Решение № 3108 от 23.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3108 гр. София, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20231100507847 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 7392/11.05.2023 г. по гр.д. № 33495/2022 г. по описа на СРС, 61 състав „Д.З.“ АД е осъдено да заплати на „Застрахователно дружество Е.“ АД на основание 411 КЗ сумата от 1198,34 лева, представляваща застрахователно обезщетение за отстраняване на вреди по лек автомобил с рег. № РВ **** МТ, настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 14.05.2021 г. в гр. Пловдив, ведно със законната лихва, считано от 22.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и да заплати на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 64,58 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 10.12.2021 г. до 21.06.2022 г., както и ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 890,00 лева, разноски, сторени в производството пред СРС.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. № 150212/30.05.2023 г., подадена от „Д.З.“ АД, в която се излагат съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че още с отговора на исковата молба е направено възражение, че договорът за имуществена застраховка „Каско“ е недействителен, доколкото в текста му изрично било посочено, че 1 застраховащ и застраховател е ЗД „Е.“ АД, поради което и само на това основание не е налице валидно застрахователно правоотношение.

Застрахователният договор бил строго формален двустранен и консенсуален договор и като такъв следвало да бъде сключен между две страни – застраховател и застраховащ, които на законово основание следва да бъдат различни правни субекти, заявяващи насрещни, противоположни по съдържанието си волеизявления. Поддържа, че не е допустимо застрахователя да носи качеството застраховащ. В този смисъл били и разпоредбите на чл.

343 от КЗ като в случай на липса на две насрещни волеизявления, произтичащи от различни правни субекти с различен интерес от сключването на договора, можело обективно да се приеме, че е налице недействителен, нищожен договор поради липса на надлежна страна. Посочва, че всякога ще бъде налице липса на застрахователен интерес, в случай че застрахователят договаря сам със себе си ангажимент по поемане на застрахователния риск срещу плащане на застрахователна премия, която отново дължи сам на себе си в качеството на застраховащ. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 190322/04.07.2023 г, подаден от Застрахователно дружество „Е.И.“ АД. Поддържа, че въззивната жалба е неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира направените във въззивното производство разноски.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 33495/2022 г. по описа на СРС, 61 състав е образувано по искова молба, подадена от ЗД „Е.И.“ АД против „Д.З.“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 411 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът твърди, че на 14.05.2021 г. в района на гр. Пловдив настъпило ПТП с участието на МПС с рег. № РВ **** РС и МПС с рег. № РВ****МТ, 2 собственост на Н.Т., за което бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП от 14.05.2021 г. Твърди, че водачът на МПС с рег. № РВ **** РС не спазил необходимата дистанция от движещото се пред него МПС като създал опасност за останалите участници в движението и реализирал удар в задната част на МПС с рег. № РВ****МТ, който се движел пред него. Поддържа, че между него и собственика на МПС с рег. № РВ****МТ е имало сключен застрахователен договор за застраховка „Каско на МПС“ № 00500100382933/27.10.2021 г., валиден към датата на ПТП. Във връзка с процесното ПТП била образувана преписка по щета № 0500855237/17.05.2021 г. и след оценка на причинените вреди на застрахования е изплатено обезщетение в размер на 1183,34 лева. Поддържа, че с плащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования и е направил искане от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач за възстановяване на платената сума. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 1198,34 лева, представляваща платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва и сумата от 64,58 лева, обезщетение за забава за периода от 10.12.2021 г. до 21.06.2022 г. Претендира и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Д.З.“ АД, с който оспорва предявените искове. Поддържа, че липсма валидно застрахователно правоотношение по представената имуществена застраховка „Каско“, обективирана в полица № 00500100382933, тъй като видно от полицата застраховащ и застраховател са един и същ субект – ЗД „Е.И.“ АД.

При условие на евентуалност, ако се приеме, че е налице застрахователно правоотношение, заявява, че оспорва наличието на вина у застрахования при него водач, като поддържа, че виновен за настъпване на събитието е водачът на МПС Тойота Авенсис с рег. № РВ****МТ. При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване, като поддържа, че водачът е спрял рязко и така е допринесъл в значителна степен за осъществяването на инцидента и възникване на вредите. Оспорва наличието на причинно- следствена връзка между събитието и вредите, както и размерът на застрахователното обезщетение, като поддържа, че то е завишен. Неоснователна била и претенцията за мораторна лихва. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира направените по делото разноски.

