Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 16205 от 28.08.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 65140/2022
Вид
Решение № 16205
Подписан
28.08.2024
Състав
ИЛИНА ЛЮБОМИРОВА ГАЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 68 · Закон за собствеността
  • чл. 69 · Закон за собствеността
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл. 86 · Закон за собствеността
  • чл. 25, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • §4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • §4, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

РЕШЕНИЕ

№ 16205 гр. София, 28.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20221110165140 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Образувано е по искова молба на П. Х. П., ЕГН **********, с адрес: гр.

********************* и Т. Х. Ц., ЕГН **********, с адрес в гр.

***************1, чрез пълномощника адв. И., срещу С.О., ЕИК *********, адрес: гр. *****************.

Ищците твърдят, че са съсобственици на недвижим имот, находящ се в гр.

*********, район ********* §4, местност ******, представляващ поземлен имот с идентификатор *************, с площ от 623 кв.м., предишен идентификатор: няма, номер по предходен план 29, при съседи: имоти с идентификатори ***************, **************, **************** и **************. Излагат, че с протокол №10/14.06.1966г. на производствения съвет при ТКЗС ******, процесният имот е бил предоставен за ползване на наследодателя на ищците – Х. П. Х., като от 1966 г. до смъртта му през 2003 г. последният е упражнявал трайна и непрекъсната фактическа власт върху имота, облагородявал го е, садил е дървета, обработвал е имота, прокарал е водопровод, електричество, като многократно е отправял и искания, заявления и молби до общинска администрация за закупуване на имота, съответно промени в регулации, оценки и други административни действия, а през 1992 г. е построил преместваема дървена барака с площ от около 8 кв.м. Сочат, че след смъртта на баща си, ищците са продължили да владеят и да ползват имота като свой, като са го декларирали в Данъчна служба „*********“, заплащали са данъците за същия, депозирали са молба пред р-н „*********“ за извършване на действия по придобиване на имота, като в отговор били получили, че е взето решение за имота да бъде съставен акт за общинска собственост. Ето защо предявяват настоящите искове за установяване в 1 отношенията между страните, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор ************* по силата на давностно владение и наследствено правоприемство. Претендират и разноски по производството.

Ответникът С.О. е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва изцяло предявените искове.

Излага, че със заявление на ищците от 03.02.2022 г. същите са отправили искане за закупуване на процесния имот, като въз основа на искането, било взето решение от 18.03.2022 г., обективирано в протокол № 1, т. 1 от проведено заседание на разглеждащата го комисия, с което било отказано процедирането закупуването на имота на основание пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно изискванията на пар. 61 и 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, доколкото протокол №10/14.06.1966г. на производствения съвет при ТКЗС ****** не бил удостоверителен документ за правото на ползване, като на заседанието било взето решение и за съставяне на акт за общинска собственост на процесния имот. Твърди, че наследодателят на ищците бил държател, а не владелец на процесния имот, доколкото същият му е бил предоставен по силата на ПМС № 21/1963 г. Описва подробно процедурата по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване правото на собственост върху имоти, върху които в полза на гражданите е било учредено право на ползване, като излага, че предпоставките за придобиване на имота в случая не са налице. Сочи, че за да се ползва от правата по пар.4 ПЗР от ЗСПЗЗ, наследодателят на ищците е следвало да докаже, че е носител на надлежно учредено и съществуващо до влизане в сила на пар.4 ПЗР от ЗСПЗЗ – вещно право на ползване върху земята, както и че са налице някои от условията по пар.4а, ал.1 и ал.5 и пар.4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Наследодателят на ищците не е преминал тази процедура, поради което за ищците липсвало правно основание да претендират собствеността върху имота. Ето защо моли за отхвърляне на предявените искове, като претендира и разноски по производството.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

1. По допустимостта на производството.

