Решение № 1074 от 10.02.2025, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 1074

Хасково, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - XIII тричленен състав, в съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

ПЕНКА КОСТОВА

Членове:

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

БИЛЯНА ИКОНОМОВА

При секретар СВЕТЛА ИВАНОВА и с участието на прокурора ЕЛЕОНОРА ПЕТРОВА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ПЕНКА КОСТОВА канд № 20247260701291 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, депозирана от „Плампроект“ ЕООД, [населено място], представлявано от управителя П. Р. К., подадена чрез пълномощник - адв. К. Р., против Решение № 165/10.10.2024 г., постановено по АНД № 410/2024г. по описа на Районен съд – Свиленград, с което е изменено Наказателно постановление № 26-2400091 от 14.05.2024 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Хасково, с което на „Плампроект” ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя П. Р. К., за нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 000 лв., като е намален размера на наложеното административно наказание „имуществена санкция” от 2 000 лв. на 1 500 лв.

В касационната жалба се твърди, че при постановяване на съдебния акт, съдът неправилно приел, че не са налице процесуални нарушения при издаване на процесните АУАН и НП и респективно, че са налице материално правните предпоставки за налагане на административното наказание. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение, не била спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и по-конкретно изискването в АУАН да е направено описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и законните разпоредби, които са нарушени. В случая описаната фактическа обстановка не била формирана на база писмени доказателства - договори между жалбоподателя и физическите лица, заварени на обекта, а по лични наблюдения на проверяващите органи. От друга страна, бил проявен натиск спрямо лицата от страна на АНО при снабдяване с необходимата им информация, за което били подадени сигнали до Главна инспекция по труда. Освен това процесното наказателно постановление не съдържало изискваните от закона реквизити. Твърди се още, че АНО нарушил разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, тъй като не бил установил виновно поведение от страна на нарушителя. Изтъкват се разликите между трудовия и гражданския договор и се посочва, че в случая бил сключен договор за постигане на определен резултат. Жалбоподателят не бил нарушил чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 от КТ, тъй като същият нямал задължение да сключва трудов договор, а уредил отношенията със съответното лице чрез граждански договор. Всичко това говорело за липса на общественоопасно поведение на нарушителя, целящо накърняване на обществените отношения, уредени от трудовото законодателство. На следващо място, незаконосъобразно било при наличието на представени валидни граждански договори, съдържащи всички изискуеми реквизити, съдът да игнорира валидността на тези договори. Оспорват се мотивите на съда, че извършваната от лицата дейност следва да бъде приравнена единствено и само на „трудова дейност“. Твърди се още, че Районен съд - Свиленград допуснал процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, като не уважил направените от страна на пълномощника на жалбоподателя в първото по делото съдебно заседание доказателствени искания, въпреки тяхната явна относимост. Така съдът ограничил правото на защита на жалбоподателя. Съдът неправилно не кредитирал показанията на свидетеля М. И., и не приел възраженията на процесуалните представители на дружеството, касаещи доминиращата роля на служителите на АНО при попълването на декларациите от страна на работниците. От събраните по делото доказателства безспорно се установило, че в конкретния случай било налице престиране на работна сила по гражданско правоотношение, а не трудово такова. В този смисъл бил налице сключен валиден граждански договор с всички изискуеми реквизити с лицата за извършването на определен вид работа, което се потвърждавало както от показанията на свид.И., така и от представената Книга за ежедневен инструктаж по безопасност и здраве, видно от която лицата престирали работна сила само определени дни от месец март 2024г., каквато била и целта на гражданския договор - извършване на точно определена услуга. С оглед изложеното се моли да бъде отменено обжалваното съдебно решение и да бъде постановено друго, с което да бъде отменено изцяло Наказателно постановление № 26-2400091/14.05.2024г издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково. Моли за присъждане на направените по делото разноски на двете инстанции.

По делото е постъпила и частна жалба от П. Р. К., управител и едноличен собственик на капитала на „Плампроект“ ЕООД, срещу Определение № 182/14.09.2024 г., постановено по АНД № 410/2024 г. по описа на Районен съд – Свиленград.

В частната жалба се твърди, че същият не бил получил Разпореждане № 712/05.06.2024 г. по АНД № 410/2024 г. по описа на Районен съд – Свиленград, с което били дадени указания на дружеството да осигури всички доказателства по делото. Не му било връчено и протоколно определение от 01.07.2024 г., с което било указано на дружеството да даде обяснения за неизпълнение на указанията, дадени с разпореждането. Твърди се, че упълномощените процесуални представители дали подробни обяснения защо не се е явил свид. М. Г. И., включително и, че НПК не предвиждал възможност за допускане на свидетел при условията на режим на довеждане. Внесен бил депозит за призоваване на свидетел. Било издадено ново Разпореждане № 948/08.07.2024 г., което К. не бил получил лично, но въпреки това дал писмени обяснения. Свидетелят отново не се бил явил. Предвид това било издадено и Разпореждане № 1023/18.07.2024 г., с което на К. била наложена глоба, но в лично качество, като физическо лице, а не като управител на дружеството. В тази връзка същият заявява, че били допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди също, че разпореждането от 05.06.2024 г. било постановено на основание чл. 61, във връзка с чл. 59 от ЗАНН, а не – на основание чл. 405, ал. 1 от ЗСВ. Оспорва като неправилни изводите на районния съд. Сочи също, че на основание чл. 405, ал. 4 от ЗСВ съдът се произнася с решение или постановление по жалба срещу наложената глоба, а не с определение. Освен това, съдът се бил произнесъл в почивен ден, събота. Налице била предубеденост на състава, което било видно от разрешаването на спора по делото и отхвърлянето на всички направени доказателствени искания. Моли определението, с което е потвърдена наложената глоба, да бъде отменено.

В открито съдебно заседание касационният жалбоподател - „Плампроект“ ЕООД, чрез процесуалния си представител поддържа изложеното в жалбата. Моли решението и измененото с него НП да бъдат отменени. Твърди, че били допуснати съществени процесуални нарушения по образуване и приключване на административнонаказателното производство и в производството пред РС - Свиленград. Необосновано било прието, че свидетелят И. не може да направи разлика между граждански и трудов договор. Обръща се внимание на противоречията в показанията на актосъставителя и свидетеля по акта и вписаното в НП по отношение участието на управителя при попълване на документите по време на проверката. Заявява, че се касаело за престиране на работна сила по гражданско правоотношение. Подчертава, че на лицата бил проведен начален и ежедневен инструктаж.

От процесуалния представител на касационния жалбоподател се излагат и подробни съображения относно основателността на частната жалба. Моли се за присъждане на разноски.

Ответникът - Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, моли оспореното решение да бъде оставено в сила. От събраните доказателства по делото безспорно било установено, че дружеството, в качеството си на работодател, в нарушение на изискванията на чл. 61, ал. 1 от КТ, не било сключило трудов договор с лицето преди постъпването му на работа на строителния обект. В случая отговорността била обективна и безвиновна. Чрез представените граждански договори, сключени между страните, не било допустимо да се уреждат отношенията по предоставяне на работна сила. Подчертава се в тази връзка изявлението на представителя на касатора относно престирането на работна сила по граждански договор. Отделно от това, предметът на самите граждански договори бил престиране на работна сила, а не на определен трудов резултат. Оспорва се твърдението, че свидетелят И. е пряк очевидец, като се акцентира върху неявяването му, като повод за отлагане на делото. Лицата сами попълнили декларациите в хода на проверката, а присъствието на управителя на дружеството не водело до извод за несамостоятелно попълнени декларации. Неотносимо било към предмета на спора недопускането на събиране информация от НАП относно платения данък. Сочи се неразбиране на разликата между трудов и граждански договор. В конкретния случай работещото лице в деня на проверката по работни места се намирало на обекта, явило се на работа и работело, тоест престирало своята работна сила на определеното му място, изпълнявайки възложената му работа. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 25.03.2024 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда” - Хасково извършили в присъствието на управителя П. Р. К. проверка по спазване на трудовото законодателство в обект „СМР: Казино Г. А. - изграждане на хотел, ресторанти, спа център, търговски площи, паркинги и подземни резервоари”, находящ се в [населено място], местност „К. чеир”, УПИ I, [област], по отношение на който обект дружеството-жалбоподател поело ангажимент за почистване на строителни отпадъци след приключване на работния процес. При проверката било заварено лицето Т. С. И. да работи в обекта, като почиства строителни отпадъци. Последният декларирал в Декларация за трудова справка, че работи в дружеството-жалбоподател от 25.03.2024 г. на длъжност „общ работник” с работно време от 08.00 часа до 17.00 часа и с месечно възнаграждение в размер на 860 лв., период на плащане – месечно на 1-во число от месеца, с два почивни дни и с почивка в работния ден 1 час, както и че има сключен трудов договор и няма сключен граждански такъв. На 03.04.2024 г. в Дирекция „Инспекция по труда” - Хасково били представени Граждански договор № 9 от дата 01.03.2024 г., сключен между Т. С. И. и „Плампроект” ЕООД, видно от който работникът постъпил на работа на дата 01.03.2024г., Медицинско становище, Констативен протокол, ведно с Разписка и Начален инструктаж за безопасност и здраве при работа, проведен на 25.03.2024 година. Доколкото било прието за осъществено нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ, на дружеството – работодател бил съставен АУАН и издадено процесното НП. В тях било прието за установено, че работодателят „Плампроект” ЕООД не сключил Трудов договор с лицето Т. С. И. преди постъпването му на работа в стопанисвания от дружеството обект.

По приложението на процесуалния закон съдът е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административно наказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на дружеството-жалбоподател и да са основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.