Определение № 249 от 17.07.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 249 гр. Пловдив, 17.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно частно търговско дело № 20255001000358 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК.

Постъпила е частна жалба от С. Р. Я. ЕГН ********** от с. Р., представляван от адв. П. К. с адрес за призоваване гр. К., ул. С. № 6, офис 10 против определение № 801 от 27.05.2025г., постановено по т.д. № 151 по описа за 2024г. на ОС Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за освобождаването му от заплащане на държавна такса в размер на 1200 лв. по въззивната жалба. Според жалбоподателят атакуваното определение е неправилно, тъй като предвид декларираните данни С. Я., както и неговата съпруга не притежават недвижими имоти, нямат доходи от рента, наеми или аренда, не упражняват търговска дейност, а имуществото им се свежда до права върху лек автомобил Ауди А80 с година на производството 1995г., като единственият доход на жалбоподателя е в размер на 50 лв. на ден от сезонна работа, който определя като непостоянен и несигурен. Твърди, че регистрираните на негово име МПС-та не сочат на това, че същите са владеят и ползват от него, а дори и това да е установен факт, предвид датата им на производство същите не са с висока пазарна стойност. Затова и като сочи, че съдът не е съобразил общодостъпните данни от сайта на КНСБ, че необходимия доход за издръжка на едно лице за 2024г. е 1 438 лв., както и че не е съпоставил доходите и имущественото му състояние с платената вече и впоследствие нарастващите такси по делото, съдът е постановил неправилен акт, който настоява да бъде отменен, а по отношение на ищеца да бъде признато, че не разполага със средства, които да му позволят да заплати дължимата държавна такса за въззивно обжалване на решението, с което да му се гарантира правото на достъп до правосъдие.

1

Съдът, след преценка на изложеното в жалбата и данните по делото, намери за установено следното:

Частната жалба е постъпила в деловодството на ОС Пловдив с вх. № 21428 на 12.06.2025г., а акта, който е подложен на проверка с нея е връчен на жалбоподателя на 06.06.2025г.. Казаното, съобразено с разпоредбата на чл.

275, ал.1 ГПК налага извод за депозиране на частната жалба в предвидения за това срок. Жалбата е подадена от надлежна страна в производството, която има интерес да обжалва и е насочена срещу акт, за който е предвиден инстанционен контрол. Всичко изложено до тук налага извод за процесуална допустимост на частната жалбата.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваният съдебен акт е оставена без уважение молбата на С. Я., с която във връзка със затрудненото му материално състояние и липсата на достатъчно средства е поискал да бъде освободен от заплащане на държавна такса в размер на 1200 лв. по подадената от него въззивна жалба. Съдът е приел, че материалното и финансово състояние на молителя, установено с представените от същия декларация още с молбата от 30.04.2024г. не е такова, че да не му позволява да заплати дължимата държавна такса по делото.

Определението от 23.05.2024г., с което е оставено без уважение искането му за освобождаване от държавна такса е стабилен съдебен акт, а от приложената към молбата от 23.05.2025г. декларация не се установяват различни обстоятелства, от тези, които са били взет предвид при постановяването му.

Затова и като от молителя не се твърди, нито доказва промяна в обстоятелствата, при които е постановено влязлото в сила определение, искането за освобождаването на жалбоподателя от заплащане на държавна такса е прието за неоснователно по изложените в стабилния съдебен акт мотиви.

В приложената към молбата от 23.05.2025г. пред първоинстанционния съд декларация С. Р. Я. е посочил, че е женен, в добро здравословно състояние, не притежава недвижими имоти, притежава лек автомобил Ауди А 80 – 1995г. и единствените му средства за издръжка са в размер на 50 лв. на ден от сезонна работа. Декларирал е липсата на непълнолетни деца, които да издържа, както и липсата на доходи от наеми, рента и аренда, девиденти и от търговска дейност.

Аналогични са данните, съдържащи се в депозираната от С. Я. декларация, приложена към исковата молба и обосноваваща искането му по чл. 83, ал.2 ГПК, по което искане съдът се е произнесъл с определение № 657 от 23.05.2024г., с което е оставил без уважение същото и този съдебен акт е стабилизиран като необжалван.

При тези данни изцяло следва да се съобрази изложеното от решаващия съдебен състав на ОС Пловдив, че след като няма промяна в декларираните от страната обстоятелства, които са обусловили постановяването на стабилния 2 съдебен акт в производството по чл. 83, ал.2 ГПК, то за същата тази страна няма как да бъде обоснована липсата на финансова възможност за заплащане на дължимата държавна такса по депозираната от нея въззивна жалба. Следва да се има предвид и обстоятелството, че дължимата държавна такса за въззивното производство е в размер на 1200 лв. или половината от дължимата държавна такса за иска, за заплащане, на която със стабилен съдебен акт, основан на същите декларирани обстоятелства е признато, че страната разполага с материална възможност за заплащането й.

Дори и изложеното до тук да не бъде споделено и отново да бъде преценена финансовата и материална възможност на страната за заплащане на дължимата държавна такса, съобразно декларираните от нея обстоятелства, ще се посочи, че за същата страна не може да се приеме, че имущественото й състояние не й позволява да понесе този разход. Декларираният доход е около минималния за издръжка на едно лице, съпоставен с наличието на повече от едно МПС-та, които без значение дали се владеят или ползват от собственика по аргумент от чл. 144, ал.2 ЗДвП представляват актив и най – сетне при отчитане на младата и работоспособна възраст на ищеца, налагат да се приеме, че същия е във възможност да заплати държавна такса в размер на 1200 лв..

Изложеното до тук, съобразено с разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК, налага по отношение на С. Я. да се приеме, че същия разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимата от него държавна такса, като плащането на този разход няма да го затрудни значително, нито ще ограничи достъпа му до правосъдие.

До същия правен извод е достигнал и първостепенния съд, поради което и оспорения негов съдебен акт, като съобразен със закона, следва да се потвърди.

Мотивиран от изложеното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 801 от 27.05.2025г., постановено по т.д.

№ 151 по описа за 2024г. на ОС Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на С. Я. за освобождаването му от заплащане на държавна такса в размер на 1200 лв. по депозираната от него въззивна жалба.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4