Решение № 98 от 22.05.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Пловдив, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА

Членове:

Христо Ив. Крачолов

Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Иван Г. Даскалов като разгледа докладваното от МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20265000600027 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда рег. № 68/27.10.2025 г., постановена по НОХ дело № 2522 по описа за 2024 г. на Окръжен съд – Пловдив, подсъдимата Н. А. С., със снета самоличност, е призната за виновна в това, че на 03.12.2021г. в гр.

Пловдив, на ул. „*“ срещу № ** при управляване на МПС – лек автомобил марка “Мерцедес“, модел „GLA 220 4MATIK“, с рег. № ** **** **, е нарушила правилата за движение по пътищата – чл. 95 ал. 1 от Закона за движение по пътищата и с това по непредпазливост е причинила смъртта на Г.

Х.в П., настъпила на 17.01.2022 г., като след извършване на деянието е направила всичко зависещо от нея за оказване помощ на пострадалия, поради което и на осн. чл. 343а, ал. 1, б. Б, вр. с чл. 343, ал. 1, б. В, вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3, вр. с чл. 54 от НК, е осъдена на наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, като е призната за невинна в това при извършване на деянието да е нарушила и чл. 5, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата, като на осн. чл. 304 от НПК е оправдана по първоначално повдигнатото й 1 обвинение в тази му част.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложено изпълнението на определеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца с изпитателен срок от три години. На основание чл. 343 Г вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, подсъдимата Н. А. С. е лишена и от право да управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца. Със същата присъда съдът се е произнесъл по приобщеното веществено доказателство – 1 бр. велосипед, марка „Мустанг Дейтинг“, като е постановил да се върне на наследниците на пострадалия – Ж.

П., Д. П. и Х. П.. На основание чл. 189 ал. 3 от НПК, съдът е възложил в тежест на подсъдимата Н. А. С. направените на досъдебното и съдебното производство разноски, както и направените от частните обвинители разноски за процесуален представител.

Недоволен от така постановената присъда е останал защитникът на подс. Н. С. – Д.- адв. Н., която в установения от закона срок е депозирала въззивна жалба срещу същата в осъдителната й част, като постановена в противоречие с материалния закон, при допуснати особено съществени процесуални нарушения, както и с доводи за явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се от въззивната инстанция да се отмени постановената от ОС- Пловдив присъда в осъдителната й част и на осн. чл.

334, т. 2 от НПК да бъде постановена нова такава, с която подсъдимата да бъде оправдана. Изрично е заявено, че до даване на ход на делото до Апелативен съд – Пловдив ще бъде представено допълнително изложение към въззивната жалба, на осн. чл. 320, ал. 3 от НПК. Такова е постъпило на 17.02.2026 г., като същото има и характер на писмени възражения по постъпилите въззивни жалби от частните обвинители. В същото са наведени конкретни доводи, касаещи пределите на въззивната проверка, като се твърди, че въззивните жалби на частните обвинители са недопустими по отношение на искането, отправено към въззивната инстанция, за осъждане на доверителката й по първоначално предявеното й обвинение, за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ от НК, с оглед забраната за влошаване положението на подсъдимата при липсваща жалба от тяхна страна срещу постановената присъда, постановена при първоначалното разглеждане на делото от Окръжен съд – Пловдив, по НОХД № 893 по описа за 2023 г. В допълнението към въззивната жалба се акцентира на допуснати от първоинстанционния съд 2 съществени процесуални нарушения, касаещи обстоятелствената част на обвинителния акт, която според защитника на подсъдимата не отговаря на изисквания чл. 246 НПК и на Тълкувателно решение 2/2002 г. на ОСНК на ВКС. Изложени са конкретни доводи в тази насока, касаещи фактологичен недостиг, който рефлектирал върху правото на защита на доверителката й.