На първо място, по отношение на възраженията на ответната страна относно допустимостта на настоящото производство и предвид заявеното от процесуалния представител на ответника при провеждане на откритото съдебно заседание по делото, а именно че същият не оспорва изрично правото на собственост на ищците, както и че към приключване на устните състезания по делото не е съставен акт за общинска собственост за процесния имот, поради което липсва правен интерес, настоящият съдебен състав намира същите за неоснователни. С предявената положителна установителна искова претенция, ищците отправят искане към съда да признае със сила на пресъдено нещо твърдяния като осъществен факт с правно значение, а именно твърдяната като осъществявана съвместно от тях и от наследодателя им фактическа власт, за която считат, че притежава правните белези на владението, на което правно основание се позовават за възникване на правото им на собственост върху процесния недвижим имот. Видно от твърденията, 2 изложени в исковата молба, праводателят на ищците, а и самите те са подавали заявления пред компетентните административни органи за провеждане на процедурата по придобиване в собственост на имота по реда, установен в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ /пар.61 - пар.63 от ПЗР/, която процедура е приключила с изготвения Протокол №1/18.03.2022г., в който е обективиран отказ на назначената от административния орган комисия, за което ищците са били уведомени на 13.06.2022г. Обстоятелството дали е издаден акт за общинска собственост за процесния имот е ирелевантно, тъй като сам по себе си последният не притежава конститутивно действие по отношение на правото на собственост върху имота, а единствено декларативно такова. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че съобразно твърденията, изложени в исковата молба, у ищците е налице правен интерес от водене на настоящото производство, поради което предявената искова претенция следва да бъде разгледана по същество.

2. От фактическа страна.

От представения по делото протокол № 10/14.06.1966 г. на производствения съвет при ТКЗС ****** се установява, че е взето решение да се даде за лично ползване в местността „******“ 0,500 кв.м. на Х. П. Х..

От представеното удостоверение за наследници с изх. № 13282/02.08.2021 г. на Х. П. Х. се установява, че е починал на 14.07.2003 г., като е оставил за свои законни наследници съпругата си Я.Й. Х., починала на 12.08.2005 г. и двете си деца Т. Х. Ц. и П. Х. П..

Представена е молба – декларация от 02.06.1992 г., с която Х. П. Х. е декларирал, че притежава вилен имот от 600 кв.м., находящ се в землището на гр. *********, кв. „******“, местността „******“, кв. 24, парцел II-ри по плана на „Вилната зона ****** – ******“, дадено му за лично ползване от ТКЗС по 21-во постановление на МС от 1964 г. Посочва, че в мястото има построена дървена барака от 8 кв.м., както и насадени дълготрайни насаждения, отгледани плододаващи дръвчета и посочените в молбата насаждения. Въз основа на изложеното моли да бъдат приложени мероприятията по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.

По делото е представена скица № 15-1291176-06.11.2022 г., издадена от СГКК – гр. София, на поземлен имот с идентификатор ************* по КККР, одобрени със заповед *******/11.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР е със заповед КД-14-22-826/30.08.2012 на началник на СГКК – София, с адрес на ПИ: гр. *********, кв. „****** 4“, местност „******“, с площ от 623 кв.м., предишен идентификатор – няма, номер по предходен план – 29, при съседи: ***************, **************, **************** и **************.

Представени са два броя данъчни декларации по чл. 14, чл. 27 и пар. 2 от ПЗР на ЗМДТ от 18.04.2005 г., видно от които ищците са декларирали пред данъчната служба като техен собствен имот, находящ се в гр. *********, кв.

„******“, местност „******“, с пл. № 29, кл. Б-16-2-Б, с площ от 650 кв.м.

Представено е заявление от с вх. № ***************/03.02.2022 г., подадено от ищците до СО – район „*********“, с което същите заявяват, че са 3 дългогодишни ползватели и владелци на поземлен имот с пл. № 29 от кадастрален лист Б-16-2-Б, находящ се в гр. *********, вилна зона „******“ и като такива молят да им бъде указан реда за кандидатстване за закупуване на имота от СО - район „*********“, респ. заявлението да бъде администрирано като искане за закупуване на имота.

