Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 365 от 13.05.2025, Окръжен съд - Монтана

Съд
Окръжен съд - Монтана
Дело
Въззивно частно гражданско дело 135/2025
Вид
Определение № 365
Подписан
13.05.2025
В сила
18.06.2025
Състав
Аделина Троева, Албена Миронова, Александра Нанова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 365 гр. М., 13.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Албена Миронова

Александра Нанова като разгледа докладваното от Албена Миронова Въззивно частно гражданско дело № 20251600500135 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 229, ал. 1, т. 7 от ГПК.

Възз. ч. гр. дело № 135/2025 год. по описа на ОС М. е образувано по частна жалба на адв. Е. И., АК П. представляваща ЕАД Е. И., БУЛСТАТ ***, пълномощник на ищцата В. Р. Г., ЕГН *** от гр. М., срещу Определение № 123/29.01.2025 год., постановено по гр. дело № 1211/2024 год. по описа на РС М., с което съдът е спрял производството по същото гражданско дело до приключване на дело № С-744/2023 г. на СЕС.

Делото е приключило с Решение № 539/20.11.2024 год., с което съдът е признал за установено, че Договор за потребителски кредит № OL00089501/12.12.2023 год., сключен между страните е нищожен на осн. чл.

26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и 11 ЗПК. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ЕАД Е. И., ЕИК *** адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв, а на РС М. – 61,77 лв. държавна такса и 515 лева – разноски по делото за вещи лица.

Решението е съобщено на ищцата на 26.11.2025 год., а на ответника на 09.12.2025 год.

На 17.12.2024 год. отв. К. ООД е депозирал молба за поправка на ОФГ в мотивната част на решението.

На 18.12.2024 год. от ответника е подадена и молба за изменение на решението в частта за разноските, като се намали определеното възнаграждение на вещото лице, изготвило приетата по делото съдебносчетоводна експертиза до „по-разумен размер /наполовина/“.

С друга молба от същата дата ответникът е поискал изменение на решението в частта за разноските и касателно присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. на пълномощника на ищцата като 1 прекомерно, предвид фактическата и правна сложност на казуса, както и че не следва в случая да се начислява ДДС върху възнаграждението, претендирано на осн. чл. 38 от ЗАдв., тъй като безвъзмездните доставки на услуги не подлежат на облагане по см. чл. 9, ал. 1, вр. чл. 8 ЗДДС. Иска се намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение до размер от 100 лв. без ДДС.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Е. И., АК П. представляваща ЕАД Е. И., БУЛСТАТ ***, пълномощник на ищцата В.

Р. Г., ЕГН *** от гр. М., която счита молбата за неоснователна. Излага аргументи в подкрепа на тезата си, че не са налице основания нито за намаляване на адвокатското възнаграждение, нито за исканото неприсъждане на ДДС.

С обжалваното Определение № 123/29.01.2025 год., съдът по своя инициатива е спрял производството по гр. дело № 1211/2024 год. по описа на РС М. до приключване на дело № С-744/2023 г. на СЕС.

Изложил е съображения, че горното дело е образувано по отправено с определение № 42767/29.11.2023 г. по гр. д. № 42769/22 год. на СРС по следните въпроси: 1. "Доставка на услуги" на смисъла чл. 2, пар. 1, буква "б", чл. 24, пар. 1, чл. 26, ал. 1, буква "б" и чл. 28 от Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС следва ли да се тълкува в смисъл, че включва: 1. предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна по съдебно дело. 2. предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ. 2. "Безвъзмездна услуга" по смисъла чл. 26, ал. 1, буква "б" от Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, следва ли да се тълкува в смисъл, че представлява: 1. предоставянето на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна по съдебно дело. 2. предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ. 3. "Възмездна услуга" по смисъла на чл. 2, пар. 1, буква "б", чл. 24, пар. 1 и чл. 26, ал. 1, буква "б" от Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, следва ли да се тълкува в смисъл, че представлява предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ. 4.

"Данъчно задължено лице" по смисъла на чл. 28 и чл. 75 от Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, следва да се тълкува в смисъл, че представлява: 1. адвокат (еднолично адвокатско дружество), което е предоставило безплатна правна помощ (pro bono) на страна по съдебно дело. 2. адвокат (еднолично адвокатско дружество), което е предоставило безплатна правна помощ (pro bono) на страна, която е спечелила дело и на адвоката (еднолично адвокатско дружество) му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ.

2

Приел е, че тъй като Решението на СЕС е задължително не само за съда, който е отправил преюдициалното запитване, но също така за всички съдилища и учреждения на Република България (чл. 633 ГПК), това означава, че когато е отправено преюдициално запитване на национален съд на държава членка на ЕС и пред друг съд на същата държава членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за решаването на които е необходимо тълкуването на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе си на основание чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1 ГПК.

Частната жалба на адв. Е. И., АК П. представляваща ЕАД Е. И., БУЛСТАТ ***, пълномощник на ищцата В. Р. Г., ЕГН *** от гр. М., срещу това определение настоящият състав приема за недопустима като подадена против неподлежащ на обжалване съдебен акт. Основанието за спиране на производството в случая не е разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, а в разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 7, вр. чл. 631, ал. 1 и чл. 633 от ГПК. Без значение е обстоятелството, че преюдициалното запитване е отправено от друг национален съд по друго дело, а не от настоящия съд по настоящето дело, доколкото последният ще следва да се съобрази при решаване на спора с даденото задължително за него разрешение на СЕС по въпросите, имащи значение за конкретния материално правен спор. Както се посочва в наложилата се касационна практика, която се споделя и от настоящия съд, невъзможността за инстанционен контрол на определението за спиране на делото на основание чл. 631, ал. 1 от ГПК е изрично регламентирана в изр. 2 на същата разпоредба, без в нея да се прави разграничаване на хипотезата, в която вече е отправено преюдициално запитване от друг национален съд или запитване от съда по висящото дело по въпроси, за правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване разпоредби от правото на ЕС (в тази връзка напр. Определение № 55/10.02.2022 г. по ч. гр. д. № 155/2022 г., ВКС, III ГО, както и определенията на ВКС, цитирани в същото, Определение № 535 От 8.03.2024 г., по ч. т. д. № 205/2024 г., ВКС II ТО и др.).

Без значение е обстоятелството, че съдът е указал, че определението подлежи на обжалване, доколкото обжалваемостта на съдебните актове произтича от закона, който в конкретния случай не допуска това.

При тези аргументи ще следва частната жалба, по която е образувано настоящето производство, да се остави без разглеждане като недопустима, а производството по делото да се прекрати.

Поради изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на адв. Е. И., АК П., представляваща ЕАД Е. И., БУЛСТАТ ***, пълномощник на ищцата В. Р. Г., ЕГН *** от гр. М., срещу Определение № 123/29.01.2025 год., постановено по гр. дело № 1211/2024 год. по описа на РС М., с което е спряно производството по делото на основание чл. 631 от ГПК до произнасяне на СЕС по дело С3 744/2023 год. на Съда на Европейския съюз.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. № 135/2025 год. по описа на ОС М..

Определението подлежи на обжалване пред САС с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4