Определение № 1477 от 26.05.2026, Районен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1477 гр. Стара Загора, 26.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Олга Златева като разгледа докладваното от Олга Златева Гражданско дело № 20255530103626 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от „Профи Кредит България“ ЕООД – гр. София, против Д. П. М. от ***************** за:

Признаване за установено по отношение на ответника, че документ /разписка/ от дата 08.03.2023г., именуван „чакащи задължения“ за задължения в размер на 2498,85 лв. е неистински, че не е реален платежен документ, доказващ извършено плащане и осъждане на ответника да заплати задължение в размер на 2498,85 лв., възникнало в полза на ищеца по представения от ответника в производството по гр.д.

№ 1706/2024г. по описа на СтРС неистински документ, ведно със законната лихва.

В обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че документът е бил представен по гр.д. № 1706/2024г. по описа на СтРС и е бил неправилно ценен от съда.

Сочи се също, че по гр.д. № 1706/2024г. по описа на СтРС не е била приложима разпоредбата на чл. 193 от ГПК, поради това, че документът /разписка/ носи белезите на неофициална справка – в нея липсва подпис, печат, номер на документ, дата на издаване.

Твърди се също така, че съдът по гр.д. № 1706/2024г. по описа на СтРС, на основание чл. 23 от ЗПК, е постановил връщане на чистата стойност на кредита, като е прихванал всичко платено със задължението по главницата и е приобщил към заплатените суми по кредита и документ /разписка/ именуван „чакащи задължения“ за задължение в размер на 2498,85 лв. Съдът неправилно е оценил документа /разписка/ именуван „чакащи задължения“ като истински платежен документ и е приел, че 2498,85 лв. също са платени.

С уточняваща молба ищецът сочи, че Решение № 716/01.08.2024г. по гр.д. № 1706/2024г. по описа на РС – Стара Загора е влязло в законна сила.

Оспорва истинността на документ /разписка/, именуван „чакащи задължения.

Оспорва, че същият е реален платежен документ за задължение в размер на 2498,85 лв.

Счита, че се касае за неистински такъв. Документът е представен по гр.д. № 1706/2024г. по описа на РС – Стара Загора от ответника Д. П. М., който счита и за негов автор, чрез адвокат В.С.М.. Оспореният документ е с положена заверка на подписа от представляващия го адвокат с КЕП, положен на електронно сканирано 1 изображение.

Счита, че Д. П. М. си е проверил задълженията по кредита към дата 08.03.2023г., но не е заплатил нищо, представил е справката като реален платежен документ. Счита, че по своето естество документ /разписка/ именуван „чакащи задължения“ представлява извадка от система за проверка на задължения към дата 08.03.2023г., но не и свидетелство за внасяне на пари по задължението.

Сочи, че ищецът не разполага с този документ, за него е непознат и в тази връзка са доказателствените му искания: Д. П. М. да посочи по какъв начин е наредена и заплатена на 08.03.2023г. сумата от 2498,85 лв., както и за експертиза, която да изследва „доказателството“, именувано „чакащи задължения“ и която да даде отговор на въпроса: същото представлява ли валиден платежен документ за извършено плащане с въпросната сума – 2498,85 лв. към ищеца, по какъв начин е наредена и заплатена ли е на 08.03.2023г. сумата от 2498,85 лв. по банков път ли е плащането или по друг начин.

Счита, че Д. П. М. е използвал неистински документ /разписка/, именуван „чакащи задължения“, за да извлече за себе си финансови ползи и избягване на задължения. Съдът е приел, че процесният договор е недействителен на основание чл.

22, вр. чл. 11 ал. 1, т. 10 и 11 ЗПК и на основание чл. 23 ЗПК е постановил връщане на чистата стойност на кредита, като е прихванал всичко платено със задължението по главницата. Съдът е приобщил към заплатените суми по кредита и документ /разписка/, именуван „чакащи задължения“, като истински платежен документ и е приел, че 2498,85 лв. са също платени, а е следвало да се присъди остатъчната чиста стойност на кредита в размер на 3282,40 лв., вместо присъдената сума от 783,55 лв.

Сочи, че изложеното по-горе обосновава правния интерес на дружеството да бъде установено, че документ /разписка/, именуван „чакащи задължения“ за задължение в размер на 2498,85 лв. е неистински такъв, че не е реален платежен документ, както и да му бъде присъдено вземането по него в размер на 2498,85 лв.

Дружеството е финансово ощетено, в резултат от това, че Д. П. М. си е послужил с неистински документ, за да извлече за себе си финансови ползи и избягване на задължения.

Счита, че осъдителният иск е допустим в случая. Осъдителният иск може да бъде съединен с установителния иск по чл. 124 от ГПК, има основание за това, доколкото в случая от истинността на документа зависи и доказване на вземането на ответника. Правният интерес от осъдителния иск възниква от факта, че претендира присъждане на определено вземане, което не може да бъде постигнато чрез установителния иск. Двата иска са взаимосвързани и съвместното им разглеждане е процесуално икономично.

С приложеното към исковата молба Решение № 716/01.08.2024г. по гр.д. № 1706/2024г. по описа на РС – Стара Загора, влязло в законна сила /потвърдено в обжалваните части с окончателно решение от ОС – Стара Загора, видно от служебно направената справка/, е признато за установено по отношение на ответника Д. П. М. съществуването на вземането на „Профи Кредит България” ЕООД за сумата 783,55 лева за главница, представляваща неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит № 40010098380 от 15.06.2022г., и законна лихва от 22.12.2023г. до изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 340/2024г. по описа на СтРС, като е отхвърлен предявения от дружеството против Д. М. иск за установяване съществуването на вземането в 2 останалата част.

В мотивите си съдът е приел, че ответникът е представил доказателство, неоспорено от ищеца, за извършване на плащане по процесния договор на 08.03.2023г. в размер на 2498,85 лв. /за вноски 3-8 по погасителния план/.

Съдът намира, че предявените по настоящото дело искове са недопустими, поради силата на пресъдено нещо на влязлото в сила Решение № 716/01.08.2024г. по гр.д. № 1706/2024г. Разглеждането на настоящите искове би представлявало пререшаване на решен с влязло в законна сила решение правен спор. Също така, с исковата молба се твърди, че документът „разписка/ от дата 08.03.2023г., именуван „чакащи задължения“ не е бил оспорен от ищеца в съдебно заседание, тъй като същият не носи белезите на неофициална справка – в нея липсва подпис, печат, номер на документ, дата на издаване. С уточняващата молба също не се твърди подправка на документа. Съгласно ТР № 5 от 14.11.2012г. по тълк. д. № 5/2012г. на ОСГТК, недопустим е иск за установяване на неистинност на документ по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да ползва съдебното решение по установителния иск като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на влязлото в сила решение по делото, по което документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл. 193, ал. 1 ГПК .

В исковата молба се твърди, че с предявения установителен иск не се цели отмяна по чл. 303 ал. 1, т. 2 от ГПК на влязлото в сила Решение по по гр.д. № 1706/2024г. по описа на СтРС, а се цели осъждане на ответника за сумата по обявения за неистински документ, което би означавало незачитане на силата на пресъдено нещо на влязъл в сила съдебен акт.

Воден от горното и на основание чл. 130 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба с вх. № 26966/04.09.2025г. по гр.д. № 3626/2025г. по описа на Старозагорския районен съд.

ПРЕКРАТЯВА производството

Старозагорския районен съд. по гр.д.

№

3626/2025г. по описа на

Определението може да се обжалва от ищеца с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 3