Решение № 2684 от 09.03.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2684

Пловдив, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXVI Касационен състав, в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ЗДРАВКА ДИЕВА

Членове:

МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

ПЛАМЕН ТАНЕВ

При секретар ГЕРГАНА СПАСОВА и с участието на прокурора ИВАН ПЕТРОВ СПИРОВ като разгледа докладваното от съдия ЗДРАВКА ДИЕВА канд № 20267180700056 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Касационно производство по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ с процесуален представител гл. юрисконсулт Н. Н. обжалва Решение № 1384 от 27.11.2025г., постановено по АНД № 4258/2025г. на Районен съд - Пловдив, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № НП-46 от 02.07.2025г. на П. на КЕВР, с което на Електроразпределение ЮГ ЕАД, [ЕИК], на основание чл. 68 ал. 1 от Закон за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/ е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв. за нарушение на § 70 ал. 4 от Закона за изменение и допълнение на ЗЕВИ /ЗИД ЗЕВИ/.

- Касаторът счита решението за незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон. Оспорени са изводите на ПРС за нарушения на чл.42 ал.1 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, както и за наличие на предпоставки за квалифициране на случая като маловажен. Заявено е, че при съставяне на АУАН и издаване на НП е взето предвид наличието на издадено становище за конкретната процедура /констативен протокол № 4569826 от 24.09.2024г./. Счита се, че ПРС не е съобразил представеното доказателство – таблица 1 „Искания за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от ВЕИ, постъпили жалби и изпълнение на решения на КЕВР за периода от 01.03.2023г. до 31.08.2024г.“.. Поддържа се, че сключването на договор за присъединяване по процедура, по която не е внесена гаранция, е противоправно деяние и съставлява административно нарушение на ЗЕВИ. Отмененото НП е издадено за нарушение на § 70 ал.4 ПЗР ЗИД ЗЕВИ, обн. ДВ бр. 86 от 2023г., в сила от 13.10.2023г., поради което нормата, която инкриминира нарушението е чл.68 ал.1 ЗЕВИ. Счита се, че наложената санкция в размер на 5000лв. е пропорционална. Поискана е отмяна на решението с потвърждаване на НП и присъждане на КЕВР разноски за юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.

В съдебно заседание с ход по същество гл. юрисконсулт Н. заяви възражение за претендираните разноски от ответника във вр. с предвидения минимум.

Ответникът Електроразпределение ЮГ ЕАД с процесуален представител юрисконсулт Е. А. оспорва касационната жалба в писмен отговор. Поддържа законосъобразност на решението на ПРС, който правилно е преценил събраните доказателства при съпоставка с приложимите норми. Счита за правилен извода на ПРС – продължаването на процедурата по присъединяване, по която не е предоставена гаранция по чл.29 ЗЕВИ, не е инкриминирано в състав на административно нарушение. Изложени са подробни доводи в тази връзка. В допълнение е заявено, че деянието разкрива признаците на маловажност. Посочено е, задължението за внасяне на гаранция не е вменено на електроразпределителното дружество, а на производителя на енергия от възобновяем източник, по чието заявление е започнала процедурата за присъединяване на обект към електроразпределителната мрежа и не е налице идентичност между субекта на задължението и субекта на административнонаказателната отговорност – основание за отмяна на НП /с позоваване на решение по КАНД № 2237/2025г., АС – Пловдив/. Поискано е решението да бъде оставено в сила и предвид актуалната съдебна практика в посочени множество решения на АС – Пловдив.

В съдебно заседание с ход по същество ответникът се представлява от юрисконсулт Г. – Н. и заяви искане за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение с присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение по представен списък на разноските.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив счита жалбата за неоснователна.

Касационната жалба е допустима - подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от страна с право и интерес от оспорване. По същество е неоснователна.

