Решение № 115 от 03.08.2022, Районен съд - Кубрат

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Кубрат, 03.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Д. Великова при участието на секретаря Вера Люб. Димова като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело № 20223320100344 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240 ЗЗД.

Ищецът „Водоснабдяване-Дунав“ ЕООД, ЕИК 826043778, със седалище и адрес на управление в гр. Разград, ул. „Сливница“ № 3А, представлявано от управителя инж. С. Р. И. чрез пълномощник адв. Н.Й. от АК – Разград твърди, че ищцовото дружество в качеството на В и К оператор, съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн. ДВ бр. 1 18/2005 г.), считано от 01.01.2019 г. предоставя В и К услуги на територията на Община Кубрат. Поради това и с оглед качеството на собственик и потребител на В и К услуги, с административен адрес гр. Кубрат, общ. Кубрат, обл. Разград, ул. „Витоша” № 49, ап. 2 на името на ответника А. А. И. е открита партида с абонат № 390103 от страна на В и К оператора.

За И. като потребител на В и К услуги е възникнало и съществува задължението да осигурява свободен и безопасен достъп на длъжностните лица, упълномощени от В и К оператора за отчет, монтаж или подмяна на водомерите на водопроводните отклонения, включително и в сгради етажна собственост и за отчитане на индивидуалните водомери в жилищата, съгласно чл.5 от ОУ, да заплаща предоставените от оператора ВиК услуги, съобразно издадени ежемесечни фактури (чл.33 от ОУ), както и съгласно чл. 44 от ОУ да заплаща законна лихва върху просроченото задължение.

1

В периода от 23.09.2020 г. до 21.12.2021 г. , на основание чл. 33, ал. 1 от ОУ, В и К операторът издал 5 броя ежемесечни фактури, както следва: Ф-ра № 3113792702/31.08.2021 г. – начислени 52 куб. м; Ф-ра № 31133845427/30.09.2021 г. – начислени 10 куб. м; Ф-ра № 3113868232/29.10.2021 г. – начислени 10 куб. м;

Ф-ра № 3113898333/30.11.2021 г. – начислени 9 куб. м и Ф-ра № **********/31.12.2021 г. – начислени 9 куб. м.

Така издадените фактури са просрочени и изскуеми съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ.

Поради допуснати нередовности в плащанията на ползваните В и К услуги, операторът изпратил покана за доброволно изпълнение, която видно от обратната разписка не е била потърсена от получателя, но счита за редовно връчена, тъй като е изпратена на адреса посочен в партидата, съгласно чл. 67, ал. 4 от ОУ. Поради това, че сумите не били заплатени, на 25.02.2022 г. кредиторът е подал заявление в РС – Кубрат, за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК, образувано в ЧГД № 137/2022 г. Издадената по цитираното дело Заповед № 73/28.02.2022 г. е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК – чрез залепване на уведомление. В изпълнение указанията на съда съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, ищцовото дружество предявява настоящата искова молба, с която моли 2 съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на А. А. И., че съществува изискуемо вземане на „ВодоснабдяванеДунав“ ЕООД гр. Разград в размер на сумите: 323.50 лева – главница, представляваща стойност на неплатена консумирана питейна вода за абонатен № 390103, за имот находящ се в гр. Кубрат, ул. „Витоша” № 49, ап. 2, за което са издадени 5 бр. фактури в периода от 23.09.2020 г. до 21.12.2021 г., ведно със законната лихва считано от 25.02.2022 г. до окончателното плащане; 10.21 лева – представляваща сбора от мораторната лихва върху главницата за периода от 30.09.2021 г. до 22.02.2022 г. Претендират и направените в заповедното и в настоящото производство разноски.

