Решение № 1170 от 20.11.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1170 гр. Перник, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Н. Костадинова при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело № 20231720103995 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба на Н. З. М., с ЕГН: **********, депозирана чрез процесуалния му представител адв. Ал. А., срещу „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: 113012360, с която се иска да бъде признато за установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника следните суми: сумата от 3964.82 лева – главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2006 г. до 30.04.2009 г. за имот с адрес: гр. ***** /аб. номер. ****/ и сумата от 560.58 лева – остатък обезщетение за забава на месечните плащания за периода от 02.01.2007 г. до 06.10.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата – считано от 13.10.2009 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издаден изпълнителен лист от 15.01.2010 г. и заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 3294/2009 г. по описа на Пернишкия РС и които суми са предмет на изпълнително дело № 260/2010 г. по описа на ЧСИ СТ.Б., образувано по молба на ответника, поради погасяване на сумите по давност. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че по молба с дата 18.02.2010 г. от ответника като взискател срещу ищеца е образувано изпълнително дело № 260/2010 г. по описа на ЧСИ СТ.Б.. Твърди се, също че изпълнителното производството е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 15.01.2010 г. по ч.гр.д. № 3294/2009 г. по описа на РС Перник, за процесните суми. Посочва се, че по изпълнителното дело е извършено проучване на имущественото състояние на длъжника, като са изпратени и запорни 1 съобщения. Постъпили са и частични плащания от 411 лева, които ищецът е съобразил при формиране на претенцията си. След последното плащане от 06.01.2011 г. обаче други действия в това число изпълнителни действия по изпълнителното дело в продължение на следващите две години не били извършвани. В тази връзка и се твърди, че същото било прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Поддържа се, че всякакви други действия или молби след настъпване на перемпцията били без правно значение.

На следващо място се излагат подробни доводи, че процесните суми са погасени по давност, доколкото след перемиране на изпълнителното дело не били предприети други валидни дейстия по принудително изпълнение.

Обръща се внимание, че периодът на погасителната давност за процесните вземания бил пет години по чл. 110 от ЗЗД. Излагат се доводи и с оглед приложението на ППВС № 3/1980 г. на ВС и на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в настоящия случай. В тази връзка се иска предявеният иск да бъде уважен.

Излагат се подробни доводи, че ответното дружество продължава да претендира процесните суми като отказва да ги отпише. Поради това се възразява срещу приложението на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Изрично се посочва, че ищецът НЕ ЖЕЛАЕ постановяване на решение при признание на иска, независимо от процеснуалното поведение на ответника.

С исковата молба не са представени писмени доказателства.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор, в който предявеният иск изрично се признава – като дружеството не оспорва и размера на претенциите.

Твърди се, че срещу ищеца не са предприемани никакви принудителни действия, извън посоченото изпълнително дело, още повече предвид изминалия период от време. В тази връзка се твърди, че действително правото на принудително изпълнение е погасено като вземанията съществуват единствено в естествено състояние, което не е пречка за доброволно плащане.

Обръща се внимание, че самото изпълнително дело е отдавна перемирано като съдебният изпълнител и бездействал като не го е прекратил. Посочва се, че никакви суми не са събрани от ищеца по същото.

Прави се искане за постановяване на решение при признание на иска и приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК.

В хода на делото е изискано и приложено изп.д. № 260/2010 г. по описа на ЧСИ Стилян Бадев.

В съдебно заседание, проведено на 06.11.2023 г., процесуалният представител на ищеца изразява становище за уважаване на исковете. Излага подробни доводи, че на ищеца се дължат разноски, доколкото ответникът бил снабден с изпълнителен титул. В подкрепа на доводите си процесуалният представител на ищеца се позовава на Определение № 3252/27.10.2023 г. по ч.гр.д. № 3618/2023 г. на 3-то г.о. на ВКС.

Ответникът не изпраща процесуален представител в първото по делото съдебно заседание. Изразява писмено становище, с което поддържа 2 признанието на исковете. Поддържа и искането си за разноски, доколкото счита, че ответното дружество не е станало повод за образуване на делото.

Представя списък като претендира разноски за юрисконсулт в минимален размер.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят относно обстоятелството, че процесните вземания са за главница от 3964.82 лева, представлява стойност на неплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2006 г. до 30.04.2009 г. за имот с адрес: гр. ***** /аб. номер. ****/, съответно за обезщетение за забава върху тази сума, възлизащо на 560.58 лева за периода от 02.01.2007 г. до 06.10.2009 г. На следващо място страните не спорят и относно размера на сумата и начина на формирането й.

На следващо място не се спори, а и от представеното по делото в цялост изп.д. № 260/2010 г. по описа на ЧСИ СТ.Б. се установява, че срещу ищеца дружеството е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. В тази връзка и срещу ищеца е било образувано ч.гр.д. № 3294/2009 г. по описа на Пернишкия РС като в хода на същото срещу длъжника са издадени заповед за изпълнение на парично задължение № 2729/20.10.2009 г. и изпълнителен лист от 15.01.2010 г. – за процесните суми за главница, обезщетение за забава в пълен размер от 759.84 лева, както и за сумата от 211.74 лева разноски.