Адвокат Н. е изразила несъгласие и с приетите от първоинстанционния съд правни съображения, касаещи възприетите фактически положения, поради липса на анализ на противоречията в доказателствения материал, което е довело до необоснованост на присъдата и почиването й на предположения, поради неправилното интерпретиране от страна на съда на част от събраните доказателства. Като трета група нарушения са посочени такива, касаещи материалния закон, като е упрекнат съда, че при постановяване на присъдата се основал на резултата, а не е оценил дали е виновно поведението на подсъдимата. Подробно са обсъдени автотехническата експертиза, установяваща необходимото време за водача да възприеме обстановката на пътя, като се заявява, че в този времеви отрязък от 1,2 секунди, е възможно велосипедистът да попадне в така наречената „невидима зона“ за водача на МПС, като се поддържа, че невъзможността подсъдимата да възприеме велосипедиста се дължи и на неговото собствено неправомерно поведение, а именно движение в нарушение на чл. 79, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата – без монтирано устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред. Извън тези доводи се навеждат и такива, че е налице „случайно деяние“, по смисъла на чл. 15 от НК, както и такива, касаещи заявената явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че първоинстанционният съд не се е съобрази със задължителните указания на Тълкувателно решение № 2/22.12.2016 г. на ОСНК на ВКС, касаещо поведението на пострадалия от пътнотранспортното произшествие, когато е създал предпоставки за неговото настъпване, както и че първоинстанционният съд не е отчел, че пострадалия П. не се е съобразил с дадените безспорни знаци за очаквано действие от страна на водача на автомобила, а именно включен двигател и аварийни светлини, както и че при предприемане от негова страна на маневра „заобикаляне“ на лекия автомобил, не е изпълнил задължението си да даде знак с ръка. Изрично е посочено в допълнителното изложение, че единственото отегчаващо отговорността обстоятелство по отношение на подсъдимата Н. С. са наложените административни наказание 3 по Закона за движение на пътищата и Правилника на Закона за движение по пътищата, което обстоятелство не било достатъчно да преодолее многобройните смекчаващи отговорността такива. Отправя искане към въззивната инстанция да се отмени обжалваната присъда и делото да се върне за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Поради изложените пороци в обвинителния акт, алтернативно да бъде оправдана подсъдимата или, в случай че се потвърдят изводите за виновност, да измени присъдата като наложи наказание „пробация" при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2 , б. Б НК, като, а на осн. чл. 55 ал. 3 от НК да не налага по-лекото наказание, предвидено в разпоредбата на чл. 343 Г от НК във вр. с чл. 37 от НК.

Срещу постановената присъда от Окръжен съд – Пловдив, са постъпили и въззивни жалби от частните обвинители Ж. П., Д. П., Х. П., Ж.

П., Е. М. и Г. М., чрез поверениците им- адв. И. М. и чрез адв. С. Ч., които са с идентично съдържание. В същите се твърди, че постановената от първоинстанционния съд присъда е неправилна, необоснована, постановена при погрешна преценка и анализ на доказателствения материал, както и че е постановена в противоречие с материалния закон. Изразява се несъгласие с приетата от съда правна квалификация на извършеното от подсъдимата престъпление по привилегирования състав на чл. 343а, ал. 1, б. Б във вр. с чл.

343, ал. 1, б. В във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК. По делото било установено, че не са постъпили сигнали за настъпило ПТП до ЕЕН 112, а пристигането на спешна помощ и полицейски органи било в следствие на действията на свид. А., което налагало извод, че не са събрани доказателства, подсъдимата С. след извършване на деянието да е оказала помощ на пострадалия. Несъгласие се изразява и с наложеното от съда наказание поради неотчитане в достатъчна степен на отегчаващите отговорността доказателства, в т.ч. спиране на забранено място, неотчитане в достатъчна степен на извършените предходни нарушения на правилата за движение по пътищата от страна на подсъдимата, както и факта, че същата към датата на деянието е била без валидно свидетелство за правоуправление, както и без годишен технически преглед на управляваното от нея МПС. В жалбата се акцентира на обществения интерес, който изисквал при пътно транспортни произшествия със смъртен резултат, наложените наказания да бъдат по-високи, за да се постигнат целите на генералната превенция. Иска се от съда да бъде отменена постановената първоинстанционна присъда и да се постанови нова такава, с 4 която подсъдимата да бъде призната за виновна по първоначално повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК, като й се наложи наказание „лишаване от свобода“ над средния предвиден в закона размер за това престъпление, както и кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС“, чийто срок да надвишава с 3 години размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“. Алтернативно в случай, че въззивната инстанция приеме, че извършеното от подсъдимата деяние правилно е квалифицирано по привилегирования състав на чл. 343 а, ал. 1, б. Б от НК се иска присъдата да бъде изменена и наложените наказания да бъдат увеличени в посочените погоре размери. Същото искане се поддържа и в постъпилото писмено допълнение на въззивната жалба, постъпило на 30.12.2025 г. В същото са доразвити доводите, като е акцентирано на нарушенията на подс. Д. като водач на МПС.

