Определение № 25142 от 10.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 5753/2024
- Вид
- Определение № 25142
- Подписан
- 10.07.2026
- В сила
- 10.07.2026
- Състав
- ИНА БРАНИМИРОВА МАРИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 25142 гр. София, 10.07.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ИНА БР. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ИНА БР. МАРИНОВА Гражданско дело № 20241110105753 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на ищцата Т. Т. С. чрез процесуалния й представител адв. А.
С. за изменение на решение № 22 от 03.01.2026 г., постановено по гр. д. № 5753/2024 г. по описа на СРС, 142- ри състав, в частта за разноските.
По делото е постъпила и молба от ищеца Н. Г. Ц. чрез процесуалния му представител адв. Д. С. за изменение на решение № 22 от 03.01.2026 г., постановено по гр. д. № 5753/2024 г. по описа на СРС, 142- ри състав, в частта за разноските.
В молбите се сочи, че в разглеждания случай не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото ответникът с поведението си е станал причина за водене на делото.
Моли се съдът да присъди разноски с оглед изхода на делото.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна „Топлофикация София“ ЕАД изразява становище за неоснователност на подадените молби.
Съдът, след като обсъди доводите на молителите и данните по делото, намира следното:
Исканията по чл. 248 ГПК са направени в законоустановения срок /двуседмичният срок за обжалване на решението/, поради което се явяват процесуално допустими.
Разгледани по същество, същите са основателни.
Както е посочено и в решението, ответникът признава иска с твърдението, че задълженията на ищците са погасени по давност. В случая обаче, видно от отбелязването върху представената по делото заповед за изпълнение, в полза на ответника е бил издаден изпълнителен лист за процесните вземания, като към момента на депозиране на исковата м о л б а липсват предприети от ответника извънсъдебни действия по връщане на изпълнителния лист на ищците. В този смисъл дори и при настъпила погасителна давност по отношение на процесните вземания издаденият в полза на ответника кредитор изпълнителен лист винаги го овластява да поиска образуване на изпълнително производство 1 и да насочи принудително изпълнение по отношение на имуществените права на ищците.
Следователно, за да отрекат със сила на пресъдено нещо процесуалното право на кредитора да удовлетвори удостовереното в изпълнителния лист изпълняемо право чрез помощта на държавната принуда, ищците следва да предявят отрицателен установителен иск, за което причина представлява именно поведението на кредитора /в този смисъл определение № 3006 от 27.10.2025 г., постановено по ч. т. д. № 2266/2024 г. на ВКС, ІІ т. о./. Ето защо, при съществуваща към момента на завеждане на отрицателния установителен иск възможност кредиторът да образува изпълнително производство въз основа на оригинала на изпълнителния лист, не може да се приеме, че ответникът в настоящото исково производство чрез своето извънсъдебно поведение не е станал причина за предявяване на иска по чл. 439, ал. 1 ГПК, поради което не е налице една от кумулативно уредените в чл. 78, ал. 2 ГПК процесуални представки за освобождаване на ответника по иска от отговорността за направените в исковия процес съдебни разноски.
Предвид изложеното и с оглед изхода на ищците на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени разноски в размер на 29,73 евро /58,14 лева/, представляващи заплатена държавна такса. С оглед ниската фактическа и правна сложност на делото и обстоятелството, че решението по същото е постановено при признание на иска, в полза на адв. А. С. и адв. Д. С. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за безплатно оказаната адвокатска помощ и съдействие в размер на 102,26 евро /200 лева/ за всеки от тях.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК решение № 22 от 03.01.2026 г., постановено по гр. д. № 5753/2024 г. по описа на СРС, ГО, 142- ри състав, в частта за разноските, като го ОТМЕНЯ в частта, с която Т. Т. С., ЕГН: ********** и Н. Г. Ц., ЕГН: **********, с адрес:
АДРЕС са осъдени да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл. 78, ал. 2 ГПК сумата от 50 лв., представляваща разноски по делото, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: АДРЕС да заплати на Т. Т. С., ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС и Н. Г. Ц., ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 29,73 евро /58,14 лева/, представляваща разноски за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: АДРЕС да заплати на адв. А. В. С., с адрес: АДРЕС на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата в размер на 102,26 евро /200 лева/, представляваща разноски з а адвокатско възнаграждение за безплатно оказана адвокатска помощ и съдействие на Т. Т. С. по гр. д. № 5753/2024 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на 2 управление: АДРЕС да заплати на адв. Д. Ц. С., с адрес: АДРЕС на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата в размер на 102,26 евро /200 лева/, представляваща разноски з а адвокатско възнаграждение за безплатно оказана адвокатска помощ и съдействие на Н. Г. Ц. по гр. д. № 5753/2024 г. по описа на СРС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3