Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 287 от 03.06.2025, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Административно наказателно дело 2387/2024
Вид
Решение № 287
Подписан
03.06.2025
Състав
Асен Иванов Даскалов

Цитирани разпоредби

  • чл.44 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 ал.1 т.5 - 7 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 ал.1 т.5 - 7 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 ал.1 т.5 - 7 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.9 · Закон за административните нарушения и наказания
  • §1 т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.103 · Закон за движението по пътищата
  • чл.104б т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175 ал.1 т.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175а ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.188 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189 ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • §6 т.33 · Закон за движението по пътищата
  • чл.343в ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.78а · Наказателен кодекс
  • чл.189 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. Плевен, 03.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен Ив. Даскалов при участието на секретаря Иглика Н. Василева като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно наказателно дело № 20244430202387 по описа за 2024 година ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

С Наказателно постановление №24-1772-000314/21.11.2024г . на НАЧАЛНИК на СЕКТОР в ОДМВР – ПЛЕВЕН, 01 РУ-ПЛЕВЕН, на В. В. Н.

ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.175а ал.2 вр. ал.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 5000 /пет хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 36 /тридесет и шест/ месеца, за извършено нарушение по чл.104б т.2 ЗДвП; на основание чл.175 ал.1 т.4 от Закона за движението по пътищата - глоба в размер на 100 /сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, за извършено нарушение по чл.103 ЗДвП.

Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – по чл.57 ал.1 т.5 – 7 вкл., без да конкретизира тази своя позиция. Наред с това, оспорва фактическата обстановка, приета в хода на административнонаказателното производство като бланкетно отбелязва, че същата не отговаря на истината. На тази основа, моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата. Допълва, че в за 1 нарушението по чл.104б т.2 ЗДвП е наложено наказание при условията на повторност, без обаче в обстоятелствената част на НП да е описано, че е налице този квалифициращ признак, както и че не са запазени никакви видеоматериали от служебния полицейски автомобил. Наред с това, счита нарушенията, за които е издадено НП, за недоказани; в тази връзка изтъква, че тезата на административното „обвинение“, се гради единствено върху показанията на разпитаните полицейски служители; отбелязва, че на представените по делото и експертно изследвани видеозаписи, не е заснета ситуация като описаната в АУАН/НП, а и според заключението по приетата видео-техническа експертиза, не е налице възможност за извършване на лицево разпознаване. Подчертава, че не са запазени никакви други видеозаписи от процесната ситуация, а такива е следвало да бъдат запазени, за изясняване на случая, както и че е напълно недоказано авторството на процесните нарушения. В този смисъл, пледира за отмяна на НП, като незаконосъобразно и неправилно.

За ответната страна – НАЧАЛНИК на СЕКТОР в ОДМВР –

ПЛЕВЕН, 01 РУ-ПЛЕВЕН – представител не се явява; с придружителното писмо за изпращане на жалбата в РС-ПЛЕВЕН е изразено бланкетно становище за нейната неоснователност, както и е отправено бланкетно възражение за прекомерност на евентуално претендирани разноски за адвокатски хонорар.

Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали - поотделно и в тяхната съвкупност, по нейната основателност, намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 1134679/ 31.10.2024г. от страна на В. К. Л. – ст.полицай при 01 РУ-ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетелите К. Г. М. и И. К. И., както и на нарушителя В. В.

Н.. Съставен е за това, че на 22.10.2024г. около 00:30 часа, в гр.ПЛЕВЕН, кръстовище образувано от БУЛ. „***“ и УЛ. „***“, с посока на движение към ул. „***“, като водач на лек автомобил „***“, с рег. № *** (собственост на М.

К. Б.), не използва пътя отворен за обществено ползване в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, а извършва резки рисковани маневри, като при извършване маневра завой на дясно, умишлено подава газ и повишава оборотите на двигателя, с което превърта задвижващите колела на автомобила, внезапно преминава в лентите за движение и преднамерено извежда автомобила извън контрол (поднася задната част на автомобила и извършва дрифт) – нарушение по чл.104б т.2 ЗДвП; при подаден светлинен и звуков сигнал от контролен орган с униформен брандиран автомобил с надпис „Полиция“, водачът не изпълнява задължението си да спре плавно в най-дясната част на платното за движение и да изпълнява техните указания, а рязко увеличава скоростта и се оттегля в посока ул. „***“ – нарушение по чл.103 ЗДвП. Следва да бъде отбелязано, че в 2

АУАН най-общо е отбелязано, че нарушението по чл.104б т.2 ЗДвП е извършено „повторно“, както и че след отправена първоначална покана за съставяне на АУАН, нарушителят не се е явил на 25.10.2024г., поради което е съставен, в негово присъствие, на 31.10.2024г. Наред с това, нарушителят найобщо отбелязал, че има възражения и отказал да подпише така съставения АУАН, което било удостоверено с подписа на свидетел – К. К.. По реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН, нарушителят депозирал писмено възражение, в което изцяло оспорил отразената в АУАН фактическа обстановка, вкл. – че е извършил действия, съставляващи „дрифт“, че е управлявал процесния лек автомобил и че е осуетил извършването на проверка по ЗДвП; на тази основа, отправил искане за прекратяване на административнонаказателното производство.

Административнонаказващият орган възприел изцяло както изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, така и приетата от страна на актосъставителя, правна квалификация на нарушенията, респ. – приел като неоснователно, направеното от Н., възражение. Наред с това, също отбелязал най-общо, че нарушението по чл.104б т.2 ЗДвП е извършено „повторно“, без каквато и да било конкретика. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на В. В. Н. ЕГН:

********** са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.175а ал.2 вр. ал.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 5000 /пет хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 36 /тридесет и шест/ месеца, за извършено нарушение по чл.104б т.2 ЗДвП; на основание чл.175 ал.1 т.4 от Закона за движението по пътищата глоба в размер на 100 /сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, за извършено нарушение по чл.103 ЗДвП.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.21 – 27 от делото/. Не с налице претендираните от страна на жалбоподателя съществени нарушения на процесуалните правила.