В съдебно заседание представителят на АП-Пловдив изразява становище за неоснователност на въззивните жалби. Предлага на съда постановената първоинстанционна присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Повереникът на частните обвинители – адв. Ч. отправя искане към съда да бъдат уважени подадените от доверителите му въззивни жалби, които поддържа по наведените в същите доводи. Оспорва основателността на въззивната жалба, подадена от защитника на подсъдимата С.. Изразява несъгласие и с приетото от съда съпричиняване от страна на пострадалия П. на съставомерния резултат, като анализира поотделно и наведените от страна на защитата аргументи, касаещи нарушения на правилата за движение от същия.

Моли на доверителите му да бъдат присъдени направените във въззивното производство разноски за процесуален представител.

Частните обвинители Ж. П. и Д. П. се явяват лично в съдебно заседание и се присъединяват изцяло към заявеното от повереника им.

Останалите частни обвинители Х. П., Е. М., Г. М. и Ж. Х., редовно призовани за съдебно заседание, не се явяват.

Адвокат Н., защитник на подсъдимата С., поддържа подадената въззивна жалба с подробно развитите доводи в писменото изложение към същата. Акцентира върху съдържанието на обвинителния акт, който страдал 5 от фактологичен недостиг, както и липсата на причинно-следствена връзка между поведението на доверителката й, падането на пострадалия и последващо настъпилата смърт на последния. Според защитника многобройните нарушения на правилата за движение от страна на пострадалия, които не били отчетени от съда, били в пряка причинноследствена връзка с настъпилия съставомерен резултат, които следвало да бъдат отчетени като многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимата при определяне вида на наказанието. Иска от съда да бъде уважена въззивната жалба с посочените в същата искания, в т.ч. алтернативното такова – за приложение на чл. 55 от НК, с приложението на ал.

3 от същия текст.

Адв. Т., защитник на подсъдимата, релевира доводи, че автомобилът управляван от доверителката му С. е бил спрял извън забранената зона за спиране от 20 метра, обозначена с пътен знак „В27“, а и доколкото не било повдигнато обвинение, касаещо тази забрана, не следвало да се защитават по твърденията на частните обвинители. Обръща се специално внимание на допуснатото от пострадалия нарушение на разпоредбата на чл. 78, ал. 1, т. 1 от ППЗДвП, съгласно която е бил длъжен при предприемане на маневра „заобикаляне“ да сигнализира за промяната на движение с изпъната хоризонтално встрани лява ръка. Поредицата от нарушения на правилата за движение от страна пострадалия, както и техническата негодност на управлявания от него велосипед, били в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Фактът, че велосипедът не бил оборудван с бяла и жълта светлина отпред, адв. Т. отчита като основна причина да не бъде забелязан. Според него, за подс. Д. съществувало задължение да се съобразява само и единствено с правомерното поведение на останалите участници в движението, каквото поведението на пострадалия категорично не било. Отделя се внимание и на близостта на велосипеда до автомобила на подсъдимата при предприемане на маневрата, че вместо на поне 1,5 м. разстояние се е отклонил на 1 метър, а поведението на Д., установено в експертизата за поредността на поглеждането в странично и средно огледала за обратно виждане, водело до извод, че е налице „случайно деяние“, по смисъла на чл. 15 от НК. Поддържа направените искания във въззивната жалба и писменото допълнително изложение към нея.