Решение № 17811 от 17.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17811 гр. София, 17.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20251110149513 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД е предявил срещу „Архолл“ ЕООД, ЕИК 131564854, по реда на чл. 422 от ГПК установителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 41,73 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № Б-8, находящ се в гр. София, ж.к.

Обеля-1, ..., аб. № 450370, за периода от 01.12.2022 г. до 31.03.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 04.09.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 7,02 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.01.2023 г. до 02.09.2025 г., и сумата от 0,16 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 01.04.2023 г. до 31.07.2024 г., с които суми ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца и за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.09.2025 г. по ч. гр. д. № 2450/2025 г. по описа на РС Добрич, VI състав.

Ищецът твърди, че до имота на ответника е била доставена топлинна енергия, която той потребил, без между страните да е бил сключен договор, поради което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца със стойността на доставената топлинна енергия и със спестяването на разхода за сумата за дялово разпределение. Поддържа, че въпреки отправеното Писмо-покана № П-6071/27.05.2024 г. ответникът не е заплатил дължимите суми за доставена топлинна енергия. Твърди, че предвид забавата в плащането ответникът дължи мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия и главницата за дялово 1 разпределение.. Претендира и разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК такъв е постъпил от ответника, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че е погасил в срок всички свои задължения за топлинна енергия. Възразява, че заплатените суми не са осчетоводени правилно от ищеца. Възразява за изтекла погасителна давност. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Не представя списък по чл. 80 от ГПК.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Бизов Сервиз“ ЕООД, ЕИК 202235052, взема становище, че дяловото разпределение е извършено законосъобразно.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД е подал срещу ответника заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 04.09.2025 г., по което е образувано ч.г.д. № 2450/2025 по описа на Районен съд – Добрич, VI състав, и на 09.09.2025 г. по делото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с предмет описаните вземания, възникнали на твърдените основания.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника и в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК последният е подал възражение по образец, в което е заявено възражение срещу вземания по заповедта за изпълнение, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на ищеца са дадени указания да предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в негова полза е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело, които искове са процесуално допустими.

Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По исковете с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи осъществяването на следните факти: обогатяване на ответника и обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти, като разместването на блага следва да е настъпило без основание. Обогатяването маже да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му, като в конкретния случай с оглед изложените твърдения, ищецът следва да докаже, че е доставил в процесния имот, собственост на ответника, топлинна енергия в твърдените количества и на посочената стойност, с което ответникът се е обогатил, спестявайки дължимата за същите цена и дължимата сума за извършено дялово разпределение.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си.

По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи изпадането на длъжника в забава чрез покана и размера на обезщетението за забава.

2

В настоящия случай, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, както безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че ответникът е собственик на процесния имот, в който ищецът е доставил топлинна енергия в твърдените количества.

Съгласно разпоредбите на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя - арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ. Според §1, чл.

43 от ДР на ЗЕ, „Потребител на енергия или природен газ за стопански нужди“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.

При липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, то същото разполага с правата по чл.

59, ал. 1 от ЗЗД, с която норма законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването.

В настоящия случай, по делото не се установява за собствения на ответника през спорния период имот с абонатен номер 450370 да е налице сключен с „Топлофикация София“ ЕАД договор при общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабдения имот. Не се установява и писмен договор за доставка на топлинна енергия за процесния период да е бил сключен между страните по делото, с оглед на което между тях не е възникнало валидно облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за стопански нужди /за небитови нужди/, поради което ответникът отговаря за периода в който е бил собственик на имота от 01.12.2022 г. до 31.03.2024 г., за стойността на доставяната топлинна енергия, която не е заплащана, както за цената на услугата дялово разпределение, която ищецът е легитимиран да получи доколкото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС, а клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.

По делото безспорно се установява, че се е стигнало до имущественото неравновесие - обедняване на ищеца и обогатяване на ответника поради общ правопораждащ обедняването и обогатяването факт, а именно спестяването на разходи от страна на ответника за заплащането на доставената от ищеца в процесния имот топлинна енергия, 3 като спорно по делото е обстоятелството дали ответното дружество е погасило възникналите задължения в общ размер на 48,91 лева, от които 41,73 лева за главница за периода от 01.12.2022 г. до 31.03.2024 г., както и 7,02 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.01.2023 г. до 02.09.2025 г. и 0,16 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дяловото разпределение за периода от 01.04.2023 г. до 31.07.2024 г.

От заключението по изслушаната и приета съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните, както и от разясненията на вещото лице дадени в открито съдебно заседание, проведено на 17.06.2026 г., се установява, че в счетоводството на ищеца за процесния абонатен номер съществува задължение в размер на 41,73 лева за главница за спорния период, което не е погасено. В счетоводството на ответното дружество има данни за 36 отделни абонатни номера на името на „АРХОЛЛ“ ЕООД, за които ответното дружество е превеждало обща месечна сума без посочване задължението за кой конкретен обект с отделна партида се погасява. Според заключението на вещото лице сумите от общото ежемесечно платежно нареждане, изпълнено от ответника, са отнасяни към задълженията по партиди в счетоводството на ищеца, съобразно съществуващите записи за задълженията по отделните абонатни номера, като след последното извършено плащане е останало задължение в размер на 41,73 лева.

Съгласно чл. 76, ал. 1 от ЗЗД, този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно. В настоящия случай, както се установява по делото платецът не е посочил кое от множеството задължения възникнали в негова тежест е заплатил, поради което претенцията за сумата от 41,73 лева за главница за топлинна енергия за периода от 01.12.2022 г. до 31.03.2024 г. е основателна, с оглед което съдът дължи произнасяне по възражението за изтекла погасителна давност.

Вземанията за неоснователно обогатяване се погасяват с общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД, а тъй като ищецът е заявил претенция за заплащане на сума за периода от 01.12.2022 г. до 31.03.2024 г. като е подал заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда на 04.09.2025 г., вземането не е било погасено по давност до нейното спиране на 04.09.2025 г., на основание чл. 115, буква „ж“ ЗЗД, поради което възражението е неоснователно.

Същевременно исковете за 7,02 лева представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.01.2023 г. до 02.09.2025 г. и за 0,16 лева мораторна лихва върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 01.04.2023 г. до 31.07.2024 г. са неоснователни, тъй като за поставянето на длъжника в забава по безсрочното задължение, каквото е вземането от неоснователно обогатяване, е необходимо той да бъде поканен от кредитора да изпълни съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД (така и ТР № 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС). В случая ищецът е представил и по делото е приета 4

Писмо-покана № П-6071/27.05.2024 г., която е съставена след датата, за което се търси обезщетението за забава, освен това по делото не се установява същата да е получена от ответника, поради което исковете за обезщетение за забава са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

По отношение на разноските:

Ищецът е сторил разноски за държавна такса в заповедното производство в размер на 21,25 лева и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение, от които следва да му бъдат присъдени 60,79 лева (31,08 евро).