Решение № 3 от 04.01.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Кюстендил, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Любка Евг. Николова като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20231500500374 по описа за 2023 година

Производство по чл.258 и сл.ГПК.

С решение №534/02.06.2023г. постановено от Кюстендилския районен съд по гр.д.№38/2023г. И. Г. С., ЕГН ********** от гр.Кюстендил, ул.“*** „№229, вх.Б, ет.5, ап.37 е осъден да заплати на „***„ ЕАД, ЕИК *** , със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“***“№15, ет.6 съдебен адрес - горният, чрез ю.к. ***, сумата 3060.00 лв, получена от С. на нищожно основание, ведно със законната лихва върху същата, считано от 04.01.2023г. до окончателното изплащане.С. е осъден да заплати на „*** „ ЕАД, разноски за производството възлизащи на 222.40 лв.

В срока за обжалване на решението по делото е постъпила въззивна жалба, подадена от И. Г. С.. В жалбата се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.Сочи се решение №143/08.03.2022г., постановено по гр.д.№20211520100865 с което същият спор е разрешен, със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, на основание чл.299, ал.2 ГПК.С оглед Договор, сключен с „Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България“, за потребителски паричен кредит, с №*** се оспорва съдържащия се в първоинстанционното решение извод, че сумата била получена без правно основание.Възразява се и срещу възприетата от първоинстанционния съд правна квалификация на иска.В съответствие с изложеното е искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и отхвърляне на предявения иск.

Препис от жалбата е връчен на насрещната страна - ищец в производството "*** " ЕАД .В законоустановения срок е постъпил писмен отговор.Във връзка с решение №143/08.03.2022г. по гр.д.№856/2021г. по описа на РС – Кюстендил се изтъква, че с посоченото решение е отхвърлен 1 установителен иск за признаване дължимостта на сумата, която е предмет и на настоящото производство, отхвърлен поради приемането на съда, че Договора за потребителски кредит е недействителен, налагащо прилагане разпоредбата на чл.23 от ЗПК.Прави се сравнение в предмета на двете производства и се изтъква, че не са идентични, както, че вземането за връщане на сумата, покрива хипотезата на неоснователно обогатяване регламетнтирана с разпоредбата на чл.55, ал.1 пр.1 ЗЗД.Доколкото въззивникът се позовава на Договор за кредит, то ответникът подчертава, че вземанията на кредитодателя по този договор са му прехвърлени надлежно с Договор за цесия, за което жалбоподателят е бил надлежно уведомен по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД и дължи връщането и, в съответствие с действието на общия принцип за забрана на неоснователното обогатяване и на основание чл.23 ЗПК и чл.55, ал.1 пр.1 ЗЗД.Във връзка с оплакванията за неправилна правни квалификация е противопоставено становището, че на основание Тълкувателно решение по тълк.дело №1/2013г. ОСГТК, ВКС в този случай въззивният съд е длъжен да даде указания на страните, за онези доказателства, които страните са пропуснали да посочат именно поради неправилната правна квалификация.Едновременно с това акцентира на факта, че необходимите доказателства за искове по реда на чл.23 и чл.55 ЗПК не се различават съществено.В съответствие с изложеното е искане за потвърждаване на решението.Претендира разноски.

Нови доказателства страните не са посочили.

На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Приема се, че въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. III г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на IV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на IV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на IVг. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на IV г. о) .

Решението е валидно и допустимо. Изготвено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в писмена форма, подписано е и волята на съда е разбираема. (Решение № 1553/12.11.2001 г. на IV г. о. на ВКС ;

Решение № 874/13.05.2002 г. на IV г. о. на ВКС.).

С оглед доводите и възраженията на страните, обективирани в разменените книжа спорът в настоящото производство е концентриран върху следните обстоятелства: преклудирано ли е правото на иск поради сила на пресъдено нещо, предвид съществуващ договор за потребителски кредит, лишено ли е настъпилото имуществено разместване от правно основание и може ли ищцовото дружество да се позовава на това разместване, доколкото не е страна по договора а цесионер.

Предвид изложеното следва, че липсва спор между страните в настоящото производство досежно следните обстоятелства, за които са представени доказателства в първоинстанционното производство:Договор за потребителски кредит с №CARU -15978095/11.05.2018г. сключен между И.

С. каго кредитополучател и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България“ - кредитор, за сума 4000.00 лв., относно преведена сума 3920.00 лв. съгласно платежно нареждане и за това, че вземанията по този Договор са прехвърлени от Банката на „*** „ ЕАД, ЕИК***, за което длъжникът е уведомен надлежно.

Тези обстоятелтва са предмет на изследване и в производството по гр.д.

