Протокол № 451 от 24.10.2022, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 451 гр. Пазарджик, 24.10.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Александър Люб. Александров

Членове:

Коста Ст. Стоянов

Елисавета Радина при участието на секретаря Константина Д. Рядкова

Сложи за разглеждане докладваното от Коста Ст. Стоянов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20225200600467 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Жалбоподателката-подсъдима П. И. И., редовно призована, се явява лично и с адв. Продан П., редовно упълномощен.

Частният тъжител Г. К. Г., редовно призована, се явява лично и с адв. П.

П., редовно упълномощен.

Адв. П.: – Да се даде ход на делото.

Адв. П.: – Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не съществува законова пречка за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

НЕ ПОСТЪПИХА ИСКАНИЯ ЗА ОТВОД НА СЪСТАВА НА

СЪДА, СЕКРЕТАРЯ И ПРОКУРОРА.

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдията-докладчик.

Съдът прикани страните към спогодба.

Констатира, че такава не се постигна между страните.

Адв. П.: – Уважаеми съдии, аз моля да отхвърлите искането за назначаване на друго вещо лице. Съображенията ми са изложени във 1 възражението. Накратко: Съдът е обсъдил тези възражения за някои съмнения, които е изразил защитникът против вещото лице Б.П.. Б.П. беше призован в съдебното заседание допълнително и беше разпитан и като свидетел, разбира се и в качеството си на вещо лице, в което се изясни въпросът, че той лично е прегледал пострадалата и че тези съмнения, които се отправят от защитата са неоснователни. Мотивирал се е за това. Вещото лице обясни подробно цялата организация на неговата работа и понеже изчерпателно са обсъдени тези му възражения от първоинстанционния съд, аз намирам, че районният съдия доста обосновано е стигнал до заключението, че е безсмислено. Оспорването на неговата компетентност относно характерното нараняване е доста нелогично – да се мери дължина на раната, а не по площ, както е посочено, особено за тези, които са плоски – ожулвания, които имат повърхност, само с един размер, както го твърди колегата, това не съм го чул никога до сега. Всяка рана се измерва, както обяснява Б.П., който е дългогодишно вещо лице, с дължина и ширина. Това е излишно само за прорезните наранявания, където се гледа каква е дължината на прорезната рана. Когато е по площ, както е в настоящия случай, и се касае до ожулване – кръгло или в съответен неправилен размер, той е обяснил, че се измерва и по дължина, и по ширина. На тази база да оспорваме компетентността на един дългогодишен съдебен лекар, който е и пред пенсия, дори е малко комично и несъстоятелно. Моля да отхвърлите искането за друго вещо лице.

Адв. П.: – На първо място да се отбележи, че г-н П. не беше разпитван в качеството на вещо лице, а само като свидетел, доколкото той е съставител на съдебно-медицинското удостоверение и във връзка с обстоятелствата по прегледа преди издаването му, така че това не е искане за друго вещо лице, а е изначално искане за назначаване на вещо лице. Второ: Считам, че доколкото има в крайна сметка съмнения относно това какви са по характер и вид нараняванията и начина, по който те са били удостоверени, такава съдебно-медицинска експертиза би била от съществено значение за изясняване на фактите по делото. Моля, при произнасяне за допускането на това искане, да възприемете, че аз правя и искане за допълнение с още един въпрос към тази експертиза, а именно за това има ли идентичност между „одраскване“ или „одрано“, за каквито говорят свидетелите Г. и Ц. в показанията си, с нараняването, описано в съдебно-медицинското удостоверение, което сочи „разкъсно-контузна рана, придружена с 2 кръвонасядания“. Това искане правя, защото в първата инстанция аз изложих и считах, че не е нужно назначаване на специалист по този въпрос, че има разлика, защото одраскване и ожулване, както сега се говори, представлява охлузване, охлузна рана, а не разкъсно-контузна рана, каквато е описана.

Тоест има различие между това каква рана се твърди да са видели свидетелите и каква е описана един ден по-късно в съдебно-медицинското удостоверение, така че считам, че такъв въпрос е от съществено значение за изясняване на случката. Това ще допълни в цялост и обстановката по това нараняване, доколкото единият от другите въпроси, които съм задал вече касае и периода, в който се формира коричка, каквато не е констатирана при прегледа от д-р П., тоест за давността на нараняването в заден период и възможно ли е то да е възникнало в момента, в който се твърди – 13-ти ноември.

