Решение № 49 от 14.01.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. гр. Хасково, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20255640100740 по описа за 2025 година

Предявени са в условията на евентуалност обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД от К. Х. П., ЕГН **********, от гр.****, чрез пълномощника адв. Д. М. от АК-****, против „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление - гр. ****.

Ищцата твърди, че е страна по Договор за кредит № ****г., сключен с ответното дружество. Съгласно чл.1 от договора за кредит Кредитодателят се задължава да предостави на Кредитополучателя кредит в размер на **** лева, а Кредитополучателят да върне сумата от **** лева, съгласно условията на договора, при срок на договора от 24 месеца. В чл.27, ал.1 от договора било предвидено, че ако ищцата не предостави допълнително обезпечение, дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Съгласно ал.2 от същата разпоредба, неустойката се заплащала периодично заедно с всяка погасителна вноска. В тази връзка се поддържа от ищцата, че била начислена неустойка в общ размер на **** лева, добавена към дължимата главница и лихва. Ищцата погасила по процесния договор за кредит сумата от **** лева – главница, 100 лева – лихва и **** лева неустойка. Ищцата счита, че договорът е нищожен на основание чл. 26, ап. 1 ЗЗД, поради това, че бил сключен при неспазване на нормите на чл.22 ЗПК, а в условията на евентуалност - че неустойката е нищожна на основание чл. 26, 1 ал. 1 пр. 3 ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.33 ЗПК, както и по чл. 143, ап.1 ЗЗП. Излага подробни съображения в тази насока. На първо място посочва, че сключеният договор бил недействителен на специалните основания по чл.22 ЗПК, във връзка с чл.11 ал.l т.9 ЗПК, тъй като в него не били посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. Липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Тази неяснота съществено ограничавала правата на ищцата. Наред с това, било налице нарушение и на разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК. Годишният процент на разходите следвало да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислявал по специална формула. Спазването на това изчисление, давало информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В случая, в договора за потребителски кредит била посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсвала ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. В посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Доколкото била предвидена дължимостта на неустойка, не ставало ясно, дали същата е включено в ГПР, нямало информация, какво точно е включено в процента на ГПР. Създавали се предпоставки кредиторът да кумулира тези разходи, завишавайки цената на ресурса. Не ставало ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото била предвидена дължимост и на неустойка. Поради това, договорът за потребителски кредит бил нищожен поради неспазване на изискването на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК. Наред с това, посочената годишна лихва в договора, не било ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. За да бъде спазена разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК, според ищцата, следвало в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения паричен заем представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които заемателят ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на заемателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по паричния заем, невключена в ГПР противоречало на изискването за яснота, въведено в чл.11 ал.l т.10 ЗПК. На следващо място, с оглед разпоредбата на чл.19, ап.1 ЗПК, 2 заплащането на сумата по договора за поръчителство следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то било пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно било на кредитора и се заплащало от потребителя. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ап.4 ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи за неустойка се нарушавало изискването ГПР да не бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС № 426/2014 г. Наред с това, посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68 д, ал.1 и ал.2 т. 1 ЗЗП. С преюдициално заключение по дело С-453/10, С-377/14, С-448/17, С-344/14, С290/19, С 535/2020 г. било прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. Достигало се до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Неустойката била и неравноправна по смисъла на чл. 143 т.19 ЗЗП.

В настоящия случай, със заплащането на сумата, предвидена за неустойка, изцяло се нарушавали принципите на добросъвестност и справедливост в гражданските и търговски взаимоотношения. Предвидената клауза била и неравноправна по смисъла на чл. 143, т.5 от ЗЗП, тъй като същата предвиждала заплащането на неустойка, която е необосновано висока. В глава четвърта от ЗПК било уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл било съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити. Разгледана в този аспект, неустойката по процесния договор за кредит, дължима при неосигуряване на някое от обезпеченията се намирала в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. Подобни уговорки прехвърляли риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водели до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение била пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и целяла единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., OCТК, нищожна, поради 3 накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По посочения начин се заобикалял и чл. 33, ал. 1 ЗПК. С неустойката в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение. В този смисъл била и т.32 от извлечение от протокол № 44 на заседание на КЗП от 05.11.2015г. Неустойката по съществото си била добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба увеличавала стойността на договора. В тази връзка, доколкото процесният договор бил недействителен и кредитополучателят дължал само връщането на чистата сума по кредита и не дължал заплащането на лихви, неустойки и други разходи по кредита, то на основание чл.23 ЗПК, ответното дружество следвало да бъда осъдено да заплати на ищцата сумата от 800 лева, а при условията на евентуалност - сумата в размер на **** лева, представляваща недължимо платена неустойка по същия договор. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което, на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от **** лева, недължимо платена по недействителен Договор за кредит № ****г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – ****г., до окончателното й изплащане, а в условията на евентуалност – присъждане на сумата от **** лева, недължимо платена по недействителна клауза за неустойка по договора, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – ****г., до окончателното й изплащане /след допуснато изменение в размера на исковите претенции в съдебно заседание, проведено на ****г/. Претендира разноски.

В едномесечния срок по чл.131 от ГПК е депозиран отговор, в който ответникът счита предявените искове за допустими, но неоснователни. Моли съда да отхвърли иска, като присъди разноски на ответното дружество.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Липсва спор по делото, а и от представените по делото писмени доказателства - Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № ****г.; Погасителен план по договор за кредит № ****г., предоставен от „Стик-Кредит“ АД; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити с кредитор „Стик-Кредит“ АД за сумата в размер на **** лева; Общи условия на договора за потребителски кредит, предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между „СтикКредит“ АД и потребителите от дата ****., се установява, че между “СТИК КРЕДИТ“ АД (кредитор) и К. Х. П. (потребител) на ****г. е сключен процесния договор за потребителски кредит № ****. Предоставен е кредит 4 под формата на кредитна линия в размер на **** лева, със срок на действие от 24 месеца. Съгласно договора за кредит, лихвеният процент по заема е 27 %, а ГПР е 30.06 %. Посочена е и общата сума, дължима от потребителя – **** лева. Предвидено е, че лихвения процент, който се прилага при просрочени плащания, е 10 %. Предвидено е и обезпечение чрез поръчител или банкова гаранция. В чл.17 от договора е предвидено, в случай, че страните са договорили обезпечение, потребителят, в срок до 3 дни от подписване на договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл.138 и следващите от ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора (главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения.

Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска като третото лице - поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговарят на изискванията, посочени в ОУ и се одобрява от кредитора. Одобрението се извършва единствено по преценка на кредитора. В чл.27, ал.1 от договора е предвидено, че ако кредитополучателят не предостави допълнително обезпечение, дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Съгласно ал.2 , неустойката се заплаща периодично заедно с всяка погасителна вноска. Видно от представения погасителен план към Договора за кредит № ****г., на ищцата е била начислена неустойка в общ размер от **** лева. Не е спорно по-нататък обстоятелството, а и същото се установява от приложената по делото Справка за извършени плащания по кредита и разпределение по партиди към ****г., че ищцата е заплатила на ответника по процесния Договор за кредит № ****г. сумата от **** лева – главница; **** лева – лихва и **** лева – неустойка, или общо 2 **** лева.