Определение № 8340 от 09.11.2021, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8340 гр. София, 09.11.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 84 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА

ГАЧЕВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА ГАЧЕВА

Гражданско дело № 20211110163294 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 122 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) Производството е образувано по молба на Р. ЗДР. ЕН. срещу Н. МЛ. ГР.. Подадена е молба за защита от домашното насилие.

С определение № 508 от 19.07.2021 г. Районен съд – Костинброд е прекратил производството по делото и е изпратил същото за разглеждане по подсъдност на Софийски районен съд (СРС). Същият се е мотивирал, че подсъдността се определя според чл. 7 ЗЗДН, като е констатирал, че пострадалото лице е от гр. София.

Настоящият съдебен състав не споделя изводите на РС - Костинброд. Това е така, тъй като:

Производството по ЗЗДН е двустранно, като липсата на възражение от страна на ответника по подсъдността въобще изключва служебното прекратяване на делото и изпращането по подсъдност на друг съд, доколкото не е налице нито една от хипотезите на чл. 119, ал. 3 от ГПК (в този смисъл Определение № 100 от 5.02.2015 г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 604/2015 г., IV г. о). Всъщност нормата на чл. 7 ЗЗДН предвижда подсъдност по постоянния и настоящ адрес на пострадалото лице, различна от общата подсъдност по чл.

105 ГПК, с оглед възможността пострадалото лице да потърси защита веднага, като в случая, лицето е избрало да сезира с молбата си за защита Районен съд – Костинброд. Да се приеме, че в тази хипотеза надлежно сезираният съд може да изпраща делото по подсъдност на друг съд, означава, че изборът се извършва не от молителя, в чийто интерес е установено правилото по чл. 7 ЗЗДН, а от сезирания съд, на който такова право на избор обаче не е предоставено. Р.Е. е упражнила правото си на избор, сезирайки надлежния съд, подавайки молба в РУ на МВР Костинброд, което изключва възможността делото да бъде изпратено по подсъдност на друг съд, различен от сезирания.

Съдът следва да проверява само родовата подсъдност и местната подсъдност по чл.

1

119, ал. 2 ГПК служебно. За наличие на останалите хипотези на местната подсъдност съдът не следи служебно и тя се проверява по отвод на ответника, направен най-късно в срока за отговор на исковата молба. Горното се отнася, включително и в производства, когато се засягат права и интереси на дете (така Определение № 382 от 20.07.2011 г. по ч.гр.д.№ 366/2011 г., III г.о. на ВКС).

На следващо място, настоящият съдебен състав счита, че не е в правомощията на съда служебно да прекрати производството поради неподсъдност на делото. В Определение № 100 от 5.02.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 604/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 52 от 1.01.2019 г. на САС по в. гр. д. № 21/2019 г. се приема, че „според разпоредбите на чл. 7 ЗЗДН компетентен да наложи мярка за защита е районният съд по постоянния или настоящия адрес на пострадалото лице…като съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК във всички други случаи, извън тези по ал. 1 и 2 възражение за неподсъдност на делото може да се направи само от ответника и най-късно в срока за отговор на исковата молба“. Специалната изборна местна подсъдност по чл. 7 ЗЗДН е предвидена заради интереса на молителя. Пострадалото лице е оправомощено да избере, дали да подаде молбата за защита в районния съд по постоянен или настоящ адрес. Също, с оглед обстоятелствата и интереса си, може да сезира и друг районен съд, което е допустимо и с оглед правото на молителя да не разкрива своя постоянен или настоящ адрес в молбата, а да посочи друг адрес (арг. чл.9, ал. 1, т. 1 ЗЗДН).

Съдът не следи служебно за спазване на подсъдността по чл. 7 ЗЗДН, щом тя е създадена в интерес на пострадалото лице и негова е преценката, дали да се възползва от нея или не.

След като законът допуска с разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗЗДН хипотеза, при която адресът на пострадалото лице да остане неустановен по делото, то следва да се приеме, че подсъдността по чл. 7 ЗЗДН не е процесуална предпоставка за допустимост на производството и за нея съдът не следи служебно. Освен това, съобразно § 1 от ЗР на ЗЗДН за неуредените в този закон въпроси се прилагат съответно разпоредбите на ГПК. По правилата на чл. 119, ал. 1-3 ГПК, съдът може да повдига служебно въпроса за родовата подсъдност и за местната подсъдност по местонахождение на недвижим имот, респ. в хипотезите на чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 ГПК. Настоящият спор не попада в нито една от горните хипотези на местна подсъдност, за които се следи служебно от съда.

Следователно по правилото на чл. 119, ал. 4 ГПК в настоящата хипотеза районният съд може да се произнесе по въпроса за местната подсъдност само по възражение на ответника – в срок, с оглед спецификите на производството - първото по делото заседание. Както в ЗЗДН, така и в ГПК, не е предвидено правомощие на съда служебно да следи за тази подсъдност, за разлика например от предвиденото в чл. 119, ал. 2 и 3 ГПК. Доколкото в случая все още на ответника книжа не са връчени и последният не е взел становище по местната подсъдност, РС-Костинброд преждевременно и извън рамките на своите правомощия се е произнесъл по въпроса за местната подсъдност на спора (в този смисъл е и съдебната практика на съдилищата в страната: Определение № 30 от 14.01.2019 г., постановено по гр. дело № 24/2019 г. по описа на ОС-Добрич; Определение от 29.06.2020 г.

, постановено по гр. дело № 1429 /2020 г. по описа на ОС-Варна; Определение № 1942 от 30.06.2020 г. на ОС - Варна по в. ч. гр. д. № 1429/2020 г.; Определение № 241 от 06.11.2015 2 г. , постановено по гр. дело № 565 /2015 г. по описа на ОС-Шумен; Решение № 260116 от 24.02.2021 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 2613/2020 г.; Определение от 04.09.2019, постановено по гр. дело № 7511/2019 г. по описа на РС-Бургас; Решение № 260285 от 2.11.2020 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 518/2020 г.; Определение № 639 от 3.08.2021 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 1922/2021 г.; Определение № 474 от 6.07.2021 г. на ОС Пловдив по в. ч. гр. д. № 1622/2021 г.; Определение от 04.09.2019, постановено по гр. дело № 7511/2019 г. по описа на РС-Бургас).

Вън от горното, следва да се има предвид, че дори в охранителните производства, установената в чл. 531, ал. 2 ГПК подсъдност по характера си е местна и е за улеснение на молителя. За нея, при съответно приложение на общите правила на исковия процес, съдът не следи служебно, по арг. от чл.119, ал.1 и 2 от ГПК и чл.533 от ГПК (Определение № 187 от 16.04.2009 г. по ч.гр.д.№ 197/2009 г., III г.о. на ВКС).

Не на последно място настоящият съдебен състав счита, че с производството по ЗЗДН се цели да се даде на пострадалите лица незабавна и непосредствена защита в случаи, при които е налице реална опасност от вече извършено или предстоящо домашно насилие.

По горните съображения, производството следва да бъде прекратено, а делото да бъде изпратено на Софийски градски съд на основание чл. 122

ГПК, който да определи дали заведеното дело е подсъдно на Районен съд – Костинброд или Софийския районен съд.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОВДИГА ПРЕПИРНЯ за подсъдност на делото между Софийски районен съд и Районен съд – Костинброд.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 63294/2021 г. по описа на Софийския районен съд, Трето гражданско отделение, 84-ти състав.

ИЗПРАЩА делото по компетентност на Софийски градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3