Решение № 479 от 08.12.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 479 гр. Варна, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Е. Ян. Петрова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело № 20253100900179 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от С. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: *******, срещу „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК 030269049, с адрес: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ No 68, представлявано заедно от Н. И. С. и Р.Ц.Д., ПРИ УЧАСТИЕТО НА ТРЕТОТО ЛИЦЕ – ПОМАГАЧ НА СТРАНАТА НА ОТВЕТНИКА: С.

И. Б., ЕГН **********, с адрес: ******, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в душевна болка и страдания от загубата на нейния баща Н.М.Т., починал на 30.11.2020г., в резултат на ПТП, настъпило на 05.10.2020г. в гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“ по вина на водача на лек автомобил „Опел", модел „Астра“ с ДК № ***** – С. И. Б., като отговорността на виновния водач към момента на инцидента е застрахована при ответника по задължителна „Гражданска отговорност“, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 12.09.2024г. до окончателното изплащане на задължението.

В рамките на производството от ответника е направено възражение за съпричиняване с правно основание чл. 432 ал. 2 КЗ вр. чл. 51 ал. 2 ЗЗД, доколкото се твърди, че починалият Н.М.Т. е съпричинил настъпването на леталния изход, като не се е движил по тротоара, а е бил на пътното платно, като е предприел пресичане на място, което не е определено за пресичане на пешеходци, и без да се огледа и да се увери в липсата на приближаващи ППС.

С Определение No 665 / 07.05.2023г. е конституирано и ТРЕТО ЛИЦЕ –ПОМАГАЧ на страната на ответника: С. И. Б., ЕГН **********, с адрес: ******.

1

ИЩЦАТА твърди, че на 05.10.2020г., в гр. Варна, по локалното платно на бул.

„Владислав Варненчик“, С. И. Б. управлявала лек автомобил Опел „Астра“ с per. № *****.

Същата нарушила правилата за движение по пътищата / чл. 40, ал. 2 ЗДП и чл. 116 ЗДП /, като при движение на заден ход блъснала със задната част на автомобила си пресичащия по платното за движение пешеходец Н.М.Т., ЕГН **********. При така настъпилото ПТП, Н.Т. получил фрактура на лява тазобедрена става и му е била извършена операция за наместване на костните фрагменти в МБАЛ „Св. Анна“ гр. Варна, като независимо от проведеното навременно и адекватно лечение на 30.11.2020г., същият починал в резултат на травмите от пътния инцидент. С влязла в законна сила Присъда № 32/06.06.2024г. по НОХД 531/2024г. на Варненския окръжен съд, С. И. Б. е призната за виновна, че е причинила по непредпазливост смъртта на Н.М.Т., доколкото нарушила правилата за движение по пътищата – чл. 40 ал.2 ЗДвП и чл. 116 ЗДвП. Ищцата е дъщеря на починалия Т.. Между тях била налице здрава и силна емоционалната връзка. Двамата били в непрестанен контакт, като отношенията им се основавали на доверие, любов и разбирателство. В следствие на загубата на своя родител, ищцата претърпяла силен стрес, тъй като е изгубила своята морална опора в живота, човека с когото споделяла всичко, от когото винаги получавала съвети, помощ и подкрепа във всяка житейска ситуация. Отказвала да приеме, че баща й си е отишъл внезапно и по този нелеп начин. Излага, че инстинктивно и по навик посягала към телефона, за да му се обади и да поговори с него, но след това осъзнавала, че няма кой да отговори на обаждането и започвала да плаче. След загубата си изпаднала в дълбока депресия. Затворила се в себе си, преустановила социалните си контакти, като нямала желание да се вижда и общува с хора.

Настъпили сериозни негативни изменения в психичната и емоционално-волевата й сфери.

Ищцата непрестанно съпреживявала инцидента. Започнала да изпитвала непреодолим страх да излиза на разходка, да пресича улицата, да се вози в автомобил, като се страхувала, че и нея ще я сполети същата съдба. Това наложило ползването на психиатрична помощ и прием на лекарства. С годините състоянието й започнало да се подобрява, но психичната травма все още не била преодоляна. Към настоящия момент, ищцата тъжала чрезмерно за баща си, болката и страданието й били огромни, а загубата непрежалима. Към момента на ПТП – то, за лек автомобил Опел „Астра“ с per. № ***** била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена Застрахователно дружество „Дженерали застраховане“ АД, по застрахователна полица № ***** със срок на валидност до 21.06.2021г. Застрахователя е бил уведомен с претенция за изплащане на застрахователно събитие на 27.08.2024г., като е изплатил на ищцата сумата от 80 000 лева. Твърди, че така определеното обезщетение не представлява пълна и адекватна компенсация за претърпените от нея неимуществени вреди.

Според ищцата справедливият размер на обезщетението възлиза на сумата от 120 000 лева.

