Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 49455 от 21.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 8418/2026
Вид
Разпореждане № 49455
Подписан
21.04.2026
В сила
21.04.2026
Състав
ВАНИНА ЗДРАВКОВА МЛАДЕНОВА

Цитирани разпоредби

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 49455 гр. София, 21.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20261110108418 по описа за 2026 година

Постъпила е искова молба с вх. № 99883/30.03.2026 г., подадена от Е. А.

Н. срещу „Д* 7/8 ООД“, с която са предявени следните искове:

1/ по чл. 344, ал. 1 от КТ за признаване за незаконна заповедта за уволнение, с която е прекратено трудовото правоотношение на основание чл.

71, ал. 1 от КТ за незаконосъобразна и нейната отмяна;

2/ за признаване за установено, че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 3, пр. 1 и пр. последно, във вр. с чл. 66, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) и чл. 143, ал. 2 КТ, с уведомление получено на 26.01.2026 г.

3/ за обезщетение по чл. 221 КТ, в размер на брутното трудово възнаграждение от 538,50 лева или 275,33 евро, ведно с лихвата за забава в размер на 12.03 лева или 6.15 евро, считано от датата следваща датата на прекратяване на правоотношението 28.01.2026 г. до датата на исковата молба, както и лихвата от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

4/ за задължаване на работодателя да издаде заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 3, пр. 1 и пр. последно, във вр. с чл. 66, ал. 1, т. 1 и ал. 3 КТ и чл. 143, ал. 2 КТ, както и да оформи трудовата книжка на ищцата, ведно с поисканите документи по чл.

128а КТ - уведомленията по чл. 62, ал. 3 КТ и правилника за вътрешния трудов ред и работната заплата;

5/ за осъждане на ответника да заплати претърпените от ищцата вреди по чл. 226 от КТ за неиздаване или несвоевременно издаване на необходимите й и поискани документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, както и за вписване на неверни данни в издадените документи;

В обстоятелствената част на исковата молба е изложено, че ищцата сключила с ответника трудов договор на 01.10.2025 г., със срок за изпитване в 1 полза на работодателя 6 месеца и тримесечно предизвестие, но бил прекратен на основание чл. 327, ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 3, пр. 1 и пр. последно, във вр. с чл.

66, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) и чл. 143, ал. 2 от КТ с уведомление получено на 26.01.2026 г. по електронна поща на 27.01.2026 г.

Твърди се, че ищцата е получила на ел. поща заповед за прекратяване на трудово правотноошение . Изложено е, че не е получила обр. УП-2 и УП-3 , което възпрепятствало регистрацията в Агенция по заетостта. Никога не е виждала и не й е връчван правилник за вътрешния трудов ред и за работната заплата, инструктажи, уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, както и не знае дали са внесени и осигуровките й.

Настоящият съд при проверка по чл. 129 ГПК и чл. 130 ГПК намира че предявените искове по т. 2 и т. 4 от петитума на исковата молба и настоящото изложение са недопустими, а исковата молба подлежи на връщане в тази част по следните съображения:

В разпоредбата на чл. 358, ал. 1 КТ е предвидено, че трудови са споровете между работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, както и споровете по изпълнението на колективните трудови договори и установяването на трудов стаж. В цитираната разпоредба изчерпателно са посочени изрично предвидените от законодателя установителни искове по трудови спорове, които са допустими и интереса на ищеца от търсената защита е легитимиран. В тази връзка следва да се посочи, че с предявяване на установителен иск се търси защита на едно гражданско право или правоотношение, а в изрично предвидените от закона случаи, установителният иск може да има за предмет и установяването на факти - чл.

124, ал. 4 и ал. 5 от ГПК. Съгласно чл. 124, ал. 4 изр. 2 ГПК, иск за установяване съществуването или несъществуването на факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон.

