Протоколно определение № 725 от 29.04.2026, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 725 гр. Сливен, 29.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева

Сложи за разглеждане докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20262230100534 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Ищецът Г. Н. П., редовно призован, се явява лично и с адв. Е. П. от АК - Сливен, редовно упълномощена с пълномощно, представено по делото.

Ответницата Д. М. П., редовно призована, се явява лично и с адв. Н. П. от АК - Пловдив, редовно упълномощена с пълномощно, представено по делото.

Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Сливен, редовно призована, изпраща социален работник Ц.К., опредЕ. със Заповед за изслушване на децата.

АДВ. Е. П.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Н. П.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което,

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото.

Съдът на основание чл. 15 ал. 1 ЗЗДт ПРИСТЪПИ към ЛИЧНО ИЗСЛУШВАНЕ на децата Д. Г.ева Н.а и Н. Г.ева Н.а.

Съдът ИЗВЕДЕ от залата страните и техните представители и ВЪВЕДЕ в залата детето Д. Г.ева Н.а.

На изслушването присъства социалният работник Ц.К..

1

ДЕТЕТО Д. Г.ЕВА Н.А, ИЗСЛУШАНО КАЗА: От няколко месеца майка ми и баща ми не са заедно, сигурно има шест месеца. Майка ми избяга от Англия, където бяхме цялото семейство, взе Н. и Н. и се прибра при нейните чичовци в с. К.. Един месец след тях ние се върнахме с татко в България. Аз останах при татко в с. Б.. Когато ние се върнахме, след около 3-4 месеца по-късно взехме малките. След като се върнаха от Англия мама се омъжи и не искаха да ни дават децата. Казаха роднините, че мама се е омъжила. Братовчедът на майка ми и един роднина отидоха на една бензиностанция в с. К. и наш роднина Г., отидоха и дадоха пари и една златна монета, за да вземат децата. Казаха ми всичките това, даже и Н. ми го каза. В с. Б. ходим на училище, много добре се чувстваме, имаме си приятели, много добре се разбираме. Много хубаво се чувстваме при тате, дрехи, храна, каквото искаме ни купуват. Ходихме два пъти при мама. Чух, че мама е излъгала, че има собствена къща, това не е вярно. В с. К. има една къща и там живеят чичовците й и техните деца и тя. Този мъж, за който се е омъжила мама не живее там. Като ходихме последните два пъти, спахме на една малка спалня, даже не беше топло, беше студено. Мама ми се кара, даже ми посегна.

Разбира се, че искам да живея при тате. Не мога да остана без малките деца, не искам да се разделяме. Р., братовчедката на мама и мама ми посегнаха.

Много плаках от страх.

Съдът ИЗВЕДЕ от залата детето Д. Г.ева Н.а и ВЪВЕДЕ в залата детето Н. Г.ева Н.а.

На изслушването присъства социалният работник Ц.К..

ДЕТЕТО Н. Г.ЕВА Н.А, ИЗСЛУШАНО КАЗА: През месец август ще навърша 12 години. Обичам да ходя на училище, сега ходя на училище в с. Б., при татко. Живяхме преди в Англия и си тръгнахме с мама, защото баща ми посягаше на мама. Д. не дойде с нас, защото тя не искаше. Аз исках да отида с мама и тръгнах с нея. Отидохме в с. К. и живяхме при чичовците на мама.

Ходили сме да живеем и на гости. Като се върнахме от Англия мама се запозна с друг мъж и се ожениха. Отивахме да живеем и другаде, и в с. Г., но ние с Н. отивахме с нея. Мен ме записаха на училище в с. К., но Н. нямаше ваксини и затова не го записаха на градина. Дядо ми и баба ми, на баща ми родителите му, настройваха нас срещу майка. Баба все ме биеше, но баща ми е добър човек. Тя ме бие, защото ме мрази. Тя си признава, че ме мрази. Дядо ми и 2 баба ми искаха да платят пари, за да ни вземат, чичовците на мама първо отказаха, не искаха да вземат пари, но след това ги приеха парите и ни взе тате в с. Б.. Ходя на училище, харесва ми там, имам си приятелки. Нямам телефон.

Баба живее в отделна къща, но ходим и при нея. Аз пускам пералня, аз и Д. помагаме на тате в домакинството. Два пъти ходихме при мама, хубаво си изкарахме там, но баба ми настройва сестра ми да казва, че там не е хубаво.

Понякога отивахме и в с. Г., но сега бяхме в къщата при чичовците ми. Там си имаме стая, харесва ми. Аз искам да живея при мама. Баба ни много ми се бърка. В едно село живеем, но в различни къщи. Съгласна съм аз и Н. да отидем при мама, а Д. да остане при тате, но искам и с нея да си се виждаме.

Съдът ИЗВЕДЕ от залата детето Н. Г.ева Н.а, ВЪВЕДЕ в залата страните и техните пълномощници и ги ЗАПОЗНА с казаното от децата.

Соц. работник Ц.К.: Пред мен Н. каза съвсем различни неща, аз съм ги виждала три пъти децата. Действително Н. е привързана към майка си и й липсва. Нещата, които сподели пред мен, са коренно различни от това, което каза пред Вас. Д. е отраснала при баба си и дядо си по бащина линия и това което каза пред вас е затова, че тя няма толкова силна емоционална връзка с майка си, колкото Н.. Мисля, че това, което се случи пред залата повлия на Н..

Когато съм я виждала тя ми е споделяла, че се чувства добре при баща си, липсва й майка й, но пред мен ми каза, че иска да живее при баща си, но иска да вижда и майка си. Другото, което я притеснява е, че ако се върне при майка си и тя замине с новия мъж за чужбина, за нея кой ще се грижи. Бащата ги водеше при нас за срещите, един път съм ходила в тях. При изготвяне на социалния доклад съм участвала. Не знам какво е казала майката, тъй като другия социален доклад е от друг град. С майката не съм имала контакт.

Съдът ОСВОБОДИ соц. работник, която НАПУСНА залата.

АДВ. Н. П.: Водим допуснатата ни свидетелка и моля да бъде разпитана.

АДВ. Е. П.: Не възразявам.

Съдът, на основание чл. 148, ал. 1 ГПК, ПРИСТЪПИ към разпит на допуснатия до разпит свидетел при режим на довеждане от ответницата .

Съдът ВЪВЕДЕ в залата допуснатия до разпит при режим на довеждане свидетел.

На основание чл. 170 ГПК СНЕ самоличността му, както следва:

3

СВИДЕТЕЛЯТ Г.С.М.Д., на 46 год., бълг. гражданин, неосъждана, без родство със страните.

Съдът, на основание чл. 170, ал. 1 ГПК, ПРЕДУПРЕДИ свидетеля за наказателната отговорност, която носи при лъжесвидетелстване - при съзнателно потвърждаване на неистина или затаяване на истина.

Свидетелят ОБЕЩА да каже истината, след което съдът ПРИСТЪПИ към разпита й.

Свид. Г.М.Д. - РАЗПИТАНА КАЗА: Д. я познавам от около 2 години, когато се поинтересува от нашето училище. Аз съм директор на училището в с. К.. Неведнъж, многократно е споделяла, че е била тормозена физически и психически от свекъра си и свекървата, нагрубявана, заплашвана. Не само с мен, а и с колегите го е споделяла. Н. я записаха при нас на училище, малкото дете не, защото е на възраст за детска градина. Знам, че подготвяше документите. Знам, че тяхната рода са дошли и са взели децата от Д., това тя ми го разказа. Аз пряко познавам Н., защото е била наша ученичка, винаги е била нахранена, облечена. Д. също е идвала и се е отзовавала, с една дума грижовна майка. Много ме впечатли идването ми тук, Н. дойде при мене погалих я по бузата, но тя беше със сълзи на очи и каза, че иска да се върне при майка си, но баба й и дядо й са ги заплашили. Първо, когато Н. излезе отвън, лично чух бабата да я пита какво е казала. Детето Н. ми каза, че не посещава училище редовно в Б., също и малкия не ходи на градина, а той е последна година и ще му трябва за записването в училище. Това го знам от колежката в градината в с. К., последно съм говорила с нея преди около месец.

Тя се чудеше защо не идва. Чух, че бабата я попита Н. какво каза вътре, а тя отговори, че е казала, че много й е хубаво, че посещава училище редовно.

Бабата я попита каза ли, че майка ти се е оженила. Тя каза, да казах. Когато излезе социалната работничка, бабата я попита, всичко ли направи, свърши ли ни работа. В моите представи остана факта, че социалната работничка каза да, свърших работа. За мен тези деца са настроени.

АДВ. Н. П.: Нямам други въпроси към свидетеля. Не възразявам да се освободи.

АДВ. Е. П.: Нямам други въпроси към свидетеля. Не възразявам да се освободи.

Съдът ОСВОБОДИ разпитания свидетел, който напусна залата.

4

АДВ. Е. П.: Тъй като колежката направи възражение, аз ще искам нов социален доклад от ДСП - Казанлък, който да се изготви след посещение в къщата, където живее майката, тъй като майката е казвала, че живее в собствена къща, а стана ясно, че живее в къщата с чичовците си. Аз ще искам социалният работник, който се яви днес да бъде призован като свидетел и разпитан, тъй като това, което каза свидетелката е сериозно обвинение и досега не съм чула такова нещо.

АДВ. Н. П.: Аз моля да не се допуска така направеното искане, тъй като изготвеният социален доклад категорично е казал къде живее Д., това е в къщата на чичовците й, никой досега не е казал, че Д. има самостоятелна къща. Считам, че това е безпредметно. По отношение на разпита на социалния работник, това са преки впечатления на свидетеля, ако бъде разпитана отново, самата социална работничка разбира се ще отрече, няма как да каже такова нещо, което да я злепостави.

Съдът намира, че не е необходимо изискването на нов социален доклад по делото, нито допускане до разпит при режим на призоваване на социалния работник от ДСП - Сливен, поради което исканията на пълномощника на ищеца следва да се отхвърлят като неоснователни.

Така мотивиран, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ исканията на ищеца за изискване на нов социален доклад от ДСП - Казанлък по делото, както и за допускане до разпит при режим на призоваване на социалния работник от ДСП - Сливен, като неоснователни.

АДВ. Е. П.: Нямам други доказателствени искания.

АДВ. Н. П.: Нямам други доказателствени искания.

Съдът, като взе предвид, че страните нямат други доказателствени искания,

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА съдебното дирене за приключено и

ДАВА ХОД на

У С Т Н И Т Е С Ъ С Т Е З А Н И Я: