Решение № 74 от 07.02.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 448/2024
- Вид
- Решение № 74
- Подписан
- 07.02.2025
- В сила
- 07.02.2025
- Състав
- Теодора Кръстева, Снежана Бакалова, Светлин Михайлов
Цитирани разпоредби
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 221, т. 4 · Търговски закон
- чл. 237, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 240, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 240, ал. 3 · Търговски закон
- чл. 244, ал. 5 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 74 гр. София, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Теодора Кръстева
Членове:
Светлин Михайлов
Снежана Бакалова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело № 20241001000448 по описа за 2024 година
С решение № 227/ 12.02.2024 г. по т. д. № 1244/2021 г., СГС, ТО, 15 състав е отхвърлен предявения от „УСТРА – Холдинг“ АД, ЕИК 000223245 срещу Н.
Д. Н. ЕГН ********** осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 2 ТЗ за сумата 91 883,93 лв. – имуществени вреди, настъпили от нарушаване на задълженията на ответника при сключването и изпълнението на споразумение от 09.07.2009г. между „Устра холдинг“ АД и „М - инженеринг“ АД за осъществяване на съвместна дейност чрез консорциум „Устра – инженеринг БГ“ и анекс №1 от 20.07.2009г. към споразумението за участие на консорциума в обществена поръчка на кмета на Район „Изгрев“, Столична община за изграждане на пристройка към Централна детска градина №165.
Недоволен от постановеното решение е останал ищецът, който в законоустановения срок е депозирал въззивна жалба срещу него с оплаквания за неправилност и необоснованост.
В жалбата се оспорват мотивите на съда, че по делото не е доказана причинна връзка между нарушение на задълженията на ответника по чл. 237, ал. 2 ТЗ при сключване на споразумението от 09.07.2009 г., както и на анекса от 20.07.2009 г. и настъпването на описаните вреди. Твърди се, че ако 1 посочените два документа не са били подписани от ответника, ищцовото дружество не би могло да бъде осъдено по предявения от Столична община иск, предмет на т.д.№ 6970/2015 г. на СГС, тъй като не би имало нищо общо с изпълнението на сключения от консорциума договор № НВМОП – 5 – 20/2009 г., съответно не би имало задължението да отстранява недостатъци по изпълнението на договор № НВМОП-5-20/2009 г. По идентични съображения, ако при сключването на процесното споразумение, ответникът е подписал с партньора „М – инженеринг“ ООД разпределителен договор, в който, след като „Устра холдинг“ АД не участва в изпълнението на договора, то всички печалби и загуби, да се поемат единствено от другия партньор, както и ако ответникът не бил пазил в тайна, подписаните от него документи, дружеството можело да защити своевременно интересите си, като прекрати споразумението за създаване на консорциум.
Излага доводи, че писмото на Столична община на 18.05.2015 г. е неотносимо към спора, защото дори и ищецът да е получил това писмо, той не носел гаранционна отговорност за обекта, тъй като не бил изпълнявал възложените с процесния договор строително – монтажни работи и не знаел кога, в какъв обем и кой ги е изпълнявал. В тази връзка, намира, че съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила, рефлектирало върху правилността на решението, като не е обсъдил представените строителни книжа, доказващи, че ищецът не е участвал в процеса на строителство.
Ответникът по жалбата Н. Д. Н. оспорва същата като неоснователна, като твърди, че решението на първоинстанционния съд е постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон и във връзка със събраните по делото доказателства, поради което, следва да бъде потвърдено. Застъпва разбирането, че настъпилите последици от осъждането на ищеца за главница, лихви и разноски не са в причинна връзка с каквото и да е противоправно поведение на ответника, а са резултат от проявено бездействие на „Устра холдинг“ АД да отстрани недостатъците на процесния обект, за които е било уведомено от Столична община, през м. май 2015 г.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване на решението и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
2
Ищецът „Устра холдинг“ АД е предявил срещу Н. Д. Н. иск с правно основание чл. 240, ал. 2 ТЗ за сумата от 91 883, 93 лв. Твърди, че на 09.07.2009 г. ответникът е подписал, в качеството на изпълнителен директор на „Устра холдинг“ АД споразумение за създаване на консорциум с „М – инженеринг“ ООД, с наименование „Консорциум Устра – инженеринг БГ“, с предмет на дейност участие в обществени поръчки. С разпоредбата на чл. 15 от споразумението, страните уговорили, че печалбите и загубите от дейността на дружеството, ще се разпределят между съдружниците, съобразно всеки подписан разпределителен договор за изпълнение на конкретно възложена работа, а ако няма такъв, то те ще се разпределят поравно. На 20.07.2009 г. участниците в консорциума подписали анекс № 1 към споразумението за участие в обществена поръчка на кмета на район „Изгрев“ - Столична община за изграждане на пристройка към Централна детска градина № 165 „Латинка“, а на 09.09.2009 г. като избран от възложителя изпълнител на обществената поръчка, с консорциума е сключен договор № НВМОП-5-20/2009 г. Твърди, че цялото изпълнение на възложените СМР е осигурено единствено от „М – инженеринг“ ООД, без каквото и да е намеса от ищцовото дружество. Твърди, че докато е изпълняван договора, единствения служител в „Устра холдинг“ АД който е знаел за съществуването на договора бил ответникът. На 08.11.2010 г. строежът бил въведен в експлоатация, но в рамките на гаранционните срокове се появили дефекти в изпълнението. Столична община уведомила „Консорциум Устра – инженеринг“ за констатираните недостатъци, но те не били отстранени от изпълнителя. Затова възложителя сключил нов договор за обществена поръчка с друг изпълнител и за заплатените разходи за отстраняване на недостатъците в размер на сумата от 116 438, 35 лв. образувал съдебно производство за солидарно осъждане на „Устра холдинг“ АД и „М – инженеринг“ ООД да заплатят тази сума. С решение № 21/04.01.2019 г. по т. д.
№ 6970/2015 г., СГС уважил иска срещу двамата ответници, но при условието на разделна отговорност, като осъдил всеки един от тях да заплати на Столична община сумата от 58 218, 17 лв., ведно със законната лихва от 05.11.2015 г. За дължимата от ищеца сума, срещу дружеството било образувано изп.д. № 1098/2020 г. по описа на ЧСИ с рег. № *** на КЧСИ, въз основа на което същото заплатило на взискателя общо сумата от 91 164, 69 лв.
Твърди, че действията на ответника по сключване на споразумението за създаване на консорциума са в нарушение на чл. 38, ал. 4, т. 4 от актуалния 3 към 2009 г. устав на „Устра холдинг“ АД, тъй като представляват решение за дългосрочно сътрудничество от съществено значение за дружеството, за което се изисква единодушно решение на СД. Твърди, че описаното споразумение, сключено от ответника е в нарушение и на чл. 244, ал. 5 ТЗ, според която, всеки от изпълнителните членове е длъжен незабавно да докладва на председателя за настъпилите обстоятелства, които са от съществено значение за дружеството. Твърди, че ответникът не се е погрижил и да осигури подписване на предвидените в споразумението в чл. 6, чл. 7, чл. 8 и чл. 15 „разпределителни протоколи“, като по този начин е ангажирал имуществената отговорност на дружеството, без същото да е участвало в изпълнението на СМР. При така изложените съображения, претендира сумата от 91 883, 93 лв., като претърпени имуществени вреди /претърпяна от дружеството загуба/ от неизпълнение от ответника на договорното му мениджърско правоотношение с „Устра холдинг“ АД.
Ответникът по исковата молба Н. Д. Н. оспорва иска. Твърди, че действията му по сключване на процесното споразумението от 09.07.2009г. и анекса към споразумението от 20.07.2009г. за участие на консорциума в обществена поръчка на кмета на Район „Изгрев“, Столична община не представляват действия по учредяване на дългосрочно сътрудничество от съществено значение за дружеството по смисъла на чл. 38, ал. 4, т. 4 от действащия към 2009г. устав на дружеството. Твърди, че претендираните имуществените вреди не са пряка и непосредствена последица от липсата на сключен разпределителен договор между участниците в консорциума за изпълнението на процесната обществена поръчка, а са резултат от бездействието на ищеца да отстрани проявените недостатъци в извършените СМР по договора за възлагане на обществената поръчка, за които ищецът е бил уведомен с нотариална покана връчена на 18.05.2015 г. от нотариус В. Х..