С Молба вх. № 1786/29.06.2022 г. процесуалният представител на ищцовото дружество депозира справка за извършено плащане, заявява, че претендираните със заявлението и установителния иск суми са платени, поради което претендира само присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът А. А. И., ЕГН **********, с пост. адрес в *** , редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Депозирал е отговор вх. № 1790/30.06.2022 г., в който заявява че за този период е бил в чужбина и сумите са 2 начислени служебно, като прилага платежен документ – вносна бележка от 24.06.2022 г.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл.12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Считано от 01.01.2019 г. по силата на Допълнително споразумение към Договор № АВиК-Д-002/18.03.2016 г. за стопанисване, поддържане и експлоатация на водоснабдителните и канализационните системи и съоръжения и предоставяне на водоснабдителните и канализационните услуги, търговското дружество „Водоснабдяване-Дунав“ ЕООД, гр. Разград е В и К оператора, който предоставя В и К услугите на територията на Община Кубрат.

С оглед изложеното всички потребители на В и К услуги предоставени преди 01.01.2019 г. от страна на „Меден кладенец“ ЕООД, град Кубрат, след 01.01.2019 г. са „потребители“ по смисъла на чл. 2 от Общите условия за предоставяне (ОУ) на В и К услугите на потребителите от В и К оператора „Водоснабдяване-Дунав“ ЕООД, град Разград на дружеството „ВодоснабдяванеДунав“ ЕООД (ОУ).

Поради това, считано от 01.01.2019 г., в качеството си на потребител на В и К услуги, с административен адрес: *** за ответника А. А. И. е открита партида с абонат № 390103 от страна на В и К оператора „Водоснабдяване-Дунав“ ЕООД гр. Разград.

От изложеното следва, че ответникът е потребител на В и К услуги съгласно чл. 2, ал. 1 от ОУ и като такъв за същия е възникнало и съществува задължението да осигурява свободен и безопасен достъп на длъжностните лица упълномощени от В и К оператора за отчет монтаж или подмяна на водомерите на водопроводните отклонения, включително в сгради – етажна собственост и за отчитане на индивидуалните водомери в жилищата (чл. 5 от ОУ), както и да заплаща предоставените от страна на В и К оператора В и К услуги, съобразно издадени ежемесечни фактури (чл. 33 от ОУ), както и да заплаща законна лихва върху просроченото задължение (чл. 44 от ОУ).

В периода от 23.09.2020 г. до 21.12.2021 г., на основание чл. 33, ал. 1, В и К оператора е издал 5 броя ежемесечни фактури, както следва: фактура № 3113792702 от 31.08.2021 г., отчетен период 23.09.2020 – 24.08.2021 г – начислени 52 куб. м.; фактура № 31133845427 от 30.09.2021 г. отчетен период 24.08.2021– 24.09.2021 г. – начислени 10 куб. м.; фактура № 3113868232 от 29.10.2021 г.

3 отчетен период 24.09.2021 – 25.10.2021 г. – начислени 10 куб. м.; фактура № 3113898333 от 30.11.2021 г. отчетен период 25.10.2021 –25/11/2021 г. – начислени 9 куб. м.; фактура № ********** от 31.12.2021 г. отчетен период 25.11.2021 – 21.12.2021 г. – начислени 9 куб. м.

Така издадените фактури са просрочени и изискуеми съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ.

Съгласно чл. 40, ал.1 от ОУ на потребителя е изпратена покана за доброволно изпълнение изх. № РД-08-69#11/20.01.2022 г., но същата е върната в цялост с отбелязване „непознат“.

На 28.02.2022 г. по ч. гр. д. № 137/2022 г. по описа на РС-Кубрат е издадена Заповед № 73 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите: главница в размер на 323.50 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 25.02.2022 г., до окончателното изпълнение; мораторна лихва върху главницата в размер на 10.21 лева за периода от 30.09.2021 г. до 22.02.2022 г.; и за разноски по делото: 25.00 лева – държ. такса. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.

47, ал. 1 от ГПК.

На 13.05.2022 г. „Водоснабдяване-Дунав“ ЕООД в законоустановения срок е предявило настоящия установителен иск, като е представило доказателства по заповедното производство.

От депозираната с молба вх. № 1786/29.06.2022 г. от процесуалния представител на ищеца справка за извършено плащане се установява, че длъжникът е платил изцяло претендираните с установителния иск суми, предмет на издадената заповед, като са останали незаплатени само сторените в заповедното и настоящото производство разноски.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

В производството по чл. 422 от ГПК ищецът следва да докаже факта от който произтича вземането му, а длъжника (ответник) – възраженията си срещу вземането. Уважаването на иск за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки: наличие на договорно (облигационно или търговско) правоотношение, по силата на което да възниква задължение за изпълнение, пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на длъжника и реалното изпълнение на облигационното задължение да е възможно.

4

Претенциите на ищцовото дружество произтичат от възникнали облигационни отношения с ответника по силата чл. 2 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги. Безспорно се установи, че ответникът А. А. И. в периода от 23.09.2020 г. до 21.12.2021 г. е потребител на В и К услуги, които са отчетени по партидата му за абонатен № 390103 и на основание чл. 33, ал. 1, В и К оператора е издал 5 броя ежемесечни фактури. Невъзстановяването на сумите е неизпълнение на задължението, който факт, обаче, е отрицателен и не подлежи на доказване от страната, която го твърди. На доказване подлежи само изпълнението на договора.

В хода на процеса, след образуване на заповедното производство и по време на исковото ответникът е изплатил изцяло задължението си към „Водоснабдяване-Дунав“ ЕООД гр. Разград за заплащане на дължимите суми по партидата. В този смисъл е и признанието на ищеца в депозираната молба. Тези факти, съдът е длъжен да вземе предвид, с оглед приложението на нормата на чл.

235, ал. 3 от ГПК.

Поради това предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал.1 от ГПК следва да бъде отхвърлен, поради плащането извършено от ответника в хода на процеса.

По отношение на разноските:

Ищецът поддържа искането си за присъждане на разноски, направени в заповедното и в исковото производство, което не се оспорва от ответника. В случая исковете се отхвърлят като погасени чрез плащане след депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК (от който момент се счита предявен и установителния иск по чл. 422 от ГПК), поради което следва да се приеме, че с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото-арг. от противното на чл. 78, ал.2 от ГПК и следва да понесе отговорност за направените от ищеца разноски. Поради това на ищеца следва да му бъдат присъдени сторените такива в настоящото производство размер на 385 лв. (от които 75 лв. внесена държавна такса и 310 лв. адвокатско възнаграждение), както и тези в заповедното производство в размер на общо 25 лв. (25 лв. платена държавна такса).

Мотивиран от така изложените съображения, съдът

РЕШИ:

5

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Водоснабдяване-Дунав“ ЕООД, ЕИК

826043778, със седалище и адрес на управление в гр. Разград, ул. „Сливница“ № 3А, представлявано от управителя инж. С. Р. И. чрез пълномощник адв. Н.Й. от АК – Разград, иск срещу А. А. И., ЕГН **********, с пост. адрес в *** за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество следните суми: главница в размер на 323.50 лева (триста двадесет и три лева, петдесет стот.), представляваща стойност на неплатена консумирана питейна вода за абонатен № 390103, за имот находящ се в ***, за което са издадени 5 бр. фактури за отчетен период от 31.08.2021 г. до 30.12.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 25.02.2022 г. до окончателното изпълнение и сумата 10.21 лева (десет лева, двадесет и една ст.), представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 30.09.2021 г. до 22.02.2022 г. , ПОРАДИ ПЛАЩАНЕ, извършено в хода на процеса.

ОСЪЖДА А. А. И., ЕГН **********, с пост. адрес в *** ДА ЗАПЛАТИ „Водоснабдяване-Дунав“ ЕООД, ЕИК 826043778, със седалище и адрес на управление в гр. Разград, ул. „Сливница“ № 3А, сумата от 385.00 лева (триста осемдесет и пет лева) – направени разноски по исковото производство и сумата 25.00 лева (двадесет и пет лева, нула стот.) – разноски на заповедното производство.