3

В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства и е прието заключение на съдебно автотехническа и съдебносчетоводна експертиза, въз основа на които първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е основателен като е приел, че е налице застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“, че виновен за настъпване на ПТП е водачът на застрахования при ответника лек автомобил, както и че е налице причинно следствена връзка между събитието и установените вреди, чиято стойност е определена в претендирания размер.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Договорът за застраховка на лек автомобил „Каско“ е вид имуществена застраховка, по силата на който застрахователят поема задължение срещу заплащане на застрахователна премия за заплати на застрахования застрахователно обезщетение при настъпване на определен риск.

Съгласно разпоредбата на разпоредбата на чл. 411 от КЗ застрахователят встъпва в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащане на застрахователното обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има сключена застраховка „Гражданска отговорност” и срещу застрахователя му. Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а именно сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор, действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило застрахователно събитие, плащане от страна на застрахователя на застрахователно обезщетение и сключен договор за застраховка “Гражданска 4 отговорност” между причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество.

С въззивната жалба са въведени доводи за неправилност на първоинстационното решение като въззивникът поддържа, сключеният договор за имуществена застраховка „Каско“ е недействителен.

Във връзка с установяване на твърденията на ищеца относно съществуване на застрахователно правоотношение е приета застрахователна полица по застраховка „Каско“ на МПС № 00500100382933. В полицата е посочено, че застраховащ е ЗД „Е.“ АД, а застрахован Н.Г.Т.. В раздел „предмет на договора“ е посочено, че ЗД Е.И. Ад срещу платена премия покрива пълна загуба на частична щета на застрахованото МПС, съгласно общите условия на застраховка „Каско на МПС“ и при уговорените в полицата условия. Полицата е подписана от представител на застрахователя, както и за застраховащия (без да е посочено кое е това лице). От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза се установява, че застрахователната премия, дължима по застрахователния договор е платена на 06.10.2020 г. и е в размер на 450 лева, като плащането е извършено на каса и е издаден Разходен касов ордер.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 344, ал. 1 от Кодекса за застраховането застрахователният договор се сключва писмено във формата на застрахователна полица или на друг писмен акт, а в чл. 345 е посочено и задължителното му съдържание. Предвидената в закона форма е за действителност, а не за доказването на сключения застрахователен договор.

Представената с исковата молба застрахователна полица има предвиденото в чл. 345 от Кодекса за застраховането съдържание.

При установеното от събраните по делото доказателства въззивният съд намира, че доводите на въззивника относно действителността на договора са неоснователни. На първо място, в конкретния случай, не е налице застрахователен договор в полза на трето лице. Видно от полицата е, че независимо от това, че страните са посочени като застраховащ и застрахован, то съгласието е постигнато от застрахователното дружество и представляващ застрахования, тъй като подписът за „застраховащ“ не е положен от представител на ЗД „Е.И.“.

Дори да се приеме, че договорът е сключен от ЗД „Е.И.“ АД както в 5 качеството му на застраховател и на застраховащ в полза на трето лице – собственик на лек автомобил. То и с оглед тълкуването на разпоредбата на чл.

344, ал. 3 от Кодекса за застраховането, не е налице нормативно ограничение застрахователят да договаря сам със себе си. Следователно не е налице и недействителност на договора на това основание. Следва да се приеме, че с оглед на това, че при настъпване на ПТП за застрахованото лице е възникнало правото да получи обезщетение и това е основание застрахователят да встъпи в правата му до размер на платеното, весно с направените разходи.

Следва да се посочи, че дори да не е спазена предвидената в чл. 344 от КЗ форма, то по делото са събрани доказателства, които установяват изпълнение на задължение за заплащане на застрахователна премия и на застрахователно правоотношение. Застрахователният договор е търговска сделка и по отношение на него намират приложение правилата на Търговския закон - чл. 293, според който неспазването на законоустановената форма за действителност на търговска сделка не води автоматично до нейната нищожност. По аргумент от чл. 293, ал. 3 от Търговския закон, неспазването на формата за действителност може да доведе до нищожност на сключения договор само, ако има оспорване от страна по него. Страната по договора не може да се позовава на нищожност поради неспазване на формата, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. Следователно и трето лице не би могло да оспорва валидността на застрахователния договор, ако от поведението на страните недвусмислено може да се направи извод за това, че те изпълняват поетите по него задължения. В конкретния случай, от събраните по делото доказателства се установява, че двете страни по застрахователния договор са изпълнявали задълженията си, както за плащане на застрахователната премия, за уведомяване при настъпило застрахователно събитие, а така също и за плащане на застрахователно обезщетение, поради което нито една от тях не е оспорила действителността на застрахователния договор. Следователно и доколкото страните по застрахователното правоотношение не са оспорили действителността на застрахователния договор, сключен със застрахователна полица № 00500100382933, то и въззивникът - ответник „Д.З.“ АД не може да се позовава на недействителност поради липса на форма.