№395/2021г., постановено влязло в сила решение, с което е оставена без 2 уважение исковата претенция на „*** ЕАД“, ЕИК *** срещу И. Г. С. за признаване за установено в отношенията между страните, че С. дължи на ищцовото дружество, сумите, както следва: 3478.74 лв, представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит №CARU15978095/11.05.2018г.;307.54 лв- възнаградителна лихва,за периода .21.10.2018г. -13.03.2020г., 468.60 лв- лихва за забава, от които 354.20 лв за периода 21.10.2018 -13.03.2020г. и 116.20 лв за периода 14.07.2020г.13.11.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ( 23.11.2020г.) до окончателното изплащане, за които суми е била издадена заповед за изпълнение в производството по гр.д.№2182 по описа на КнРС за 2020г.Отхвърлянето на иска е мотивирано от съда с обстоятелството, че Договорът за потребителски кредит е недействителен.

Позовавайки се на изложените обстоятелства и с оглед разпоредбата на чл.;23 ЗПК, според която когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. е предявена претенцията, предмет на разглеждане в настоящото производство.

На основание чл.22 ЗПК -когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 , договорът за потребителски кредит е недействителен.

Забраната за пререшаване на спор разрешен с влязло в сила решение, произтича от разпоредбата на чл.299, ал.1 ГПК, съгласно която - спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго.Според ал.2 повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда, а според ал.3 - влязлото в сила решение не може да бъде оспорвано от страната като постановено по привиден процес.

На основание чл.298, ал.1 ГПК решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание.Според ал.2 влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници.Решението, постановено по искове за гражданско състояние, включително по брачни искове, има действие по отношение на всички – ал.3, а според ал.4 - решението влиза в сила и по отношение на разрешените с него искания и възражения за право на задържане и прихващане.

Фактите описващи възникналия между страните правен спор се установяват в релация и със съдържащите се в Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС разяснения във връзка с прилагане разпоредбата на чл.55, ал.1 ЗЗД, според което, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.В т.1 от които е посочено, че в чл. 55, ал. 1 ЗЗД са уредени три фактически състава. Според първия подлежи на връщане полученото при начална липса на основание. Според втория подлежи на връщане даденото с оглед на бъдещо основание, което не е могло да бъде осъществено. Според третия подлежи на връщане даденото с основание, което е отпаднало с обратна сила. Когато не са налице елементите на някои от тези три фактически състава и когато въобще липсва друга възможност за правна защита, а е увеличено без основание имущество на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, обеднелият разполага с иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.Начална липса на основание е на лице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение.За разлика от случаите на неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД, в хипотезата на чл.55 ЗЗД имущественото разместване задължително е свързано с пряко предаване на имуществената облага.

3

Предвид изложените обстоятелства, по оплакванията в жалбата съдът намира следното:

По оплакванията за недопустимост на иска – не се установява съответствие в основанието за вземането по приключилото и настоящото производство.Сумата в приключилото с влязло в сила решение производство е претендирана на основание съществуващия между страните Договор за потребителски кредит, а в настоящото производство поради обявяване на Договора за кредит недействителен и отхвърляне на претенцията за сумата поради това, като неоснователна.Това различие изключва извод за недопустимост на предявения иск, поради влязло в сила решение, с което спорът между страните е разрешен.Както бе посочено, за да е налице обвързваща сила на пресъдено нещо , необходимо е пълен идентитет - в страни, основание и искане.В случая основанrито на исковата претенция, за разлика от приключилия процес не е Договора за кредит, а получаването на сумата без основание поради нищожността на съдия Договор.

По оплакването за неправилна правна квалификация.На първо място следва да се отбележи, че неправилната правна квалификация, обуславя неправилност на решението, за разлика от случаите на недопустимост, когато съдът не се е произнесъл по обстоятелствата с които е сезиран.Съгласно чл.6, ал.2 ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните.Нарушение на процесуалните правила при разглеждане и решаване на делото не се установява.При сравнение между изложените в исковата молба фактически обстоятелства и постановеното решение следва, че решението касае именно съдържащите се в исковата молба твърдения и искане.В исковата молба - посочен е Договора за кредит между страните, разяснено е, че въз основа на този Договор на ответника е била предадена в заем сума 3920.00 лв, вземането е прехвърлено с Договор за цесия на ищцовото дружество, за цесията длъжникът е уведомен в хода на приключилото производство.Приемането за недейсгтвителност на Договора според ищеца обосновава извод за липса на основание за получаване на сумата, подлежаща поради това на връщане.Същите обстоятелства са разгледани от първоинстанционния съд.

Напълно в съответствие с обстоятелствата на които се основава искането и самото искане е и посоченото от съда правно основание на исканията - чл.55, ал.1 пр.1 ЗЗД за главницата и чл.86, ал.1 ЗЗД, за лихвата.

Във връзка с оплакването , че ищцовото дружество, като цесионер няма право да претендира връщане на сумата, на основание неоснователно обогатяване следва да се отбележи, че: