Решение № 260038 от 21.09.2020, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

№………………/21.09.2020 г. гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав, в заседание при закрити врати на тринадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА при секретаря Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдията т. дело № 2750 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.

Производството е образувано по молба на управителя на О. ООД, ЕИК ******по чл. 625 от ТЗ.

Длъжникът твърди, че дружеството не е извършвало търговска дейност през 2018 г. и 2019 година. Междувременно с РА Р - 22220516000282-091-001/26.04.2017 г. на ТД на НАП-София, влязъл в сила на 10.05.2017 г. е установено публично задължение в размер на 32 889,36 лева - главница за периода 01.01.2015 г.

– 31.12.2015 г., и лихва в размер на 4 467,97 лева.

Посочено е, че дружеството не разполага с никакви активи. С молбата се иска от съда да открие производство по несъстоятелността поради неплатежоспособността, и поради свръхзадлъжнялост на дружеството.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Молителят е представил ГФО на дружеството за 2017 г., декларация по чл. 38 от Закона за счетоводството от 2018 г., а след справка в ТР по партидата на дружество се установява, че същото е подало за обявяване и декларация по чл. 38 от Закона за счетоводството за 2019 година.

Представен е влязъл в сила ревизионен акт РА Р -

22220516000282-091-001/26.04.2017 г., видно от който се установява, че за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. дружеството има следните задължения по ЗДДС – главница в размер на 32 889,36 лева - главница за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г., и лихва в размер на 4 467,97 лева.

Представена е и справка по чл. 191 от ДОПК от ТД на НАП-София, видно от която към 23.07.2020 г. дружеството има публични задължения – по ЗДДС, ДОО, здравно осигуряване, корпоративен данък в размер на 213 820,79 лева, от които 157 788,18 лева – главница и 56 032,61 лева-лихва.

От представеното удостоверение от СДВР, Отдел

„Пътна полиция” се установява, че в централната база на АИС-КАТ към 28.01.2020 г. на името на О. ООД, ЕИК ******няма регистрирани МПС.

Направена е служебна справка в системата ИКАР за притежавани недвижими имоти от молителя и се установява, че такива не са регистрирани към датата на справката – 24.01.2020 година.

Видно от справка от НАП, ТД – София, за публични задължения на дружеството в размер на 206 412,90 лева има наложен запор върху банковите сметки на дружеството, няма образувано производство по принудително изпълнение.

По делото е прието основно и две допълнителни заключения на съдебно – финансово икономическа експертиза.

При изготвяне на заключението, вещото лице е констатирало, че след 2017 г. дружеството не е осъществявало търговска дейност, което се установявало и от подадените декларации по ЗКПО (с декларации за неосъществяване на дейност).

Поради това и вещото лице е извършило финансово - икономическия анализ за периода 2014 – 2017 година.

Вещото лице е посочило, че при поискване на достъп до счетоводството на дружество, не е получил необходимата счетоводна документация.

За периода 2014

– 2017 г. дружеството е отчитало задължения към доставчици съответно:

2014 г. - 53 х. лева

2015 г. - 42 х. лева; други задължения – 231 х. лева

2016 г. – 390 х.лева

2017 г. - 670 х. лева; други задължения – 147 х. лева

Видно от заключението, в пасива не са отразени осигурителни задължения и данъчни задълженията към НАП за този период, които видно от справката на НАП възлизат, както следва:

2013 г. - 4820 лева

2014 г. – 233 лева

2015 г. – 33 011 лева;

2016 г. – 5 543 лева;

2017 г. – 170225 лева

2018 г. – 12 лева;

Общо в размер на 213 820,79 лева към 03.08.2020 г., с натрупани лихви за целия период.

За целия изследван период дружеството отразява счетоводно притежавани ДМА на стойност 1 х. лева.

За периода 2014 – 2019 г. краткотрайните активи са както следва:

Стоки:

2014 г. – 52 х .лева; 2015 г. – 261 х. лева, 2016 г. – 618 х. лева; 2017 г. – 217 х. лева;

Парични средства - 2014 г. – 1 х .лева; 2015 г. – 4 х. лева, 2016 г. – 1 х. лева; 2017 г. – 2 х. лева.

При така установената фактическа обстановка, Съдът приема от правна страна следното:

Молителят твърди наличието на неплатежоспособност, кумулативно и на свръхзадлъжнялост.

По отношение на неплатежоспособността

За да бъде открито производство по несъстоятелност е необходимо кумулативното наличие на всички елементи на фактическия състав, установен в чл.608, 625 и 631 от ТЗ, а именно: 1) да е подадена молба от някое от лицата по чл.625 от ТЗ; 2) длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3) да са налице някои от предпоставките по чл.608, ал.1 от ТЗ – да е налице неудовлетворено парично вземане от някоя от четирите посочени категории; 4) да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608,ал.1 от ТЗ – невъзможност на длъжника да изпълни изискуемо парично вземане и 5) затрудненията на длъжника да не са временни и състоянието да е обективно и трайно.

В конкретния случай молителят е „търговец“ по смисъла на чл.1,ал.2, т.1 от ТЗ, тъй като е търговско дружество съобразно правно-организационната си форма.

От събраните по делото доказателства се установи, че молителят “О. ” ООД има изискуеми публичноправни задължения към

Държавата, свързани с търговската му дейност.

При преценката дали длъжникът е в състояние на неплатежоспособност, съдът изхожда от следното:

Неплатежоспособността е правна категория, като легално определение за нея е дадено в чл.608, ал.1 от ТЗ. Съгласно него, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид задължения.

Презумпциите на чл.608, ал.2, 3 и ал.4 от ТЗ служат за разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца.

Презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ служи за разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца. Практиката приема, че под „спиране на плащанията" по см. на чл.608, ал.3 ТЗ на база на легалното определение на понятието „неплатежоспособност“, следва да се разбира не спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са изчерпателно изброените в ал.1 на чл.608 от ТЗ. Спиране на плащанията на друг вид вземания е ирелевантно за състоянието на неплатежоспособност, защото съгласно ал.1 на чл.608 от ТЗ, състоянието на длъжника да ги изпълни е без значение за правно дефинираното състояние на неплатежоспособност.

Забавата на длъжника ОРП ЕООД, проявена чрез спиране на плащанията към кредитора - НАП, предполага в конкретния случай състояние на неплатежоспособност, съгласно законовата презумпция на чл. 608, ал. 3 от ТЗ.

Тежестта да обори тази презумпция се носи от длъжника, който следва да представи в производството по несъстоятелност доказателства, обуславящи извод за временни затруднения за извършването на тези плащания или доказателства, че разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си, без опасност за интересите на кредиторите (аргумент от чл. 631 ТЗ). Такова обратно доказване не бе проведено по делото.

Предвид събраните по делото доказателства, съдът намира, че длъжникът не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите.

Независимо от необорената презумция, състоянието на неплатежоспобност на „ОРП“ ЕООД се установи и при анализа на финансовото състояние на длъжника.

Разпечатката съдържа 60 от 106 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/92b2fd46-3b2c-4a78-99b3-174ae93f8106