Към заявлението е приложено копие от цифровия кадастър на гр. София, адм. р-н „*********“, пл. р-н „****** – ******“ от 13.04.2005 г., видно от което поземлен имот с пл. № 29 попада в кадастрален лист Б-16-2-Б, с графична площ от 623 кв.м.

Представена е и скица – копие от неодобрен кадастрален план на гр. София, вилна зона „******“ от 13.12.1993 г., в която е посочено че имот с пл. № 29 е заснет през 1986 г. и нанесен в кадастрален лист Б-16-2-Б, с площ от 650 кв.м., който имот се ползва от Х. П. Х..

Със заповед № *************/16.03.2022 г. на кмета на р-н „*********“ е назначена комисия за разглеждане на всички подадени заявления от лица с предоставено право на ползване върху земи по пар. 4 от ЗСПЗЗ на територията на СО – р-н „*********“.

С протокол № 1/18.03.2022 г. назначената комисия по пар. 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е решила по подаденото от ищците заявление с вх. № ***************/03.02.2022 г., че заявителите не могат да бъдат признати за ползватели на имота съгласно пар. 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, доколкото представеният протокол № 10/14.06.1966 г. на производствения съвет при ТКЗС ****** не е удостоверителен документ за право на ползване.

Разпоредено е за имота да бъде съставен акт за общинска собственост.

Ищците са били уведомени за взетото решение на 13.06.2022 г., видно от представеното по делото известие за доставяне.

От приетото по делото заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза, което съдът цени на основание чл. 202 ГПК като пълно, компетентно и обективно изготвено, се установява, че за установяване на местоположението и идентичността на имота вещото лице е направило проучвания в СО-НАГ, където е наличен стар кадастрален план за района на в.з. ******, изработен през 1986 година и поддържан през годините. От този кадастрален план се установява, че в кадастрален лист Б-16-2-Б е нанесен имот с пл.№ 29 с изчислена графично площ от 650 кв.м. В разписния лист към този план като ползвател на имота е посочен Х. П. Х.. Скица на имота по този план, издадена на 13.12.1993 г. е приложена на л.119 по делото. От направените от СТЕ проучвания не се установява Х. П. Х. да е бил вписан като собственик на друг имот в съседство на процесния. Установява се, че кадастралният план, изработен през 1986 година, е оцифрен и поддържан през годините в цифров вид до влизане в сила на действащата кадастрална карта.

При тази поддръжка улиците по северната и южната граници на имота са били разширени с по около 0.5 м., което е довело до намаляване на графично изчислената площ от 650 кв.м. до 623 кв.м. Вещото лице посочва, че няма разлика в границите на процесния имот - ПИ с идентификатор ************* по действащата кадастрална карта, одобрена със Заповед № ******* от 4

11.01.2012 г. и границите на ПИ с пл.№ 26 от кадастрален лист № Б-16-2-Б по цифровия модел на архивния кадастрален план. По отношение на архива на ТКЗС ****** СТЕ установява, че в материалите по делото е приложен протокол №10 от 14.06.1966 година от заседание на производствения съвет на ТКЗС ******. В т. Текущи от протокола е взето решение на Х. П. Х. – главен счетоводител в ********* да се даде за лично ползване 500 кв.м. място в местност ******. Доколкото към момента на вземането на това решение за района не е бил наличен и кадастрален план, то не е съществувала възможност този имот да бъде посочен с кадастрален номер. Вещото лице установява, че местността, посочена в протокола, е идентична с местността, в която се намира процесния по делото имот. Експертът дава заключение, че имот с идентификатор ************* по КККР, одобрени със Заповед № *******/ 11.01.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, е идентичен с имот с пл.№ 29, заснет през 1986г. в лист Б-16-2-Б по неодобрения кадастрален план на гр.