Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 247 от 29.06.2022, Административен съд - Добрич

Съд
Административен съд - Добрич
Дело
Административно дело 522/2021
Вид
Решение № 247
Подписан
29.06.2022
В сила
16.09.2022
Състав
СИЛВИЯ МИНКОВА САНДЕВА-ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 182 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 117 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 119, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 119, ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 152, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 155, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 160 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 160, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 161, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 37, ал. 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 56, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 56, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 113, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 38 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 38, ал. 3 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 65, ал. 3 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • § 1, т. 5, б. "в" · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • § 1, т. 8 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • § 1, т. 8 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 10 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • § 1, т. 5, б. "а" · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 28, ал. 1 · Закон за счетоводството
  • чл. 6, ал. 1 · Закон за счетоводството
  • чл. 53, ал. 1 · Търговски закон

Р Е Ш Е Н И Е

№ …………/29.06.2022 г., град Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на тридесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

СИЛВИЯ САНДЕВА

При участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя адм. дело № 522 / 2021 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156, ал. 1 и следващи от ДОПК.

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. *********, представлявано от управителя А.Р.Л., против РА № Р-03000820007825-091-001/17.06.2021 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 183/05.10.2021 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя са определени допълнителни данъчни задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода 01.01. - 31.03.2021 г. в размер на 47 931, 31 лева ведно със следващите се лихви за забава в размер на 639, 14 лева. В жалбата се твърди, че ревизионният акт е незаконосъобразен, необоснован, постановен при неправилно прилагане на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорва се изводът за наличие на скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5, б. “а” от ДР на ЗКПО, във вр. § 1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ. Твърди се, че неправилно органите по приходите са приели, че внесените в касата на дружеството парични средства не са налични, поради което са неправомерно предоставени на едноличния собственик на капитала му и подлежат на облагане с данък по чл. 38 от ЗДДФЛ. Сочи се, че обложените суми са свързани с осъществяваната от дружеството дейност и съставляват авансово получени средства от контрагенти. Твърди се, че паричните средства от касата на РЛ се съхраняват в град Калининград, Руска федерация и са ползвани за частично връщане на предоставени аванси на контрагенти на дружеството, за което са налице съответните счетоводни документи и записвания. Счита се, че дружеството не може да разпределя печалба скрито или явно, тъй като няма натрупана неразпределена печалба, а наличните парични средства, в т.ч. и съхраняваните в касата му, са необходими за изпълнение на договорните му задължения. Твърди се, че изводите на органите по приходите за евентуално лично облагодетелстване на едноличния собственик на капитала със средства на дружеството не съответстват нито на установените факти по преписката, нито на действителната ситуация. Сочи се, че липсва икономическа и житейска логика получени авансово средства за бъдещи доставки да бъдат присвоени от управител или собственик под формата на скрито разпределение на печалбата, тъй като подобно разходване на целево получени средства би препятствало изпълнението на договорите и би поставило дружеството в невъзможност да изпълни поетите задължения. Излага се, че Законът за счетоводството, както и материалното данъчно законодателство не съдържат разпоредби, забраняващи касовата наличност на дадено данъчнозадължено лице да бъде съхранявана в друга държава, поради което определянето на мястото на съхранение на средствата е изцяло в правомощията на управителя на дружеството, който в качеството си на материалноотговорно лице взема решение за начина на съхранение и управление на средствата. Твърди се, че органите по приходите са мотивирали извода си за скрито разпределение на печалбата само въз основа на счетоводните операции на дружеството и декларираното съхранение на паричните средства в друга държава. Сочи се, че няма никакви доказателства за фактическата липса на тези средства. Липсват протоколи за проверка на касовата наличност, както и данни, че паричните средства са ползвани, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да било форма в полза на едноличния собственик на капитала или свързани с него лица. Излагат се доводи, че в тежест на ревизиращите органи е било да установят кумулативните предпоставки на § 1, т. 5, б. “а” от ДР на ЗКПО за квалифицирането на отразените в счетоводните сметки “Каса в лева”, “Каса във валута” парични средства като “скрито разпределение на печалбата” под формата на “дивидент” по смисъла на § 1, т. 5, б. “в” от ДР на ЗДДФЛ. Като не са съобразили това и са приели, че паричните средства в касата са реализиран доход от дружеството, облагаем по чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ, органите по приходите са нарушили материалния закон. По тези съображения се иска отмяна на обжалвания ревизионен акт, както и присъждане на сторените разноски по делото.

