Решение № 8028 от 30.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8028 гр. София, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110122803 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Д. Ц. Ц. искова молба.

Ищецът твърди, че ответницата е клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния период и имот в качеството й на ползвател на процесния недвижим имот.

Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответницата не била упражнила правата си по чл.150 ал.3 ЗЕ и спрямо нея приложение намирали ОУ, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, в сила от 10.07.2016г., съгласно които същата била задължена да заплаща сумите по фактурите в 45-дневен срок, като лихва се начислявала само върху вземанията по общи фактури. Сочи, че в сградата се извършвала услугата дялово разпределение съгласно чл.139 ЗЕ. Твърди, че ответницата е използвала доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не е погасила задълженията си за заплащане на тяхната стойност. С оглед на изложеното отправя искане за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Д. Ц. Ц., с който се оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищцовото дружество, като се твърди, че ответницата не владее процесния имот.

Поддържа се, че по отношение на същия е налице учредено вещно право на ползване в полза на трето лице. Релевира се възражение за изтекла погасителна давност. Отправя се искане към съда за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

1

Третото лице- помагач на страната на ищеца- „Директ“ ЕООД, не е взело становище по основателността на предявените искове.

Съдът, като съобрази становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК от „Топлофикация София” ЕАД срещу Д. Ц. Ц. искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата от 3 334,60 евро /6 521,92 лева/, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, ап.22, аб.№72058, ведно със законна лихва от 30.05.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 490,83 евро /959,98 лева/, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022г. до 16.05.2024г., сумата 19,21 евро /37,57 лева/, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законна лихва от 30.05.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 4,37 евро /8,54 лева/, представляваща мораторна лихва върху услугата за дялово разпределение за период от 16.07.2021г. до 16.05.2024г, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 14.06.2024г. по ч.гр.д. №32577/2024г. по описа на СРС, 25 състав.

За да бъдат същите основателни, в доказателствената тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответницата, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответницата е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и за плащане на предоставената в тази връзка услуга за дялово разпределение, изпадането на ответницата в забава, съответно размера на дължимото обезщетение за забава.

Във връзка с установяването на първата от посочените по-горе предпоставки за уважаване на исковете, а именно- възникването на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, следва да бъде взето предвид, че съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г./ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната 2 наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. От изложеното следва, че клиент на топлинна енергия по смисъла на посочената разпоредба се явяват собствениците или титулярите на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, като без значение в този случай е дали същите реално ползват имота си или на тяхно име е открита партида при топлофикационното дружество. Ако носители на право на собственост, респ. на ограничено вещно право на ползване по отношение на един и същ имот са различни лица, страна по продажбеното правоотношение с топлофикационното дружество е вещният ползвател, а не титулярът на т. нар. „гола собственост“. Това е така, тъй като в този случай собственикът е лишен от възможността да упражнява правомощието си да ползва вещта, съответно не е налице основание тези разходи да бъдат възлагани в негова тежест. Касае се за хипотеза, при която по отношение на един и същи имот съществуват вещни права, упражнявани от различни правни субекти по начин, че правомощията на единия изключват възможността за ангажиране на имуществената отговорност на другия за заплащане на цената на доставената до имота топлинна енергия. В този смисъл е и разпоредбата на чл.57 ЗС, която възлага в тежест именно на вещния ползвател разноските, свързани с ползването на вещта.

В случая видно от приетия по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №92, том IV, рег. №30652, дело №607 от 07.10.2008г. по описа на Нотариус №258 в НК, ответницата Д. Ц. е прехвърлила правото на собственост върху процесния имот, представляващ апартамент №22, находящ се в ***, на А. Т., като едновременно с това си е запазила правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху същия. Съобразявайки гореизложеното, съдът намира, че задължена да заплаща цената на доставената през релевантния период топлинна енергия, както и на цената на свързаната с това услуга по нейното отчитане и разпределяне е именно ответницата Д.