Наказателното постановление съдържа достатъчно обстойно описание на нарушенията, датата и мястото, където се твърди, че са извършени, обстоятелствата, при които са извършени. Действително, за нарушението по чл.104б т.2 ЗДвП, е отбелязано само най-общо, че се касае за „повторност“, без конкретизация от кое предходно административно наказание, се обуславя наличието на този квалифициращ признак, но макар това да съставлява нарушение на процесуалните правила, то не е съществено, защото основните характеристики на твърдяното нарушение / чл.104б т.2 ЗДвП/ са надлежно изложени, а същевременно, въпросът доколко е налице „повторност“, е такъв от правно естество, подлежи на доказване и доказателствената тежест за неговото установяване, е възложена върху административнонаказващия орган, т.е. ненадлежното описание на нарушението в очертаната насока, не повлиява негативно нарушителя при упражняване правото му на защита.

Наред с това, в НП е посочено, че се издава въз основа на актова преписка, 3 образувана със съставен АУАН № 1134679/ 31.10.2024г. от страна на В. К. Л., т.е. налице е яснота и относно доказателствата, въз основа на които НП е издадено; същевременно, ясно и разбираемо са посочени законовите разпоредби, които се твърди, че са нарушени виновно, както и вида, и размера на наложените административни наказания. В този смисъл, не са налице съществени нарушения на процесуалните правила по чл.57 ал.1 т.5 – 7 ЗАНН, както се сочи в жалбата, т.е. същото оплакване, се явява неоснователно.

Същевременно, нито в направеното по реда на чл.44 ал.1 ЗАНН възражение, нито по друг начин, обективиран по административнонаказателната преписка, е отправено искане до компетентните полицейски органи за запазване на видеозаписи от авто- и боди-камери, с които са били оборудвани съответните полицейски автомобил и служители, по времето на твърдените нарушения, т.е. не може да бъде споделено виждането на защитата, че липсата на такива запазени видеозаписи, е ограничила или нарушила правото на защита на нарушителя, доколкото последният не е отправил съответно, своевременно искане в очертаната насока. Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция, не установява и други, допуснати в хода на административнонаказателното производство, нарушения на процесуалните правила.

Ето защо Съдът приема, че издаденото Наказателно постановление, е формално законосъобразно. По неговата правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите В. К. Л., К. Г. М., И. К. И., М. К. Б., писмени доказателства и експертно заключение по видео-техническа експертиза /л.11, л.17 – 20, л.43, л.56, л.59 – 76, л.99 – 101 от делото/. Следва да бъде отбелязано, че съобразно експертното заключение, за изследване е представен един компакт диск марка „** DVD+R **" с бланков номер „.***", чиято основна директория съдържа шест файла, записани в специализиран за файлове, съдържащи видеозапис формат „.MP4"; при прегледа на съдържанието на файловете е установено, че съдържат в себе видеозаписи, заснети от четири заснемащи устройства/камери/, записаното изображение е цветно, с два размера - единият е 3840x2160, а другият 2560x1440 пиксела, с вкопирана в тях информация за дата и час на заснемане, според която видеозаписите са заснети на 17.12.2024г., за времето от 00:09:56 до 01:00:01 часа - системно време; не са установени следи от манипулация или намеса върху записаната информация; отбелязано е, че на видеозаписите има заснети преминаващи автомобили - сив на цвят, наподобяващ по външни белези на марка „***", модел „***", трета серия, производство 1998-2005г., комби и бял на цвят, наподобяващ по външни белези на марка „***", модел „***", с полицейски опознавателни знаци; вещото лице посочва, че ниското качество на заснетото изображение не позволява да се разчетат регистрационните табели на двата автомобила; движението на гореописаните автомобили е илюстрирано с кадри, извлечени от видеозаписите, подредени в хронологичен ред, поместени в приложение в изследователската част на протокола; изследваните изображения се определят като негодни за 4 провеждане на сравнително лицево-идентификационно изследване. Във връзка с така приетото по делото експертно заключение, са необходими няколко бележки. На първо място, посочената дата - 17.12.2024г., очевидно е резултат от техническа грешка, тъй като както от прегледа на видеозаписите в хода на открито съдебно заседание, така и от приложените кадри, извлечени от същите видеозаписи е видно, че се касае за датата 22.10.2024г., която е отбелязана на всеки от тях в горния ляв ъгъл. На второ място, видеофайловете, съдържащи процесните видеозаписи, са предоставени на електронен носител от страна на МБАЛ „***“-ПЛЕВЕН /гр.ПЛЕВЕН, УЛ. „***“ №24/, във връзка с отправено искане от страна на органите на 01 РУ-ПЛЕВЕН /л.15 от делото/, като е повече от очевидно, че на тях е заснет участък от УЛ. „***“, на която е разположено същото лечебно заведение, но не и кръстовището, образувано от БУЛ. „***“ и УЛ. „***“, което се сочи както в АУАН, така и в НП, като местоизвършване на процесните нарушения. С други думи, напълно разбираемо е, че така изследваните процесни видеофайлове, съдържащи видеозаписи, не съдържат – и не биха могли да съдържат – заснемане на описаната в АУАН/НП ситуация, а това на свой ред не означава нищо друго, освен че видеозаписите, не се ползват с никакво доказателствено значение.