Решение № 464 от 09.12.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 464 гр. Русе, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Доротея Мл. Димова-Северинова при участието на секретаря С. Е. като разгледа докладваното от Доротея Мл. Димова-Северинова

Административно наказателно дело № 20254520201409 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Д. Г. Н., ЕГН ********** депозирана против Наказателно постановление № 25-1085-002830/22.08.2025 г., издадено от Началник група в ОДМВР-Русе, сектор ПП Русе, с което на жалбоподателката, на основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. с чл.

179, ал. 2, предл. 1, чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП и е наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП; глоба в размер на 80 /осемдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за един месец за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; глоба в размер на 80 /осемдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за един месец за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП; глоба в размер на 80 /осемдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за един месец за нарушение по чл. 123, ал. 1, т.

3, б. „а“ от ЗДвП.

В жалбата се излагат съображения касателно незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, нарушение на административнопроизводствени правила и противоречие с материалноправни норми. В тази насока се моли последното да се отмени.

В съдебните заседания жалбоподателката редовно призована не се явява, представлява се от адв. В. В. от АК-Русе. Процесуалният представител на жалбоподателката моли за уважаването на жалбата и отмяната на наказателното постановление. Претендира присъждането на разноски.

За административнонаказващия орган, редовно призован, не се явява не се представлява.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата, инициирала настоящото производство,

1 е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, което е адресат на издаденото наказателно постановление, имащо право и интерес от обжалване на същото. Жалбоподателката е получила препис от наказателното постановление на 01.09.2025 г., а жалбата е депозирана на 15.09.2025 г. с вх.№ 108500/20795/16.08.2025 г. Същата е подадена в преклузивния срок за обжалване и е в съответствие с изискванията за редовност, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност.

По същество:

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

На 29.07.2025 г. около 17:22 ч. жалбоподателката Д. Г. Н. в гр. Русе, ул. „***“ – кв.

Долапи срещу номер 6 в посока ул. „***“ като водач на лек автомобил Форд Фиеста, рег. № Р7516 КК, управлявала гореописания автомобил, нейна собственост като при преминаване покрай паркиран лек автомобил Джип Ренегад с рег. № Р 4695 КМ го блъснала с предна дясна част отзад вляво, причинявайки ПТП с материални щети. След причиняване на ПТПто с материални щети не спряла на място, за да установи последиците от него, а продължила движението си направо, както и не уведомила компетентната служба на МВР. След причиненото ПТП не указала съдействие за установяване на причинените вреди като след писмено подадено заявление за издаване на протокол за ПТП не представила за оглед и сравняване на щетите, управлявания от нея по време на произшествието автомобил като заявила, че го е оставила в автосервиз за отремонтиране.

На 01.08.2025 г. жалбоподателката попълнила декларация за предоставяне на информация, във връзка с разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП, в която посочил, че на 29.07.2025 г., около 17:20 часа, процесното МПС било управлявано от самата нея.

Съобразявайки така изложеното, свидетелят К. К. преценил, че с поведението си жалбоподателката Н. е осъществил нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2, чл. 123, ал. 1, т. 1, т. 2, б. „а“ и т. 3, б. „а“ от ЗДвП. В тази насока свидетелят К. съставил АУАН серия GA, № 4199319/01.08.2025 г., който бил подписан от жалбоподателката. На същата дата жалбоподателката представила писмени обяснения.

Въз основа на съставения АУАН, Началник Група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, в качеството му на АНО, издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деянията, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като на основание чл. 179, ал. 1, предл. 1, чл.

175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателката било наложено наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП; „Глоба“ в размер на 80 /осемдесет/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец за нарушение по чл.

123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; „Глоба“ в размер на 80 /осемдесет/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП;

„Глоба“ в размер на 80 /осемдесет/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства - Наказателно постановление № 25-1085-002830/22.08.2025 г., издадено от Началник група в ОДМВР-Русе, сектор ПП Русе, АУАН серия GA, № 4199319/01.08.2025 г., Заявление за издаване на протокол за ПТП, Протокол за ПТП № 1932712/01.08.2025 г., Докладна записка рег. № 1085р-6037/04.08.2025 г., Декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП от 01.08.2025 г., Обяснение от 2

01.08.2025 г., Протокол за доброволно предаване от 01.08.2025 г., Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г., Писмо рег. № 105860-469/27.10.2025 г., Писмо изх. № 23950/16.11.2025 г., ведно с приложение, 2 бр. веществени доказателства – CD, (находящи се на л. 22 и л. 53 от делото), както и гласни доказателства, приобщени чрез разпит на свидетелите К. К. К.

(актосъставител), С. А. Н., П. И. Г., Е. Д. В. и В. И. Х..