Искането на ищеца да бъде признато за установено прекратяване на трудовото правоотношение на основание 327, ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 3, пр. 1 и пр. последно, във вр. с чл. 66, ал. 1, т. 1 и ал. 3 КТ и чл. 143, ал. 2 КТ представлява иска за установяване на факт, който не може да е предмет на установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК . Такъв иск е допустим, ако изрично това е предвидено в закона /чл. 124, ал. 4 ГПК /. Доколкото в случая законът не е предвидил такава възможност, предявеният иск е недопустим /така Определение № 216 от 26.03.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 45/2012 г., III г. о. и др./. Предвид изложеното съдът приема, че предявеният иск е насочен към установяване на факти с правно значение, което обуславя неговата недопустимост, предвид липсата на изрично предвидена възможност за това и производството по него подлежи на прекратяване.

По искането на ищеца за задължаване на работодателя да издаде заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 3, пр. 1 и пр. последно, във вр. с чл. 66, ал. 1, т. 1 и ал. 3 КТ 2 и чл. 143, ал. 2 КТ, както и да оформи трудовата книжка на ищцата, ведно с поисканите документи по чл. 128а КТ - уведомленията по чл. 62, ал. 3 КТ и правилника за вътрешния трудов ред и работната заплата съдът намира, че не е предвиден такъв иск за осъждане на работодателя за извършване на действие по предаване и оформяне на документите по чл. 128а КТ, а защитата се осъществява по административен ред, т. е. чрез сезиране на ИА „Главна инспекция по труда“ по реда на чл. 399 и сл. от КТ /така Определение № 307/03.05.2012 г. по ч. гр. д. № 123/2012 г. на ВКС, III г.о., Определение № 178/11.03.2013 г. по ч. гр. д. № 1626/2013 г. на ВКС, III г.о./, поради което предявеният иск е недопустим и на основание чл. 130 ГПК в тази част исковата молба следва да бъде върната.

Съдът констатира, че исковата молба по предявения иск по т. 1, т. 3 и т. 5 е нередовна, поради което на основание чл. 129, ал. 2 ГПК на ищеца следва да се предостави срок да отстрани констатираните нередовности като:

По иска по т. 1 изложи фактически обстоятелства за незаконност на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, чиято отмяна се иска.

По предявения по т. 3 иск следва да посочи обезщетението от 538,50 лева или 275,33 евро за какъв срок на предизвестие се претендира /едномесечен, двумесечен, тримесечен и т.н./

По иска по т. 5 да заяви изрично дали претендира обезщетение за забава за неиздаване или несвоевременно издаване на документи, като посочи изрично вида на документите, както и вида и размера на обезщетението, както и да изложи обстоятелствата, на които основава тази претенция, или претендира обезщетение за вписване на неверни данни в издадените документи, в който случай да посочи какви неверни данни са вписани, в какви по вид документи, както и вида и размер на претендираното обезщетение.

В исковата молба не е посочена банкова сметка за плащане на претендираното парично обезщетение.

На ищеца следва да се укажат последиците от неизпълнението на указанията в срок.

Така мотивиран съдът

РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 ГПК като недопустимо производството по гр. д. № 51696/2025 г. по описа на СРС, 178 състав, в частта по предявените от Е. А. Н. срещу „Д* 7/8 ООД“ искове по т. 2 за признаване за установено, че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 3, пр. 1 и пр. последно, във вр. с чл. 66, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) и чл. 143, ал. 2 КТ, с 3 уведомление получено на 26.01.2026 г. и по т. 4 за задължаване на работодателя да издаде заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 3, пр. 1 и пр. последно, във вр. с чл.

66, ал. 1, т. 1 и ал. 3 КТ и чл. 143, ал. 2 КТ, както и да оформи трудовата книжка на ищцата, ведно с поисканите документи по чл. 128а КТ уведомленията по чл. 62, ал. 3 КТ и правилника за вътрешния трудов ред и работната заплата, и ВРЪЩА искова молба с вх. № 99883/30.03.2026 г. В ТАЗИ ЧАСТ.

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба в останалата част.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението в писмена молба с препис за насрещната страна да отстрани констатираните нередовности на исковата молба съгласно мотивната част на определението.

ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок на основание чл. 129, ал.

3 ГПК исковата молба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението в частта, с която исковата молба е върната и производството по делото е прекратено.

ДА СЕ ИЗПРАТИ ПРЕПИС от настоящото разпореждане на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4