Решение № 1046 от 06.12.2021, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1046 гр. Русе, 06.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Станка Ст. Иванова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20214520104169 по описа за 2021 година

АЛЛ. Н. С. заявява, че е била в трудово правоотношение с „БТБ – България“ АД, основано да безсрочен трудов договор №44 от 2016г., по силата на който заемала длъжността „технолог – техник“.

Пояснява, че ответникът, в качеството на възложител, сключил договори за изработка на продукция на ишлеме с шивашки фабрики в Украйна. Тъй като била украинска гражданка, работодателят многократно ползвал услугите й като преводач.

Със Заповед №132/12.12.2019г., в периода 16.12. до 20.12.2019г. ищцата била командирована до фабриките в гр.Киев и гр.Чернигов. На 17.12.2019г. около 16.40 часа, след приключване на работния ден, при излизане от фабриката в гр.Чернигов, предвид липсата на добро осветление и неравност на настилката, А.С. претърпяла инцидент при който получила тежки увреждания на дясното рамо. Била откарана с линейка в травматологично отделение на Черниговска градска болница №2. След ренгеново изследване било установено, че е получила „затворена фрактура – локсация на главата на дясната раменна кост с изместване, дислокация на раменната става“. Пострадалата изпитвала силни болки и не можела да движи ръката си. Стационарното лечение в украинската болница продължило до 20.12.2019г., когато била изписана и преведена със самолет за продължаване лечението в България. Междувременно ответникът осигурил преглед при специалист в МБАЛ „Св.Пантелеймон“ – Плевен ООД, където била хоспитализирана на 23.12.2019г. При повторно ренгеново изследване, медиците констатирали „фрактура локсацио хумери декстра МКБ – S 43.1“ и предприели оперативна интервенция, при която фиксирали костите и ставата на рамото със заключващи винтове.

След изписване от болничното заведение на 26.12.2019г. ищцата продължила лечението в 1 домашни условия с предписана физиотерапия и задължения за контролни прегледи в рамките на 30 дни.

Във възстановителния следоперативен период настъпили усложнения, които наложили удължаване временната нетрудоспособност за период повече от една година. При поредния преглед, проведен на 20.02.2021г. се установило, че единият от винтовете е изместен и се забива в ставата, което би довело до пълното й разрушаване, поради което на 28.04.2021г. била извършена нова операция за екстракция на укрепващите винтове.

А.С. поддържа, че в период от година и четири месеца търпяла болки, неудобства, невъзможност да извършва елементарни движения с дясната си ръка, изпитвала големи затруднения при поддържане ежедневната си хигиена, не можела да изпълнява обичайните си домакински задължения. Това довело до увреждане на общото й физическо и психическо състояние. Чувствала се депресирана, под постоянно напрежение и стрес, изпитвала страх да не падне отново, страдала от безсъние. През цялото време била подпомагана от съпруга и дъщеря си. Лекарите прогнозирали, че увредената ръка не може да се възстанови напълно.

С Разпореждане №130/02.01.2020г. на НОИ – Териториално поделение – Русе, злополуката била обявена за трудова по смисъла на чл.55, ал.2 КСО.

На 19.01.2021г. А.С. се върнала на работа. Началникът на отдела я попитал дали ще може да изпълнява задълженията си, като предложил да бъде преместена на друго работно място. Впоследствие я принудил да подпише допълнително споразумение, с което била преназначена на длъжността координатор, приемателен контрол, а месец и половина покъсно, работодателят прекратил трудовото правоотношение на основание чл.71 КТ със Заповед №33/2021г., считано от 15.04.2021г.

Ищцата счита, че получените физически увреждания, в резултат на трудовата злополука, претърпените хирургически интервенция, продължителния период на лечение, настъпилите усложнения, продължителността и интензитета на болките и страдания, както и перспективата да не се възстанови напълно функцията на крайника, отчасти могат да бъдат репарирани от ответника с парично обезщетение в размер на 20 000 лева.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди „БТБ - България“ АД, ЕИК 117671567, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, бул.“България“№125, представлявано от изпълнителния директор К.П.К. да й заплати сумите: 20 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, непосредствена последица от трудова злополука, настъпила на 17.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, счита от деня на злополуката, до окончателното й изплащане и 344.50 лева – имуществени вреди, изразяващи се в заплатени такси за медицински преглед и избор на лекар

– ортопед, съгласно фактури

№**********/20.02.2020г. и №1000009825/28.04.2021г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.12.2019г. до окончателното й изплащане.

Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът – „БТБ България“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции.

Не оспорва обстоятелствата относно: наличието на трудово правоотношение между 2 страните; прекратяването му, с посочената в исковата молба заповед и злополуката, настъпила на 17.12.2019г., приравнена на трудова по смисъла на чл.55, ал.2 КСО.

Заявява, че твърдението досежно принудителното подписване на допълнителното споразумение не отговаря на истината.

Поддържа, че с поведението си, в качеството на работодател, не е създал предпоставки за събитието, приравнено на трудова злополука. След инцидента предприел незабавно всички необходими действия, за да осигури адекватно лечение на ищцата.

Заплатил всички поискани от нея суми за прегледи и лечение в размер на 1480 лева, както и командировъчните разходи, включително дневни пари за целия период на командировката.

А.С. предпочела лечението да бъде проведена в Клиника по ортопедия и травматология – гр.Плевен, въпреки наличието на отлични и авторитетни лекари – ортопеди и рехабилитатори в гр.Русе. Работодателят засвидетелствал готовност за оказване на финансова подкрепа, свързана с лечението и възстановяването й. Във всеки момент ръководството и колегите се отнасяли с разбиране към ищцата.

