Акт № 5643 от 04.12.2015, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение № 985

Номер

985

Година

14.3.2013 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

02.28

Година

2013

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Росен Василев

Секретар:

Величка Борилова Николай Грънчаров

Прокурор: като разгледа докладваното от

Величка Борилова дело номер

20131200500056 по описа за

2013 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК е образувано по жалба на К. на Н. С. в Б. /КНСБ/, представлявана от П, Ч. процесуалните му представители А.С и А.Г. насочена против Решение № 6449/09.08.2012 г. на РС Б., постановено по гр.д. № 47/2012 г. по описа на същия съд.

Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, както и за необоснованост.

Ето защо се иска отмяна на атакуваното решение и по същество уважаване на заявените искови претенции.

В срока за отговор по въззивната жалба чл.263, ал.1 ГПК такъв не е постъпил.

Пред въззивната инстанция не се сочат нови доказателства.

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, след като се запозна с първоинстанционното дело, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред районния съд е започнало с позаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК от въззивника срещу въззиваемия за парично вземане, представляващо главница от 10 966,02 лв., основано на акт за начет № 1/14.12.2009 г. и Заповед № 150-2-46/21.12.2009 г. на президента на КНСБ за възстановяване на сума по акта.

В обстоятелствата, от които произтича вземането заявителят е пояснил, че с издадената и приложена Заповед № 150-2-46/21.12.2009 г. на президента на КНСБ за възстановяване на суми по акта, с която е определена месечна сума от 200 лв. за 2010 г. на удръжка от трудовото възнаграждение до издължаване на сумата в пълен размер.

Посочено е, че начетеното лице е подписало декларация, че не оспорва сумата по акта за начет и дава съгласие да се правят удръжки от месечното му трудово възнаграждение до излъжаване ан липсата в пълен размер.

Посочено е, че по справка от счетоводителя на РС Б. от възнаглаждението на Ч. през 2010 г. са удържани общо 1 800 лв. /за 9 месеца/.

Към заявлението са били приложени и съответните документи.

Въз основа на последните РС Б. е издал заповед за изпълнение на парично задължеине по чл.410 ГПК № 7472/13.10.2011 г., връчена лично на В. Ч. на 19.10.2011 г.

В срока по чл.414 ГПК същият е подал възаржение срещу заповедта, като по повод на последното и в срока по чл.422 ГПК въззивника е предявил своя установителен иск за установяване съществуването на вземането си срещу въззиваемия.

В хода на развилото се пред него исково производство районният съд е допуснал събирането на доказателства, вкл. във връзка с направените от страна на ответника-въззиваем възражения относно дължимостта и размера на претенцията.

Анализирайки тези доказателства приел, че заявената претенция е неоснователна.

За да мотивира този си краен извод приел от фактическа страна, че в случая искът е предявен на основание акт за начет № 1/14.12.2009 г. на Централната контролна комисия на КНСБ, сочещ на липси за сумата 18856.38 лв. Самият акт за начет сочел за отчетен периода 01.01.2007 г. - 15.04.2009 г.

Констатирал, че ищецът-въззивник е представил по делото само първия лист от този акт, както и предварителни бележки, за които не може да се установи дали са част от акта за начет или имат самостоятелно значение и съществуване.

Посочил, че в акта за начет са описани като приложения нарежданията за ревизията, акта за касовата наличност, писмо 161-Б-1/04.11.2007 г. - Указания за отстраняване на нарушенията, писмо 161-Б-2/04.12.2007 г. за искане на писмено становище относно ревизията, касова книга - копие, към 10.12.2009 г., оборотна ведомост и копие от предписанията към ревизионна записка от 13.07.2009 г., които документи не съществували като доказателства в кориците на делото.

Констатирал още, че от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза не можело да се направи еднозначен извод за това кой е ревизираният период.

От една страна вещото лице цитирало периода, посочен в акта за начет - от 01.01.2007 г. до 15.04.2009 г., а от друга сочело, че проверката на касовата книга е извършена за периода 01.01.2009 г. - 05.08.2009 г.

