Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 262 от 08.05.2026, Районен съд - Ямбол

Съд
Районен съд - Ямбол
Дело
Гражданско дело 2882/2025
Вид
Решение № 262
Подписан
08.05.2026
Състав
Весела Калчева Спасова

Цитирани разпоредби

  • чл.114 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 182, б. "д" · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 222 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.114 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 115, б. "ж" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.116 б."б" предл.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.93, т.1, б."б" · Наказателен кодекс
  • чл. 413 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 84 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 262 гр. Ямбол, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В. К. Спасова при участието на секретаря Й. Г. П. като разгледа докладваното от В. К. Спасова Гражданско дело №

20252330102882 по описа за 2025 година

Подадена е искова молба от М. П. М. от гр.С. З., С. Т. Т. от с.З., обл. Я. и М. А. М. от с.З., обл. Я. срещу В. Д. Т. от гр.П. и „Български пощи“ ЕАД-гр.София, в която се твърди, че ответницата В.Т. с влязла в сила присъда по НОХД № ***/2021 г. на ЯРС е призната за виновна и осъдена за длъжностното присвояване- че в периода от 19.12.2008г. до 20.06.2016г., в с.З., обл. Я., действайки при условията на продължавано престъпление, в качество на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.“б“ от НК — ******* в пощенска станция /Началник пощенска станция *** кат./-З. към РПС-С., е присвоила чужди пари в големи размери, собственост на различни физически лица, между които и ищците, връчени в това й качество и поверени да ги пази и управлява. От М. П. М. от гр.С. З. е присвоила - 4 200 лв., от С. Т. Т. от с. З., обл. Я. - 4000 лв., от М. А. М. от с. З., обл. Я. – 700 лв. За извършените деяния по отношение на тримата ищци ответницата е привлечена за първи път като обвиняема на 23.03.2021 г., откогато тече давността за процесните вземания, съгласно чл.114 ал.3 от ГПК. Пострадалите са предявили за първи път исковете си в заседанието по НОХД № ***/2021 г. на ЯРС на 28.03.2022 г., с което давността е прекъсната на основание чл.116 б."б" предл.1 от ЗЗД, като по исковете им няма произнасяне предвид трансформираното наказателно производство като такова по глава XXVII от НПК.

Исковете срещу втория ответник се основават и на факта, че е възложител на работа на прекия извършител на деянието, тъй като В.Т. е била служител на дружеството при извършване на деянията, изпълнявайки работа по приемане и опериране с парични суми, собственост на физически лица. Поради това се иска осъждането на ответниците солидарно да заплатят на ищците посочените суми, заедно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, и присъждане на направените по делото разноски.

1

В с.з. исковете се поддържат от упълномощения адвокат.

Ответниците оспорват претенциите като неоснователни, като погасени по давност.

Излагат доводи, че деликвентът е бил известен още към момента на извършване на деянията и поради това давността тече от датата на увреждането. Считат и че не е налице прекъсване на давността за вземания по неприети за разглеждане граждански искове в наказателното производство. Ответникът "Български пощи" ЕАД твърди, че граждански иск по наказателното производство е бил предявен само от М. П. М.. Излага и доводи, че по силата на сключен договор „Юробанк България" АД е възложило на „Български пощи" ЕАД от името и за сметка на банката извършване на банкова дейност, описана в договора, като контролните функции върху извършваните банкови операции са се осъществявали от страна на банката и при прекратяване на договорните отношения не е имало претенции към „Български пощи "ЕАД. Поради това „Български пощи" ЕАД счита, че не може да отговаря за действията на бившия си служител за действия във връзка с изпълнението на договора с „Юробанк България". Счита, че в случая възложител на пряката работа по приемането на депозити не е „Български пощи" ЕАД. Относно лицата, които са имали банкови сметки в „Банка ДСК“, счита, че отговорността на ответното дружество за причинени вреди се урежда от сключен между него и банката договор от 2006 г., прекратен с анекс от 01.07.2016 г. Срокът на тази отговорност е 3-годишен от датата на прекратяване на договора и е изтекъл на 01.07.2019 г. Освен това към датата на откриване на щетата и образуване на досъдебното производство ответникът не е работодател на В. Т.. Трудовият договор с нея е прекратен на 09.05.2017 г. Изтъква още, че извършените от подсъдимата действия не са такива във връзка с възложена работа.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, че по НОХД № ***/2021 г. на ЯРС, е влязла в сила присъда, с която настоящата ответница В. Д. Т. призната за виновна и осъдена за длъжностното присвояване- че в периода от 19.12.2008 г. до 20.06.2016 г., в с.З., обл. Я., действайки при условията на продължавано престъпление, в качество на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.“б“ от НК — ******* в пощенска станция /Началник пощенска станция *** кат./ -З. към РПС-С., е присвоила чужди пари в големи размери, собственост на различни физически лица, между които и ищците за посочените в исковата молба суми, връчени в това й качество и поверени да ги пази и управлява. Видно от ДП № ***** г. на РУ-С., ищецът М.

М. е дал Сведение от 05.06.2017 г. за действията на ответницата, С. Т.-на 29.05.2017 г., а ищцата М. П. М. е подала „Жалба“ до н-ка на РУ на 05.09.2017 г. ДП е образувано с Постановление от 09.10.2017 г. на ЯРП.