Съдът кредитира показанията на свидетеля К. относно начина, по който е установил твърдените нарушения – посредством проведената среща със св. Н., проведения телефонен разговор със жалбоподателката, поканата и за явяване за съставяне на констативен протокол и отказа и, уведомяването и за явяване на следващия ден с управлявания към момента на произшествието автомобил, както и явяването без превозното средство, както и относно връчването на процесния АУАН.

Съдът кредитира изцяло показанията на св. Н.. Същият излага преките си възприятия относно различни по естеството и характера си правнорелевантни факти. Показания му относно прякото възприятие на удара, проведените разговори с ЕЕН 112, срещата с жалбоподателката, подаването на заявлението в първо РУ са последователни, безпротиворечиви, подкрепят се от приетите по делото писмени доказателства и са относими към основния въпрос в настоящото производство по реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателката. Въпреки, че същият е пострадал от нарушението, показанията му са непротиворечиви и последователни, поради което ги кредитира изцяло.

Съдът кредитира показанията на св. Г. частично, като отчита че за процесното ПТП свидетелката е узнала от жалбоподателката. Съдът кредитира показанията на свидетелката относно водения разговор между св. Н. и жалбоподателката разговор с оглед изложените преки възприятия. В останалата част показанията на свидетелката са ирелевантни за процесните нарушения.

Съдът кредитира показанията на св. В. по отношение на проведените телефонни разговори с жалбоподателката касателно протоколите за ПТП. Показанията на свидетелката се подкрепят и от приетите по делото писмени доказателства. В останалата част показанията на свидетелката са ирелевантни за процесните нарушения.

Съдът кредитира показанията на св. Х. във връзка с установяване на записа, прегледът му на телефона, свалянето и предоставянето му.

При предявяване на веществените доказателства по реда на чл. 284 от НПК съдът установи съдържанието на разговорите проведени от св. Н. с оператор на ЕЕН 112, както и възприе чрез възпроизвеждането на видеофайл настъпването на удара между двете МПС, действията на водачката при управлението на автомобила и поведението на жалбоподателката непосредствено след удара.

По отношение на всички останали части изброените доказателствени източници са логични, еднопосочни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което и по аргумент от противното /per argumentum a contrario/ на чл. 305, ал. 3 от НПК подробен анализ и съпоставянето им помежду им не е наложително да се извършва, като същите следва да бъдат кредитирани в цялост.

В тази насока съдът съобрази и разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП. Съдът възприе актът за установяване на административно нарушение като доказателство, което на самостоятелно основание обосновава отговорността на дееца. За нуждите на настоящото производство следва да бъде отбелязано, че разпоредбата на чл. 189 от ЗДвП предвижда отразените в редовно издаденият акт за констатации фактически положения да се считат за установени до доказване на противното. С оглед спецификата на извършваната от контролните органи дейност и многобройността на осъществяваните от тях проверки, законодателят в специална норма е установил презумптивната доказателствена сила на 3 актовете за констатации, съставени при установяване на административни нарушения по Закона за движение по пътищата. ППВС № 10/1973 г. т. 7 постановява, че административноказателното обвинение следва да се установи с допустимите от закона доказателства, тъй като отразените в акта за констатиране на нарушение фактически констатации не се считат за установени до доказване на противното. Цитираната задължителна съдебна практика няма отношение към актовете, съставени от длъжностните лица на службите по контрол на движение по пътищата, именно предвид нарочния текст на специалния закон - чл. 189 от ЗДвП ( В този смисъл и Решение № 6205 от 01.07.2004 г. по адм. д. № 1116/2004 г., V отделение на ВАС). Презумптивната доказателствена сила на АУАН по ЗДвП е въведена с приемането на закона (обн., ДВ, бр. 20 от 5.03.1999 г., в сила от 1.09.1999 г.) т.е. повече от двадесет години след задължителното тълкуване на ЗАНН, съдържащо се в ППВС, от което следва правният извод, че т.7 от постановлението е неприложима за АУАН, съставени по ЗДвП и води до разместване на доказателствената тежест в административнонаказателното производство от неговото учредяване до приключването му (със стабилизиране на съответното наказателно постановление). Найобщо с приемането на текста на чл.189 от ЗДвП законодателят е създал един поблагоприятен режим за доказване, при констатирани нарушения по ЗДвП, като е разместил доказателствената тежест в производството по атакуване на наказателните постановления.

Все в тази насока следва да се отчете и фактът, че ЗДвП е специален закон, който въвежда както специални материалноправни норми, така и специални процесуални правила, които по силата на общото правило (Lex spetiali derogat legi generali) изключват приложението на общите правила на ЗАНН относно административнонаказателното производство. От тук per argumentum a fortiori се изключва приложението на общите тълкувателни норми, съдържащите се ППВС №10/1973 г.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 63, ал. 1, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл. 314 от НПК предвижда, че в настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.