Решение № 548 от 03.11.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 548 гр. Благоевград, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанас И. при участието на секретаря Илияна Стоименова в присъствието на прокурора М. Г. Ш. като разгледа докладваното от Атанас И. Гражданско дело № 20251200100818 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена искова молба от Г. Ж. Х., ЕГН **********, чрез адв. П. Ш., против Прокуратура на Република България, представлявана от главния прокурор.

Навежда се в молбата, че с Постановление за привличане на обвиняем от 14.09.2006г. постановено по ДП № 452/2006г. по описа на РПУ-гр.Петрич /Пр.Пр. № 1591 /2006г. по описа на Районна прокуратура - Петрич/, ищецът бил привлечен като обвиняем за това, че за периода 30.11.2002г.-07.05.2003г. на пункта на Управление „Пътни такси и разрешителни“ - Кулата, в качеството му на длъжностно лице - контрольор на ГСЖулата, Златарево, Илинден“ е присвоил около 15 060.00 лева, собственост на Изпълнителна агенция „Пътища“ - София, връчени му в това качество или поверени му да ги пази или управлява, като присвояването е в големи размери - деяние, съставляващо престъпление по чл.202, ал.2, т.1 във вр.с чл.201 от НК. Впоследствие „присвоената" парична сума е прецизирана на 11 284.09 лева. Веднага след привличането на ищеца като обвиняем, същият е бил уволнен като служител на Управление „Пътни такси и разрешителни“ към Изпълнителна агенция „Пътища“ - София. Със същото прокурорско постановление, с което е 1 привлечен като обвиняем му е наложена мярка за неотклонение „парична гаранция в размер на 2 000 лева“. С друго прокурорско постановление от 14.09.2006г. спрямо ищеца е наложена ограничителна мярка „забрана за напускане пределите на РБългария без разрешение на прокурор“. Втората ограничителна мярка е била обжалвана по надлежния за това ред, като по повод на обжалването е било образувано ЧНД № 1010/2007г. по описа на Петрички районен съд. По последното с Определение № 446/17.05.2007г.

Съдът е отменил така наложената от прокуратурата ограничителната мярка.

Това ограничение възпрепятствало обвиняемия да потърси работа и да работи в Гърция, каквито предложения е имал, след като е останал безработен.

Същата мярка повторно е наложена от прокуратурата с Постановление Вх.№ 1591/05.03.2008г. по описа на Районна прокуратура - Петрич.

Твърди се, че обвинението е прецизирано по размер, така както е посочено по-горе, с Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 28.03.2008г. на Районна прокуратура - Петрич.

Посочената ограничителна мярка е отменена от прокуратурата с Постановление Вх.№ 1591/28.07.2008г. поради това, че дознанието вече е приключило с предявяване по реда на чл. 227 и сл. от НПК и предстоящото внасяне в Районен съд - Петрич на обвинителен акт. Последният бил издаден на 12.08.2008 г., което обусловило отмяна и на наложената ограничителна мярка „парична гаранция в размер на 2 000 лева“. Това действие на обвинението е извършено с Постановление Вх. № 1591/20.10.2008г. на Районна прокуратура - Петрич. Размерът на „присвоената“ парична сума повторно е прецизиран с ново, трето поред Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 12.12.2008г. на Районна прокуратура - Петрич, според което същата отново възлиза на 11 284,09 лева.

С Постановление вх.№ 1591/13.03.2009г. Прокуратурата за втори път е наложила на уличеното лице ограничителна мярка „забрана за напускане на пределите на РБългария без разрешение на прокурор“. Последната е отменена окончателно с Постановление вх. № 1591/13.04.2009г. тъй като досъдебното производство по Дознание № 452/2006г. е приключило с внасяне на обвинителен акт в Районен съд - Петрич. Твърди се, че бил внесен обвинителен акт в РС - Петрич. След отводи на съдиите, прекратяване и връщане за изпълнение на указания и повторно внасяне, обвинителният акт е изпратен на Районен съд - Кюстендил, където едва на 30.05.2012г. е 2 образувано НОХД № 630/2012г. по описа на същия съд. С Присъда № 15/16.03.2018г. постановена по същото дело, ищецът е признат за невиновен и е оправдан да извършил престъплението, в което е обвинен. По протест на ответника е образувано ВНОХД № 454/2018г. по описа на Окръжен съд Кюстендил, по което с Решение № 260009/08.09.2022г. оправдателната присъда е била потвърдена. Като не обжалваемо това съдебно решение влиза в сила от деня на постановяването му - 08.09.2022 г.

