Протокол № 5403 от 14.02.2024, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 5403 гр. София, 17.11.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 4 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева при участието на секретаря ДИАНА Г. ДИМИТРОВА и прокурора Г. П. К.

Сложи за разглеждане докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Частно наказателно дело № 20231100205970 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 15:25 часа се явиха:

ОСЪДЕНИЯТ П. А. М. – редовно призован, доведен от СЦЗ, се явява лично.

Началникът на ЗАТВОРА – гр. София – редовно призован, изпраща процесуален представител – инспектор С.М. – инспектор IV степен „Социална дейност и възпитателна работа“ в затворническо общежитие „Кремиковци“, с представено по делото пълномощно.

ОСЪДЕНИЯТ П. А. М.: Не желая защитник по делото. Не желая нито служебен, нито аз да упълномощавам. Сам ще се защитавам.

СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото

СЪДЪТ, като съобрази становището на страните и наличието на законоустановените предпоставки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СНЕ самоличността на ОСЪДЕНИЯ, съгласно представения формуляр за досие.

1

П. А. М. – роден на **** г. в с. Горна Василица, общ. Костенец, обл.Софийска, ЕГН – **********, българин, български гражданин, неженен, осъждан, с основно образование, /по негови данни завършил 8 клас/, неработещ преди задържането, жител и живущ: с. Горна Василица, общ.

Костенец, обл. Софийска.

СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на осъдения П. А. М. във водения наказателен процес.

ОСЪДЕНИЯТ П. А. М.: Наясно съм с правата си в процеса. Не правя отводи на Съда, на съдебния секретар и на прокурора.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДОКЛАДВА ДЕЛОТО с прочитане на подадена молба от осъдения П. А.

М., с правно основание чл.70, ал.1 от НК, за постановяване на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното спрямо него наказание „Лишаване от свобода“.

ОСЪДЕНИЯТ доказателства.

П. А. М.: Поддържам молбата. Няма да соча

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доказателствата. Оспорвам молбата.

ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – гр.

София: Представям актуална справка за изтърпяната и неизтърпяната част от наказанието на осъдения М..

СЪДЪТ ПРЕДЯВИ на останалите страни така представената справка от процесуалния представител на Началника на Затвора – гр. София – за запознаване и становища.

ПРОКУРОРЪТ: Запознат съм. Да се приеме.

ОСЪДЕНИЯТ П. А. М.: Запознах се. Да се приеме.

С Ъ Д Ъ Т НАМИРА, че следва да приобщи към доказателствения 2 материал по делото представената в днешното съдебно заседание от процесуалния представител на Началника на Затвора – гр. София, актуална справка относно изтърпяната и неизтърпяната част от наложеното по отношение на осъдения П. А. М. наказание „Лишаване от свобода“, с оглед относимостта й към предмета на делото, в насока на което ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА като писмено доказателство по делото представената в днешното с.з. от процесуалния представител на Началника на Затвора – гр.

София – актуална справка – рег.№ 245/17.11.2023 г., относно изтърпяната и неизтърпяна част от наложеното по отношение на осъдения П. А. М. наказание „Лишаване от свобода“.

СТРАНИТЕ (поотделно): Няма да сочим други доказателства.

По ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените в съвкупност по воденото производство писмени доказателства.

След като съобрази становището на страните, че няма да сочат нови доказателства, нямат доказателствени искания, както и, че делото е изяснено от фактическа страна, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че е налице първата предпоставка на чл.70, ал.1, т.1 от НК, но не са налице достатъчно данни за поправянето на осъденото лице, поради което считам, че молбата му не следва да бъде уважена.

ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – гр. София: Отрицателното становище на администрацията на Затвора в гр.

София се базира на това, че осъдения продължава да изтърпява наказанието 3 си на първоначален „Строг“ режим. Същият не е позитивиран, не е награждаван със съответните стимули по Закона за изтърпяване наказанията и задържането под стража, с оглед което ние не може да мотивираме положително становище, поради което моля да бъде отхвърлена молбата му.

ОСЪДЕНИЯТ П. А. М. /в своя защита/: Нищо не желая да кажа.

СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ ПОСЛЕДНА ДУМА на осъденото лице:

ОСЪДЕНИЯТ П. А. М.: След като е така решено, така да бъде. Съгласен съм. Нищо друго не искам.