Не е спорно, че ищцата М. П. М. е предявила граждански иск в наказателното производство по НОХД № ***/2021 г. срещу настоящите ответници за обезщетение на имуществени вреди. Видно от Протокола за заседанието на ЯРС на 31.03.2022 г., граждански иск е предявен, както от нея, така и от втората ищца С. Т. Т. , но само срещу подсъдимата. Съдът не е дал ход на делото, но е постановил определение, с което е приел 2 исковите им молби. В следващото с.з. на 19.05.2022 г. е връчил исковата молба на първата ищца на „Български пощи“ ЕАД, което е подало и отговор. В с.з. на 01.12.2022 г. съдът е приел конкретизация на исковете на първата ищца срещу настоящите ответници, като е докладвал предявяването и на иска от втората ищца, но не е дал ход на делото. С определение по Протокол за о.с.з. на 09.11.2023 г., в което е даден ход на делото в разпоредително заседание, съдът не е приел за съвместно разглеждане гражданските искове на двете ищци, които е намерил за допустими, но затрудняващи хода на процеса. Ищците са конституирани като частни обвинители. Третият ищец е предявил граждански иск в това заседание, който е намерен от съда за недопустим като предявен след даване ход на разпоредителното заседание. В същото заседание подсъдимата се е признала за виновна в извършване на деянията, признала е за вярно описаното в обвинителния акт и е постановена осъдителната присъда.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45 ал.1 и чл. 49 от ЗЗД.

Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Разпоредбата на чл. 49 урежда отговорността на възложителя на работа н а друго лице за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Основният спор по делото е погасяването на вземанията на ищците по давност. Свързан е с тълкуването на разпоредбата на чл.114 ал.3 от ЗЗД, съгласно която за вземания от непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца.

В задължителната практика на ВКС- Тълкувателно решение № 5 от 05.04.2006 г. по тълк. д. № 5/2005 г., ОСГТК на ВКС е прието, че ако не е предявен граждански иск, висящият наказателен процес, както в досъдебното, така и в съдебното производство, включително и когато е завършил с влязла в сила осъдителна присъда или със споразумение, не е процес относно вземането на пострадалия за вреди от престъплението и не е основание за спиране на погасителната давност. В мотивите на решението е изтъкнато, че в повечето случаи деецът е известен, поради което давността започва да тече от момента на извършване на деликта. Не е необходимо авторството и деянието да се установяват по някакъв специален ред. Дори и деянието да е престъпление, давността тече от момента на извършването, а не от влизане в сила на присъдата, с която се установява престъпния му характер. Веднъж възникнало, вземането на пострадалия за обезщетение от престъплението трябва да се предяви в петгодишния давностен срок.

Ако давностният срок изтича, докато наказателното производство все още се намира в досъдебната фаза, тъй като новият НПК не допуска предявяване на граждански иск на този етап от процеса - чл. 84 НПК, пострадалият трябва да предяви иска пред гражданския съд по реда на ГПК. От предявяване на исковата молба ще спре да тече погасителна давност за вземането. До приключване на наказателното производство гражданското дело следва да се спре съгласно чл. 182, б. "д", ГПК. Ако наказателното производство бъде прекратено, без да 3 се стигне до осъдителна присъда, гражданското дело следва да се възобнови, като се запазва ефекта от спиране на давността. Ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или с налагане на административно наказание, актовете на наказателния съд съгласно чл. 413 НПК - ДВ, бр. 86/2005 г. и чл. 222 ГПК са задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от деликта. ВКС допълва в мотивите си още, че ако извършването на деянието и откриването на дееца съвпадат, началният момент на давностния срок е един и същ. Ако откриването на дееца е станало по-късно, давностният срок тече от този по-късен момент. Въпросът е фактически и се решава според всеки конкретен случай, като тежестта за доказване е на пострадалия. Допустими са всички доказателствени средства по ГПК.

Изхождайки от така даденото тълкуване, не може да се приеме, че началото на давностния срок се определя от повдигане на обвинение в наказателното производство, от който момент да се счита установено авторството на деянието по специален ред. Т.е. доводите на ищците в тази насока са неоснователни. Същевременно обстоятелството, че щетите не са били установени към момента на извършване на престъплението, има значение за определяне на началния момент на давността. В този смисъл е и съдебната практика (Решение № 60300 от 23.08.2022 г. по гр. д. № 599/2021 г., г. к., ІV г. о. на ВКС, Решение № 380 от 13.10.2011 г. по гр. д. № 429/2011 г., г. к., ІV г. о. на ВКС), според която е възможно вредата да не е явна и да не може да бъде установена в момента на настъпването й, а за това се налага да се предприемат определени действия, като например извършване на проверка, при която да бъдат установени конкретните вреди, като деецът се счита установен от този момент и от него започва да тече давността. Извършеното от ответницата продължавано престъпление е от такова естество, вредата да не се установи от пострадалите към момента на извършването му. Ищците са подали сигнал за нанесени щети едва през 2017 г., когато следва де се приеме, че е извършена проверка от тях в гореизложения смисъл. За начален момент на давността следва да се приеме това установяване на уврежданията. Т.е. давността е изтичала през 2022 г. Третият ответник не е предявил иск в този срок и по отношение на неговото вземане давността е изтекла.

Що се отнася до позоваването на предявения от двете ищци граждански иск в наказателното производство, е спорно, дали е настъпил ефектът на прекъсване на давността, доколкото съгласно нормата на чл. 116 б.“б“ от ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната. В случая е безспорно последното обстоятелство, че наказателният съд не е разгледал исковете. Налице е противоречива практика на ВКС. В Решение № 143 от 11.05.2012 г. по гр. д. № 1424/2011 г., г. к., ІІІ г. о. е прието, че с отказа на съда да приеме за съвместно разглеждане с наказателния процес граждански иск на пострадалия, както и да го конституира в качеството на граждански ищец в наказателния процес следва да се счете, че иск изобщо не е бил предявяван, а от там и че не е могло да настъпи прекъсване на погасителния давностен срок по силата на чл. 116, б. "б" ЗЗД.

4

Съгласно императива на закона давността не се счита прекъсната, ако искът не бъде уважен.