Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 156 от 15.05.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно административно наказателно дело 404/2024
Вид
Решение № 156
Подписан
15.05.2024
В сила
15.05.2024
Състав
Камен Иванов, Величка Цанова, Владимир Астарджиев

Цитирани разпоредби

  • чл.2 · Закон за здравето
  • чл.2 · Наказателен кодекс
  • чл.20 ал.4 · Наказателен кодекс
  • чл.26 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.312 · Наказателен кодекс
  • чл.312 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.4 · Наказателен кодекс
  • чл.55 ал.1,т.1 · Наказателен кодекс
  • чл.78а · Наказателен кодекс
  • чл.93 · Наказателен кодекс
  • чл.102 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.144 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.190 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.305 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.318 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.327 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.334 т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.339 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.346 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.35 ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.375а · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. София, 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Владимир Астарджиев

Величка Цанова при участието на секретаря Павлина Ив. Х. в присъствието на прокурора Ю. М. Х. като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно административно наказателно дело № 20241000600404 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.327 вр.чл.318 и сл.НПК,като е образувано по въззивен протест,вх.№8916/25.01.2024 година на прокурор от Софийска градска прокуратура,против решение №22/12.01.2024 година на Софийски градски съд,наказателно отделение,постановено по нахд №6475/2023 година по описа на съда.

С атакуваното решение съдът е признал подсъдимия В. И. Г., роден на ******** година в гр.***,живущ в гр.***,български гражданин,с висше образование, женен, безработен,неосъждан,ЕГН ********** за невинен в това на 04.11.2021 година в гр.***,в условията на продължавано престъпление,при една и съща фактическа обстановка и еднородност на вината, в съучастие като помагач,чрез набавяне на данни от три броя лични карти на лицата П. К.,ЕГН **********,О. К.,ЕГН ********** и М. М.,ЕГН ********** умишлено да е улеснил д-р

Н.

Н.

М.,ЕГН

**********,извършител,в качеството й на общо практикуващ лекар да снабди различни лица с лъжливи свидетелства за състоянието на здравето им-Цифров COVID сертификат на ЕС/EU DIGITAL COVID CERTIFICATE/,като 1 осъществила достъп до Регистър за имунизираните лица на https:

//immuno.his.bg посредством КЕП и въвела данни за осъществена имунизация,без на лицата да е поставена ваксина,като не е действала като длъжностно лице,а именно:

-на 04.11.2021 година снабдила П. К.,ЕГН ********** с Цифров COVID сертификат на ЕС,№ 01/BG/7A********3CD#K,

-на 04.11.2021 година снабдила О. К.,ЕГН ********** с Цифров COVID сертификат на ЕС,№ 01/BG/2LE********U7U#W,

-на 04.11.2021 година снабдила М. М.,ЕГН ********** с Цифров COVID сертификат на ЕС,№ 01/BG/C87********69PE#8, поради което на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.312 ал.1 вр.чл.26 ал.1 вр.чл.20 ал.4 НК.

Съдът,на основание чл.190 НПК е постановил направените по делото разноски да останат за сметка на Държавата.

Във въззивния протест се твърди,че решението е незаконосъобразно.

Твърди се,че държавното обвинение не е съгласно с изложените по делото аргументи на съда,с които е признал предаденото на съд лице за невиновно по повдигнатото обвинение.

Сочи се,че „точните мотиви“ на съда не са изготвени,поради което след изготвянето им ще се представи допълнително изложение към подадения протест.Представителят на държавното обвинение е посочил във въззивния протест,че е безспорен факта В.Г. да е привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл.312 ал.1 вр.чл.26 ал.1 вр.чл.20 ал.4 НК,действайки като помагач на извършителя д-р М..

Посочено е,че по отношение на д-р М. наказателното производство е решено по реда на гл.29 вр.гл.28 НПК със споразумение №5/11.01.2024 година,по реда на чл.375а НПК, постановено по нохд №7363/2023 година на СГС.

Оспорва се извода на първия съд,че издадения цифров COVID сертификат на ЕС/EU DIGITAL COVID CERTIFICATЕ/ не е документ,удостоверяващ състояние на здравето.Не оспорва,че към настоящия момент не е налице съдебна практика,която да е свързана с изясняване 2 същността на този сертификат като документ.

Твърди,че следва да се приеме този сертификат да отговаря за здравословното състояние на едно лице.Излага съображение във връзка с доводи на съда за естеството на ваксинирането и задължителното истинно отразяване на този факт в сертификата.

