Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 694 от 09.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 3078/2024
Вид
Решение № 694
Подписан
09.06.2025
В сила
08.07.2025
Състав
Мариета Благоева Бедросян

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 694 гр. Пловдив, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариета Бл. Бедросян при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Мариета Бл. Бедросян Гражданско дело № 20245300103078 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, евентуално съединени с искове за неоснователно обогатяване по чл. 55 и чл. 59 от ЗЗД Ищцата И. И. Р., ЕГН **********, от гр. П. *****, със съд. адрес: гр. П.

*****, чрез адв. В. Д., е предявила срещу ответника М. Г. Л. осъдителен иск по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за връщане на паричен заем в размер на 15 000 евро, евентуално съединен с иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за получаване на същата сума без основание за това; евентуално съединен с иск за неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД за същата сума, както и иск за забава по чл. 86 от ЗЗД за периода 19.04.2024 г. – 15.11.2024 г. в размер на общо 1 203,18 евро, ведно със законните последици.

Ищцата твърди, че се познават с ответника от много години, но през 2022 г. започнали да контактуват по-често, като си пишели и разговаряли по интернет. В началото на 2023 г. ответникът споделил с нея, че са му необходими парични средства и търси начин да изтегли банков кредит, но изразил съмнения, че ще бъде одобрен от банката. Тогава ищцата предложила да му даде в заем необходимата сума от 15 000 евро, като се уговорили парите да й се върнат в срок от 3 месеца.

1

От началото на м.02.2023 г. до средата на м.03.2023 г. ищцата превела по посочена от ответника негова банкова сметка на 6 вноски от по 2 500 евро – на 09.02.23; на 10.02.23; на 14.02.23; на 21.02.23; на 02.03.23 и на 13.03.23; общо сумата от 15 000 евро от собствената си банкова сметка.

След изтичане на уговорения срок ответникът уведомил ищцата, че не разполага с необходимите средства, за да й върне заема. Разговаряли многократно за този проблем, като ответникът обещавал, че ще започне да връща сумата, когато си намери работа, а ищцата настоявала да започне да връща поне частично някакви суми.

Изпратила му и писмена покана за връщане на заема с 15-дневен срок за това от получаването на поканата на 03.04.2024 г. Въпреки уверенията на ответника, че ще възстанови на ищцата заетата сума, той и до момента не е върнал нищо, а впоследствие преустановил и контактите си с ищцата.

Ето защо, ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 15 000 евро – главница по договор за заем, ведно със законната лихва, считано от 19.04.2024 г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.

При условията на евентуалност моли съда да осъди ответника да й заплати сумата от 15 000 евро, като дадена от нея при начална липса на основание за това по смисъла на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, ведно с посочените лихви и разноски.

При условията на евентуалност ищцата моли съда да осъди ответника да й заплати сумата от 15 000 евро, с която той се е обогатил без основание за това за нейна сметка по смисъла на чл. 59 от ЗЗД, ведно с посочените лихви и разноски.

Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба и в писмени бележки по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства.

Ответникът М. Г. Л., ЕГН **********, от с. С. ****, със съд. адрес: гр. П.

*****, чрез адв. Р. П., не е подал отговор.

В първото по делото съдебно заседание заявява, че процесните суми са получени от него по молба на ищцата, която е имала затруднения да ги пренесе през границата и затова го е помолила да ги получи, след което да й 2 ги предаде обратно при идването й в Б., което той е направил.

Затова счита иска за недоказан и неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адв. възнаграждение.

В подкрепа доказателства. на твърденията си ангажира писмени и гласни

Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на предявения иск, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите на страните, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:

От събраните по делото писмени доказателства на немски език и в заверен превод на български език, се установява, че ищцата И. И. Р. му е превела по банков път от банковата си сметка в Г. с IBAN: ***** по банковата сметка на ответника М. Г. Л. с IBAN: ****** общо сумата от 15 000 евро на 6 транша от по 2 500 евро, а именно: на 09.02.2023; на 10.02.2023; на 14.02.2023; на 21.02.2023; на 02.03.2023 и на 13.03.2023, които обстоятелства не се оспорват от ответника.

