Решение № 1559 от 19.10.2025, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 153/2024
- Вид
- Решение № 1559
- Подписан
- 19.10.2025
- Състав
- Биляна Великова Видолова
Цитирани разпоредби
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.19 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1559 гр. Плевен, 19.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря Румяна Илк. Конова като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20244430100153 по описа за 2024 година за да се произнесе, взема предвид:
Иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът *** ***, е предявил против И. Л. И. от ***, иск за заплащане на неустойка по предварителен договор за покупко-продажба от 24.04.2023г.
Ищецът твърди, че е страна по Предварителен договор, по силата на който Б.Л.Т. се задължил да му продаде ½ ид.ч. от недвижим имот представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** с административен адрес *** ***, както и прилежащите му маза, таван и идеални части от общите части на сградата. По силата на договора, *** се задължил да продаде на ищцовото дружество процесния имот за сумата от 40000 лева. Сочи, че като купувач е заплатил на *** първа и втора вноска по предварителния договор. Твърди, че с покана, получена на 06.06.2023г. от ***, го е поканил да се яви при *** за изповядване на сделката и сключване на окончателния договор. На посочената дата *** не се явил в нотариалната кантора, поради което за ищцовото дружество възникнал правен интерес от завеждане на иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД пред ***, за което било образувано гр.дело № 436/2023г. по описа на ***. В хода на делото *** Б.Л.Т. ***, и като ответник е 1 конституирана неговата *** - И. Л. И., ответник и в настоящето производство.
Ищецът моли съда, във връзка с бездействието на ***, на основание чл.92 ЗЗД вр. раздел III от договора, да осъди ответницата да му заплати неустойка в размер на 5000 лева. Претендира разноски. В хода на делото е влязло в сила решението по гр.дело № 436/2023г. на ПлОС, и предварителния договор за покупко-продажба на имота е обявен за окончателен, поради което ищецът твърди, че този договор е действителен и искът следва да бъде уважен.
Ответницата оспорва иска като неоснователен. Твърди, че бездействието й не е доказано, че не е имала информация за договора до конституирането й като ответник по друго дело на ПлОС. Твърди, че решението по гр.дело № 436/2023г. по описа на *** не е влязло в сила и е обжалвано, заявява, че не е спазено изискването на чл. 33 от ЗС. Оспорва подписа на *** Б.Л.Т. в предварителния договор. Сочи, че първоначалната вноска от 10000 лева е платена не на ***, а на друго лице, което няма пълномощно да я получи. Твърди, че ответницата не е виновна за неизпълнението, тъй като не е знаела за сключения предварителен договор.
Претендира разноски. По същество заявява, че не е налице валиден облигационен договор, позовава се на изготвената по делото съдебно графическа експертиза, съгласно която договорът не е подписан от нейния наследодател. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа страна: Не се спори по делото, че ответницата И. Л. И. е единствен *** на своя *** Б.Л.Т., ***, това се установява и от приложеното по делото ***. По делото е представен Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.04.2023г., с който Б.Л.Т. се е задължил да прехвърли на *** собствеността върху притежаваните от него идеални части от Самостоятелен обект с идентификатор ***, в ***, ***, ведно със съответните ид.части от прилежащите към него маза и таван, и ид.ч. от общите части на сградата, за сума в размер на 40 000лв., платима в изрично посочена сметка в договора по следния начин – 10 000лв. – не по-късно от 60 дни от подписване на договора, а остатъка – 30 равни месечни вноски от по 1 000лв. платими до всяко 15.число на месеца. Срокът за сключване на окончателен договор е определен в Раздел ІІ - не по- късно от пет дни, считано от датата на внасянето на първата вноска, като за уточняване на конкретния ден и нотариус страните 2 следва да разменят писмени уведомления. В Раздел ІІІ от договора е уговорена следната отговорност: При неизпълнение на настоящия договор от страна на ***, същия дължи връщане на получените суми до момента, както и НЕУСТОЙКА в размер на 5000лв.
По делото са представени доказателства за превод по посочената от договора банкова сметка на сумата от 10 000лв. от 30.05.2023г., както и на 1000лв. от 13.06.2023г., Покана от купувача към *** за явяване на 13.06.2023г. до 13.00ч. при *** за сключване на окончателен договор, връчена на *** и неговия адвокат на 06.06.2023г. Няма спор между страните, а и от *** се установява, че на тази дата *** не се е явил в кантората й за сключване на окончателния договор за продажба на имота.
Представено е Решение № 496/15.12.2023г. по гр.д. 436/2023г. на ПлОС, влязло в сила на 29.04.2025г. /л. 161-165 от делото/, с което Предварителния договор от 24.04.2023г. за продажбата на 1/2 ид.ч. /притежаваната от Б.Л.Т./ от Самостоятелен обект с идентификатор ***, е обявен за окончателен.
С оглед оспорването от ответницата, по делото е било открито производство по реда на чл. 193 от ГПК по отношение на предварителния договор – относно автентичността на подписа на ***, като по делото е разпитана като *** К. К., *** на *** ББ.Т., и негов *** Тя посочи, че *** е подписал едновременно три предварителни договора за продажба на три имота, че е желаел да ги продаде, защото е имал големи проблеми с ***, чието *** впоследствие било прекратено. *** посочи, че ББ.Т. имал много ***, подписвал трудно, имал проблеми с лява и дясна ръка, със зрението, в случая подписал с дясната ръка, въпреки че бил левичар, не е могъл да попадне в мястото, където трябвало да подпише. Посочи, че се подписала като *** на предварителния договор – на неговото сключване. Описа последователността, по която се е сключил договорът в кантората на *** – първо се подписал ***, а после ***, накрая се подписала тя за ***. Описа процеса на подписване от *** на ответницата като труден, т.к. той не можел да се справи с координацията.