1. НП е издадено от компетентен орган, правомощията на който произтичат от чл.69 ал.2 т.2 ЗЕВИ. Не е налице хипотеза на оправомощаване на длъжностно лице от председателя на КЕВР. АУАН № Е-КРС-43 / 25.03.2025г. е съставен от гл. експерт Г. М. в Д. Е. и топлоенергетика в КЕВР, въз основа на Заповед № З-Е-291/11.10.2024г., изменена със заповед от 19.12.2024г. Тези заповеди не са оправомощителни по см. на чл.69 ал.1 т.2 ЗЕВИ, а касаят възложена проверка по документи и на място по изпълнение условията на Лицензия № Л-140-07/13.08.2-2024г. за дейност „Разпределение на електрическа енергия“, издадена на Е. Ю. ЕАД за периода от 01.03.2023г. до 31.08.2024г. С приложена в преписката Заповед № З-Е-1218/28.10.2022г., издадена от П. на КЕВР, на основание чл.69 ал.1 т.2 ЗЕВИ са определени длъжностни лица от администрацията на КЕВР за съставяне на АУАН за нарушения на ЗЕВИ, ЗЕ и други, при осъществяване на контролни правомощия, която заповед е изменена и допълнена с последваща от 23.02.2024г. В двете оправомощителни заповеди отсъства името на актосъставителя Г. М., но по делото е приета и заповед от 20.01.2025г., отменяща предходните посочени, с която Г. М. е оправомощено длъжностно лице - т.33, л.58 гръб.

2. В обстоятелствената част на НП, идентично описваща фактическата установеност като в АУАН, е посочено, че : Електроразпределение ЮГ ЕАД продължило на 24.09.2024г. от [населено място], [улица], прекратената на 15.01.2024. по закон /ех lege/ процедура № 4569826 по присъединяване на обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, с мощност 30 kW, към електроразпределителната мрежа на Електроразпределение ЮГ ЕАД, предвиден за израждане в [УПИ], кв. 26. [населено място], общ. [област], със заявител Т. Г. – С.. Цитирани са нормите на чл.29 ал.1, 3, 4 и 5 ЗЕВИ, както и § 70 ал.2, 3 и 4 ЗИД ЗЕВИ – в сила от 13.10.2025г. Отразено е, че към 13.10.2023г. С. няма сключен предварителен или окончателен договор за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници към електроразпределителната мрежа на Електроразпределение ЮГ ЕАД с мощност 30 kW, предвиден за израждане в [УПИ], кв. 26, [населено място], общ. [област]. Договор за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на Електроразпределение ЮГ ЕАД е сключен на 15.12.2023г., поради което С. е дължала предоставяне на банкова гаранция или депозит по чл. 29 ал. 1 ЗЕВИ в срок до 15.01.2024г., която не е депозирана. Предвид това е прието, че съгласно § 70 ал. 4 ЗИД ЗЕВИ - в сила от 13.10.2025г., процедурата е прекратена по силата на посочената разпоредба на 15.01.2024г. Констатирано е, че на 24.09.2024г. между страните е подписан Констативен протокол № 4569826 за установяване на годността за ползване на изграден обект за производство на електрическа енергия по реда на чл. 147 ал. 1 т. 14 ЗУТ - след изтичане на срока по чл.29 ал. 1 ЗЕВИ, а именно до 15.01.2024г., без да е предоставена в полза на оператора на съответната електрическа мрежа гаранция под формата на депозит или банкова гаранция в размер на 50 000 лв. за всеки мегават присъединена мощност на бъдещия енергиен обект, съгласно изискването на чл. 26 ал. 1 ЗЕВИ.

Счетено е, че като е продължило на 24.09.2024г. от [населено място], [улица]прекратената на 15.01.2024г. по закон процедура № 4569826 по присъединяване на обект за производство на електрическа енергия с мощност 30 kW, предвиден за изгражданe в [УПИ], кв. 26, [населено място], общ. [област], със заявител Т. А. Г. – С., Електроразпределение ЮГ ЕАД е нарушило § 70 ал. 4 ЗИД ЗЕВИ - в сила от 13.10.2025г., с което е осъществило състава на чл. 68 ал. 1 ЗЕВИ.

Наложена е имуществена санкция в размер на 5000лв. съгласно чл.68 ал.1 ЗЕВИ : „Който наруши разпоредба на този закон или на нормативен акт по прилагането му, ако не подлежи на наказание по чл. 59 - 67, се наказва от съответния компетентен административнонаказващ орган с глоба от 1000 до 2000 лв., а на юридическото лице или едноличен търговец се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.“.

3. ПРС не възприел довода в жалбата за неприложимо към конкретната процедура изискването за внасяне на гаранция по смисъла на чл. 29 ал.1 ЗЕВИ, позовавайки се на параграф 69 ПЗР ЗИД на ЗЕВИ, според който: „Започналите до влизането в сила на този закон процедури по отменените чл. 23, 24 и 25 се довършват по досегашния ред“, като посочил, че спорът касае приложимата норма от ПЗР ЗИД ЗЕВИ, регламентираща задължението за внасяне на гаранция. Според ПРС - анализът на приложимата материално правна уредба относно наличие на задължение за внасяне на гаранция по смисъла на чл. 29 ЗЕВИ по процедури, започнали преди 13.10.2023г. са: - към датата на влизане на закона в сила-13.10.2023г. да има издадено положително становище за присъединяване; - към същата дата да няма сключени предварителни или окончателни договори. Тоест - при отсъствие на което и да било от тези условия внасяне на гаранция не би се дължало и деянието се явява несъставомерно, респект. – тези две основни съставомерни обстоятелства следва да намерят надлежно отразяване в АУАН и НП. В случая заявителят към дата 13.10.2023г. не е имал сключен предварителен или окончателен договор, но е прието, че в АУАН и НП липсват фактически твърдения относно издадено становище за присъединяване към дата 13.10.2023г. В тази вр. и с позоваване на Т.Р. № 8/2021г. на ВАС и с арг. от чл.53 ал.2 ЗАНН, е прието, че при липса на надлежно изложение на съставомерните факти или при изложение на фактите, при което описаното в АУАН и НП е несъставомерно, единственото правомощие на съда е да отмени НП.

Ведно с посоченото, законосъобразно ПРС приел, че в хипотеза на дължима гаранция, сключването на окончателен договор без внасянето й, не представлява състав на административно нарушение по ЗЕВИ. С анализ на характера на правните предписания на чл. 29 ЗЕВИ и § 70 ПЗР ЗИД ЗЕВИ, като част от комплекс от норми на ЗЕВИ, които уреждат преддоговорните и договорните отношения между електроразпределителните дружества и производителите на енергия от възобновяеми източници, е прието, че от една страна се касае за правоотношения, при които, тъй като едната страна е монополист, се предвижда засилена защита за другата страна, но от друга - предвид договорния характер на правоотношенията, с оглед на общите принципи в правото, по общо съгласие страните могат да се отклоняват от разпореденото с диспозитивни норми, охраняващи частен, а не обществен интерес. В тази вр. е направено позоваване на мотивите към законопроекта, с който в позитивното право е въведено задължението за внасяне на гаранция в полза на електроразпределителното дружество и целта на измененията да се създаде механизъм за обезщетяване на евентуални вреди, които електроразпределителните дружества биха претърпели в резултат от недобросъвестно поведение на заявители.

ПРС обосновал законосъобразен извод за диспозитивни норми, последица от който е - сключването на окончателни договори за присъединяване към мрежата на Електроразпределение ЮГ ЕАД без внесена гаранция по сметка на дружеството, не съставлява нарушение на императивна правна норма при положение, че тази гаранция е била предвидена изключително в интерес на жалбоподателя и той доброволно се е отказал от нея в проявна форма на договорната автономия. Сключването на окончателен договор от страна на електроразпределителното дружество, без по негова сметка да е внесена гаранция, която да го обезщети за евентуално претърпени от негова страна вреди, представлява действие на негов собствен стопански риск, което не може да доведе до извод за извършено административно нарушение.

ПРС аргументирал теза и за нарушаване на общия принцип на правото на ЕС за пропорционалност / § 2 ДР ЗЕВИ: „Този закон въвежда изискванията на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници.“; чл. 49 ал.3 от Харта за основните права на европейския съюз : „Тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението.“/.