На 27.03.2024 г. ищцата е изпратила на ответника покана за връщане на сумата от общо 15 000 евро в 15-дневен срок от получаване на поканата, като тя е връчена на ответника на 03.04.2024 г. чрез ЧСИ **** на КЧСИ.

По делото са разпитани свидетелите Щ. Р. С., Н. П. Й. и Л. М. Л.а – д. на ответника, показанията на които съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечи, макар и при условията на чл. 172 от ГПК по отношение на последната свидетелка, предвид близката й родствена връзка и възможната й заинтересованост от изхода на спора.

От показанията на свид. С. се установява, че „ от 15-20 години се познавам с И. Р.… Покрай И. се запознах с М. Л.. Може би 2023 г. или 2024 г., не си спомням точно. Той работеше към СОТ отдавна… Аз бях у И. и правех ремонт, когато М. се появи да пият кафе и тогава И. официално ни запозна.

Знам, че двамата са били добри приятели, но за други отношения не знам. В момента не са в добри отношения. Януари месец 2023 г. отидох в Г., за да си купя автомобил, но не се получиха нещата. И. и М. говориха по телефона в мое присъствие и тогава разбрах, че става въпрос за някакъв 3 кредит. М. искаше И. да дръпне кредит за него. Срещата ни беше с И. в Г.. М. искаше И. да изтегли кредит от банка в Г. и да му прати парите в б.. И. ми каза, че става въпрос за 15000 евро и че парите са за покупка на автомобил.

И. каза, че ще помогне на М. и след като се прибра в б. ми каза, че му е дала тези пари.

Когато се прибра в б. И. ми каза, че започнали да си пишат с М. във връзка с връщане на сумата, но отношенията им се влошили и всичко е приключило до там. Той не й е върнал парите. Показвала ми е И. по принцип кореспонденцията им с М. по месинджър. М. обещаваше, че ще върне парите на И.. Извиняваше й се, че се е забавил. Доколкото знам, парите все още не са върнати на И..“

Според показанията на свид. Й. „От деца се познаваме с И.… Познавам М. Л. от 2021 г. чрез приятели и познати. По-подробно се запознах с него чрез И.. Според мен те са имали някакви интимни отношения.

В момента отношенията им не са добри заради това дело. Поводът е, че И. му е услужила с 30000 лв., даже и повече, а той е обещал да й ги върне, но и до ден днешен не ги е върнал. Това разбрах от И. и от комуникацията между И. и М., които тя ми показа. Пишеха си, че И. трябва да започне да връща сумата и парите й трябват. Той й отговаряше, че ще започне да й ги връща малко по малко, че ще започне държавна работи и ще й ги изплати постепенно.

Горе-долу преди 2 години, около 2023 г., сме имали две срещи, на които присъстваха И., М., аз и моят съпруг. Ставаше въпрос на тези срещи, че М. не може да върне парите. Казваше, че синът му има проблеми и в момента не може да връща. Обещаваше, че ще си намери работа и ще започне да връща по малко парите на И.. М. казваше, че колата му е развалена и сумата му е нужна да си купи нова кола или джип…

От И. знам, че тя е решила да му заеме тези пари, защото М. тогава не е работил и не би могъл да получил кредит от банка в б.. Доколкото ми е известно, И. изтегли сумата 15000 евро от немска кредитна карта, която имаше в Г.. Не ми е известно какви уговорки са имали И. и М. за връщането на парите. Той е казвал, че ще ги връща по малко по малко, но не знам по какъв начин“.

От показанията на свид. Л.а се установява, че о т 7 - 8 години познава 4 ищцата И. – „Аз имам ф. с., И. беше моя клиентка и след това станахме и близки приятелки. б. ми и И. се познават още от раждането ми. б. ми е бил м., а И. е била редовен клиент по заведенията, в които той е свирил. И. и б. ми бяха приятели от много години.

Започнаха да се срещат първоначално при мен в салона, след това връзката им прерасна в интимна. От много години И. работи в Г., а когато се връща в Б. почти всеки ден идваше при мен. Последният път, когато беше при мен спомена, че трябва да пренесе в Б. 30000 лв. и понеже сме близки, помоли да ги прехвърли по моята банкова сметка. Аз отказах и й казах, ако иска да говори с б. ми.

И. каза, че не може със самолета да пренесе тези пари, не може и по банков път, но не ми каза защо. Каза, че няма доверие на друг и затова желае парите да се преведат по сметката на б. ми. Говорила е с б. ми и той е дал съгласие. В началото на февруари – март 2023 г. И. направи преводи към банковата сметка на б. ми - малко под 30000 лв. беше превела, тъй като сметката на б. ми беше в лева. Уговорката им беше, когато И. си прибере от Г. в Б., б. ми да преведе парите обратно на И..

Тогава аз живеех в с.С. и пътувахме с б. ми, за да ме остави на работното ми място. Уговорихме се заедно да отидем на срещата с И., на която той да й предаде цялата сума. Преброихме парите в салона в присъствието на нас тримата - бяха пет пачки по 5 000 лева и шестата беше непълна, четири хиляди и нещо. После тя си взе парите и си тръгна.

Сложи ги в една найлонова чанта. Пиха по едно кафе и си тръгнаха.

Бяха много близки приятели, постоянно бяхме заедно, когато тя се връщаше в Б. и затова не поискахме документ от И.. Мисля, че б. ми даже не се е сетил за такова нещо.

От б. ми знам, че когато И. е идвала в Б., са излизали заедно. Давали са си малки суми на ръка, около две хиляди лева и са си помагали.

Парите б. ми върна през 2023 г. Спомням си, че беше топло, юни или юли, лятото. Мисля, че май месец същата година И. се беше върнала в Б..

Парите, които б. ми върна на И., той изтегли в клона на „Банка ДСК“ в гр.

Р.. Присъствах на второто теглене. Той изтегли парите на няколко пъти. В началото на 2023 г. беше това второто теглене. Мина известно време след преводите. Изчакахме И. да се върне в Б. и тогава б. ми започна да тегли 5 сумите от неговата сметка на няколко транша.

Б. ми се занимава с к., има и ф. с., в които работим аз, м. ми и други работници. б. ми има кафемашини - автомати. Също така се занимава с покупко - продажба на к.. През 2023 г. продаде стария си автомобил, продаде и много к. и си купи автомобил. Доплати около 20000 лв., след като си продаде стария автомобил, които беше взел от продажбата на к. и с тези пари си купи новата кола. По принцип той всяка година си сменя колите, последните три - четири години. Той и сега кара скъпа кола. 2023 г. Б. ми караше или Мерцедес, или БМВ, не си спомням точно и го продаде, а си купи БМВ Х 5 – джип. Винаги е карал джип б. ми….

Знам, че б. ми и И. са си писали онлайн. Знам, че тя го е заплашвала. И. беше много влюбена в б. ми. Не знам той като мъж какво точно й е обещавал, но връзката им продължи около година и половина - две.

Предполагам, че след като б. ми разбра, че аз знам за любовната им връзка с И., са решили да прекратят този вид връзка. И. много пъти след това е заплашвала б. ми, защото той й е обещавал, че ще живеят заедно.

Една вечер получих съобщение от И., което явно беше за б. ми. Не си го спомням точно, но беше заплашително. Считам, че И. е била наранена и затова заплашваше б. ми, че по някакъв начин ще си отмъсти, така да кажем“.

При така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД е процесуално допустим, а разгледан по същество е НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Съгласно чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, като заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено.