Решение № 225 от 05.12.2024, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. Разград, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова при участието на секретаря Мариан В. Найденов като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Гражданско дело № 20243300100260 по описа за 2024 година

Искът е с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от Р. Г. Р., действаща със съгласието на своите родители П.

Л. и Г. К., чрез пълномощник против ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД гр. София. Предявени са искове с правно основание чл. 432 КЗ да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди, причинени от ПТП на 18.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 19.07.2023 г. Ищцата твърди, че е виновен M. П. П.- водач на МПС лек автомобил марка „Пежо“, модел „307“ с рег. № ***, за което има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. За процесния инцидент било образувано досъдебно производство, което е приключило с постигнато споразумение за приключване на делото в досъдебното производство, одобрено от съда по НОХД № 518/2023 г. по описа на РС - Разград. Твърди се, че вследствие на произшествието, ищцата е получила счупване на раменната кост. Непосредствено след инцидента ищцата била откарана от своя чичо в МБАЛ „Св. Иван Рилски“ – гр. Разград, където била извършено наместване на раменната кост и имобилизиране на ръката. Не се наложило хоспитализиране. В продължение на един месец след инцидента ищцата изпитвала силни болки в областта на дясното рамо. Не посещавала учебно заведение и преустановила контакт със своите ученици и приятели, не можела да учи вкъщи. Ищцата не можела да се храни самостоятелно и да се къпе, като грижите за това полагала изцяло нейната майка.

Към настоящия момент ищцата все още не била възстановила напълно движението на дясната си ръка. В следствие на инцидента ищцата изпитвала страх да пресича сама, сънувала кошмари, била неспокойна и плачела често, което наложило посещението при 1 психолог. Ищцата е отправил до ответното застрахователно дружество извънсъдебна претенция на 19.07.2023 година, като към настоящия момент не е получено обезщетение от застрахователя.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЗАД „ОЗК – Застраховане ” АД гр. София, в който по същество излага становище, че иска е неоснователен. Не оспорва наличието на настъпило застрахователно правоотношение.

Оспорват се твърденията за вина на водача M. П. П.. Оспорва наличието на настъпило застрахователно събитие. Оспорва механизма на ПТП. Оспорва иска по размер, намира исковата претенция за прекомерно завишена. Навежда възражение за съпричиняване на вредата от страна на пострадалата. Оспорват се вида и характера на вредите получени от пострадалата, както и тяхната продължителност. Намира за неоснователна претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва за забава, както по размер, така и за началния момент, от който същата се претендира.

Съдът, като прецени твърденията и становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от материалите по приложеното нохд № 518/ 2023 г. с Протоколно определение № 102 от 14. 09. 2023 г. Разградският районен съд е одобрил постигнатото споразумение между РП Разград и M. П. П., с което последният е признат за виновен в това, че на 18. 04. 2023 г., в гр. Разград, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил “Пежо” с рег.№ *** , нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в: чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП : „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност жИ.та и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.“; чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП : „Водачът на пътно превозно средство е длъжен: да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства“; чл. 20. ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“; чл.20, ал.2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.

Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“; чл. 47 от ЗДвП: " Водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство"; чл. 102 от Правилника за прилагане на ЗДвП (ППЗДвП): "При приближаване към кръстовище водачът на пътно превозно средство е длъжен да проявява необходимата предпазлИ.ст, за да може да намали скоростта или да спре, за да пропусне пътните превозни средства и пешеходците, които имат предимство за преминаване". Чл. 119, ал. 1 от ЗДвП:

„При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е 2 длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“; Чл. 196 от ППЗДвП : При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост - и да спре, за да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци. Чл.119, ал.4 от ЗДвП : „Водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците“ и по непредпазлИ.ст е причинил средна телесна повреда на Р. Г. Р. от гр. Разград, изразяваща се във фрактура на шийката на дясна раменна кост, която обуславя трайно затруднение на движението на десния горен крайник, като деянието е извършено на пешеходна пътекапрестъпление по чл.343, ал.3, б.“а“, пр. 2 във вр. с ал.1, б. „б“ , пр. 2 във вр. с чл.342, ал.1 от НК .

Според назначената по настоящото дело съдебно-медицинска експертиза, в резултат на претърпяното ПТП на 18. 04. 23 г. ищцата Р. е получила фрактура на шийката на дясна раменна кост, която по своята медико-биологична характеристика обуславя трайно затруднение в движението на десния горен крайник за срок повече от един месец. При благоприятно протичане на оздравителния процес имобилизацията се налага за 5-6 седмици, а работоспособността се възстановява след около 3 месеца. Последиците от нанесеното увреждане са субективните оплаквания, набелязано по-ниския стоеж на дясна раменна става и слабо ограничените движения за отвеждане назад /задно сгъване/ и външна ротация. От представената фактура за заплатена такса рехабилитация е видно, че ищцата е провела 10дневен курс по рехабилитация. При състояние след счупване на кост рехабилитацията/физиотерапията повлиява благоприятно оздравителния процес по отношение възстановяване обема на движение и мускулната сила. Ищцата е провела курс кинезитерапия. Не се установяват данни за настъпили усложнения при лечението на Р.. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че при прегледа на ищцата е установено малко ограничение на активното и пасивното движение на дясната ръка в рамките на 70-80 градуса от 90. При никоя фрактура не се очаква пълно възстановяване. Винаги при счупване на кости има някакъв остатъчен, макар и минимален двигателен дефицит, който ще се проявява при по-голямо натоварване, при промяна на времето.

Назначена е по делото съдебно-психиатрична експертиза. Същата е направила заключение, че в месеците след събитието са били идентифицирани данни по отношение на ищцата са били идентифицирани данни за промяна в реактивността на емоциите и чувствата с депресивен оттенък асоциирани със симптомите на посттравматично стресово разстройство /ПТСР/. Това състояние възниква като заскъснял или протрахиран отговор на стресогснното събитие, в случая ПТП, което е със застрашаваща природа и е в състояние да причини дълбок дистрес у личността. За него са характерни елементите на ново преживяване на травмата, емоционалната хипореактивност, ограничените контакти, чувството на страх, вегетативната лабилност, тревожност, потиснатост, тематично и логично свързани със стреса. Това не е душевно заболяване в тесен смисъл на думата и не нарушава базисните психични годности на индивида. Ищцата притежава добри базисни психични годности, което е предпоставка за наличие на ресурс у индивида да се справя адекватно с проблемни и стресови /жИ.тозастрашаващи/ ситуации. Настоящото изследване установява, че симптомите на ПТСР следват оздравителен ход с времето, като към момента са отшумели. Предвид регистрираните проявления на ПТСР в месеците след инцидента, експертизата приема, че събитието се възприема като психотравмиращо, с реагиращи 3 адаптационни механизми в рамките на посттравматичното стресово състояние. Същото обаче няма характеристиките на патологично, болестно състояние. Негативните преживявания свързани с инцидента са в контекста на стресовата ситуация, интензивността им е повишена за кратък период от време и същите не са довели до дезорганизиране на психичните й ресурси, а напротив са ги мобилизирали в стремеж към възстановяване.

Назначена е и изслушана съдебна - автотехническа експертиза. Заключението на вещото лице е, че мястото на удара между МПС и ищцата се намира в гр. Разград кръстовището на ул. „Перистър“ и бул. „Априлско въстание”. По дължина на дясното /южното/ платно на бул. „Априлско въстание” ударът е станал по дължина на платното в средната част на източната пешеходна пътека, а по ширина на платното на 3,5 метра в дясно от левия край на пътното платно. Непосредствено преди ПТП скоростта на движение на лек автомобил „Пежо 307“ с per. № *** е 28 км/час. Автомобилът се е движел през светлата част на денонощието по ул. „Перистър” в южна посока към кръстовището с бул. „Априлско въстание“. Времето е било ясно, видимостта добра, пътното платно сухо, без неравности.

При приближаване към кръстовището с бул. „Априлско въстание“ за водача на л. а. „Пежо 307” е светел зелен сигнал, като той е бил трета кола в колоната преди кръстовището и движейки се е навлязъл в кръстовището, предприемайки завой наляво за навлизане в дясното /южното/ платно на бул. „Априлско въстание“. В същия момент на зелен сигнал пешеходката Р. Г. Р. е предприела пресичане по пешеходната пътека на лявото /северното/ платно на бул. „Априлско въстание“ в същата посока. При навлизане на л. а. „Пежо 307” в кръстовището пешеходката е започнала да пресича второто /дясното -южното/ платно по пешеходната пътека на бул. „Априлско въстание“. При достигане на пешеходката около средата на дясното платно л. а. „Пежо 307” е ударил с предната си част пешеходката. От удара пешеходката е била отхвърлена на предния капак, след което е паднала от дясната страна на спиращия л. а. „Пежо 307”. Водачът на лек автомобил „Пежо 307“ е имал възможност своевременно да възприеме пешеходката и да намали скоростта или да преустанови движението, за пропускане на пресичащата пешеходка, ако е наблюдавал непрекъснато полосата пред автомобила. При движение по пешеходната пътека и достигане до разделителния остров ищцата при извръщане поглед надясно и назад би могла да възприеме л. а. „Пежо 307” при навлизането му в кръстовището т.е. от не по-малко от 16-18 метра. Водачът е имал видимост към пешеходката още при навлизането си в кръстовището.

Скоростта на пешеходката е била 1,72 м/сек или 6,2 км/час, липсват да се е огледала преди да навлезе на пътното платно. Пешеходката не е навлязла внезапно на пътното платно.

Непосредствено преди удара не е възприела приближаващият автомобил и не е предприела никакви действия, като е продължила да пресича по пешеходната пътека.

По делото е разпитан като свидетел К. Р. К. – чичо на ищцата. Същ ият дава показания, че след претърпяното ПТП, отишъл на местопроизшествието, закарал Р., която била много уплашена, в болницата. Та му се оплакала, че я боли ръката, превивала се на една страна. В болницата се установило, че ръката е счупена, наместили я, сложили шина. В продължение на около месец Р. не можела да се храни, да се къпе сама, да пише. Не ходела на училище докато се възстанови. Не можела да спи, била много уплашена и два-три пъти я водили при психолог. Все още имала страх от коли, да пресича на пешеходни пътеки.