На следващо място, видно от материалите по изп.д. № 260/2010 г. същото е образувано по молба от 18.02.2010 г. от ответника като взискател срещу ищеца като длъжник. Делото е образувано въз основа на заповедта и изпълнителния лист като с молбата е поискано налагане на запор на трудово възнаграждение.

На следващо място по изпълнителното дело до длъжника е отправена покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ от 25.02.2010 г., относно която са налице данни за връчване чрез залепване на уведомление. По делото е наложен и запор на трудово възнаграждение на длъжника – от 18.05.2010 г. В изпълнение на запора от длъжника са събрани суми, както следва: 1/ на 18.07.2010 г. е удържана сумата от 115 лева , която на 20.07.2010 г. е преведена на взискателя; 2/ на 14.09.2010 г. е удържана сумата от 80 лева, която на 28.09.2010 г. е преведена на взискателя; 3/ на 05.10.2010 г. е удържана сумата от 120 лева, от които 96 лева са преведени на взискателя на 19.10.2010 г., а 24 лева на същата дата са отнесени за разноски към съдебния изпълнител; 4/ на 15.12.2010 г. е удържана сумата от 120 лева, която на 06.01.2011 г. е преведена на взискателя.

На последно място по делото е налице молба от 05.02.2014 г. взискателя за извършване на справка и с представено платежно нареждане. Въз основа на молбата е извършена справка за пенсионер относно длъжника.

Липсва спор относно обстоятелството, че други действия по изпълнителното дело не са извършвани, както и че не са събрани повече 3 суми. Липсва спор и че срещу длъжника не са предприемани други изпълнителни действия след перемиране на процесното изпълнително дело.

На последно място ответникът изрично възприема тезата на ищеца като признава, че е изтекъл петгодишен период, в който не са предприемани никакви действия срещу ищеца.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Предявеният иск е отрицателен установителен иск и е с правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на вземания за потребена топлинна енергия. Съдът възприема посочената правна квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба /а и от представените по делото доказателства/ не се установява към момента на предявяване на исковата претенция да е налице висящо изпълнително дело относно процесните вземания.

По допустимостта:

Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Настоящият съдебен състав намира исковата претенция за допустима. Посоченият извод се обосновава с обстоятелството, че длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на иска. При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска.

Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието /в този смисъл Определение № 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК, Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о. , Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на Пернишкия ОС и др./.

Без правно значение за интереса от иска е дали кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане (доброволно плащане от длъжника ще е надлежно и след позоваването на давността, както и след влизането в сила на решение, с което искът за недължимост на вземането е уважен поради погасителна давност, респ. след влизането в сила на решение, с което искът за вземането е отхвърлен като погасен по давност).

Настоящият съдебен състав намира исковите претенции /за главница и обезщетение за забава/ за допустими в цялост, доколкото при формулирането им длъжникът ищец е съобразил дотук удържаните от него суми /411 лева/ по правилото на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД – а именно като е отнесъл същите за погасяване на разноски, както и частично на обезщетението за забава, които погасени суми не са въведени като предмет на настоящото дело.

4

По основателността:

По иска, предмет на настоящото производство, е налице противоречива съдебна практика относно приложимия период на давностния срок – дали същият е тригодишен поради периодичния характер на вземанията или петгодишен предвид обстоятелството, че съдебното изпълнително основание е издадено в хода на заповедно производство, а не на исково такова /по тези въпроси е постановено Решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. № 4063/2021 г. на 3-то г.о. на ВКС, съгласно което давността е пет години дори при наличие единствено на заповедно производство/. Налице е и противоречива практика от кога тече срокът по чл. 433, т. 8 от ГПК – дали от последното изпълнително действие или от последното поискано от взискателя действие /по този въпрос е постановено Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС/. Предвид възприетата по настоящото дело фактическа обстановка обаче съдът не намира за нужно да обсъжда в детайли посочените противоречия.

На следващо място съдът отбелязва, че искът, предмет на настоящото дело, може да се основава само на факти, настъпили след приключване на производството, по което е издадено изпълнителното основание. В настоящия случай съгласно чл. 404, т. 1, предл. 4 от ГПК изпълнителното основание е заповед № 2729/20.10.2009 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3294/2009 г. по описа на Пернишкия РС. В тази насока следва да се отбележи, че заповедта за изпълнение се издава по реда на специално производство, уредено в глава 37 от ГПК, което се развива без провеждане на открито съдебно заседание с участието на заявителя и длъжника съответно без провеждане на съдебно дирене. В тази връзка специален е и редът за защита на длъжника, на когото е дадена възможност да подаде възражение срещу заповедта в двуседмичен срок [1] от връчването й.