На основа горното се претендира отмяна на атакуваното съдебно решение и постановяване на ново,с което подсъдимият В. И. Г. бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.Във връзка с направено искане за допълнително запознаване с изготвените по делото мотиви на първия съд,след изготвянето им на 20.02.2024 година,СГП е надлежно уведомена за това обстоятелство на 14.03.2024 година,вж.л.68 от делото.По искане на СГП от 19.03.2024 година,препис от мотивите към постановеното решение е изпратен,вж.л.л.69-73 от делото.За изготвените мотиви са уведомени и останалите страни.

Допълнение към подадения протест и допълнителни искания не са направени.

Пред въззивния съд представител на държавното обвинение поддържа подадения въззивен протест и сторените с него искания.намира,че фактите и релевантните обстоятелства по делото са надлежно установени във възможен обем,но правните изводи на съда са незаконосъобразни.Основното несъгласие е във връзка със сторен извод от първия съд,че издадения сертификат за поставена ваксина не представлява свидетелство за състоянието на здравето.Излага съображения във връзка с разбирането си за понятието за документ,установяващ

„състояние на здравето“,като твърди,че документа,установяващ поставяне на ваксина сочи на определено състояние на здравето.Поддържа твърдението за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт и искането за отмяната му,като претендира подсъдимият бъде признат за виновен с произтичащи от това законни последици.

Пред въззивния съд защитата на подсъдимия оспорва подадения въззивен протест. Намира,че първият съд е постановил законосъобразен съдебен акт и иска потвърждаването му.

Твърди,че подадения въззивен протест не отговаря на стандартите,които Закона поставя,не е допълнен,въпреки искането на самата прокуратура в тази насока и дадената възможност на държавното обвинение.По повод 3 твърдението за липса на аргументация на възраженията и исканията,обективирани във въззивния протест,защитата сочи,че „….той не може да бъде аргументиран по никакъв начин от правна страна“.Оспорва предложеното разбиране от прокуратурата за„житейска гледна точка“,като твърди несъстоятелност на такива доводи. Противопоставя се на аргументите на прокуратурата,водещи,по същество,до “разширително тълкуване“ на понятието „състояние на здравето“,както и на разума на чл.312 НК.

Излага съображения.

Направено е искане за потвърждаване на атакувания съдебен акт.

Съдът,като взе предвид направените оплаквания във въззивния протест,изложението на защитата пред въззивния съд,заявеното от представителя на САП,като провери изцяло атакувания пред него съдебен акт при условията на чл.313 и чл.314 от НПК,приема за установено следното:

Софийска градска прокуратура е внесла за разглеждане в Софийски градски съд постановление от 08.11.2023 година по ДП№429/2021 година на СО-СГП,пр.пр.20109/2021 на СГП с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по реда на чл.78а НК против:

-Н. Н. М.,с установена самоличност,ЕГН ********** за престъпление по чл.312 ал.1 вр.чл.26 ал.1 вр.чл.2 /неточно е посочена ал.4/ НК и -В. И. Г.,с установена самоличност,ЕГН ********** за престъпление по чл.312 ал.1 вр.чл.26 ал.1 вр.чл.4 НК.

Производството е образувано в СГС,доколкото към датата на твърдяното престъпно поведение В. И. Г.,с установена самоличност,ЕГН ********** е бил кандидат за депутат и е приложена нормата на чл.35 ал.4 НПК.

В хода на съдебно производство е прекратено наказателното производство против Н.М. след одобрено от съд споразумение по нохд №7363/2023 година на СГС,по силата на което на М. и е наложено по реда на чл.78а НК наказание „глоба“ в размер на 800 лева за престъпление по чл.312 ал.1 вр.чл.26 ал.1 вр.чл.2 НК вр.чл.55 ал.1,т.1 НК,вж.чл.375а НПК вр.чл.384а НПК,вж.л.л.55,56 от делото.

Наказателно-административното производство е продължило против В.

И. Г.,с установена самоличност,ЕГН ********** за престъпление по чл.312 4 ал.1 вр.чл.26 ал.1 вр.чл.4 НК.

Развило се е по реда на гл.28 НПК.

Първоинстанционният съд е възприел фактическата обстановка,описана в постановлението на СГП,като обосновано е намерил,че фактите и обстоятелствата са описани ясно и са във възможна пълнота.Поради това е разгледал делото в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението.По същество описаните в постановлението на СГП факти и обстоятелства не са оспорени от защитата.

Нови фактически положения извън тези,описани в постановлението на СГП,не са установени.

Нови фактически положения не установява и въззивния съд.