Твърди, че в периода, в който са проявени недостатъците и предявени претенции от Столична община към консорциум „Устра инженеринг БГ“, не е бил член на съвета на директорите на ищцовото дружество, защото е освободен от тази длъжност на 27.02.2014 г. Твърди, че е освободен от отговорност за дейността му като изпълнителен директор в периода 2009 – 2014г. с решения на общото събрание на акционерите в дружество. Поддържа възражение за погасяване по давност на вземанията на дружеството, предмет на предявения иск.
4
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният е изложил мотиви, че пряка и непосредствена причина за възникване на паричните задължения на ищеца към Столична община, включая лихвите за забава и съдебните разноски по т.д. № 6970/2015 г. не са действията на ответника по сключване на споразумението от 09.07.2009 г. и анекса от 20.07.2009 г. нито бездействието му да отчете тези актове пред ищцовото дружество, а неизпълнението на задължението на дружеството да отстрани посочените в нотариалната покана от 18.05.2015 г. от Столична община, недостатъци на СМР, поети валидно от негово име като последица на процесните сделки.
Съдът е подчертал, че резултат от договора за обществена поръчка, наред със задълженията за плащане на половината от разходите за отстраняване на недостатъците в изпълнените СМР, за ищеца са възникнали и вземания за получаване на половината от цената за СМР по този договор, които при съобразяване на общия уговорен размер на тази цена от 718 171, 81 лв., надхвърлят размера на задължението за разходи, и точно това вземане пропуснатата полза от получаване на придобитите вземания по договора за обществена поръчка, представлява пряката и непосредствена вреда за дружеството от неизпълнение на задължението на ответника, а не претърпяната загуба от плащане на разходите за некачествените СМР.
САС, като взе предвид събраните по делото доказателства и обстоятелството, че страните не спорят по установените от първоинстанционния съд факти, приема, че същите не следва да бъдат преповтаряни и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
От правна страна и съобразно поддържаните пред въззивния съд възражения, САС намира следното:
За да бъде ангажирана имуществена отговорност за неизпълнение на задължение на членовете на съвета на директорите от дейността им по управление на търговско дружество е необходимо кумулативно да са налице предпоставките, които обуславят възникването й според фактическия състав на чл. 240, ал. 2 ТЗ, а именно: противоправно поведение, вреда за дружеството, причинна връзка между противоправното поведение и настъпилата вреда и вина на деликвента. Противоправното поведение може да се изразява в нарушаване на конкретни задължения, които възникват от 5 сключения договор за възлагане на управлението, от устава на дружеството или от закона, както и в нарушаване на общото задължение по чл. 237, ал. 2 ТЗ за изпълнение на функциите на член на съвета с грижата на добър търговец в интерес на дружеството и на всички акционери.
Няма спор между страните, че към датата на сключване на споразумението от 09.07.2009 г. и анекса от 20.07.2009 г. за учредяване на „Консорциум Устра – инженеринг БГ“, ответникът е бил изпълнителен директор на „Устра холдинг“ АД и е имал право да представлява дружеството.
Мандатното правоотношение с членовете на СД, възникнало от решението на ОС по чл. 221, т. 4 ТЗ притежава уговорки присъщи на договора за поръчка.
Въз основа на него, довереникът извършва правни действия от името и за сметка на доверителя. Той е длъжен незабавно да уведоми доверителя за всяка сключена за негова сметка сделка и да изпълнява дадените му от последния нареждания. Така и изпълнителният директор е длъжен да даде отчет за сключената от него сделка, като отрази в счетоводните книги на дружеството всички вземания и задължения по нея.
Разпечатката съдържа 30 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/92babf5b-315c-42b5-b3ec-b9ad09007fb0