Ц. в качеството й на вещен ползвател на имота. В тази връзка следва да бъде посочено, че въпреки дадените по реда на чл.146, ал.2 ГПК указания от съда, ответницата не е ангажирала доказателства в подкрепа на направеното от нея възражение за учредено в полза на трето лице право на ползване върху процесния имот, изключващо нейната отговорност, поради което съдът намира същото за неоснователно.

На следващо място, от представените по делото писмени доказателства се установява, че процесният имот е топлоснабден и консумираната в него топлинна енергия е отчитана от третото лице- помагач на страната на ищеца „Директ“ ЕООД. С оглед установяване на реално доставеното количество топлинна енергия по делото е прието и заключение на съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Съгласно посоченото в него за исковия период от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. фирмата за дялово разпределение е разпределяла топлинна енергия за отопление на процесния имот от три радиатора по максимален специфичен разход за сградата поради липса на индивидуални разпределители, както и припадащия се дял топлинна енергия, отдавана от сградната инсталация, а за битово 3 горещо водоснабдяване- по отчет за 2022г., а за 2023г.- на база поради неосигурен достъп. Уточнено е, че монтираният в абонатната станция топломер е преминавал през метрологични проверки през двете относими към процесния период години. Посочено е също, че фирмата за дялово разпределение е изготвила за целия отчетен период от м.05.2021г. до м.04.2023г. две изравнителни сметки, като предвид стойността на прогнозното потребление- 6 010,87 лева, след извършеното изравняване е останала сума за доплащане в размер на 587,93 лева или общо задължението е в размер на 6 598,80 лева. Доколкото ищецът претендира заплащане на сума в по-малък размер, а именно- 6 521,92 лева, съдът намира предявения иск за изцяло основателен.

На следващо място, според чл.139, ал.2 ЗЕ дялово разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е определен в закона. Съгласно чл.139в ЗЕ когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл.139а ЗЕ, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл.139б от ЗЕ, в който уреждат цените за нейното извършване. В настоящия случай видно от представените от ищеца Договор №97/02.11.2007г. и Договор №417/24.09.2002г. за извършване на услугата дялово разпределение, и Протокол от ОС на собствениците на ***, дяловото разпределение е възложено на привлеченото като трето лице-помагач дружество „Директ” ЕООД. От представените от същото индивидуални справки за използвана ТЕ за процесния период и формуляри за отчет се установява, че същото е предоставяло възложената му услуга по дялово разпределение през процесния период. Съгласно чл.36 от ОУ на ищеца потребителите са длъжни да заплащат тази услуга на топлопреносното предприятие. Видно от неоспореното и приложено към исковата молба извлечение от сметки по месеци за процесния имот, дължимата за предоставената услуга сума е в размер на 37,57 лева, поради което претенцията на ищеца следва да бъде изцяло уважена.

По делото не са ангажирани доказателства за извършвани плащания, поради което следва да бъдат разгледани претенциите за мораторна лихва. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че съгласно чл.33, ал.1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, без да е необходимо същите да бъдат публикувани. Същевременно съгласно чл.33, ал.4 от ОУ, обезщетението за забава се начислява при неплащане на задължението в определения срок. Следователно при действието на ОУ от 2016г. задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл.84, ал.1 4

ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. Следователно ответникът е изпаднал в забава за плащане на главницата по двете общи фактури, поради което дължи мораторна лихва за процесния период от 15.09.2022г. до 16.05.2024г., която изчислена с помощта на лихвен калкулатор за двата отчетни периода е в размер на общо 997,73 лева. С оглед диспозитивното начало, предявеният от ищеца иск следва да бъде уважен за заявения размер от 959,98 лева.

По различен начин е уреден въпросът относно изпадането в забава за плащане на сумите за предоставена услуга по дялово разпределение. Относно вземането за цена на услугата дялово разпределение в чл.36, ал.2 от ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответниците покана за плащане на главницата за дялово разпределение.

Ето защо предявеният срещу ответника иск за сумата от 8,54 лева, представляваща мораторна лихва върху услугата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 16.05.2024г. следва да бъде отхвърлен изцяло.