Решение № 2535 от 18.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2535 гр. София, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20221100505262 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 23.03.2022г., постановено по гр. дело № 57150/2021 год. по описа на СРС, ГО, 35 състав, са отхвърлени обективно кумулативно съединените искове, предявени от Т. Д. П. срещу Комисия за защита от дискриминация, както следва: иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът е извършил нарушение и иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗД за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да се въздържа в бъдеще от такова нарушение.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца Т. Д. П., в която са изложени оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди, че съдът не е изложил мотиви по основните твърдения в исковата молба, а именно, че по дело № 107/2018г. по описа на КЗД не е бил предявен срещу Т.

П. насрещен иск, за да може Комисията да се произнася с мотиви, че той е 1 тормозил “с обиди и заплахи” насрещната в производството страна. Освен това първоинстанционният съд не е обсъдил и друго обстоятелство, което има съществено значение за основателността на предявените искове, а именно, че член на Комисията не е имал право да участва в разглеждането на дело № 107/2018г., тъй като този член е завел срещу него насрещен иск за тормоз по дело № 48135/2020г. по описа на СРС. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат.

Насрещната страна Комисия за защита от дискриминация /КЗД/ оспорва въззивната жалба като неоснователна и прави искане за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и обосновано.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Ищецът Т. Д. П. твърди, че спрямо него е налице дискриминационно отношение от страна на ответника при разглеждането на дело № 107/2018 г. по описа на КЗД, изразяващо се във формиране на становище в постановеното на 01.11.2018г. решение, в което е направен извод от членовете на състава, че “ответната страна е представила писмени доказателства в посока на това, че жалбоподателят чрез обиди и заплахи е упражнявал тормоз срещу тях”. В исковата молба е уточнено, че това произнасяне е извън предмета на повдигнатия пред Комисията спор, доколкото ответниците по делото не са предявили насрещна жалба с искане за установяване на осъществен спрямо тях тормоз. Счита, че с това произнасяне, срещу което ищецът не може да се защити, той е поставен в понеблагоприятно положение спрямо други жалбоподатели и по този начин е осъществена спрямо него дискриминация по признак “лично положение” и ”обществено положение”. Дискриминацията по признака „обществено положение“ обосновава с оглед качеството му жалбоподател в КЗД, а по признака „лично положение“ – високата му обществена активност, тъй като е образувал множество дела в КЗД и във всяко от тях е описвал грозни прояви на държавни служители, срещу които е реагирал. Освен това един от членовете на КЗД – госпожа С. С., която е участвала в състава, разгледал неговата жалба по дело № 107/2018г., не е била безпристрастна и не е имала 2 право да участва в този състав, тъй като е признала чрез предявяване на иск срещу ищеца, че се е чувствала тормозена от него.

По делото е представена цялата преписка по дело № 107/2018г. на КЗД, включително и постановеното решение, от което е видно, че същото е постановено от петчленен разширен заседателен състав, в който е участвала и С. С.. Делото е било образувано по жалба на Т. Д. П. срещу И.Ц., кмет на СО, район Искър и Р.И., с изложени оплаквания за тормоз по смисъла на § 1, т. 1 от ЗЗДискр. по признаците “лично положение”, “обществено положение” и “убеждения”. С постановеното на 01.11.2018г. решение е било установено, че И.Ц. - кмет на район „Искър“ при СО, и Р.И., началник отдел „Правно обслужване и жилищна политика“ при СО, район „Искър“, не са извършили пряка дискриминация съгласно чл. 4, ал. 1 ЗЗД. по признаците „лично положение“, „обществено положение“ и „убеждения“, както и не са извършили дискриминация по смисъла на чл. 5, вр. §1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. под формата на тормоз по признака „лично положение“ по отношение на Т. Д.

П.. Със същото решение на КЗД е отхвърлена жалба с вх. № 44-002621/11.09.2017г. и допълнения към нея с вх. № 44-00-941/28.03.2017г. и с вх.

№ 44-00-1008/16.03.2018 г., подадени от Т. П.. Решението на КЗД е потвърдено от АССГ с решение № 3160/13.05.2019 г. по адм. дело № 12506/2018 г., а решението на АССГ – от ВАС с решение № 5999/22.05.2020 г. по адм. дело № 12288/2019 г. В мотивите на постановеното решение № 429/01.11.2018г. по преписка № 107/2018г. на КЗД е посочено, че “съставът счита, че ответната страна е представила писмени доказателства в посока на това, че жалбоподателят чрез обиди и заплахи е упражнявал тормоз спрямо тях”.

Не е спорно обстоятелството, че С. С. е предявила по гр.д. № 48135/2020г. по описа на СРС насрещен иск срещу Т. П. за установяване, че той е осъществил дискриминация под формата на тормоз, както и за осъждането му да преустанови нарушението и да се въздържа в бъдеще от понататъшни нарушения, при заявени фактически твърдения, че нарушението се изразявава в предявяване на искове, завеждане на наказателни дела и подаване на жалби, по които се образуват производства за защита от дискриминация.

С постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 546/19.12.2012 г.

3 по гр.д.№ 828/2012г. по описа на ВКС , което се възприема от настоящия състав, е даден отговор на въпроса кой се явява надлежна страна - ответник по исковете за установяване на дискриминационно нарушение и за заплащане на обезщетение за вредите от него. В изразеното становище е посочено, че отговорът на въпроса зависи от характера на отговорността, чието реализиране се търси с предявения иск. Посочено е, че ЗЗДискр. урежда три възможни претенции за увреденото от дискриминационно поведение лице. То може да предяви установителен иск за факта на нарушение на правото на равно третиране (чл. 71, ал. 1 т. 1 от ЗЗДискр). Освен това може да претендира осъждане на ответника да преустанови извършването на това нарушение и да се въздържа занапред от такова извършване (чл. 71, ал. 1 т. 2 от ЗЗДискр) и обезщетение за вреди от нарушението (чл. 71, ал. 1 т. 3 от ЗЗДискр). Адресати на правилата, които осигуряват правото на равно третиране по ЗЗДискр, са както физически лица (чл. 8 за подпомагащи извършването на акта, чл. 12 и сл. за работодател физическо лице, чл. 30 и сл. за ръководител на обучаваща институция, чл. 35 за съставители на учебници и помагала и т.н.), така и юридически лица или неперсонифицирани организации (държавни и обществени органи и органи на местно самоуправление - чл. 10, чл. 11, работодател - юридическо лице по чл. 12 и сл., обучаваща институция по чл. 32, синдикални и съсловни организации по чл. 36 и др.). Юридическите лица действат чрез своите представители и включените в тяхната структура за изпълнение на присъщите им функции или цели физически лица. Като нарушител може да се яви само физическо лице, тъй като само у такова лице може да се търси виновно поведение, а отговорността по ЗЗДискр. не е обективна. Тя е разновидност на деликтната отговорност, уредена в ЗЗД, затова правилата на чл. 45 - чл. 53 от ЗЗД следва да намерят съответно приложение. За обезщетяване на вредите пострадалият може да се обърне както към прекия им причинител, така и към лицето, което е възложило изпълнението на работата, при или по повод на която е осъществено дискриминационното поведение. Съответно легитимиран ответник по иска по чл. 71, ал. 1 т. 3 от ЗЗДискр . може да се яви всеки от двата субекта - по избор на увредения, а може да се претендира и солидарната им отговорност. Във функционална връзка с иска за обезщетяване на вреди е този, за установяване на нарушението. След като вредите могат да се претендират както от физическото лице - нарушител, така и от юридическото 4 лице в чиито състав нарушителят е действал при причиняването им, и двете лица се явяват надлежни ответници по иска за установяване на нарушението.

Пострадалият може да го предяви по свой избор срещу който да е от тях, съобразявайки, че решението обвързва с установително действие само страната по делото, но не и лицето, което не е било конституирано като ответник.

Както е посочено в цитираното решение, другояче се поставя въпросът с осъдителния иск по чл. 71, ал. 1 т. 2 от ЗЗДискр. Той може да бъде предявен срещу физическото лице - пряк нарушител, само ако се касае за действия, които то е извършило в лично качество, а не при или по повод дейността на юридическо лице или организация. Ако правото на равно третиране е засегнато от действие на физическо лице, извършено при изпълнение на функциите на държавен орган, обществен орган, орган на местно самоуправление или юридическо лице, в тези случаи искът не може да бъде предявен срещу прекия нарушител. Това е така, защото преустановяването на нарушението и бъдещото му невъзпроизвеждане не може да бъде искано от прекия нарушител, чието участие в структурата на съответния орган или лице е временно. Пострадалият има интерес по този иск да обвърже със сила на пресъдено нещо не лицето, пряко нарушило правата му, а организацията, при чиято дейност е извършено това нарушение. Именно тя ще е отговорна да преустанови нарушението и да осигури последващото му неизвършване, независимо от това, дали нарушителят ще продължи да бъде част от състава й или ще отпадне от него.

В аспекта на изложеното се налага извод, че предявените срещу Комисия за защита от дискриминация искове по чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр. са допустими. Решението по гр.д. № 48135/2020г. по описа на СРС, ГО, 140 състав, с който са отхвърлени предявените от Т. П. искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр. срещу членовете на състава, постановил решението от 01.11.2018г. по преписка № 107/2018г. на КЗД – П.К., Б.Х., В.С., С. С. и С.Й., за установяване на дискриминация спрямо ищеца в качеството му на жалбоподател по преписка № 107/2018 г. по описа на КЗД, изразяваща се в отказ на ответниците да съберат служебно доказателства за лица-сравнители спрямо твърдяното от

П. дискриминационно отношение, предмет на разглеждане от състава на КЗД, формиран от ответниците, въз основа на признаците „лично положение“ и 5

„обществено положение“, както и за осъждането на ответниците да се въздържат в бъдеще от по-нататъшни нарушения, не формира сила на пресъдено нещо между страните по настоящия правен спор.

По същество на предявените искове:

По предявените искове в тежест на ответника е да докаже, че принципът на равно третиране не е бил нарушен, но едва след като ищецът докаже факти, от които може да се направи предположение, че е била налице дискриминация; с разместената тежест на доказване по чл. 9 ЗЗДискр . дискриминираното лице се освобождава от тежестта на доказване, когато установи факти за наличие на предполагаема дискриминация - факти, даващи основание за формиране на предположение за извършена дискриминация, след което ответникът следва да установи, че няма нарушение на правото на равно третиране.

ЗЗДискр. забранява всяка пряка или непряка дискриманация, основана на признаците по чл. 4, ал. 1. Според чл. 4, ал. 2 пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице въз основа на тези признаци, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, а според чл. 4, ал. 3 непряка дискриминация е поставяне на лице въз основа на същите признаци в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако те са обективно оправдани с оглед законовата цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. От значение за установяване на дискриминация е наличието на обективно съществуващ недопустим правен резултат при упражняване на дейността, проявен в очертаните от ЗЗДискр. форми на по-неблагоприятно третиране, независимо дали при осъществяването на тази дейност са спазени съответните нормативни изисквания - така решение № 231/31.03.2010г. по гр.д. № 204/2009г. на ВКС, решение № 428/13.05.2010г. по гр.д. № 1207/2009г. на ВКС, IV ГО, решение № 153/14.06.2010г. по гр.д. № 6/2009г. на ВКС, III ГО и др. На санкциониране подлежи всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл.