Решение № 312 от 21.06.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 312 гр. Пловдив, 21.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20225001000209 по описа за 2022 година

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Повод за същото е изходяща от В. Д. Р., ЕГН ********** въззивна жалба против постановеното по т. дело № 51/2021 г. по описа на Х. окръжен съд решение в частта, с която предявеният от В. Д. Р., ЕГН ********** против ЗК „Б.И.“ АД, ЕИК *********, **** иск за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ищеца като пътник, породени в резултат на пътно-транспортно произшествие настъпило на 13.09. 2020 г. около 01, 05 ч. в гр. Д. на ***, при управление на лек автомобил „Б.“, модел „****“, рег. № * ****** от водача Д.К.Н. е отхвърлен за разликата между претендранит 35 000 лв. и присъдените с първонистанционното решение 15 250 лв.

Решението се обжалва и в частта осъждаща В. Д. Р., ЕГН ********** да заплати на ЗК „Б.И.“ АД, ЕИК *********, **** сумата от 141, 57 лв. разноски по делото.

В жалбата се излагат се съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, поискана е отмяната му и постановяване на друго уважаващо иска.

1

Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.

Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:

На 16.03.2021 г. в Х. окръжен съд е постъпила изходяща от В. Д. Р., ЕГН ********** искова молба против „Б.И.“ АД, ЕИК *********, гр. С..

В обстоятелствената част на същата се говори, че на 13.09.2020 г. около 01, 05 ч. в гр. Д. на ***, Д.К.Н. управлявал лек автомобил „Б.“, рег. № * ****** с превишена и несъобразена с пътните условия скорост. По тази причина той изгубил контрол върху управлението на автомобила, напуснал платното за движение от дясната му страна и самокатастрофирал в крайпътно дърво. В резултат на настъпилото ПТП пострадал ищецът, който се возил на предна дясна седалка в автомобила. От сблъсъка получил тежки травматични увреждания. За същия бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег. № ****-***** от 14.09.2020 г. На Д.Н. бил съставен АУАН № ****** за това, че виновно е нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДП и било издадено Наказателно постановление № 20-****-****** от 28.10.2020 г., с което му била наложена глоба от 200 лв. То влязло в сила на 10. 11. 2020 г.

След произшествието, ищецът бил прегледан от екип на ЦСМП, гр. Х. и бил транспортиран в „МБАЛ - Х.“ АД. При приемането в медицинското заведение той имал оплаквания от силни болки в областта на левия крак и разкъсно -контузна рана в областта на дясната ушна мида. Били извършени прегледи и изследвания с цел диагностициране на състоянието му. С оглед травматичната симптоматика бил насочен за извършване на допълнителни образни изследвания и прегледи в УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД, гр. П.. Там преминал през необходимите прегледи и образни изследвания, при които било установено, че имал травматични увреждания-фрактура на латералния израстък на талуса в ляво /счупване на левия глезен/, разкъсно - контузна рана на главата, разкъсно - контузна рана на дясна ушна мида, повърхностна травма на гръдния кош, повърхностна травма на корема.

Фрактурата в областта на левия глезен довела до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник на ищеца за период по-дълъг от 30 дни.

Била направена гипсова имобилизация за 30 дни с указания за ненатоварване на левия крак. Разкъсно-контузните рани наложили хирургична обработка, като на дясната ушна мида били направени шевове и поставена стерилна 2 превръзка.

С оглед на изложеното в ИМ се споменава, че стресът от произшествието и получените телесни увреждания били понесени изключително трудно и болезнено от ищеца. Фрактурата на левия глезен възпрепятствала свободното движение на левия долен крайник за дълъг период от време и довела до сериозни затруднения в ежедневието му. С оглед обездвижването на увредения крайник ищецът имал постоянна нужда от помощта на близките си за удовлетворяване на ежедневни хигиенни и битови потребности. Поради невъзможността му да се движи свободно, социалният му контакт с други хора бил силно ограничен през дълъг период от време. това довело до изолация и отчуждаване от околните. Те от своя страна били приемани от ищеца изключително негативно с оглед възрастта му, обичайния за него интензитет на комуникация и начинът му на живот. След катастрофата той започнал да изпитва страх от пътуването в моторни превозни средства. Нарушил се сънят му, което пък било причина да се чувства отпаднал. Сънувал кошмари свързани с произшествия, което му създавало допълнителни притеснения.

Наред с това ищецът твърди, че дори и сега изпитвал болки при натоварване на увредения долен ляв крайник, при проявата на резки климатични промени. Обемът му на движения в областта на травмата останал ограничен.

Направен е извод, че са налице всички елементи на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД обуславящи отговорността на Д.К.Н. за причинените на ищеца вреди.

В тази връзка се сочи, че към момента на произшествието, виновният водач имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество и са налице предпоставки за ангажиране отговорността на същото с оглед разпоредбите на чл. 432, ал.1 от КЗ.

По тази причина на 16.10.2020 г. ищецът предявил претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди пред застрахователно дружество „Б.И.“ АД. То образувало преписка № **********. По нея била разменена писмена кореспонденция. Във връзка със същата били представени всички поискани от ответника документи. Независимо от това от негова 3 страна не било извършено в срок произнасяне по претенцията за определяне и изплащане на обезщетение.

На тази база е отправено искане за осъждането на ответното застрахователно дружество да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000 лв., ведно със законната лихва от 16.01.2021 г. /датата на изтичане на срока за произнасяне по поисканото обезщетение.

В отговора на ИМ не е оспорено наличието на валидно застрахователно правоотношение за риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“, но се оспорва наличието на предпоставките за възникване отговорността на застрахованото лице.

В тази връзка се оспорва, че водачът е действал противоправно и виновно в причинна връзка, с което да е настъпило процесното ПТП.

Изразено е съмнение, че описаният в ИМ механизъм на произшествието е верен. Посочено е, че представените по делото доказателства/ констативния протокол/ нямали установителен характер и доказателствена сила по отношение начина на настъпване на ПТП.

Изразено е и становище, че ако се приеме, че са налице предпоставки за ангажиране гражданската отговорност на застрахования водач то самата претенция е завишена по размер и не отговаря на икономическата обстановка в страната и характера на уврежданията.

Правят се възражения и за съпричиняване поради пътуване без предпазен колан, като се изразява становище, че реалният размер на дължимото обезщетение е около 20 000 лв.

В ДИМ и отговора на същата всяка от страните е взела отношение по направените от другата защитни възражения и е изложила правни доводи за тяхната неоснователност.

Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване.

В мотивите на същото след анализ на събрания по делото доказателствен материал е прието, че предпоставките за ангажиране отговорността на водача на застрахования автомобил по чл. 45 от ЗЗД са налице. В тази връзка е направен извод, че застрахователят е длъжен да репарира причинените на ищеца неимуществени вреди с оглед разпоредбите 4 на чл. 432 от КЗ.

На база приетата медицинска експертиза са определени причинените на ищеца травми - счупване на външния/страничен/израстък в петната част на левия крак, разкъсно контузна рана на дясната ушна мида и разкъсно контузна рана на главата. Тя и събраните гласни доказателства са послужили и за преценка на изживяванията му, изпитаните болки и страдания и продължителността на периода на възстановяване. На тази база е прието, че счупването следва да бъде обезщетено със сумата от 15 000 лв., а травмите на ухото и главата с общо 500 лв.

По отношение на съпричиняването изразяващо се в пътуване без обезопасителен колан е споменато, че счупването на крака би настъпило и с поставен такъв. Не в този смисъл са изводите за разкъсните рани като е изразено нение, че същите са обусловени от липсата на колан. По отношение на тях размера на съпричиняване е определен на 50 %.

Така общо дължимото обезщетение е определено на 15 250 лв., като върху тях е присъдена и законна лихва от момента на изтичане на срока за произнасяне на застрахователя - 14.01.2021 г.

В останала част до пълния предявен размер, т.е. за разликата между търсените 35 000 лв. и присъдените 15 250 лв. исковата претенция е била отхвърлена.

Недоволен от решението в отхвърлителната му част е останал ищецът и е подал жалбата станала причина за започване на настоящето производство.

С нея се излагат доводи, че размерът на дължимото обезщетение е занижен и не е съобразен с принципите посочени в чл. 52 от ЗЗД. Оспорен е и извода за наличие на съпричиняване. В подкрепа на това е споменато, че ХОС не се е съобразил със събраните по делото доказателства.

С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно правилността му с оглед посоченото в жалбата.

По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, 5 което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.

В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не може да се говори.

По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество.

В случая за липса на право на иск в патримониума на ищеца от изложената фактическа обстановка не може и да се говори.

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.

В тази законова разпоредба е казано, че у вреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.

В чл. 380 от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.

Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ е казано, че срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 КЗ пред застрахователя, сключил застраховката или пред неговия представител за уреждане на претенции.

В чл. 498, ал. 3 от КЗ се предвижда, че увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

6

Анализът на горните текстове води до извод, че допустимостта на искова претенция по чл. 432, ал.1 от КЗ е обусловена от това ищецът първо да е упражнил правото си по чл. 380 от КЗ и от това в сроковете по чл. 496 КЗ да няма плащане на обезщетение, да има отказ, респ. претендиращият обезщетение да не е доволен от размера му.