Адв. П.: – Тук вероятността да се получи това разкъсване, тази раничка е или от нокти за това, защото тя е душена, а тук е имало едно синджирче, което е скъсано и което после се намира и обосновава и осъщественото насилие върху него – то е или от синджирчето, когато я е стискала за шията, или от одраскване с нокти. Това няма никакво значение – важното е каква е раната, че е открита, че има разкъсване и че е лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.

Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна и не се налага извършването на съдебно-медицинска експертиза в искания от защитата на подсъдимата смисъл, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за защитата за допускане на съдебно-медицинска експертиза по така формулираните въпроси.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:

Адв. П.: – Уважаеми окръжни съдии, този казус трае цели три години, става между две семейства, които са били в много близки отношения и можеше да приключи отдавна. Няма да се спирам на всички процесуални грешки, които са допуснати. За да не губим излишно време и да обхващам цялата фактическа обстановка, тъй като мисля, че е нежелателно, мога да кажа, че се присъединявам към всички доводи, съображения и изводи, направени от съда. Рядко е по дела от частен характер вече толкова усилия, 3 толкова професионализъм, защото са изисквани допълнителни доказателства, слушахме даже и разпечатки от телефонни разговори, обаждания и т. н. – всяко възражение на подсъдимата е обсъдено в 12 страници мотиви. За първи път по дело от частен характер аз съм видял толкова много усилия да се положат. Изглежда, че съдията направи и положи тези усилия, за да достигне до обективната истина, дори само заради това, че подсъдимата е жена с висше образование и на пръв поглед нейната постъпка – душене, на работното й място, при положение, че и двете са длъжностни лица, което се пренебрегна от прокуратурата, просто е удивително и са положени всички тези усилия, за да стане несъмнено ясно, че деянието е извършено. Вината е несъмнено установена.

Изложил съм кратки съображения и по проблемите, които постави колегата. Мисля, че вещото лице Б.П., разпитан в качеството на свидетел, а и възражението в тази насока е неоснователно, че всъщност той се разпитва като свидетел, а не като вещо лице, напротив – той се разпитва и като свидетел, и в качеството му на вещо лице, защото освен общия факт дали е прегледал пострадалата, което той го установи дори, установява и обстоятелства, свързани с неговите професионални знания.

Няма повече да пледирам за това, защото мисля, че целият казус с всичките му възражения, които бяха направени, са разгледани, изяснени, обосновани, поради което моля да потвърдите присъдата, включително с присъждане на разноските.

Гражданският иск също е изяснен по един изключителен начин не само от показанията на нейния съпруг, но и от писмената бележка, която е представената от прегледа на психиатъра д-р Т., която е към делото и Вие ще видите и сте я видели, и когато той констатира нейното психическо състояние, макар и на следващия ден. Тя го е приела много тежко. Напусна е работа, не е годна, по нейните обяснения, изобщо да върши тази работа и до остава сама в магазина. Напусна и просто всички грижи за семейството и двете им деца са на съпруга й.

С оглед на тези обстоятелства и несъмнеността на установяването на извършеното престъпление и с оглед на другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства мисля, че дори и това наказание е твърде минимално и смекчено, но считам, че е достатъчно. Нека и дано за в бъдеще подсъдимата 4 да прецени в бъдещата си работа може ли да се влагат такива елементи в качеството на длъжностно лице, защото разнасянето и предоставянето на тези хладилни витрини я правят също длъжностно лице.

Моля да потвърдите присъдата и да присъдите разноските, включително и за първата инстанция. Аз съм отбелязал защо не са присъдени разноските за първата инстанция.