Ответникът по делото – директорът на дирекция

“ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице доказателства за това, че липсващите парични средства в касата на „***“ ЕООД са използвани за икономическата дейност на дружеството, поради което правилно в РА е прието, че е налице скрито разпределение на печалба, което подлежи на облагане по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ. Счита, че законосъобразно органите по приходите не са кредитирали представените ордери за върнати в брой аванси на дружества на територията на Русия в размер на 1 116 413, 35 лева, тъй като няма доказателства за изнасяне на парични средства в такива размери през ГКПП. Твърди, че в решението си по чл. 155, ал. 1 от ДОПК решаващият орган се е позовал на общи факти и обстоятелства, установени в хода на други контролни производства, проведени по отношение на свързани лица „***“ ЕООД и „***“ ЕООД, които потвърждават, че е невъзможно управителят на дружеството – жалбоподател да е изнесъл наличностите от парични средства в каса извън територията на страната. Сочи, че вещото лице по делото е установило, че паричните потоци и собствените капитали на дружеството са непроследими и по отношение на тях не може да се осъществи контрол и проверка на наличността на касата. Иска отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски.

Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения :

От данните по административната преписка се установява, че със заповед за възлагане на ревизия № Р-03000820007825-020- 001/14.12.2020 г., изменена със заповед № Р-03000820007825-020-002/05.04.2021 г. (л.1-8), и двете издадени от началник сектор

„Ревизии“, е възложена ревизия на „***“ ЕООД за определяне на задълженията му за корпоративен данък за 2019 г., данък върху добавената стойност за д.п. м.02.2019 г. - м. 10.2020 г. и данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода м. 01. - м. 03.2021 г.

В срока по чл. 117 от ДОПК е съставен ревизионен доклад № Р-03000820007825-092-001/21.05.2021 г., връчен на ревизираното лице на 21.05.2021 г. В регламентирания срок по чл. 119, ал. 2 от ДОПК е издаден оспореният PA, с който е установен данък за възстановяване по ЗДДС в общ размер на 595,30 лв. и задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица по ЗДДФЛ в общ размер на

48 570, 45 лева (л.757-768).

Срещу ревизионния акт е подадена жалба до директора на дирекция “ОДОП” – Варна, който с решение № 183/05.10.2021 г. го е потвърдил изцяло. Решението е издадено по заместване от началник на отдел „Данъчно – осигурителна практика“ при дирекция „ОДОП“ – Варна, видно от приложените по делото заверени копия на заповед за оправомощаване № ЗЦУ-ОПР-18/02.06.2021 г. на изпълнителния директор на НАП и заповед № 10232/14.10.2021г. на изпълнителния директор на НАП, с която е разрешено ползването на платен годишен отпуск на директора на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП за времето от 18.10.2021 до 25.10.2021 г. (л. 20-21).

В хода на ревизионното производство е установено, че управител и едноличен собственик на капитала на „***“ ЕООД е А.Р.Л., гражданин на Руска федерация, която е оперирала с паричните средства на дружеството, в т.ч. с разкритите банкови сметки в ТБ ДСК ЕАД.

През периода 01.02.2019 г. – 31.10.2020 г. „***“ ЕООД е с предмет на дейност търговия със строителни материали, изолационни материали и други промишлени стоки. За същия период има декларирани продажби с контрагенти по фактури за аванси с „*** ООО, с търговски директор О.Л., и „Корпорация строителство“ ООО, с търговски директор И.А., и двете с адрес Руска федерация, подробни описани на стр. 6 - 8 от РД.

