Решение № 135 от 03.04.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Перник, 03.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослава Ив. Алексиева при участието на секретаря Тина Р. Тодорова като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно наказателно дело № 20231720202008 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С наказателно постановление №23-3796-000140/07.11.2023г., издадено от началник група в ОД на МВР – Перник, Второ РУ – Перник, на К. С. И., ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането /КЗ/ е наложено административно наказание глоба в размер 400 /четиристотин/ лв., за това, че на 30.10.2023 г., 02.34 часа, при проверка, извършена в град Перник, ул. Юрий Гагарин, се установило, че като ползвател на МПС „Сеат Леон“ с рег. № ********, собственост на „ИППМП – Доктор X.П.“ ЕООД, ЕИК *********, паркирано на паркинга на магазин Билла, регистрирано на територията на Р. България и не спряно от движение, няма сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите – нарушение на чл.638, ал.3 Кодекса за застраховането.

Срещу издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от К. И., в която се излагат възражения, че е издадено в нарушение на закона, при неспазване на процесуалните правила, че събраните доказателства не установяват описаното в съдържанието му нарушение, както и че то не съответства на правното му квалифициране. Моли за отмяна на издадения административнонаказателен акт като незаконосъобразен.

Същата позиция жалбоподателят поддържа в съдебно заседание. Без да оспорва липсата на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за моторното превозно средство към датата на проверката, излага възражения, че автомобилът се е намирал на място, на което обичайно са го паркирали, седял е в купето му с приятелка, но не го е управлявал същата нощ.

Административнонаказващият орган – началник група в ОДМВР – 1

Перник, Второ РУ – Перник, в съпроводителното писмо към преписката изразява становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание представител не е участвал.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол правораздавателен акт, от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е и основателна, съображенията за което са следните:

Нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е по чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането.

Същото е установено с акт за установяване на административно нарушение серия GА, №602703/30.10.2023г. В съдържанието му е посочено, че на същата дата – 30.10.2023г., в 02.33 часа, в гр. П ерник, на ул. Юрий Гагарин, на паркинга пред магазин Била, свидетелите С. В. К. и А. С. В. – ст. полицаи във Второ РУ – ОДМВР - Перник, извършили проверка на К. С. И. като ползвател на МПС – лек автомобил „Сеат Леон“ с рег. № ********, паркирано на паркинга пред магазина. При проверката служителите на МВР установили, автомобилът е собственост на ЮЛ - „ИППМП – Доктор X.П.“ ЕООД, ЕИК *********, регистрирано е на територията на Р. България и не е спряно от движение, но за същото няма сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите .

Въз основа горните констатации на място срещу К. С. И. било образувано административнонаказателно производство с цитирания АУАН, като актосъставителят – свид. С. К. приел, че жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбата на чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането. В съставения акт било отразено, че нарушителят няма възражения.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН К. И. подал писмено възражение, рег.

№11553/06.11.2023г., в което изразил несъгласие с вмененото му нарушение, оспорвайки констатацията на контролните органи, че е бил водач и е управлявал превозното средство. Посочил, че в момента на проверката се е намирал в автомобила със своя приятелка, но същият е бил паркиран, с изгасен двигател, с изключени светлини, и не го е привеждал в движение.

На 07.11.2023г., при проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН и въз основа на събраните по преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането ангажирал административнонаказателна отговорност на К. И. за констатираното с акта нарушение, като му наложил административно наказание глоба 400 лева..

Настоящият съдебен състав, основавайки се на доказателствата по делото намира, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени, неотстраними нарушения на процесуалния закон, 2 съставляващи основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.

Съображенията са следните:

При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление са нарушени изискванията в чл.42, ал.1, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН относно описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и правното му квалифициране, което съществено ограничава правото на защита на наказания субект.

В акта и в наказателното постановление не са изложени в пълнота всички обстоятелства, относими към фактическия състав на посоченото административно нарушение по чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането, каквото е правното му квалифициране. Оттук липсва съответствие между описанието му и сочената като нарушена законова разпоредба, което съществено ограничава правото на защита на жалбоподателя .

Описанието на нарушението следва да се съдържа в обстоятелствената част на съответния административнонаказателен акт, а не да се установява и извежда от други материали по преписката или от събрани доказателства, чиято функция е не да установят, а да подкрепят и докажат вменения състав на нарушение. Изискването за описание на нарушението налага отразяване в пълнота на фактите, изпълващи признаците от съответната административнонаказателна норма - в какво действие или бездействие се е изразило деянието, какво правно предписание деецът е нарушил или не е изпълнил, и при какви обстоятелства нарушението е извършено. Описанието следва да е точно и ясно и да дава пълна и конкретна информация на наказания субект за вмененото му нарушение, за да може последният да проведе ефективна защита срещу него. В случая тези изисквания не са изпълнени в цялост.

Видно е от обстоятелствената част на двата акта, че К. И. е привлечен към административнонаказателна отговорност и наказан за това, че като ползвател на описаното МПС, установено паркирано на паркинг на хипермаркет Била в град Перник, няма сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

В този вид описанието на нарушението не съответства на установения стандарт за очертаване конкретен състав на административно нарушение, за което да се ангажира административнонаказателна отговорност.

Във връзка с неизпълнението на задължението за сключване на договор за задължителната застраховка „ГО“ на автомобилистите Кодексът за застраховането установява различни състави на административни нарушения.

Първото е по 483, ал.1, т.1 от КЗ, което е формално и е довършено и наказуемо по чл. 638, ал.1 от КЗ от момента на изтичане валидността на предходната полица за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. За реализирането състава на нарушението е достатъчно да се установи несключване на застраховката от лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. При тази хипотеза неизпълнението на задължението на собственика по чл. 638, ал.1, т.1 /за ФЛ/ или т.2 /за ЮЛ или ЕТ/, вр. чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ може да се установи по документи, без да е необходимо да е установено и доказано управление на същото. Отговорността 3 на собственика по ал. 1 на чл. 638 КЗ е абсолютна и за реализирането и е без значение дали МПС е било управлявано или не.

В разпоредбата на чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането, посочена в случая като нарушена и послужила като основание за наказване, е установен друг състав на нарушение, различен от обективна страна, доколкото предвижда наказване на лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Тук нарушението ще бъде довършено, когато се установи управление на моторно превозно средство от водач несобственик, за което няма сключен и действащ такъв договор.

Третият състав на нарушение, установен в разпоредбата на чл. 638, ал.4 от Кодекса за застраховането, предвижда специален ред за наказване при установено с АТСС управление на моторно превозно средство, за което няма сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“. В тази хипотеза отговорността е на собственика и е обективна, доколкото той я понася и в случаите, в които нарушението, проявено в управление на автомобила без задължителната застраховка, е извършено от друго лице, като се реализира по специален ред – с издаване на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата /чл.647, ал.3 от Кодекса за застраховането/.

Както се посочи, съществен обективен признак от състава на нарушението по чл. 638, ал.3 /каквото е процесното/ и по чл.638, ал.4 от КЗ, отсъстващ при първото от разгледаните по-горе, е констатирано управление на автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. В случая този признак е останал извън описанието на фактите на нарушението, тъй като никъде не е посочено, че наказването е извършено за деяние, проявено в управление на моторното превозно средство без сключен и действащ застрахователен договор. Напротив, посочено е, че превозното средство е било паркирано. Не са изложени никакви други обстоятелства, даващи основание поведението на наказания да се квалифицира като управление на същото. Допуснатото нарушение е съществено, тъй като именно това обстоятелство определя естеството и правната квалификация на деянието, реда и начина на наказването му. В случай, че превозното средство, за което към момента на проверката безспорно не имало действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“, не е управлявано, то субект на нарушението ще бъде неговият собственик, какъвто жалбоподателят не е.

За пълнота следва да се посочи, че според обстоятелствената част на акта и постановлението нарушението по чл.638, ал.3 от КЗ е вменено на К. И. като ползвател на описания автомобил, собственост на ЮЛ. Разпоредбата на чл.4, ал.3 от НАРЕДБА №I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства на МВР предвижда, че физическо или юридическо лице, което използва превозното средство по силата на правно основание, различно от правото на собственост, се вписва в свидетелството за 4 регистрация като ползвател на превозното средство по искане на собственика.

САнотирана съдебна практикаъбраните по делото доказателства, в т.ч. предоставената в съдебното производство информация за регистрацията на превозното средство, не установяват такова фактическо положение жалбоподателят да е имал качеството ползвател.

Липсата на пълно очертан фактически състав на нарушение представлява съществено, неотстранимо нарушение на процесуалните изисквания, то ограничава възможността жалбоподателят да разбере за какво нарушение е наказан, за да проведе защита срещу него, а и препятства възможността съдът да установи има ли извършено нарушение, правилно ли е квалифицирано същото и законосъобразно ли е наказан жалбоподателя за него.