Поддържа се, че в резултат на действията на ответника на ищеца са нанесени големи неимуществени вреди. Същите се изразяват в изживени и изживявани все още комплекс от значителни *** - от 3 до 15 години лишаване от свобода. От друга страна увреденият се чувствал ***, тъй като вярвал на 100%, че не е извършил това, в което е обвинен; смятал, че се *** Твърди се, че незаконосъобразните действия на ответника се отразили много негативно на ищеца в социален план. Случаят бързо и лесно станал обществено достояние в с.Кулата, общ.Петрич, където всички се познават към него момент ищецът бил зет на Кмета на с.Кулата и съвсем естествено бил познат на цялото село. Пострадалият се *** Двете му деца, *** Действията на прокуратурата се отразили силно негативно на семейните взаимоотношения между ищеца и ***та му. Между тях възникнали скандали и караници, породени от повдигнатото обвинение и воденото наказателно производство, поради свития семеен бюджет след уволнението, както и предвид опозоряването на цялото семейство в обществен план. Всички близки роднини също се срамували от случилото се с ищеца.

Навежда се, че тъй като ищецът бил обвинен заедно с още 19 души свои колеги, случаят бил публично разгласен в медиите - както национални, така и регионални. Още на 12.09.2006г. (преди привличането на ищеца като обвиняем), политикът Румен Петков, тогава в качеството си на Министър на вътрешните работи, в ефира на БТВ и Нова телевизия обявява че цялата група, тогава служители на Управление „Пътни такси и разрешителни“ към Изпълнителна агенция „Пътища“, са присвоили огромна парична сума, в размер на 2.5 млн.евро. На 13.09.2006г. в националния вестник „Монитор“ е публикувана статия, в която се твърди, че над 2.5 млн.лева „са източени“ от граничните пунктове Кулата и Златарево. На 15.09.2006г. по национална телевизия „БТВ“, в най- гледаното предаване „Тази сутрин“, Директорът на 3

Окръжна дирекция „Полиция“- Благоевград комисар К.Г. дава убедено мнение за извършване на престъплението от страна на ищеца и неговите колеги. Към него момент същите дори не са привлечени в качеството им на обвиняеми. Тази „новина“ е публикувана и на интернет-сайта на предаването същия ден вечерта. В хода на досъдебното производство, наблюдаващият го прокурор от РП-Петрич Л.М., по национални телевизии дава убедени изявления в смисъл, че уличените са присвоили огромните суми. В националните вестници „Труд“, „24 часа“, „Уикенд" и „Стандарт“ излизат публикации, в които се твърди, че парите действително са присвоени. С подобни статии излизат и регионалните вестници в.„Струма“ и в.“Вяра“, и то в продължение на няколко дни подред. Местната кабелна телевизия разпространява бързо новината, като се показват снимките на уличените, в т.ч. и на ищеца. В интернет пространството също така имало много статии, станали достояние на неограничен кръг от читатели. В различни публикации увреденият бил определен едва ли не като „виновен“, „престъпник“, „крадец“.

В новините по местната кабелна телевизия показали снимката на ищеца с коментар, че е участник в престъпната „схема за източване“ на огромна сума пари - около 4 млн.лева. В резултат на това повечето роднини, близки и приятели започнали да се отнасят с недоверие и резервираност към него, а голяма част от приятелите и познатите му се отдръпнали и не желаели да контактуват и да общуват с уличеното лице. Дочувал как за него се говори, че „бил станал бандит“, поради което загубил много контакти и приятелства.

Като последица същият изпаднал в дълбока депресия; самоизолирал се; затворил се в себе си; изпитвал силно чувство на срам от околните; чувствал се обществено опозорен; ограничил личните и социалните си контакти; не излизал от дома си; не желаел да се вижда с приятели и познати; чувствал се безполезен лично за себе си и за семейството си; смятал, че животът му е съсипан.

Поддържа се, че тежестта на непозволеното увреждане се засилва и от изключително продължителния срок както на разследването, така и на съдебното производство. На ищеца е било повдигнато обвинение на 14.09.2006г., а по обвинителен акт на прокуратурата е било редовно образувано наказателно общ характер дело едва на 30.05.2012г. Изтекли са 6 години на притеснения от неизвестното, от стрес породен от неяснотата дали ще има обвинение в крайна сметка и ако да - за какво точно престъпление, въз 4 основа на какви доказателства и прочее. След като производството най-накрая стига до съдебна фаза и делото започва в Районен съд - Кюстендил, последват десетки съдебни заседания, на които ищецът чинно се е явявал, като не е ставал причина за отлагане на съдебно заседание. Всяко едно такова явяване е било свързано с голям стрес, притеснения, страх от постановяване на осъдителна присъда в съдебното заседание и др.такива. Кошмар, който е продължил още цели 10 години. В крайна сметка всичко приключва, но са минали цели 16 години! Толкова много години са съпоставими с целия живот на човека, а спрямо активната възраст - това е още по- значителна част от нея.

При повдигането на обвинението ищецът е бил в най-активната част от живота си - на 38 години. Когато е оправдан, вече е на 54 години. Голяма част от трудоспособната му възраст е преминала. Флагрантно е било нарушено конституционното право на ищеца след като е обвинен в извършването на престъпление, да бъде предаден на съд в законоустановения за това срок.

Също така в никакъв случай не може да се приеме, че наказателното преследване срещу увреденото лице е приключило в разумен срок. Напротив.

Като краен резултат, животът на ищеца е напълно съсипан и това не може да се поправи или възстанови.

Независимо че в крайна сметка обвиняемият е бил оправдан, той е продължил и продължава да търпи и до днес неблагоприятните последици от упражнената срещу него наказателна репресия на прокуратурата, както в психологически план, така и в чисто физически. Като резултат същият се е променил изцяло психологически; станал е значително по-затворен, много понервен и избухлив към околните - жена му го нарича „запалка“ защото лесно се пали и то за дребни неща; емоционално съсипан - в ежедневието не проявява радост, не изпитва щастие, не се усмихва, не се смее, студен в общуването си с околните, обезверен. Във физически и социален план - с постоянно високо кръвно налягане, трайно главоболие, страдащ от безсъние и кошмари; с влошени семейни взаимоотношения; без желание да за общуване с околните. Дългото наказателно преследване е повлияло негативно на трудовата дейност на ищеца. След прекратяването на трудовото му правоотношение с Управление „Пътни такси и разрешителни“ - Кулата, към Изпълнителна агенция „Пътища“ - София, се опитал да работи в дърводелски цех, но същият фалирал. Търсил непрекъснато работа, но никъде не го вземали защото бил обвиняем по висящо наказателно дело. На три пъти 5 кандидатствал за работа като охранител, но по същата причина не го взели на работа. Започнал да работи чак след влизане в сила на оправдателната присъда през 2022г., т е. бил е 16 години безработен. Този факт води след себе си допълнителни вреди, изразяващи се в социални неудобства като липса на здравни и социални осигуровки и липса на достатъчно трудов стаж. За да издържа семейството си се принудил да взема заеми, които изплаща и до ден днешен. Поради липсата на достатъчно трудов стаж, пострадалият не може да се пенсионира по законовия ред.

Навежда се, че доколкото ищецът е бил оправдан по повдигнатото му обвинение с влязла в законна сила оправдателна присъда и по този начин обвинението му за извършване на престъпление от общ характер се е оказало без правно основание, то са налице предпоставките на чл.2, ал.1, т.З, предл.1 от ЗОДОВ за обезщетяване на ищеца за причинените му неимуществени вреди.