Решение № 2279 от 05.11.2024, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2279 гр. Бургас, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър П. Стоянов при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело № 20232120105025 по описа за 2023 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.38, ал.1 от ЗУЕС.

Производството е образувано по искова молба на „Пясъчна лилия 10“ ООД, с ЕИК 201591782, със седалище и адрес на управление гр. Созопол, местност Ачмълъчите, сграда „Пясъчна лилия“, офис 1, представлявано от Ваня Руменова Д., чрез адвокат Р. И. С. срещу И. Е. М., гражданин на Руската Федерация, роден на **

Твърди се, че ответникът е собственик на недвижим имот: ** с идентификатор №*** по КККР на гр. Созопол. Описаният по – горе имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, находяща се на адрес: гр. Созопол, местност „Ачмълъците“, комплекс „Пясъчна лилия“. В качеството си на собственик на имот, който се намирал в сградата в режим на етажна собственост и на основание чл.6, ал.1, т.10 от ЗУЕС, ищецът бил длъжен да заплаща разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. Съгласно чл.11, ал.5, т.5 от ЗУЕС общото събрание на собствениците определял размера на паричните вноски за разходите за управление и поддържането на общите части на сградата.

Твърди се, че на 04.08.2021 г. било проведено общо събрание на етажната собственост на посочената по – горе сграда. На това общо събрание бил избран управителен съвет. Видно от т.7 от взетите решения, била определена парична вноски от собствениците за покриване на разходите за управление и поддържането в размер на 24 /двадесет и четири/ евро на квадратен метър, с включени идеални части от общите части на сградата.

1

Вноските били събирани от дружеството, осъществяващо поддръжката и за размера на плащанията и задълженията на членовете на етажната собственост се водила счетоводна отчетност от посоченото дружество. Към 29.03.2023 г. задълженията на ответника били в размер на 3184, 37 евро.

Вземането на етажната собственост било прехвърлено на ищцовото дружество с договор за цесия от 29.03.2023 г. Сочи, че съгласно съдебната практика станалото прехвърляне на вземането можело да бъде съобщено на длъжника в хода на съдебния процес, като уведомлението се приложило към исковата молба.

Моли ответника да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 3 184,37 /три хиляди сто осемдесет и четири евро и тридесет и седем цента/ евро, представляваща задължение за парични вноски за разходите за управление и поддържането на общите части на сградата в режим на етажна собственост, находяща се на адрес, гр. Созопол, местност „Ачмълъците“, комплекс „Пясъчна лилия“, прехвърлено на ищеца по силата на договор за цесия, ведно със законната лихва от датата на образуване на делото до събиране на вземането, както и направените разноски в хода на процеса. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания.

За ответника, в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, е представен писмен отговор на исковата молба. Оспорва иска по размер.

Сочи, че не оспорва исковата молба по нейното основание, а единствено във връзка с размера на исковата претенция. От приложените писмени доказателства не ставало ясно за какъв период от време и как било сформирано твърдяното от ищеца парично задължение. Това можело да бъде установено с извършването на съдебно – счетоводна експертиза. Не било ясно от кога започнало обитаването на имота от ответника и другите собственици на имоти в сградата, което било свързано с получаването на разрешение за ползване. Не било ясно от кога датиран отношенията на етажната собственост с фирмата, осъществяваща управлението и поддържането на общите части на сградата, което било в пряка зависимост с размера на дължимите за това вноски. Нямало приложени писмени доказателства, че ответникът бил канен да присъства на общи събрания на собствениците на самостоятелни обекти в процесната сграда в режим на етажна собственост, не бил приложен поименният списък по чл.16, ал.5 от ЗУЕС.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото препис от нотариален акт за покупко . продажба на недвижим имот №127, том II, рег. №3480, дело №308 от 22.12.2009 г. на нотариус А.Д. се установява, че ответникът И. Е. М. е собственик на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, по кадастралната карта на гр. Созопол, общ. Созопол, област Бургас, одобрена със Заповед № РД-18-60/04.10.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр. Созопол, местност ** с 2 предназначение – жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, с площ по документ 48 кв.м. и прилежащи части – 12, 31 кв.м. идеални части от общите части на сградата, който самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***.

По делото е представен и протокол от проведено общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в етажна собственост на сграда, находяща се в гр. Созопол, местност „Ачмалъците“, комплекс „Пясъчна лилия“, от 04.08.2021 г. По т.2 от дневния ред били избрани нови членове на управителния съвет на етажната собственост. По т. 7 от дневния ред от събранието взело решение за определяне на паричната вноска от собствениците за покриване на разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата, в размер на 24 /двадесет и четири/ евро на квадратен метър, с включени идеални части от общите части на сградата, отнасящи се за календарната 2022 г. и 2023 г., платими най – късно до 31.01 на съответната година.

По делото са приложени счетоводни документи – дневник на сметки с движения за 2014 г., 2015 г. и 2021 г. с контрагент И. Е. М..

По делото е представен договор за цесия от 29.03.2023 г., сключен между Етажна собственост на сграда, находяща се в гр. Созопол, местност „Ачмалъците“, комплекс „Пясъчна лилия“, представлявана от членовете на управителния й съвет и „Пясъчна лилия 10“ ООД с ЕИК 201591782, по силата на който етажната собственост прехвърля на дружеството – ищец сумата в размер на 3184, 37 евро срещу длъжника М., представляващо задължение към етажната собственост към дата 29.03.2023 г. Приложено е уведомително писмо за прехвърляне на вземания, както и пълномощно, по силата на което цедентът упълномощава цесионера да уведоми длъжника за прехвърляне на вземането.