Посочи, че за времето на сключване на окончателния договор е настъпило рязко влошаване при ***, че през месец ноември вече той се подписвал с отпечатък на палец. *** потвърди, че сметката, по която се превеждали сумите по договора е нейна, защото нямало друга сметка, заяви, че тя пази парите в нея.
3
От изготвената по делото СМЕ, изготвена от в.л. *** върху документи от 2021г., се установява, че *** е бил в ***, с остатъчен ***, обусловени от реализираните ***********************************. Направен е извод, че през 2021г. ББ.Т. не е могъл да изписва букви и да се подписва устойчиво/еднакво/ и с двете ръце. Заключението сочи, че двигателните функции на ББ.Т. са били засегнати още от 2015г. с известно възстановяване след първите инциденти и влошаване на движенията в засегнатите крайници при обостряне на придружаващите заболявания, за първи път са регистрирани през м.април 2021г., изразени в *** до м. декември 2021г. , когато е установена и ***. Посочено е, че промяната в почерка и подписа е трайна остатъчна проява от *** *** в ***.
Изготвена по делото е и СГЕ, която е дала заключение, че подписът на продавач под предварителния договор не е положен от ББ.Т., че същият е копиран чрез предварително упражнен натиск на пишещото средство и след това е дорисуван чрез пряко наблюдение, посочено е, че подписът, от който е копиран обекта, е от лице със заболяване, но не Тодоров, че подписът е положен с дясна ръка.
При тези данни от фактическа страна, съдът прави следните изводи:
Съдът приема, че е налице валиден предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот, доколкото страните са обвързани с влязло в сила решение, с което този предварителен договор е обявен за окончателен. В производството по гр.д. 436/2023г. на ПлОС са разгледани общи за него и за настоящето производство факти, а именно – налице ли е бил валиден предварителен договор, и при влязло в сила решение по този въпрос, съдът е обвързан с него, и по арг. от ТР № 5/2012 от 14.11.2012 г. по т.д 5/2012, ОСГКВКС. Дори и независимо от наличието на влязло в сила решение, съдът намира, кредитирайки заключението на СМЕ и *** К., че договорът е подписан от ***, който е изпитвал към датата на подписването изключителни затруднения поради заболяванията си, да положи подписа си. В тази връзка, съдът не кредитира заключението на СГЕ – че подписът не е положен от ББ.Т., доколкото счита, че констатираните от вещото лице начини на подписване – полагане на натиск на пишещото средство и дорисуване на подписа, са възможни и при опити на самото подписващо лице да положи подпис при *** При така приетото от съда наличие на валиден договор, следва да бъде 4 разгледана самата претенция за дължимост на уговорена в договора неустойка. В случая, съдът намира, че по начина, по който е уговорена неустойката, не е ясно каква е била волята на страните за условията, при които възниква нейната изискуемост и какъв вид неизпълнение от страна на *** би довел до нейната дължимост. При това положение, съдът намира, че следва да тълкува уговорката на Раздел ІІІ – „при неизпълнение на настоящия договор от страна на ***, същия дължи връщане на получените суми до момента, както и НЕУСТОЙКА в размер на 5000лв.“ Съдът, на осн. чл. 20 от ЗЗД, изследвайки граматическото и смисловото значение на изречението, намира, че поради използваното уточнение „…както и …“, свързващо логически връщането на получени суми по договора и дължимост на неустойка, следва тази разпоредба да се разбира по следния начин – касае се за такова неизпълнение на договора от страна на купувача, което да е довело до връщане на вече получени суми, при което вече би възникнало задължение и за неустойка. С други думи – вземането за неустойка би възникнало при разваляне на предварителния договор, но не и при неизпълнение, при което все пак, а и както е в настоящия случай, предварителния договор е обявен за окончателен и собствеността е преминала в купувача – ищец. В този случай връщане на получени суми не се дължи, напротив – решението по чл. 19 ал. 3 от ГПК задължава купувача да заплати на *** остатъка на продажната цена.
Съдът съобразява, че при договорната отговорност противоправността е нарушаване на правилото „Pacta sunt servanda“ – неосъществяване на дължимия правен резултат, неудовлетворяване на кредиторовото относително право, като в случая *** е имал два пътя да се защити от бездействието на *** – или да поиска обявяването на предварителния договор за окончателен, или да го развали и да иска даденото до момента, заедно с неустойка.
Осъществяването и на двете санкции спрямо неизправния съдоговорител обаче не е уговорено между страните и би довело до неоснователно обогатяване на купувача, който е постигнал дължимия се съобразно договора правен резултат, като за вредите от неизпълнение /за които принципно служи неустойката съгл. чл. 92 ал 1 от ЗЗД/, той е обезщетен с разноските по производството по чл. 19 ал. 3 от ГПК.
Поради всичко дотук изложено, съдът намира, че предявеният иск за осъждане на ответницата да заплати неустойка по предварителния договор, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
5
При този изход на делото, и на осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК, ищецът дължи на ответницата разноски, които независимо от представения списък по чл. 80 ГПК, а съобразно представените писмени доказателства, са в размер на 450лв.
– адв.хонорар и 300лв. – разноски за съдебна експертиза, или общо 750.00лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ***, ***, против И. Л. И., ЕГН ********** от ***, ***, иск за заплащане на неустойка от 5000.00лв. по Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.04.2023г., с който Б.Л.Т. се е задължил да прехвърли на *** собствеността върху притежаваните от него идеални части от самостоятелен обект с идентификатор ***, в ***.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК, ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на И. Л. И., ЕГН ********** от ***, ***, сумата от 750.00лв., представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.