Адв. П.: – Уважаеми окръжни съдии, моля да уважите нашата въззивна жалба, да отмените първоинстанционната присъда като неправилна и незаконосъобразна и да оправдаете подзащитната ми по повдигнатото й обвинение по чл. 130, ал. 1 от НК с присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Жалбата ми не е подробна, така че ще си позволя да кажа няколко думи повече от колегата:

На първо място ясно е, че първоинстанционният съд е положил значителен обем от усилия да установи реалната фактическа обстановка, но аз считам, че от тези подробни мотиви, които съдът изложи личи, че той е пренебрегнал някои от събраните доказателства и в усилията си да компенсира липсата на преки очевидци на случилото се, е тълкувал едни доказателства за сметка на други, които са били пренебрегнати. Какво имам предвид: Ясно е, че очевидци на случилото се няма. Всички събрани доказателства за това какво се е случило в магазина на процесната дата са косвени, но първоинстанционният съд изключително много кредитира показанията на съпруга на тъжителката – свидетелят Г., който считам, че следваше по-критично да се погледне на неговите показания, доколкото той в крайна сметка има известна заинтересованост от това да подкрепи тезата на своята съпруга. Няма да се спирам подробно на неговите показания, но той е този, който каза, че когато са отишли в Съдебна медицина, неговата съпруга е била прегледана от жена, а не от мъж. Той е този, който каза, че е изчакал отпред, пред кабинета на съдебния лекар, след което жена му, когато е излязла, са си тръгнали. Той не съобщава това, което д-р П. казва – че той два пъти е ходил до Съдебния кабинет, за да прегледа лично тъжителката и поради това беше иницииран служебно от съда разпит на д-р П. не като вещо лице, а като свидетел за това как е преминал прегледа и т. н., така че в тази им част, в която се разкриват данни, които не са в услуга на тезата на 5 тъжителката, аз считам, че следваше да се помисли по-задълбочено. Това внася съмнение относно факта кой и какви наранявания е удостоверил. Това внася допълнително съмнение и относно това кога и какви точно наранявания са възникнали, дори да има такива, защото всеки подсъдим има правото да бъде съден за това, което е извършил, а не за нещо повече или нещо поразлично, независимо дали то се включва в правната квалификация на повдигнатото му обвинение като вид на престъплението.

Аз ще Ви моля да погледнете по-критично и на показанията на свидетелката Г. Ц.. Тя в общ план казва, че бидейки в съседен магазин, тъжителката е дошла при нея, оплакала й се е, обадила се е по телефона на тел. 112 пред нея, показала й е нараняване, което се изразява в одраскване.

Съпругът на тъжителката го определя като одиране, но и двамата не говорят в никакъв случай за кръвонасядания и то в такива големи размери, каквито са описани в съдебно-медицинското удостоверение. Когато беше разпитана поподробно за тези наранявания, обаче, свидетелката Ц. не успя да даде никакви пояснения, не можа да каже къде са се намирали те, от коя страна на шията са били, ако са били там изобщо, колко на брой са били и в какви размери. Тя каза в крайна сметка, че е било есенно-зимен сезон и заради това тъжителката е носела по-дебели дрехи, по-дълги дрехи и не се е виждало нараняването, а нараняването така, както е описано от нея и от съпруга на тъжителката се различава според мен по характер от това, което е описано в съдебномедицинското удостоверение. Никой не говори за тези кръвонасядания.

Имайте предвид, че свидетелят Г. беше попитан колко време след като му се е обадила неговата съпруга се е явил там на място, когато вече са били и полицаите, той каза: „Около 40 минути до час.“ В този период, ако имаше кръвонасядания, щяха да започнат да се появяват. Отделен е въпросът, че в период по-нататък, в който допълнително е възможно такива да бъдат наблюдавани, но не са. За първи път такива се появяват в съдебномедицинското удостоверение, което е издадено един ден по-късно. Считам, макар да не беше допусната експертизата, която поисках, че в крайна сметка и служебно известно е на съда, че има разлика между охлузна и разкъсноконтузна рана, защото в единия случай не се достига до нараняване на тъканта, намираща се под кожата, а в другия случай се достига до такова разкъсване и на тъканта под кожата. В случая, както свидетелите описват нараняванията като драскотина, от която няма обилно кръвотечение и по6 скоро аз считам, че има данни за охлузна рана, каквато не е описана в съдебно-медицинското удостоверение и за каквато подсъдимата не е осъдена в първата инстанция. Отделен е въпросът, че разкъсно-контузната рана има и други характеристики, освен сочените в съдебно-медицинското удостоверение – освен размери, тя има ръбове, стени, ъгли, дъно, каквито не са описани в съдебно-медицинското удостоверение. Ето защо аз считам, че подзащитната ми беше осъдена за извършването на нараняване по тялото на тъжителката, каквото не е установено да е извършила в крайна сметка.