Решение № 81 от 06.03.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Плевен, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря АНА Д. ИВАНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно гражданско дело № 20264400500009 по описа за 2026 година ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.

Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК********* срещу Решение №153/ 24. 11. 2025 г. по гр. д. №175/ 2025 г. по описа на РС- Кнежа.

Въззивният жалбоподател твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за изцяло отмяна на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно и да бъдат уважени предявените искове, като бъдат присъдени направените по делото разноски.

Въззиваемата страна В. Н. О. с ЕГН********** е изразила становище чрез особения си представител адв.

И. Л., че обжалваното решение е правилно и зако-носъобразно и следва да бъде потвърдено, като бъдат присъдени направените по делото разноски във въззивната инстанция.

1

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С обжалваното решение районният съд не е признал за установено на основание чл. 422, ал.1 вр. чл. 415, ал.1 ГПК по отношение на В. Н. О. с ЕГН**********, че същата дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК********* следните суми: 400, 00 лв. главница по Договор за потребителски кредит № ****** от 29. 04. 2019 г.; 50, 82 лв. договорна възнаградителна лихва за периода от 29. 04. 2019 г. до 29. 10. 2019 г.; 444, 03 лв. законна лихва за забава върху главницата за периода от 29. 04. 2019 г. до 17. 10. 2024 г.; 2 077, 02 лв. неустойка по чл. 17 от договора за кредит, законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на задължението.

С решението е отхвърлен предявеният иск от „АПС БЕТА БЪЛЖГАРИЯ“ ЕООД срещу В. Н. О. за присъждане на деловодни разноски в заповедното и исковото производство като неоснователен и недоказан.

За да постанови решението си районният съд е посочил, че не споделя практиката на ВКС, че уведомяването на длъжника ( ответницата) по чл. 99, ал.3 ЗЗД за сключения договор за цесия може да бъде осъществено и в рамките на съдебния процес чрез връчване на исковата молба и приложеното уведомление на ответника на особен представител. Първоинстанционният съд е цитирал и конкретни решения на ВКС относно допустимостта уведомлението за цесия да бъде връчено на особения представител на длъжника, като са изложени доводи, че връчването на книжа на ответника чрез особения представител не поражда правни последици от връчването на книжата, поради което не е налице надлежно връчване на уведомлението по чл. 99, ал.3 ЗЗД на длъжника. Въз основа на тези изводи районният съд е отхвърлил предявения установителен иск на кредитора по чл. 422 вр. чл. 415, ал.1 ГПК като неоснователен и недоказан.

Въззивният съд счита, че въззивната

2 жалба е ЧАСТИЧНО

ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

От доказателствата по делото става ясно, че искът с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал.1 ГПК е предявен от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД , като ищецът се легитимира като кредитор на ответницата въз основа на представен Договор за цесия от 22. 03. 2024 г., с който „СТИК КРЕДИТ“ АД като цедент е прехвърлило своите вземания към ответницата по Договор за потребителски кредит № ******/ 29. 04. 2019 г. на ищеца като цесионер.

Ведно с договора за цесия е представено приложение относно задължението на ответницата към кредитора по договора за потребителски кредит, като по този начин задължението е индивидуализирано.

Безспорно от доказателствата по делото става ясно, ме уведомлението по чл. 99, ал.3 ЗЗД не е връчено на ответницата по надлежния ред, за да се приеме, че цесията има действие спрямо нея.

Въззивният съд приема, че уведомлението по чл. 99, ал.3 ЗЗД е връчено на ответницата чрез особения представител на същата назначен от първоинстанционния съд, когато са връчени препис от исковата молба и доказателствата към нея, където е приложено и уведомлението по чл. 99, ал.3 ЗЗД. Въззивният съд възприема съдебната практика на ВКС, че е налице надлежно връчване на уведомлението по чл. 99, ал.3 на длъжника чрез неговия особен представител. Освен това съдебната практика на ВКС приема, че ответникът като длъжник има право на възражение за липса на връчване на уведомление по чл. 99, ал.3 ЗЗД само ако е изплатил изцяло или частично задължението си на предходния кредитор, цедент по договора за цесия. В случая не са налице доказателства за изцяло или частично изпълнение на предходния кредитор от ответницата, поради което възражението, направено с отговора на исковата молба от ответницата за ненадлежно връчване на уведомлението по чл. 99, ал.3 ЗЗД е неоснователно. С връчването на уведомлението по чл. 99, ал.3 ЗЗД на особения представител на ответницата е постигнато действието на договора за цесия, поради което надлежен кредитор на ответницата е ищецът „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.

По делото е представена разписка, от която е видно, че на същата на 29.

04. 2019 г. е извършено плащане на сумата от 400 лв. (204, 52 евро) по договор ******.

Към договора е приложен погасителен план, като задължението е 3 следвало да бъде изпълнено в срок от 6 месеца до 29. 10. 2019 г. на шест месечни вноски, в които е определена по размер главница, лихвата и неустойката.

При установяване размера на задължението на ответницата към ищеца следва да бъде съобразено направеното възражение за изтекла давност от ответницата с отговора на исковата молба.

От доказателствата по делото се установява, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено в СРС на 28. 10. 2024 г. от ищеца, за което е образувано ч. гр. д. № 638741/ 2024 г. по описа на същия съд. Въз основа на разпореждане на съда по цитираното дело производството по делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на РС- Кнежа, където е образувано ч. гр. д. № 956/ 2024 г. и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.Съдът приема, че заявлението е подадено на 28.

10. 2024 г. от ищеца по надлежния ред съобразно чл. 62, ал.2, изр. 2 ГПК съгласно който срокът не се смята за пропуснат и когато молбата е подадена в срок в друг съд или в прокуратурата.

По отношение на главницата в размер на 400 лв. следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 110 ЗЗД, съгласно който с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Главницата не попада в хипотезите на чл. 111 ЗЗД, при който е предвиден тригодишен давностен срок, поради което е приложима нормата на чл. 110 ЗЗД. Последната изискуема вноска съгласно погасителния план по договора е на 29. 10. 2019 г., което означава, че считано от този момент цялото задължение е изискуемо, ако не е изпълнено. От доказателствата по делото става ясно, че задължението не е изпълнено от ответницата, същата не е представила доказателства, с които да обори твърденията на ищеца, поради което съдът приема, че задължението по главницата не е изпълнено както към 29. 10. 2019 г. , така и към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, към датата на предявяване на иска пред районния съд и към настоящия момент. При съобразяване на чл. 110 ЗЗД давностният срок за предявяване на иска за главницата е изтекъл на 29. 10. 2024 г. От образуваното заповедно производство пред СРС става ясно, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено от ищеца с вх. № 341445/ 28. 10. 2024 г., т.е. преди да 4 изтече петгодишния давностен срок за предявяване на иск съгласно чл. 110 ЗЗД. В случая следва да бъде прието, че ищецът е предявил претенция към ответника от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК предвид нормата на чл. 422, ал.1 ГПК, съгласно която искът за съществуване на вземането се смята за предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал.4 ГПК (едномесечен срок за предявяване на иска по чл. 422 ГПК от уведомлението за разпореждането на съда по чл. 415, ал.1 и ал.4 ГПК).

Следователно по отношение на претенцията за дължима от ответницата главница в размер на 400 лв. по договора за потребителския кредит искът е основателен и доказан, тъй като е установено предоставянето в заем на процесната сума, липсват доказателства за нейното възстановяване и съответно не е изтекъл давностният срок за предявяването на иска за установяване на това вземане на ищеца към ответницата.

С исковата молба се претендират лихви и неустойка от ищеца определени по размер в петитума на исковата молба. Видно от договора за потребителски кредит и погасителния план от 29. 10. 2019 г. задължението за лихви и неустойки е изискуемо, тъй като на 29. 10. 2019 г. е последният падеж по погасителния план и от този момент цялото вземане по договора за потребителски кредит е изискуемо. Съгласно разпоредбата на чл.111, б.“б“ ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, а съгласно б.“в“ на същата разпоредба същият давностен срок е приложим и за задълженията за лихви.

Този давностен срок е изтекъл на 29. 10. 2023 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато се претендира и за лихви и неустойка по договора за потребителски кредит, е подадено на 28. 10. 2024 г., т.е. след като давностният срок е изтекъл. С оглед изложеното съдът счита, че искът в тази част следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан поради погасеното по давност задължение за неустойка и лихви.

При таза изложените мотиви въззивният съд счита, че обжалваното решение следва да бъде отменено в частта , в която е отхвърлен предявеният иск за главницата от 400 лв. и в частта , в която е отхвърлен иска за разноски в заповедното производство, като ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 400 лр. Главница по договора за потребителски 5 кредит, ведно със законната лихва считано от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 28. 10. 2024 г. до окончателното й изплащане.

С оглед изхода на делото ответницата следва да бъде осъдена да заплати на основание чл. 78, ал.1 ГПК направените от ищеца деловодни разноски в размер на 4, 09 евро държавна такса и 3, 44 евро юрисконсултско възнаграждение съобразно уважената част от иска, както и направените от ищеца деловодни разноски в първоинстанционното производство съобразно уважената част от иска в размер на 62, 38 евро.

Съдът счита, че не следва да се произнася по искането на въззивника за присъждане на деловодни разноски във въззивното производство, тъй като не е представен списък по чл. 80 ГПК.

По изложените съображения и на основание чл. 271 ал.1, пр.1 и пр.2 ГПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно Решение №153/ 24.

11. 2025 г. по гр. д. №175/ 2025 г. по описа на РС- Кнежа в ЧАСТТА, в която районният съд не е признал за установено на основание чл. 422, ал.1 вр. чл. 415, ал.1 ГПК по отношение на В. Н. О. с ЕГН**********, че същата дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК********* сумата от 204, 52 евро ( 400, 00 лв.) главница по Договор за потребителски кредит № ****** от 29. 04. 2019 г. и в частта за отхвърленото искане за деловодни разноски в първоинстанционното производство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал.1 вр. чл.

415, ал.1 ГПК, че В. Н. О. с ЕГН********** дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК********* сумата от 204, 52 евро ( 400, 00 лв.) неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № ****** от 29. 04. 2019 г. сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.