Определение № 341 от 21.01.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 341 гр. Варна, 21.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20263100500093 по описа за 2026 година взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба на адв. Ч., като процесуален представител на М. Р. А. против Определение № 7629 от 09.06.2025 от 28.11.2023 година, постановено по гр.дело № 8684/2023 година на ВРС, с което е било прекратено съдебното производство досежно исковата претенция по чл.537 ал.2 от ГПК.

В жалбата се излага, че атакуваното определение се явява неправилно; че систематичното тълкуване на закона определя допустимостта на тази искова претенция и че атакуваното определение следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдо – производствените действия.

За да се произнесе по спора ВОС, като се запозна със материалите по делото и становищата на страните намери за установено следното:

С искова молба от 06.07.2023 година ищцата А. е насочила претенцията си против Р. В., Н. В., И. Т., Б. Т., И. Г. и С. П. – починала в хода на процеса и заместена от Д. П., И. П. и Н. П. за прогласяване недействителността на н.а. 98 от 01.12.2014 година и н.а. за поправка №п 113, дело № 483, както и да се определи притежаваните от всяко лице квотите в съсобствеността.

С Разпореждане на съда, исковата претенция е била оставена без движение, като в отговор на това с Уточнителна молба от 02.10.2023 година ищцата чрез адв. Ч. е заявила, за нея е налице правен интерес и че съгласно нормата на чл.2 от ГПК всяка страна със засегнати права може да се обърне към съда и последния е задължен да се произнесе.

С ново Разпореждане ВРС е оставил делото отново без движение, като е настоял да се изпълнят указанията му – а в отговор на същото ищцата е уточнила петитума си с молба от 04.12.2024 година – да се прогласят за нищожни двата н.а. и да се определят притежаваните от всяко лице квоти.

1

Последвало е трето разпореждане на ВРС, с което производството отново е оставено без движение – с молба да се наведат фактически твърдения за предявяваните искове. С нова уточнителна молба от 15.01.2025 година ищцата е заявила , че и двата акта са нищожни и че накърняват нейни права, които тя е придобила, конкретно намаляват нейната идеална част.

ВРС е оставил производството без ход и след това е стартирал размяна на книжата.

Със атакуваното Определение № 7629 от 09.06.2025 година е прекратил производството по делото.

Виждането на настоящия съд е следното:

Така предявени исковите претенции се явяват недопустими и съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 537, ал. 2 ГПК, когато решението, с което молбата за издаване на искания акт се уважава, засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред, като искът се предявява срещу лицата, които се ползват от акта и при уважаването на иска издаденият акт се отменя или изменя. Това правило обаче намира приложение в хипотеза, при която по реда на охранителното производство са признати определени права на ползващото се от постановения съдебен акт лице и по исков ред съдът се произнася кому принадлежи спорното право. Поради това по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК спорът не би могъл да бъде разрешен.

Позоваването от страна на решаващия съд на ТР № 3 от 19.12.2013 година се явява основателно.По въпросите, свързани с правния интерес от воденето на иск за правото на собственост, когато последното е накърнено от правния спор, а ответникът се легитимира с констативен нотариален акт – а случаят е такъв, както Върховният съд, така и Върховният касационен съд са имали случаи да се произнесат с указания по приложението на закона. С ТР № 178 по гр. д. № 150/1985 г., ВС, във връзка с приложението на чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) се приема, че собственикът на недвижим имот може да предяви иск за защита на правото си на собственост против лицето, на което е издаден по обстоятелствена проверка нотариален акт за собственост на същия имот, в който случай като последица от уважаването на иска нотариалният акт ще бъде отменен. В този смисъл е последователната съдебна практика, постановена както по стария съдопроизводствен ред (ГПК от 1952 г.) например решение № 220 по гр. д. № 761/2008 г. , II г. о., така и по реда на чл.

290 от новия ГПК - в решение № 236 по гр. д. № 1215/2012 г. , IV г. о., 2 разрешавайки въпроса за допустимостта на обжалвано въззивно решение, касационният съд сочи, че само ако би бил уважен предявен иск за установяване правото на собственост срещу ответник, който се позовава на констативен нотариален акт за собственост, издаден въз основа на обстоятелствена проверка, нотариалният акт следва да се отмени съгласно разпоредбата на 537, ал. 2 ГПК, като дори това разрешение се разпростира и в хипотезата на чл. 537, ал. 3 ГПК (по дадената на прокуратурата възможност да предяви иск за отмяна на нотариален акт в случаите, когато актът е издаден в нарушение на закона). Тълкуването на ВКС в този последен случай се основава на задължителните разяснения, дадени от ВКС в ТР № 3/2012 г.

ОСГК, ВКС, според които отмяната на констативния нотариален акт на основание чл. 537, ал. 2 ГПК винаги е последица от постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на третото лице . Същото разбиране е възприето отново от ОСГК и в ТР № 11/2012 г. - констативният нотариален акт се отменя, когато бъде уважена претенция на трето лице срещу титуляра на акта, т.е. когато по исков път бъде доказана неверността на извършеното удостоверяване на правото на собственост, тъй като, за да отпадне легитимиращото действие на акта, е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик.

Така съдът, без да ограничава възможностите и волята на титуляра на правото на собственост да го защити от посегателство, изразено чрез издаване на легитимиращ документ на друго лице, следва да се придържа към точното изискване на закона, налагащо преодоляването на легитимиращото действие на документа да стане със съдебно решение, в което със сила на пресъдено нещо да се признае правото на собственост спрямо лицето, легитимиращо се с констативния нотариален акт като собственик.

Категорична и константна е обаче съдебната практика, че претенция за отмяна на констативен нотариален акт не може да бъде предявен за разглеждане самостоятелно. В този смисъл е практиката в решения на Върховния съд - решение № 146 от 23.12.2015 г. по гр. д. № 2486/2015 г., Г. К., ІІ Г. О., решение № 1 от 16.05.2011 г. по гр. д. № 479/2010 г., Г. К., ІІ Г. О., решение № 51 от 19.07.2017 г. по гр. д. № 2232/2015 г., Г. К., ІV Г. О. и пр.

Прието е, че "отмяната на нотариалния акт по чл. 537, ал. 2 ГПК не е самостоятелен иск, а последица при уважаване на иска за материално право на третите лица, засегнати от акта.

3

И накрая – следва да се извърши задълбочена преценка по правната квалификация на предявените искове – в случая, като последица от прогласяването на нищожността на н.а. се иска и определяне на квоти – но никъде ищцовата страна не е употребила думата „делба“, като се съобрази, че такава вече има. Следователно предвид недопустимостта на т.нар. „главни искове“ – за прогласяване нищожността на н.а., съдът няма как да пристъпи към определяне на квоти. В случай, че ищцовата страна е искала делба, то е било редно изрично да го заяви, като съобрази обаче, че такава вече има проведена и документите са това се намират в кориците на делото.

С оглед горното, ВОС,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 7629 от 09.06.2025 година, постановено по гр.дело № 8684/2023 година на ВРС, шестнадесети състав.

Определението подлежи на обжалване пред състав на ВКС на Р България, в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4