от НК.

С постановление от 14.02.2008 г. на прокурор при Районна прокуратура – Кърджали, на основание чл.243, ал.1, т.2, чл.244, ал.1, т.2 и ал.2, чл.245, ал.1 и чл.199, ал.1 от НПК е прекратено частично наказателното производство по досъдебно производство №121/2006 г. по описа на ОДП – Кърджали, образувано срещу Д. С. Б. и Христо Вълчев Христов за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, т.5 и т.6, във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.18, ал.1 от НК и е спряно наказателното производство по същото досъдебно производство срещу неизвестен извършител. Преди описаното постановление неколкократно наказателното производство по делото е било прекратявано и съответно връщано от съда при осъществен инстанционен контрол с дадени за изпълнение задължителни за прокурора указания. Последните са били изпълнени, но въпреки това представителят на държавното обвинение е достигнал до извода, че не могат да се съберат доказателства от кое точно място, кога и по какъв начин е източвано горивото, като тази доказателствена недостатъчност не можело да бъде преодоляна. Прокурорът е счел, че на база събраните доказателства не може да бъде съставен обвинителен акт, тъй като в него не би могъл да посочи съществена част от задължителното му съдържание, а именно – времето, мястото и начинът на извършване на престъплението от двамата обвиняеми.

С определение № 36 от 31.03.2008 г. по ч.н.д.№ 275/2008 г., Кърджалийският районен съд е потвърдил постановлението от 14.02.2008 г. за прекратяване на наказателното производство, водено Д. С. Б. и Христо Вълчев Христов за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, т.5 и т.6, във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.18, ал.1 от НК, като е приел, че постановлението е законосъобразно и обосновано. Счел е, че фактическата обстановка по делото е установена правилно от наблюдаващия прокурор и направените от него изводи са правилни, обоснови и законосъобразни, поради което и приетото в постановлението е споделено от съда, както от фактическа, така и от правна страна.

Настоящия съдебен състав намира, че обжалваното определение е законосъобразно, правилно и обосновано.

Фактическата обстановка установена от настоящия съдебен състав е по съществото си идентична с приетата от първоинстанционният съд, а и от прокурора в атакуваното постановление, а именно:

Двамата обвиняеми Б. и Христов работели в "Ес енд би индастриъл минералс" АД-Кърджали, първият като "механошлосер", а втория като "началник смяна" и на 09.10.2006 г. и двамата били на смяна. Охраната на цитираното дружество се осъществявала от "Ипон -Асо" ООД-София. Около 18.00 часа на същата дата /09.10.06г./ св.Канев, който работел като охранител видял на паркинга пред административната сграда на фабрика "Бентонит и зеолит" двамата обвиняеми да носят черни найлонови торби, които поставили в багажник на лек автомобил марка "Ауди" , модел 80, с Рег. № К 2437АВ , собственост на Нешо Нешев, ползван и управляван от обв.Б. След това двамата се върнали в цеха. Св.Канев останал да наблюдава последващите действия на обвиняемите и видял, че те отново се насочили към същия автомобил, като отново носели в ръцете си пълни черни найлонови торби. Обвиняемите забелязали, че св.Канев ги наблюдава, поради което и двамата побягнали. В това време св. Канев се обадил по мобилния си телефон на ръководителя на охранителната фирма св.Думанов, който му наредил да остане до въпросния автомобил до идването му. След около половин час св.Думанов заедно със св.Димитров, също служител на охранителната фирма, пристигнали до паркирания автомобил, като малко по-късно при тях пристигнал и началника на фабриката св.Белев. Междувременно до автомобила дошли и обв.Б. и обв.Христов. Св.Думанов поканил обв.Б. да отвори багажника на автомобила. Първоначално обвиняемия казал, че централното заключване на автомобила е повредено и не може да отвори багажника, но след това го отворил. В багажника на автомобила били открити 7 бр. пластмасови туби, поставени в черни найлонови торби, с вместимост по 10 л. всяка, пълни с тъмна течност и 4 бр. празни туби, като в купето на автомобила имало още една пълна 10-литрова пластмасова туба. За да присъстват при отварянето на багажника на автомобила като свидетели били извикани и двама работници от предприятието - Нуршен Бекир и Тунджер Бекир. По-късно всички изброени лица от дружеството и охранителите дали писмени обяснения. Едва на 19.10.2006 г. в районна прокуратура – Кърджали от пълномощник на "Ес енд би индастриъл минералс" АД-Кърджали – адв.Ана Христова е постъпил сигнал за случилото се в дружеството.

Междувременно на неустановена дата в личния работен шкаф на обв.Б. били открити 7 броя 10-литрови пластмасови туби, пълни с тъмна течност и 2 броя празни пластмасови туби.

С два протокола за доброволно предаване на 22.11.2006 г. били предадени на дознател от ОД”Полиция” – гр.Кърджали общо 15 бр. пластмасови туби от минерална вода от по 10 л, пълни до горе с дизелово гориво и 5 бр. празни пластмасови туби, които били оставени на отговорно пазене във фабрика "Бентонит и зеолит" в дружеството.