В срока по чл. 131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове по основание и размери. Не оспорва, че към датата на процесното ПТП е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена при ответника, както и факта на настъпилото ПТП, за което вина носи С. Б.. Твърди, че е изпълнил изцяло задължението си на застраховател по задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, като е разгледал 2 претенцията на ищцата е определил и е превел на същата застрахователно обезщетение в размер на 80 000 лв. за претърпените от нея неимуществени вреди. Твърди, че така изплатеното обезщетение е определено по нормативно установения ред и след съобразяване на всички релевантни факти относно размера. Оспорва претендирания в настоящото производство размер на неимуществени вреди, тъй като счита че е силно завишен и не съответства на обичайно присъжданите суми за обезщетение. Оспорва, че ищцата е претърпяла твърдения обем неимуществени вреди, както и това, че повече от 4 години след инцидента не може да се възстанови от загубата на баща си. Оспорва и това, че е потърсила психиатрична помощ, и че е приемала медикаменти, като твърди, че по делото липсват доказателства в тази насока. Счита, че при определяне на размера на обезщетението, следва да се отчете обстоятелството, че ищцата е на възраст от 64 години, отдавна изградила дом и семейство, като се е отделила от своя наследодател. Нещо повече твърди, че след инцидента същата, не е поела лично грижите за постраД., а го е настанила в хоспис. Отделно въвежда възражение за съпричиняване от страна на постраД., като твърди, че същият в качеството си на пешеходец е нарушил задълженията си по чл. 108, чл. 110 и чл.113 ЗДвП, като не се е движил по тротоара. Излага, че постраД.т е бил на самото пътно платно /навътре в локалното на бул. „Владислав Варненчик"/, като е предприел пресичане на място, което не е определено за пресичане на пешеходци и без да се огледа и увери в липсата на приближаващи пътни превозни средства. На следващо място, като съпричиняващи фактори посочва влошено здравословно състояние на починалия, преди настъпване на процесното ПТП, както и напредналата му възраст. Счита, че те са благоприятствали за настъпване на смъртта му. В допълнение към изложеното твърди, че и неполагането на достатъчно грижи от самата ищца за здравето на баща й също е допринесло за вредоносен резултат.Оспорва и претенцията за присъждане на законна лихва, като сочи, че е неоснователна, доколкото неоснователен бил и главния иск. Възразява и относно началния момент на начисляване лихва за забава. Моли за отхвърляне на претенциите.

В срока по чл.131 от ГПК, по делото от ТРЕТОТО ЛИЦЕ - ПОМАГАЧ е постъпил отговор на исковата молба, в който оспорва иска по основание и размер. Намира за неоснователно нейното привличане като помагач в процеса, като твърди, че не е напуснала местопроизшествието, а и такова не било установено и в наказателното производство.

Липсвала и установена по несъмнен начин вина у водача, изразяваща се в наличие на съзнание за причинена вреда на пешеходец. Излага, че след инцидента е разговаряла с постраД. Н.Т. и по негова молба го е закарала до дома му. Твърди, че на помощ са се притекли и други хора, като безспорно у никого не се проявило съмнение за нанесена травма на постраД., която да налага обаждане до Спешна помощ. Същият се е движил самостоятелно, а и не бил посочил оплаквания. Счита за основателно въведеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на постраД., като също посочва разпоредбите на чл. 108, чл. 110 и чл. 113 от ЗДвП. За основателни намира и доводите в отговора на исковата молба, че по делото следва да се отчетат, като съпричиняващи фактори предхождащото здравословно състояние и напредналата възраст на постраД.. От друга 3 страна счита, че и не полагането на адекватни грижи от страна на ищцата, също е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Твърди, че още в деня на изписването от болницата, Н.Т. е бил настанен от ищцата в дом за стари хора „Топъл дом 2“ в кв. Галата, като първоначално се е движил с проходилка. Сочи, че на Т. бил извършен последен преглед от лекар, при който се установило, че постраД.т се подобрява на 30.10.2020г. Намира за основателно твърдението на ответника, че вследствие смъртта на Н.Т., ищцата не е претърпяла болки и страдания в посочения от нея обем. От своя страна оспорва твърденията, че повече от 4 години след инцидента не можела да се възстанови от загубата на баща си, както и че изпитва страх за собствения си живот. Оспорва също твърденията, че е ползвала лекарска помощ, както и че е приемала медикаменти. Счита, че заплатеното вече от ответника обезщетение е достатъчно и покрива критерия за справедливост в конкретния случай. Моли за отхвърляне на иска.

В насроченото открито съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от процесуален представител, който поддържа предявените искове, моли за уважаването им и за присъждане на разноски по представен списък. За ответника не се явява законен или процесуален представител, а се депозират молби за датите на насрочените открити съдебни заседания, с които се моли за отхвърляне на претенциите и се представя списък с разноски.

Третото лице – помагач не се явява лично, но се представлява от процесуален представител, който оспорва претенциите и поддържа депозирания отговор, отправя искане да се отхвърлят исковете и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че към 05.10.2020 г. лек автомобил с марка Опел „Астра“ с per. № *****, е бил застрахован от ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“, както и че застрахователят доброволно е изплатил на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лева.

Приобщена е по делото влязла в сила присъда № 32/06.06.2024г., постановена по НОХД № 531/2024г. на ВОС, която на основание чл. 300 ГПК обвързва съда с установеното в нея досежно дееца, Д.ието и настъпилите последици, поради което и е съдът приема за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 05.10.2020 г. в гр. Варна при управление на лек автомобил с марка Опел „Астра“ с per. № *****, С. И. Б. е нарушила правилата за движение - чл.40, ал. 2 от ЗДвП „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъсното да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“ и чл. 116 от ЗДвП „ Водачът на пътното превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към престарелите хора“ и по непредпазливост причинила смъртта на Н.М.Т., на 90 години.