Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 823 от 25.03.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 640/2025
Вид
Определение № 823
Подписан
25.03.2025
Състав
Анелия Маркова, Величка Борилова, Зорница Гладилова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 823 гр. София, 25.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500640 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК и е образувано по частна жалба на „Антим Агро“ЕООД, чрез адв.И. Ю. от САК насочена против Разпореждане № 5986/15.07.2024 г., постановено по т.д. № 2818/2021 г. по описа на СГС, ТО, с което въззивната жалба с вх.№ 110400/27.11.2023 г. на дружеството жалбоподател срещу Решение № 1305/30.10.2023 г. по същото дело, е върната.

В частната жалба се поддържа неправилност на обжалваното разпореждане, поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Поддържа се поисканото от дружеството жалбоподател освобождаване от заплащане на указаната държавна такса не се дължи на злоупотреба с право, а на обективната невъзможност, надлежно посочена в молбата му. Правото да се иска освобождаване от заплащането на ДТ било предвидено в закона. Като не се оспорва, че в случая това право е упражнено повторно, се поддържа посоченото действие да не е злоупотреба с право, а поради обстоятелството, че на страната не било връчено постановеното по друга негова частна жалба определение на ВКС.

По тези съображения е поискано от СГС възстановяване на срока за внасянето на дължимата се ДТ, а от настоящата инстанция – отмяна на обжалваното разпореждане за връщане на подадената въззивна жалба.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело, намира следното:

Предявената частна жалба е процесуално допустима, като депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно активно процесуално легитимирана страна – ответникът по първоинстанционния съд, съответно въззивник, чиято въззивна жалба е върната, срещу подлежащ на последваща инстанционна проверка съдебен акт.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, по следните съображения:

Според задължителните постановки на ТР № 6/15.01.2019 г. по т.д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба. В това производство съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява 1 доказателствата, събрани от първата инстанция, вкл. представените с частната жалба и отговора и служебно събраните във въззивното производство и разрешава въпросите, включени в предмета на производството, изпълнявайки по този начин задължението си да осигури прилагането на процесуалния закон. Последната дейност не е обусловена от волята на страните, намерила отражение в оплакванията им за незаконосъобразност.

При спазване на тези указания при извършената самостоятелна преценка на данните по делото във връзка с поставения за разрешаване въпрос по производството, а именно – при връщане на въззивната жалба допуснати ли са съществени нарушения на съдопроизводствените правила решаващият въззивен състав намира, че отговорът на този въпрос е отрицателен, а обжалваното разпореждане е постановено при стриктно спазване на установените съдопроизводствени правила касателно проверка редовността на въззивната жалба.

Това е така, защото въпросът относно възможността на дружеството жалбоподател да внесе предварително дължимата се ДТ за развитие на инициираното от него въззивно производство, чрез подаване на въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, е разрешен с влязлото в сила Определение № 1362/27.05.2024 г. по ч.т.д. № 748/2024 г. на ВКС, т.о., с което не е допуснато до касационно обжалване потвърдителното определение на САС на Разпореждането под № 9019/18.12.2023 г. на СГС, с което е отказано на въззивника „Антим агро“ЕООД освобождаването от внасянето на дължимата се ДТ по въззивната жалба с вх.№ 110400/27.11.2023 г.

Следователно и т.к. частният жалбоподател не е представил доказателства да е внесъл тази ДТ в рамките на нарочно и повторно дадения му от СГС срок след влизане в сила на касационното определение, вкл. не е сторил това до постановяване на обжалваното разпореждане /факт, който не се и оспорва с частнатажалба/, то оплакванията му за постановяване на последното при нарушение на съдопроизводствените правила, се явяват правно несъстоятелни.

Действията на първоинстанционният съд по връщане на въззивната жалба е в стриктно съответствие с установените правила относно проверка редовността на въззивната жалба, разписани в чл.262, ал.2, т.1, във вр. с чл.261, т.4 ГПК, а причината за неблагоприятният резултат за жалбоподателя е изцяло неговото неоправдано процесуално бездействие.

Тези действия не се явяват порочни и с оглед направеното искане от частния жалбоподател за възстановяване на срока за заплащане на дължимата се ДТ доколкото, както правилно е приел първоинстанционния съд, по молбата за възстановяване на срока същият следва да се произнесе едва след приключване на настоящето производство по проверка правилността на разпореждането за връщане на въззивната жалба. Това е така, защото не може да бъде възстановен срок за извършване на процесуално действие, който не е започнал да тече и съответно не е пропуснат /в случая за внасяне на дължимата се ДТ/.

Съдебната практика възприема еднозначно, че в случаи като процесния с оглед съществуващата връзка на преюдициалност между двете конкуриращи се права първо следва да се разреши въпросът относно законосъобразността на разпореждането за връщане на въззивната жалба и ако то влезе в сила, едва тогава следва да се разгледа въпросът за възстановяване на срока за внасяне на ДТ.

В този смисъл и наличието на подадена молба от частния жалбоподател молба за възстановяване на срока за отстраняване нередовността на въззивната жалба е ирелевантно за предмета на настоящето производство, изчерпващ се с проверка наличието на основанието за връщане на въззивната жалба.

И т.к. е установимо от данните по делото то да е налице обжалваното разпореждане като правилно, следва да се потвърди.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд, Гражданско отделение, 16-и състав, ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 5986/15.07.2024 г., постановено по т.д. № 2818/2021 г. по описа на СГС, ТО.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред ВКС на РБългария по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3