Решение № 10969 от 05.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10969 гр. София, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20251110139861 по описа за 2025 година

ГПК.

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 Образувано е по искова молба на „П К Б“ ЕООД срещу Л. М. М., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2037,49 евро (3984,99 лв.) – непогасена главница по Договор за потребителски кредит № 40010546229/04.07.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.12.2024 г. до окончателното плащане; 866,55 евро (1694,82 лв.) – договорно възнаграждение за периода 10.09.2023 г. – 04.09.2024 г.; 320,07 евро (626 лв.) – лихва за забава за периода 11.08.2022 г. – 04.09.2024 г. и 208,15 евро (407,10 лв.) – лихва за забава за периода 04.09.2024 г. – 29.12.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 77261/2024 г. по описа на СРС, 182 състав, както и искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 10а, ал. 1 ЗПК за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 683,14 евро (1336,10 лв.) – възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ към договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.07.2025 г. до изплащане на вземането, и 1152,09 евро (2253,30 лв.) – възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ по договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.07.2025 г. до изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на 04.07.2022 г. между Л. М. М. и „П К Б“ ЕООД е сключен Договор за потребителски кредит № 40010546229, по силата на който ищецът е предоставил в заем на ответницата сумата от 4800 лв. (2454,20 евро), която тя следвало да върне за 36 месеца, при годишен процент на разходите /ГПР/ от 48,86 % и годишен лихвен процент /ГЛП/ от 41,00 %. Поддържа, че ответницата е закупила допълнителната услуга „Фаст“, и е ползвала приоритетното разглеждане на искането за отпускане на кредит, както и допълнителната услуга „Флекси“, която предоставя 1 възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски и смяна на падежната им дата. Сочи, че на основание анекс № 1/06.07.2023 г. към процесния договор по искане на длъжника са отложени погасителни вноски № 11, 12 и 13, като за целта е бил изготвен нов погасителен план, съгласно който крайният срок на договора е определен на 10.10.2025 г. Излага твърдения, че ответницата е направила плащания за погасяване на задълженията си по договора в общ размер на 3854,66 лв., но е допуснала забава в плащанията, поради което за периода 10.09.2023 г. – 04.09.2024 г. е начислена лихва за забава в плащането на вноските по погасителния план в размер на 652,66 лв., от които към момента на подаване на исковата молба са дължими 626 лв.

(320,07 евро). На основание чл. 12.3 от Общите условия към договора за потребителски кредит и поради забава в плащането на две или повече месечни вноски в пълен размер, на 04.09.2024 г. ищецът е обявил задълженията по договора за кредит за предсрочно изискуеми, за което е уведомил длъжника на посочения в договора адрес. След обявяване на предсрочната изискуемост на основание чл. 12.1 от Общите условия е начислено обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сбора от остатъка от дължимите главница, договорно възнаграждение, и възнаграждението за допълнителни услуги за периода до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Уточнява, че не претендира договорно възнаграждение за периода след датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Предвид изложеното, моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Поддържа, че клаузата за договорно възнаграждение е нищожна, а размерът на същото – прекомерен. Навежда доводи, че начислената законна лихва многократно надвишава размера на законната лихва за забава, определен с ПМС № 426/18.12.2014 г. Твърди, че клаузите за допълнителни услуги са нищожни. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите от страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими. С разпореждане от 05.02.2025г., постановено по ч.гр.д. № 77261/2024г. по описа на СРС, 182 състав, влязло в сила на 18.02.2025г., съдът е отхвърлил подаденото от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по отношение на претендираната договорна лихва, както и цената на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, поради което липсва правна пречка за предявяване на осъдителен иск за същото вземане. Същевременно обективното съединяване на установителни искове за сумите по заповедта за изпълнение с осъдителен иск за вземането, за което е отказано издаването на такава заповед, е процесуално допустимо.

По така предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства: наличието на валидно правоотношение между страните по договор за потребителски кредит, усвояването на главницата по кредита от страна на ответника, размера на непогасената главница и възнаградителна лихва, изпадането на ответника в забава; че е настъпила предсрочна изискуемост на сумата по кредита неизпълнение на задължения на кредитополучателя по договора за кредит и обявяване на предсрочната изискуемост на длъжника; извършване на допълнителните услуги, за които са уговорени претендираните възнаграждения; изискуемост на вземанията, размера на дължимата мораторна лихва.

В доказателствена тежест на ответника е при установяване на посочените обстоятелства да докаже плащане на вземането на падежа.

Не е спорно между страните, а и от ангажираните по делото доказателства се установява, че са сключили

Договор за потребителски кредит

№

2

№40010546229/04.07.2022 г. с посоченото в исковата молба съдържание, включително и че част от съдържанието на договора са клаузи, предвиждаща заплащане на такса за допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1925 лв. и такса за допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 3120 лв. От същия договор е видно, че по силата на това правоотношение ищецът е предоставил на ответницата сумата от 4800 лв., за срок от 36 месеца, с ГЛП от 41 % и ГПР от 48,86 %. От така предоставената сума 3000 лв. са преведени на „К“ ЕАД за рефинансиране. Общата дължима сума по кредита възлиза на 8414,49 лв., с месечна вноска в размер на 233,74 лв., а след прибавяне на вноската дължима по допълнителните услуги месечната вноска се увеличава на 373,74 лв., а общото задължение възлиза общо на 13454,49 лв.

Установява се, че след превеждане на сумата от 3000 лв. на „К“ ЕАД, остатъкът от заемната сума – 1800 лв. е преведена на 04.07.2022 г. по банковата сметка на ответницата Л. М., вписана в договора.

По делото е приет погасителен план към договора, съгласно който вноската без допълнителните услуги възлиза на сумата 233,74 лв., а след включване и на допълнителните услуги – 373,74 лв.

С анекс № 1/06.07.2023 г. към процесния договор по искане на длъжника са отложени погасителни вноски № 11, 12 и 13, като за целта е бил изготвен нов погасителен план, съгласно който крайният срок на договора е определен на 10.10.2025 г. без да е налице промяна на размера на месечните погасителни вноски.

Ищецът признава, че общо заплатената сума по договора от ответницата възлиза на 3854,66 лв. за периода от 10.08.2022 г. до 10.09.2023 г.

В раздел VI от процесния договор за потребителски кредит е уговорено и заплащането на възнаграждение за закупени допълнителни услуги „Фаст“ в размер на 1925 лв. и „Флекси“ в размер на 3120 лв. От съдържанието на раздел 15 „Допълнителни услуги“ от представените Общи условия на „П К Б“ ЕООД към договор за потребителски кредит /ОУ/ се установява, че уговорените допълнителни услуги имат следното съдържание: чл. 15.1 – клиентът закупил допълнителна услуга „Фаст“ получава приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит преди клиентите, без закупена допълнителна услуга „Фаст“ и в рамките на един час от постъпването на искането за отпускане на потребителски кредит. Според чл. 15.2 всеки клиент, пожелал и закупил услуга „Флекси“ получава право да променя погасителния си план при изпълнение на специфични изисквания, описани по-долу в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3. Следователно допълнителните услуги се явяват в две насоки: услуги свързани със сключването на договора за кредит и отпускането на потребителския кредит и услуги, свързани с неговото изпълнение.

В исковата молба се твърди, че вземането се претендира на основание настъпила предсрочна изискуемост, надлежно обявена на длъжника. За последното обаче на са ангажирани никакви доказателства. Независимо от горното съдът намира, че вземането е изцяло падежирало към датата на устните състезания пред настоящата инстанция, поради което и същото е изискуемо.

С оглед предмета на процесния договор за кредит съдът приема, че страна по същия е лице, притежаващо качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т.1, вр. т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, предвид което приложими в настоящия случай са разпоредбите на ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно на основание чл.

7, ал. 3 ГПК.

Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и годишния процент 3 на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. Неспазването на което и да е от тях според императивната норма на чл. 22 ЗПК води до недействителност на договора за потребителски кредит.

В случая договорът за потребителски кредит съдържа част от информацията, посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК – посочен е годишният лихвен процент – 41 %, общата сума, дължима от потребителя по кредита, изчислена към момента на сключване на договора, посочен е и годишният процент на разходите – 48,86 %.

Изготвен е и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски – изискване на чл. 11, ал. 1, т. 7 и 11 ЗПК. Настоящият съдебен състав приема обаче, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а според ал. 2 от същата норма годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. В случая в представения договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 48,86 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Същият обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно разходите за пакета допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, които се включват в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.