Първоинстанционният съд е изградил вътрешното си убеждение на основа надлежно събрани и проверени доказателства,като фактическата обстановка по делото е еднозначно, категорично и ясно изложена в мотивите на първоинстанционния съд.Анализирани са надлежно събрани и вярно оценени факти.Възприетите от първоинстанционния съд факти и изяснената чрез оценката им фактическа обстановка се споделя изцяло от настоящия съдебен състав.Преповтаряне в тази насока не се налага.Не са нарушени онези правила на Закона,които регламентират дейността на съда по анализ,проверка и оценка на доказателствените източници.

Посочи се и по-горе,че преповтаряне не се налага,но доколко приетите за установени факти са поставени в основата на изведените решаващи изводи на І-инст.съд за вина на подсъдим ,правна квалификация на деяние и наказателната отговорност,то те следва да се подчертаят отново.

В мотивите си състава на съда е описал последователно фактите,релевантни за установяване предмета на доказване по делото по см.на чл.102 НПК,като изрично е подчертал,че доказателствата по делото очертават„….фактическа обстановка,напълно идентична с тази, изнесена в прокурорското постановление“.

Предаденият на съд В. И. Г. е роден ******** година в гр.***, българин,български гражданин е,живее в гр.***,женен е,не е осъждан,с висше образование, ЕГН **********.

На 20.10.2021 година А. Б. публикувал в социална мрежа изявление 5

,изразявайки възмущение от лица,участващи по различни начини в издаване на недействителни „зелени сертификати“ за лица,които в действителност нямат поставена ваксина срещу COVID-19. В публикуваното си изложение Б. предложил стимули към лица,предоставили информация за лекари,участващи в издаване на сертификати с невярно съдържание.След огласяване на позицията на Б.,чрез мобилно приложението „Messenger“ с него се свързал В.

И.,като споделил,че знае за такъв човек на име В. Г.. Изпратил на Б. снимка с телефонния номер на подозираното лице.На следващия ден А. Б. и В. Г. провели телефонен разговор,като се обсъждала възможността да се набавят „зелени сертификати“ без реално извършена ваксинация.

На 24.10.2021 година публикацията на А. Б. била видяна от В. Б., репортер в „Нова телевизия“,като нейна проверка във „Фейсбук“ установила,че се набирали доброволци,които да предоставят личните си данни с цел изобличаване на лекари,участващи в неправомерното издаване на такива „сертификати“.Така мотивирана и по тази причина се свързала с А.

Б..Комуникирали чрез телефонни разговори и чрез приложение „Messenger“,като в хода на проведените между тях разговори Б. и Б. решили да направят разследващ репортаж.

Междувременно,по повод предходни разговори на Г. с Б.,последния вече бил пратил на В. Г. три броя лични документи на служители от негова фирма,дали съгласие да участват в дейността по разобличаване на схеми с издаване на „зелени сертификати“ с невярно съдържание.

На 31.10.2021 година В. Б. провела разговор с В. Г. чрез мобилен телефон на номер **********,представяйки се за един от служителите,предоставили лични документи и била уверена от Г.,че ще получи съдействие за издаването на „зелен сертификат“,без да поставя реално ваксина.В. Г. обяснил на Б.,че цената за издаване на един сертификат е 300 /триста/ лева,а срока на изготвянето му отнема около седмица.Едновременно с това Г. посочил,че сертификат може да се „издаде“ и само за един ден,но тогава цената му е 450 лева.

В. Г. управлявал магазин на ул.„***“№ * в гр.***,поради което уговорил среща с В.Б. за 02.11.2021 година,в 16,30 часа,пред Съдебната палата.Преди,съгласно уговорката за 02.11.2021 година,да отиде на уговорената среща В. Б. подала сигнал в СДВР,като съобщила известните и 6 факти и поискала съдействие от полицейските органи за разкриване на лицата,способстващи процеса на

„снабдяване“ със

„зелени сертификати“,въпреки неосъществена ваксинация.Носела и сумата 1350 лева,съобразно уговорката за три сертификата по 450 лева за всеки,като предварително заснела банкнотите.При тези условия,носейки и очила с вградена камера в 16,20 часа Б. се срещнала с В.Г. пред централния вход на Съдебната палата на бул.„Витоша“.Двамата провели разговор във връзка с начина на „работа“ по повод издаване на съответни сертификати,като В.Б. предала сумата 1350 лева,която В.Г. сложил в джоба си.Двамата се разделили,а намиращите се наблизо полицейски служителите,наблюдаващи срещата не успели да чуят конкретното съдържание на разговора.