Пояснил, че производството по настоящото дело не е начетно производство, а има връзка с производството по реализиране на пълна имуществена отговорност на ответника В. Ч..

В тази връзка посочил, че когато се претендира обезщетение за липси по общия исков ред, в тежест на ищеца е да докаже факта на настъпване на липсата, нейния конкретен размер, момента на настъпването й, факта, че именно при работата на ответника по делото е настъпила липсата, както и причинната връзка между нейното настъпване и поведението на отчетника, за разлика от начетното производство, в което фактическите констатации в акта за начет се считат за истински (верни) до доказване на противното.

Посочил също, че ищецът носи тежестта на доказване наличието на фактическия състав по чл.207, ал.1, т.2 от КТ, т.е. че са осъществени изискващите се предпоставки, визирани там, за да възникне пълната имуществена отговорност.

За конкретния случай заключил, че ищецът не доказал по несъмнен и категоричен начин, че е настъпила липса в период, когато ответникът е бил в трудово правоотношение с КНСБ, както не се установила и причинна връзка между настъпването на липсата и поведението на ответника.

Претендираната сума представлявала липса на парични средства за неустановен период, като подобна конкретизация няма нито в първоначалната, нито в поправените искови молби.

Действията на ищеца по установяване на липсата не отговаряли на изискванията, регламентирани в Закона за счетоводството.

Такава ревизия не била извършвана, а следвало да се извърши по първичната счетоводна документация в присъствието на материално-отговорните лица и да се конкретизира от какво точно произтича. Първичната счетоводна документация липсвала при съставянето на акта за начет.

Касата на PC на КНСБ Б., в която били съхранявани счетоводни документи, била заключена по време на извършване на ревизията. Същата била отворена на 10.02.2010 г., видно от представения протокол от Димитър Портарски-ПОРТ.

Такива първични счетоводни документи отсъствали и при разглеждания спор, а в заключението на съдебно-счетоводната експертиза анализ на първични счетоводни документи също отсъствал. Представеният аналитичен регистър и то едва със заключението на експертизата, за период 01.01.2009 г. - 31.12.2009 г. (при посочен в акта за начет отчетен период от 01.01.2007 г. до 15.04.2009 г.), не представлявал надлежно доказателство, от което да се направи обоснован извод, че е налице вреда в твърдения размер.

Отделно от това самият аналитичен регистър не съдържал данни кога и кой го е съставил и дали е част от начетното производство.

Районният съд приел, че той е частен свидетелстващ документ и няма обвързваща за съда материална доказателствена сила, тъй като съдържа единствено изгодни за ищеца факти.

Така заключил, че липсата не е установена със счетоводни документи, съставени съгласно императивните изисквания на Закона за счетоводството.

Липсвали освен това каквито и да било доказателства в кориците на делото, че ответникът има вина за настъпването на претендираната липса.

Обстоятелството, че В. Ч. подписал акта за начет без възражения и е приел да му бъде удържана ежемесечно част от трудовото възнаграждение, не можело да бъде доказателство, че исковата претенция е доказана по основание и размер.

Подписването на заповед № 150-02­46/21.12.2009 г. от страна на В. Ч., направено по устна уговорка с покойния председател на КНСБ Желязко Христов (уточнена в писменото му обяснение по делото), било вид "признаване", което не можело да бъде единствено доказателство, което да води до уважаване на ищцовата претенция.

Районният съд навел и доводи, че В. Ч. не е материалноотговорно лице, за да е пасивно легитимиран да отговаря по така предявения иск.

В този смисъл нямало спор, че съгласно чл.17, т.6 от Статута на териториалните органи на КНСБ, председателят на PC упражнява бюджета, но това обстоятелство не го правело материалноотговорно лице.

На самостоятелно основание посочил, че финансовата дисциплина и счетоводното обслужване на PC на КНСБ Б. се извършвало от Бомак-2 ООД с управител Валентина Тренчева, и то по силата на договор, сключван от централата на КНСБ С. (видно от представените два броя договори от 03.01.2006 г. и 01.01.2008 г.).

Разпечатката съдържа 60 от 103 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/92bce745-ff56-4d0d-95f8-3b731faf176e