СЪДЪТ след съвещание, след като съобрази доводите и възраженията на страните, изложени в днешното съдебно заседание, както и доказателствените материали по делото, намери за установено следното:

Производството е по реда на чл.437, ал.2 и сл. НПК, вр. чл.70, ал.1, т.1 НК.

Образувано е по повод депозирана молба от осъдения П. А. М., с правно основание чл.70, ал.1 и следв. от НК, за постановяване на условно предсрочно освобождаване /УПО/ по отношение на конкретното осъдено лице, от изтърпяване на остатъка от наложеното спрямо него наказание „Лишаване от свобода“.

В днешното съдебно заседание, както представителят на СГП, така и на СЦЗ изтъкват тъждествени съображения, че независимо от наличието на първата материално – правна предпоставка за условно предсрочно освобождаване на П. А. М., с оглед изтърпяната част от наложеното спрямо него наказание „Лишаване от свобода“, не са налице доказателства за настъпил поправителен ефект при същия, предвид данните, съдържащи се в приложеното по делото досие.

Прокурорът пледира, че не са налице положителни данни за поправянето на осъдения М., поради което приема, че молбата му за УПО, следва да бъде оставена без уважение.

Напълно идентични и в синхрон с изложеното от прокурора са съображенията на представителя на затворническата администрация, който акцентира, че осъдения М. продължава да изтърпява определеното му наказание при първоначален „Строг“ режим; не е награждаван, с оглед което не може да се мотивира положително становище за уважаване на подадената от него молба за УПО.

В своя защита и в последната си дума осъдения П. А. М. изразява съгласие с изложените от прокурора и от представителя на Затворническата 4 администрация съображения, като заявява, че след като така е решено, не желае нищо друго.

Въз основа на приложените по делото доказателства, СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че осъденият П. А. М. е постъпил в Затвора – гр. София на 11.10.2018 г., когато по отношение на същия, е приведено в изпълнение наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 12 години, въз основа на присъда № 44 от 06.12.2018 г. на СОС, постановена по НОХД № 498/2018 г. по описа на същия Съд, влязла в сила на 16.04.2020 г., въз основа на решение на ВКС, постановено по наказателно дело № 77/20 г. по описа на ВКС, I-во НО, с което е оставено в сила потвърдителното така постановената от СОС присъда, решение № 491 от 05.12.2019 г. на САС, НО, VIII състав, по силата на която присъда М. е признат за виновен и осъден за две отделни престъпления – по чл.116, ал.1, т.6, пр.1, вр. чл.115 от НК и по чл.339, ал.1 НК, за които и на основание чл.23, ал.1 НК, му е определено едно общо най– тежко наказание – 12 години „Лишаване от свобода“, изтърпяването на което е определено да бъде при първоначален „Строг“ режим.

Съгласно приложените по делото материали и в частност приобщената в днешното с.з. актуална справка от Затвора–гр.София относно изтърпяната и неизтърпяна част от наложеното спрямо осъдения П. А. М. наказание „Лишаване от свобода”, СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, че към момента, от така определеното на осъдения едно общо наказание в размер на 12 години „Лишаване от свобода“, същият е изтърпял фактически – 06 години, 02 месеца и 10 дни; от работа – 13 дни, или всичко – 06 години, 02 месеца и 23 дни, който срок фактически изтърпяно наказание, съотнесен към разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 НК, приложима в конкретният случай с оглед правната квалификация на престъпленията, за които П. М. е осъден, следва да се приеме като относим досежно извода за наличието на първата формална предпоставка за постановяване на УПО, доколкото М. е изтърпял фактически повече от ½ от определеното му наказание в размер на 12 години „Лишаване от свобода”, като остатъкът, който следва да търпи, се равнява към момента на 05 години, 09 месеца и 07 дни.

Що се отнася до останалите предпоставки, регламентирани в закона, във връзка с преценка дали са налице основанията за УПО на осъдения, следва да се имат предвид обстоятелствата, визирани в нормата на чл.439а, ал.1 НПК, а именно – тези, които сочат на положителна промяна на осъденото лице, като добро поведение, участие в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Освен това, положителни данни и доказателства за осъдения, следва да се установят и от оценката за същия по реда на чл.155 ЗИНЗС; работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 ЗИНЗС, както и от всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода”.

5