От представените банкови извлечения е установено, че за периода от 11.10.2019 г. до 30.04.2020 г. управителят на „***“ ЕООД - А.Р.Л., е изтеглила от банковите сметки на дружеството парични средства в брой в размер на общо 982 000 евро и 158 000 лева, подробни описани на стр. 21 от РД, които са внесени в касата на дружеството.

При направен анализ на паричните средства в брой по оборотна ведомост за периода 01.01. – 31.10.2020 г. е констатирано, че към 31.10.2020 г. по счетоводни данни дружеството има касова наличност в общ размер на 1 143 439,57 лева, както следва: сч. с/ка 501 „Каса в лева“ - 169 926,86 лева, сч. с/ка 5021 „Каса в евро“ - 952 630,85 лева и сч. с/ка 5023 „Каса в рубли“ - 20 881,86 лева.

С оглед на установяване на фактическата наличност на средствата в касата е извършено посещение на адреса за кореспонденция на ревизираното лице, при което е установено, че към 17.02.2021 в офиса на дружеството на територията на РБългария няма налични парични средства в брой.

В тази връзка са изискани от ревизираното лице писмени обяснения и доказателства относно наличните парични средства в брой към 17.02.2021 г. В отговор е представена оборотна ведомост, от която е установено, че към 17.02.2021 г. наличните парични средства по с/ка 501 – „Каса в лева“ са 26, 37 лева, 5021 „Каса в евро“ са 0, 00 лева и 5023 „Каса в рубли“ са 18 220, 55 лева.

В писмени обяснения от 10.03.2021 г. управителят А.Л. е посочила, че тя лично съхранява паричните средства на „***“ ЕООД в нает от дружеството офис, находящ се на територията на Руската Федерация с адрес гр. Калининград, Съветский проспект, дом 59, ет.3, офис 4 (л.374), с наемодател „К.“ ООО, съгласно договор от 03.01.2020 г. (л.367-370). Посочила е също така, че дружеството не притежава банкови сметки извън Република България и в периода от 01.11.2020 г. до датата на даване на обясненията „***“ ЕООД не осъществява стопанска дейност. Доставките по договорите за продажба с „*** ООО и „Корпорация строителство“ ООД не са извършени. Сделките с клиентите не са приключили поради международната обстановка във връзка с наложените ограничителни мерки предвид разпространението на Ковид 19 и бавните темпове на изпълнение на доставките от производствените фирми. В резултат на това на двете дружества към настоящия момент са частично върнати авансите. Наличните към 10.03.2021 г. средства в брой на дружеството са 813 478,00 рубли с левова равностойност 20 881,86 лева, като тази сума ще бъде използвана за плащане на наема на офиса в гр. Калининград за периода 03.01.2020 г. - 03.01.2023 г.

От представените от дружеството счетоводни регистри на касовите сметки за периода 01.11.2020 г. – 17.02.2021 г. е установено, че в с/ка 501 „Каса в лева“ (л.392) е отразено връщане на аванси на клиенти на 30.12.2020 г. в брой с общ размер 165 349,46 лева, в т.ч. на „***“ ООО - 10 375,68 лева и на „*** ООО - 159 080,58 лева. В регистъра на сч. с/ка 5021 „Каса в евро“ (л.391) са отразени върнати аванси на клиенти в брой в общ размер на 951 063, 89 лева, в т.ч. на „***“ ООО – 210 171, 54 лева на 30.12.2020 г. и на „*** ООО – 740 892, 35 лева на 29.12.2020 г. Счетоводните записи по двете сметки са направени въз основа на ПКО на чуждестранните дружества от 29.12.2020 г. и 30.12.2020 г., в които е посочено като основание „неосъществена сделка“. При анализа на документите ревизиращите органи са установили, че в ПКО има положени подписи на главен счетоводител и касиер и печат на контрагентите, но няма положени подписи от представляващ на „***“ ЕООД.