Приблизително една година след злополуката А.С. се върнала на работа, но непрекъснато се оплаквала и занимавала колегите с внучето си. Не предоставила решение на ТЕЛК, в което да са указани противопоказни условия на труд, с които работодателят да се съобрази. Задачите, които й били поставяни, изпълнявала на границата на абсолютния минимум, въпреки, че колегите й оказвали съдействие и помощ. За всички било очевидно, че ищцата се нуждае от друг тип работа и длъжност, на която да се чувства по-комфортно, непредполагаща активни движения с ръцете. След анализ на уменията и качествата й, ответникът й предложил длъжността „Координатор приемателен контрол“, която предполагала далеч по-малка физическа активност, предполагайки, че това ще я успокои и удовлетвори. А.С. нямала желание да вникне в задълженията и отговорностите на новата длъжност, демонстрирала пълна незаинтересованост и не положила и минимални усилия за адаптиране към актуалната ситуация, поради което трудовото правоотношение било прекратено.

Ответникът заявява, че не са му предоставени данни и информация за проведени от ищцата рехабилитационни и санаториални лечения.

Намира претенцията за имуществени вреди за завишена и моли съда да редуцира сумата, като определи размер в съответствие с принципа на справедливостта, заложен в чл.52 ЗЗД. Не оспорва претенцията за имуществени вреди и изразява готовност да заплати претендираната сума в 10 дневен срок от конкретизиране банкова сметка или способ за плащане.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

Безспорно е, че в периода 15.06.2016г. до 14.04.2021г. страните по делото са били в трудово правоотношение, основано на договор №44/2016г., по силата на който АЛЛ. Н. С. заемала първоначално длъжността „технолог - техник“, а впоследствие – „координатор, приемателен контрол“ в „БТБ България“ АД.

3

Установено бе, че в периода 16.12. – 20.12.2019г. А.С. е командирована в гр.Киев и Чернигов с цел „посещение на подизпълнители“.

Данни за злополуката, настъпила на 17.12.2019г. се съдържат в „Декларация за трудова злополука“ №2/19.12.2019г., изготвена от работодателя. В раздел ІІІ е отразен датата и часът на инцидента: 16.45 часа на 17.12.2019г. Вписано е работното време: от 08.00 часа до 12.00 часа и от 12.30 часа до 16.30 часа. Конкретизирано е мястото: „На улицата, недалеч от фирма „Сиверетекс“ – гр.Чернигов, Украйна“.

С разпореждане №130/02.01.2020г. на НОИ – Териториално поделение – Русе, злополуката е призната за трудова по смисъла на чл.55, ал.2 КСО.

Ангажирани са писмени доказателства досежно физическото увреждане на ищцата, медицинските манипулации и интервенции които са проведени в хода на лечение и здравословното й състояние в периода след трудовата злополука. Приложени са: фактура №1000009825/28.04.2021г. за 301.60 лева – потребителска такса и медицинска услуга „избор на лекар ортопедия“; фактура 100003254/20.02.2020г. за 42.90 лева – медицински преглед и потребителска такса.

Ответникът представя заповеди за отпускане финансова помощ на ищцата на обща стойност 1480 лева и Становище на Служба по трудова медицина.

За установяване релевантни за спора факти е допуснат разпита на: Симеон Великов Симеонов – съпруг на ищцата; Н. С. С. – дъщеря на ищцата; Д.Д. Д. – служител в „БТБ България“ АД, който участва в разследване, регистриране и деклариране пред НОИ на трудови злополуки; К.И.Д. – Д. – ръководител гарантиране на качеството в „БТБ България“ АД и Стела Личева Л. – директор административно – стопанска дейност в „БТБ България“ АД.

С.С. и Н. С. изнасят данни за състоянието на ищцата към момента на инцидента и претърпените неимуществени вреди.

Заявяват, че на 17.12.2019г. А.С. била командирована в Украйна. Уведомила близките си по телефона, че е пострадала – при падане счупила раменна става. Обяснила, че когато се прибере в България ще трябва да бъде оперирана, а работодателят предложил да съдейства за лечението й. Когато се върнала в страната се чувствала много зле. Търпяла силни болки, въпреки обезболяващите медикаменти, които приемала. Рамото и ръката й били оттекли, синьо-червени. Не можела да се обслужва сама. Няколко дни по-късно С.С. я откарал в болница в гр.Плевен, където била прегледана, а впоследствие и оперирана. Изписали й медикаментозно лечение – обезболяващи и лекарства за калциране. На всеки два месеца посещавала клиниката, за проследяване възстановителния процес. През лятото на 2020г. лекарите констатирали подобрение и ищцата започнала рехабилитационни процедури, но и след приключването им движенията на увредения крайник били ограничени. В продължение на 7 – 8 месеца съпругът й я преобличал, къпел, перял, готвел. Ищцата изпитвала притеснения, че е непълноценна в дома си и в тежест на близките си. През 2021г., след като трудовото правоотношение между страните било прекратено, се наложила повторна оперативна интервенция за премахване на пластините в рамото. Оказало се, че част от тях излизат от ставата и създават пречки при движението на ръката. Въпреки това и до 4 настоящия момент ищцата не се възстановила напълно, търпяла болки, изпитвала сериозни затруднения в ежедневието.

Дияна Д. заявява, че прекият й ръководител я уведомил за инцидента с ищцата. В изпълнение на служебните си задължения, служителката незабавно предприела нужните действия за изготвяне на документите, необходими за регистриране на злополуката.

Служителите поддържали връзка по телефона с А.С..

С показанията на К.Д. и Ст. Л. се установява, че ищцата се върнала на работа през м.януари 2021г. К.Д. се опитала да промени работата й, за да не се налага да пътува и да прецени физическите й възможности. Междувременно работодателят подпомогнал финансово лечението на А.С.. Предложил да се възползва от социалната програма на дружеството.