Решение № 2951 от 17.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2951 гр. София, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20231110125474 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството e по реда на чл.247-248 ГПК

Постъпила е молба с вх. № 305764/18.09.2025 г. от адв. С. Д., с която иска съдът да се произнесе по молба по чл.248 ГПК за допълване на Решение № 1545/28.01.2024 г. по гр. д. № 25474/2023 г. по описа на СРС, в частта за разноските. Твърди, че е налице очевидна фактическа грешка (ОФГ), тъй като в мотивите съдът се е произнесъл в частта за разноските, а в диспозитива няма.

В молбите са изложени твърдения, че в мотивите съдът е приел, че ищецът има право на разноски, но същото не го е написал в диспозитива.

Претендира заплатената държавна такса и адвокатското възнаграждение.

В срока по чл.247-248, ал.2 ГПК противната страна не подава отговор.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД като съобрази материалите по делото и молбата по чл.248 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна:

В мотивите на решението съдът е приел следното:

„ С оглед изхода на делото ищецът има право на разноски. Същият представя 1 списък по чл.80 (л.59 от делото), съгласно който претендира сумата от 52.50 лева, представляваща такси за завеждане на делото. Съдът следва да признае сумата от 51.55 лева, тъй като само за тази сума ищецът представя доказателства за извършено плащане. Липсва доказателства за извършен разходи за разликата от 51.55 лева до 52.20 лева (л.8 от делото).

Ищецът претендира разноски за адвокат на основание чл.38 ЗА. Претендира сумата от 480 лева, съгласно НМРАВ. На първо място, съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за цена на иска до 1000.00 лева възнаграждението е в размер на 400.00 лева, а не 480.00 лева. Не се знае защо се претендират тези 80.00 лева. На следващо място съгласно Решение от 25.01.2024 г. по С – 438/22 на СЕС, съдът не е обвързан от Наредбата. Ето защо такъв разход не следва да се присъжда.“ Ищецът е подал молба по чл.248 ГПК. С влязло в сила Определение № 36333/01.09.2025 г., съдът е оставил без разглеждане молбата по чл.248 ГПК, поради пропускане на срока за това (л.97-100 от делото).

С нова молба ищецът иска допускане на ОФГ на решението в частта за разноските.

С определение № 44541/27.10.2025 г. съдът е приел, че молбата не представлява такава по чл.247 ГПК, а по чл.248 ГПК, поради което я е оставил без разглеждане (л.110-111 от делото). С Определение 25406/11.12.2025 г. по в. ч. гр. д. № 513081/2025 г. по описа на СГС въззивният съд е приел, че става въпрос за ОФГ, тъй като в мотивите на решението съдът е приел разноските, но такова липсва в диспозитива. Отменил е изцяло обжалваният съдебен акт и постановил съдът да разгледа молбата по чл.247 ГПК.

При така изложената фактическа обстановка, следва, че ОФГ е налице винаги, когато има разминаване между мотиви и воля.

Молбата на ищеца съдържа искане за разноски – държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Видно от приетата воля на съда, която е посочена в мотивите на решението, ищецът има право на разноски за държавна такса и толкова следва да му се признае. Действителност, в диспозитива на решението липсва такова произнасяне. Ето защо е налице ОФГ на решението в тази част. Ето защо молбата по чл.247 ГПК следва да се уважи като се допусна поправка на ОФГ в цитираното решение като се допълни, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 51.55 лева, представляващи разноски за държавна такса по настоящото дело.

Съгласно задължителните указания по чл.278, ал.3 ГПК, дадени в Определение № 25406/11.12.2025 г. по ч. гр. д. № 13081/2025 г. по описа на 2

СГС, съдът следва да се произнесе само за ОФГ и то досежно присъдената държавна такса.

Но молба с вх. № 305765/18.09.2025 г., на ищеца е и за разноски за адвокат по чл.38 ЗА. Видно от мотивите на решението, съдът е приел, че разноски за адвокат не се следва да се присъждат. Затова и съдът не е написал нарочен диспозитив, тъй като такива разноски за адвокат съдът е приел, че не се дължат. При това положение молбата на ищеца за изменение на решението в частта за разноските за адвокат представлява именно такава по чл.248 ГПК, а не по чл.247 ГПК. Това е така, защото с молбата ищецът иска да се преразгледа въпроса за разноските му по чл.38 ЗА, при все, че съдът вече се е произнесъл – има произнасяне в този смисъл в мотивите на съдебния акт. Не е налице противоречие между мотиви и диспозитив, тъй като в мотивите съдът е приел, че разноски по чл.38 ЗА не се дължат и затова не е постановил диспозитив. При това положение ищецът е следвало да подаде молба по чл.248 ГПК, но вече има влязло в сила ОПределение по чл.248 ГПК.

По чл.248 ГПК съдът вече се е произнесъл с влязъл в сила съдебен акт. В допълнение на изложението следва да се отбележи, че това е втора молба на ищеца по чл.248 ГПК. В първата молба съдът ясно е посочил защо няма молба по чл.248 ГПК и защо срокът е пропуснал с оглед приложението на КЕП на писмото, а не прикачените файлове. Ето защо съдът препраща към същите мотиви (л.97-100 от делото). В тази част молбата по чл.248 ГПК е оставена без разглеждане. Определението е влязло в сила и съдът не дължи повторно произнасяне за възнаграждението по чл.38 ЗА. А такива указания в определението по чл.278, ал.3 ГПК не са дадени от СГС, с оглед и Определение № 3200/10.02.2026 г., с което е приел, че няма молба по чл.248 ГПК за разноските на адвоката.

По разноските

В това производство разноски не се дължат.

Воден от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка, на основание чл.247 ГПК, в Решение № 1545/28.01.2024 г. по гр. д. 25474/2023 г. по описа 3 на СРС, като го ДОПЪЛВА в следния смисъл:

ОСЪЖДА *********, ЕИК ********, ******** да заплати на А. Б. Б., ЕГН ********** сумата от 51.55 лева (петдесет и един лева и петдесет и пет стотинки ), представляващи разноски – държавна такса по гр. д. № 25474/2023 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.247, ал.4 вр. чл.258 ГПК.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез техните процесуални представители.

ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа и след изтичане на срок.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4