Определение № 563 от 24.10.2023, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 392/2023
- Вид
- Определение № 563
- Подписан
- 24.10.2023
- В сила
- 02.11.2023
- Състав
- Диана Вълева Джамбазова, Росица Славчова Станчева, Юлия Русева Бажлекова
Други актове по делото
- Определение № 495 от 29.09.2023 · Диана Вълева Джамбазова, Росица Славчова Станчева, Юлия Русева Бажлекова
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.4, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл.130 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.298, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 563 гр. Варна, 24.10.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Диана В. Джамбазова
Членове:
Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20233000500392 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Н. Д., В. Н. Д. и Б. В. Д., чрез процесуалния им представител адв. Б. против определение № 3408/05.09.2023г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 1430/2023г., с което е върната като недопустима подадената от тях искова молба и производството по делото е прекратено.
По подробно изложени в жалбата доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение се иска неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
На основание чл.130 ГПК препис от жалбата не е изпращан на ответниците.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. По същество настоящият състав на АпС – Варна намира същата за неоснователна по следните съображения:
Производството по гр.д. № 1430/2023г. по описа на ОС – Варна е образувано по изпратена му по подсъдност искова молба, предявена от настоящите жалбоподатели срещу Р.И.Л. и Р.Т.Л.. В молбата са изложени твърдения, че между жалбоподателката С. Д., в качеството й на купувач и по време на брака й с жалбоподателя В. Д., и ответниците като продавачи, е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот – офис с площ от 54.28 кв.м., находящ се на партера в новострояща се жилищна 1 сграда в гр.***, при степен на завършеност 35 %. Владението й е било предадено на 30.03.2010г., веднага след подписване на предварителния договор. С договор за покупко-продажба, сключен с нот.акт № 185/2003г. жалбоподателката Б. Д. е придобила от същите праводатели правото на собственост върху недвижим имот – магазин с площ от 15 кв.м., изграден в груб строеж /25%/, находящ се в същата сграда, в съседство с имота по предварителния договор. Този имот се владее от купувачката чрез нейния баща, считано от 30.03.2010г. Посочено е, че в хода на извършване на строителството двата имота са обособени от строителя като един самостоятелен обект, както и че същия се владее общо от тримата жалбоподатели. Въпреки това в КККР са нанесени като самостоятелни обекти – имотът по предварителния договор е заснет с идентификатор ***, предназначение – офис, а магазинът е с идентификатор ***, предназначение – гараж и с вписан собственик М.П.К.. Твърди се още, че при заснемането и нанасянето на обектите, разположени в партерния етаж на сградата са допуснати редица грешки и неточности, за самата сграда не се съхраняват строителни книжа, издадено е удостоверение за търпимост, в което описаните имоти не съответстват на действителното положение, продавачите Л., респ. жалбоподателката Б. Д. не фигурират в него като собственици. Ответниците не оспорват сключените с тях договори, но не са изпълнили задължението си за сключване на окончателния договор поради невъзможност да се снабдят с необходимите книжа от администрацията и отказите на нотариусите да изповядат сделка при това заснемане и документи. Твърди се, че са придобили правото на собственост върху обособения общ имот въз основа на осъществявано непрекъснато и необезпокоявано давностно владение, продължило повече от 10 години, при квоти /ид.части/, съответни на площта на двата отделни имота /изрично в тази връзка направеното уточнение с молба от 31.07.2023г./, но поради това, че жалбоподателите С. и В. Д.и не разполагат с титул за собственост, респ. в нот.акт на жалбоподателката Б. Д. не фигурира имот с предназначение гараж, не могат да инициират процедура за изменение на кадастралната карта. С това обосновават и правния си интерес от предявените към съда искания – да бъде прието в отношенията им с ответниците, че С. и В. Д.и са собственици на основание давностно владение на недвижим имот – офис с площ от 54.28 кв.м., а Б. Д. е собственик на основание давностно владение на имот – магазин с площ от 15 кв.м., както и че двата имота, предмет на тези искове за собственост са функционално и пространствено обособени като един самостоятелен обект с площ от 75.81 кв.м.
По повод дадени указания от първоинстанционния съд за индивидуализация на обектите, предмет на исковата защита съгласно действащите към момента на предявяване на иска строителни книжа и уточняване правното основание за претендираното право на собственост от страна на жалбоподателката Б. Д., с молби от 31.07.2023г. и 10.08.2023г. е посочено, че не са открити одобрени проекти за строителството на 2 процесната сграда, представено е заснемане, послужило за издаването на удостоверението за търпимост, но което заснемане не съответства на действителното положение. Уточнено е, че С. Д. и В. Д. са придобили в собственост имота, заснет като офис П2, а Б. Д. – обекта, заснет като гараж 7, както и че последната основава претендираното право на собственост на давностно владение, а не на договора по нот.акт от 30.04.2003г., тъй като обект с описанието по този договор не съществува.
При така наведените твърдения и формулиран петитум правилно първоинстанционният съд е приел, че са предявени два иска за собственост – съответно от първите двама жалбоподатели относно офис с идентификатор *** и от Б. Д. относно магазин, съответен на заснет като самостоятелен обект с идентификатор ***, както иск за установяване на факт – функционалното обособяване на двата имота в един.
Последният иск е недопустим с оглед разпоредбата на чл.124, ал.4, изр. второ ГПК.
Недопустими поради липса на правен интерес са и предявените установителни искове за собственост.
Исковата защита цели да разреши правен спор между страните по делото, поради което и постановеното по този спор решение обвързва същите, респ. техните правоприемници, а само в изрично предвидените от закона случаи съдебното решение е противопоставимо на всички /чл.298, ал.3 ГПК/.
С оглед на това липсва правен интерес от предявяване на иск, когато между ищеца и ответника липсва спор относно правото, предмет на иска.
В настоящия случай жалбоподателите не твърдят ответниците Румен Лилов и Румяна Лилова да оспорват твърдените права на собственост, нито от С. и В. Д.и, нито от Б. Д.. Доводите, изложени във въззивната жалба, че правният интерес на С. Д. и В. Д. следва от притежаването на титул за собственост от страна на ответниците досежно процесния офис са неоснователни, тъй като това обстоятелство не сочи на оспорване на претендираното от тях право от праводателите им по предварителния договор.
Несъответствието между описанието на имотите по предварителен договор, респ. нотариалния акт за покупко-продажба и заснемането им към издаването на удостоверението за търпимост също не сочи на спор между ищците и ответниците, поради което и това несъответствие не обосновава правен интерес от предявените искове за собственост срещу тези лица.
Ето защо, като е приел, че предявените искове по делото са недопустими и е върнал исковата молба, първостепенният окръжен съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Водим от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3408/05.09.2023 г. постановено по гр. д. № 1430/2023 г. по описа на Окръжен съд – Варна.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателите, с частна жалба пред Върховен касационен съд, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4