По делото е прието неоспорено от страните заключение по допусната съдебно – счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обосновано и небудещо съмнение досежно правилността си. Съгласно същото, задълженията на ответника за вноски за управление и поддръжка на общите части на процесната ЕС се явява в размер на 1447, 44 евро на година, като същото е изчислено на база площта на собствения му имот.

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:

В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС е да докаже, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в процесната етажна собственост на адрес гр. Созопол, ***. Следва да докаже, че с влязло в сила решение на общото събрание в етажната собственост от 04.08.2021г. са определени такси, дължими от етажните собственици за управление и поддръжка на общите части за 2022 г. и 2023 г. В негова тежест е да докаже размера на претенцията си, както и датата на настъпила изискуемост на вземането. При доказването на тези факти в доказателствена тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането или другите 3 възражения, въведени надлежно в процесуалните срокове по ГПК в процеса.

От представените по делото доказателства се установява, че ответникът е собственик на недвижим имот, който се намира в процесната етажна собственост, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, по кадастралната карта на гр. Созопол, общ. Созопол, област Бургас, одобрена със Заповед № РД-18-60/04.10.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр. Созопол, ***.

В настоящия случай по делото е категорично установено, че са взети от ОС на процесната ЕС решения от 04.08.2021 г. /включително по т.7, от дневния ред/, които няма данни да са били оспорени по реда на чл.40 от ЗУЕС.

Следва да се посочи, че в настоящото производство не могат да се обсъждат възражения относно законосъобразността на така взетите решения, доколкото такива могат да бъдат единствено предмет на исковото производство по реда на чл.40 от ЗУЕС или евентуално на предявен иск за нищожност в случаите, когато това е допустимо, предвид спецификата на актовете на етажната собственост като многостранни сделки. ЗС и ЗУЕС не уреждат специални основания за нищожност на решенията на общото събрание на етажната собственост.

Законосъобразността на тези решения се определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД. Специфичен е и контролът за спазването им. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен и е ограничен с преклузивен срок за предявяване на иска по чл. 40 от ЗУЕС. /Така Решение № 39/19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., ГК на ВКС/. Възможността за атакуване законосъобразността на тези решения, в т. ч. и досежно противоречието им с императивни правни норми – конкр. чл. 50 и чл. 51 от ЗУЕС, е ограничена във времето – до изтичане на срока по чл. 40 ЗУЕС. След изтичане на този срок, решенията се стабилизират и подлежат на изпълнение. /Така гр. д. № 658/2012 г. на 1 г. о. на ВКС, Решение № 122 от 06.11.2019 г. на ВКС по т. д. № 1830/2018 г., I т. о., ТК/. Не е допустим и инцидентния контрол на неоспорени в срок решения на общо събрание. /Така Определение № 25 от 25.01.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4119/2018 г., II г. о., ГК/.

По делото не се установява от събраните по делото доказателства, да е налице неизпълнение на задълженията на етажната собственост да осъществява дължимата поддръжка, като липсват възражения и в тази насока.

Вземането, претендирано от ищеца е изискуемо, тъй като е определен краен срок за плащане на сумите: до 31.01 на съответната година, тоест до 31.01.2022 г. и 31.01.2023 г. Следователно задълженията са били определени като платими на определен ден (по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС). В този случай, не е необходимо изпращането на нарочна покана, вкл. и фактура, тоест изискуемостта на задължението на ищцовата ЕС не е обусловено от изпращане на фактура или покана за плащане, а от настъпване на определената с решението на ОСЕС дата на изпълнение на паричното 4 задължение. След тази дата ответникът следва да се счита и в забава.

По тези съображения се налага изводът, че за ответникът е възникнало задължение да заплаща определените такси за поддръжка и управление за собствения му самостоятелен обект за всяка от годините за управление и поддръжка, които се явяват в размер на по 1447, 44 евро на година. В тази връзка съдът съобрази приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза, както и писмените доказателства, приети по делото, от които се установява, че именно това следва да бъде размерът на дължимата годишна такса за управление и поддръжка, събразно взетите на 04.08.2021 г. решения на ОСЕС.

Задълженията на ответника съобразно посоченото общо за двете година се явява в размер на 2894, 88 евро.

Следва да се посочи, че ищецът се легитимира като титуляр на вземането въз основа на договор за цесия, който е подписан от членовете на управителния съвет на етажната собственост. Няма данни да е налице взето решение за това от страна на ОСЕС. Съдът намира, че прехвърляне на вземането на етажна собственост за вноски за управление и поддръжка на общите части на етажна собственост излиза извън обхвата на обикновеното управление, тоест за сключването на такъв договор се изисква наличие на упълномощаване от страна на отделните етажни собственици или взето решение на Общото събрание за това. Причина за това се явява обстоятелството, че етажната собственост е лишена от правосубектност, тоест същата е неперсонифицирана общност на правни субекти, които се явяват собствениците на самостоятелни обекти в сграда, намираща се в такъв режим на управление.

Разпечатката съдържа 33 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/92c210d4-d942-447c-a447-7f42d27e2d7d